Курсова работа по естетика


Категория на документа: Други


Варненски Свободен Университет "Черноризец Храбър"

Курсова работа

по естетика

на тема

,,Красиво и грозно''

В естетиката възникват няколко основни въпроса като "Що е красиво?" , "Как възприемаме красивото?" , а от друга страна стои и въпросът "Що е грозно?" .

Какво разбираме под красиво и грозно?
Това са две относителни естетически понятия , които всеки би могъл да пречупи през своята собствена призма. В днешно време красивото и грозното имат множество лица , които многократно се преплитат в човешкия живот.

Красотата е многоизмерна в проявленията си. Тя е абстрактна характеристика,абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство,удоволствие и удовлетвореност, както за очите, така и за ума. Всеки човек намира красотата в различни неща, за всеки човек красотата има различно значение. Красотата е навсякъде около нас и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, в усмивката на хората, в аромата на цветята, в полъха на вятъра. Можем да я доловим в една картина, в благородната постъпка в любовта. Можем да възприемем красотата с допир,слух,обоняние,зрение,но тя е и усещане, което се възприема единствено и само със сърцето и душата. Тя е съвкупност от най-съвършените цветове и форми.

Идеалът за красотата се е променял през вековете и се различава при отделните народи.

В Древен Египет, например, идеалът за красота на жената е бил красивото лице и стройната фигура. Египтяните отделят специално внимание на дрехите, прическата и аксесоарите. До наши дни се е запазил бюстът на Нефертити, който дава представа за понятието за красота на древните египтяни. Друг идеал за красота е този на Клеопатра.

В Древна Гърция идеалът за красота е обожествен. Статуите на богинята на красотата и любовта Афродита се подчиняват на характерните пропорции за този период - меко и закръглено тяло. Друг такъв пример е статуята на Венера Милоска - едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство.
Според древните елини красотата е в хармонията на тялото с ума. Вътрешната и външната красота трябва да съществуват в пълна хармония.

В епохата на Възраждането каноните за красота стават закръглените красавици с румени лице, които се забелязват в картините на Тициан и Рембранд, както и в творчеството на Леонардо да Винчи.

ХХвек се характеризира с "освобождаването" на жената. Тя става изискана,амбициозна,самоуверена,независима.
Една от най-известните дами на ХХв. е Мерилин Монро,
която се превръща в идол за целия свят.

В днешно време здравето и закаляването на тялото са издигнати до култ.
Красотата е пряко свързана с натуралност и индивидуалност.
Често привлечени от външната красота забравяме или не искаме да вникнем във вътрешната красота на човека. Когато човек е привлечен от външната красота, то той е склонен винаги да идеализира и хиперболизира нещата и да преписва качества и черти,които другият не притежава и точно тук идва разочарованието,защото много от положителните качества, които сме преписвали ,нямат същото значение и смисъл.

Понякога в красотата има повече истина, отколкото в истината - красота.

Според Хегел, за да се осъществи идеалната красота , за да се реализира пълно и конкретно съвпадение и единство между идейното и сетивното - самото идейно трябва да е претърпяло такова развитие,че естествено да се изразява чрез сетивното. При Хегел категориите идеал и красиво са тъждествени. В този смисъл идеал за естетическото е красивото, защото най-пълноценно и съвършено осъществява основния закон на естетическото - сетивното явяване на истината.
Категориалното отношение красота - съвършенство, естествено прераства в категориалното отношение красиво - идеал.
За диалектика Хегел красивото е и не е съвършенство:
- по отношение на истината красивото не е съвършенство;
- по отношение на вътрешния естетически критерий, красивото е съвършенство, то е идеал.

Човекът е мярката на всичките красиви неща, но само богът е мярката на всички истинни неща, мярката на действителните неща.

Не трябва да свеждаме красотата само до понятие, а да я издигнем до живот - това е което ни казва Хегел. Красотата не е само понятие, защото преди да стане външно-съзерцаем предмет, тя трябва да бъде вътрешно-съзерцаем предмет, т.е. разумен предмет в най- мащабния Хегелов смисъл на тази дума.

Колкото по- богата е вътрешната рефлексия , колