Култът към личността. Съпоставка между Ленин и Хитлер.


Категория на документа: Други


 Курсова работа
Тема " Култът към личността - съпоставка между Сталин и Хитлер "

Култът към личността е необходимост. Масата има нужда от лидер, има нужда от идеал. Водач издигнат на високо ниво- идеализиран или обожествен. Водач, който създава усещане за сигурност, вдъхва надежда и обещава утопията към която се стремим. Издигаме личността на пиедестал, за да се уверим , че свръхчовекът съществува и именно той ни води напред. В настоящата курсова работа ще обърна повече внимание на култа към двама световни лидери, личности разтреперили светът от страх, символи на жестокост, но все още издигнати на пиедестал. Наричат Сталин и Хитлер близнаците демони на ХХ век , и двамата отговорни за насилствената смърт на хиляди. Според списание "Биограф", единственият ,който ги превъзхожда в това отношение е китайският диктатор Мао Цзедун, който е виновен за смъртта на 50- милионна свои сънародници . Следващи в класацията на списанието са Йосиф Сталин , Хитлер, китайският генерал Чан Кайши и на пето място Илич Ленин. Това е класация на най-жестоките масови убиици в света виновни и отговорни за смъртта на милиони. Именно тази отговорност и преписана вина са част от култа към личността. Очевидно е че един човек не е в състояние да убие толкова много, очевидно е че лидерите са имали не само физическа, но и духвна подкрепа. Съмишленици не по- малко жестоки от тях, но в голяма част останали безименни в историята. Лидерът е този, който остава "виновен". Култът към тези личностти все още не напълно размит, защото макар и жестоки, тяхното издигане от нищото и последвалите им победи показват величе пред което масата все още настръхва. Пример за това е Мао Цзедун , който продължава да бъде смятан за национален герой. Неговият образ е напечатан на банкнотите на китайския юан, а негова статуя е издигната на централен пекински площад.

Ще обърна по-задълбочено внимание не толкова на управлението на двамата лидери , а на личността, реалният образ и идеализираният създаден от масата. Образът тогава и сега. Като не се пропускат предпоставките изградили потребността от лидер в двете страни, както и тези , които са изградили самите личности. Необходимо е и да се отбележи различния контекст на диктатурите -общовропейски, но все пак разделен в две направления руски и германски. За да се разберат правилно идеите, политическото поведение и социалните амбиции на двете диктатури не трябва да бъде изместен контекста. Много важен фактор е Първата световна война и последиците от нея. именно този катаклизъм е основнта предпоставка за издигането както на Хитлер, така и на Сталин. Войната нанася травма на населението и създава необходимост от промяна на политическия пейзаж.Границите са радикално променени. В своята книга "Диктаторите- Хитлерова Германия и Сталинова Русия" I част, Ричард Овъри описва Сталин като креатура на болшевишката революция от Октомври 1917, която трансформира монархическа Русия. От друга страна в Германия също се разпада старият имперски ред. Крахът на монархиите води до колосална демократизация. Запада не гледа с добро око и двете страна - Русия заради комунизма , а Германия като катализатор на войната през 1914 година. Всичко това изгражда потребността от лидер , от водач. Необходима е сила за възстановяване на населението. Важно е също така различното икономическо устройство на двете страни - Германия очасти е по-развита държава- две трети от населето работи в промишлените услуги. Русия е по-скоро селска страна по голямата част от населението работи в провинцията.Именно тези фактори формират различни идеи създават нови идеали и рушат стари.

Адолф Хитлер се ражда в малко градче на австро-германската граница в семейството на дребен буржоа митничар. Майка му е с 15 години по-млада от баща му и той наследява нейната фамилия тъй като е незаконно роден. Баща му умира, когато той е едва на 15 годишна възраст, а на 18 години остава кръгъл сирак. Адолф заживява във Виена , където у него започват да се зарждат първите антиеврейски настроения. Следва и участието му в Първата световна война, където служи на германо-френския фронт във Франция и Белгия. Капитолацията на империята и последвалия Версайски договор се възприемат от много немци като унизителни. Хитлер вярва , че той е новият спасил на Германия, той е този който трябва да раздаде справедливост. През 1919 година се присъединява към новосъздадената Германска работническа партия, където намира привърженици на своите идеи. Малко по-малко той печели симпатизанти и утжърждава властта си. През 1933 използвайки всички възможни пътища Хитлер става канцлер на Германия с коалиционен кабинет. Партията на нацистите е избрана с голямо мнозинство, т.е. народът подкрепя безусловно новият си фюрер и се противопоставят на комунистите и социалдемократите. Започват масови арести на пречките на новото правителство, създават се концлагери, налага се цензура на печата. Забраняват се и всички партии и профсъюзи. За по-малко от година успява даприсъедини над 10 милиона души население - първо с Австрия, после с Чехословакия и се запътва към Полша. Всичко това е постигнато по безкръвен път чрез хитри ходове и възползване от ситуацията. Това утвърждава авторитета му и го прави най-силният диктатор в света след Наполеон. През 1941 година Хитлер се насочва към най-големият си враг -комунистическа Русия, фюрера разполага с 250 германски девизии и над 100 сателитни дървави. Страхът, който всява в европейскиъте държави допълва самочувствието му и му дава сигурност за бъдещото нападение. Въпреки първоначланото си надмощество в битката при Сталинград войната има обрат. САЩ влизат във войната, а Мусолини пада в Италия . Хитлер губи силни позиции и е притиснат от всички страни. Засилва се и вътрешната опозиция към него. През 1945 година той се самоубива, заедно с Ева Браун( метресата , за която се жени само ден по-рано) двамат поемат отрова и се застрелват. Адолф е мъртъв, но Втората Световна война има тежки последици за целия свят. Страхът от концлагерите и газовите камери разтреперва хората десетилетия по-късно.

Според Ричард Овъри биографията на Хитлер винаги е била по-отворена от тази на Сталин, знаем много повече подробности за личния живот, които той сам пише. Овъри пише, че "легендата за Хитлер , създадена през 30-те години , е по близо до истината, отколкото официалната версия на Сталиновото минало". Това обаче не прави личността на Хителр много по-разбираема. Сталин подобно на Хитлер е роден в малко грузинско градче- Гори , син на обущар и перачка. В детството са първите общи неща между двамата диктатори. Нито единият е руснак, нито другият е немец. Това ги прави рзлични от масата, притежават акцент , който обаче не им прочи да спечелят доверие и симпатизанти. И двамата са бити като деца от бащите си и също така се възпротивяват на ранно религиозно образование. двамата са аутсайдери и в социален и национален план. Още от малък Сталин успява направи впечетление на учителите в местното училище и те го изпращат да учи в семинарията в столицата на Грузия-Тифлис. Силно впечатлен обаче от руския марксизъм още на осамнадесет годишна възраст се присъединява към движението и е изгонен от семинарията. Името му по рождение е Йосиф Джугашвили, но той приема Сталин, което произлиза от руската дума- сталь( стомана). Характерът на съветския диктатор се описва като сприхав, арогантен, груб и дори вулгарен. Ясно се разграничава от интелектуалците , за които самия той говори с презрение.(Мнението на Хитлер , съвпада напълно- "Интелектуалците са напълно безполезни и вредни") По отношение на обноските и публичното поведение Адолф, спазва много повече етикета- държи се джентълменски и не ругае. Също така води много аскетичен начин на живот , не пие и не пуши.

Сталин е многократно арестуван, както и Хитлер , заради политическите си убеждения ,изпратен е и на заточение в Сибир. И двамата диктатори започват полититеските си кариери в подземния свят. Сталин в руската социалдемократическа партия преди 1914, а Хитлер тъмните дебри на радикалния национализъм в Германия през 1918 година. Според Овъри революцията от 1917 година е създала Сталин, след нея той става близък съратник на Ленин. След като Ленин умира през 1924 година Сталин наследява поста на генерален секретар на партията. Следват десетилетия на безпрезедентна жестокост и опустошение. Йосиф Сталин изхожда от основните идеи на Маркс и Ленин не излиза извън рамките на теоритичния комунизъм, дори го канонизира и го превръща в основна религия на обществото. Оттук изхожда и една от разликите в системите на двете държави. Сталинския режим и съветската система се стремят към създаването на комунистическата утопия и откриват хиляди комунисти извън Съветския съюз. Заразлика от това Хитлер и национализмът се противпоставят на комунизма. Фюрера има за цел изгравдането на нов европейски ред , който е основан на расовата йерархия и разбира се културното превъзходство на арийската раса.

Интересно е отношението към властта и опияняването от нея. Хитлер разглежда властта си като дар за германския народ. Именно той е спасението нужно на германците, той е в позиция да промени и пренапише световната история. Овъри цитира изказване на Херман Раушенинг, който си спомня разговор с Хитлер: "Масите са като животно, което се подчинява на инстинктите си. Те не стигат до изводи в резултат на разсъждения....На масов митинг мисълта е елиминирана." Този цитат ясно показва идеята за превъзходство над обикновения човек. Той вярва не само , че заслужава да е лидер , а че е необходимо да бъде такъв. Жаждата за власт не е в по- малки количества и при Сталин. Според Дмитрий Волкогонев: "колкото повече власт съсредоточава и държи в ръцете си, толкова повече власт иска.". Според други автори славата също е заслепявала съветския лидер.Това разбира се не трябва да омаловажава идеята за революцията и опититите да защити първата социалистическа държава. И при двамата лидери общият знаменател е лудостта , самата отдаденост на каузата , която води до обсебване. И двамата стават хипохондрици и се страхуват от смъртта. Животът им не е достатъчен за великите планове ,които имат. Култът към личността е разгледан по различен начин от двамата държавници. За Хитлер личността е най-важният критерий за лидерството ,"не е важно мнозинството, а личността".Той също така възприема идеята за фюрер като единствена форма на на управление, като отхвърля монархията, канцлера и президента. При Сталин , идеите са в противоположна посока. За него съветската власт има народен характер и партията играе ключова роля.

Сталин умира на 5 март 1953 и целият народ скърби. Тълпи се стичат да се сбогуват със своя водач. Обикновени хора ,които невиждат как ще живеят без лидер, без Сталин. Силата на култа е изписана върху разплаканите лица. Трагедията е масова. Хитлер не е погребан, след самоубиството му тялото му е изхвърлено и запалено. Няма погребения, няма възпоменателна церемония, няма почести ,няма ги и хилядите скърбящи. Култът към фюрера оцелява и след смъртта му, след разрухата в Германия. Много немци вярват, че той е жив дълго след това . Ричард Овъри цитира и проучване проведено през 1967 година направено сред населението на Западна Германия, които признават фюрера за един от най-великите германски държавници.

Днес образите и на двамата държавници имат много противоречив характер. Пример за това са два исторически паметника с които съвремието незнае какво да прави -родната къща на Адолф в Браунау и резиденцията на Сталин във Виена. След един от престоите на съветския лидер във Виена, което е продължило два месеца на фасадата на къщата в която е живял е поставена плоча от Австрийската комунистическа партия. Плочата е била в чест на 70 годишнината на лидера и е поставена през 1949 година. Има няколко опита за сваляне на плочата както и за нейното разрушаване, но австрийското правителство не позволява това. В момента официално становище е че има официален договор между Австрия и Русия , според който Австрия трявба да се грижи за съветските паметници. Въпросът е във възприемането на паметника- част от историята или култ към диктатор. Подобен е и случаят с родната къща на Хитлер, която през годините се преобразява многократно.В момента е дом за хора в неравностойно положение, най-вече такива с умствена изостаналост. Към въпросът тя да се превърне ли в музей се подхожда много деликатно. Не можем да зачертаем историята, но как да заобиколим? Собственичката на имота се страхува, че ако я превърне в музей ще привлече много неонацисти. В момента пред къщата има огромен камък с надпис "За мир, свобода и демокрация. Никога повече фашизъм. Милионите мъртви ви предупреждават."

Въпреки култа към определена личност не трябва да се забравя подкрепата отстрана на масата. Това е част от историята, която не може да се пренапише или забрави. Лудостта и жестокостта и на двамата лидери е очевидна, но силата с която са владеели народа не трявбва също да се отрича.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култът към личността. Съпоставка между Ленин и Хитлер. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.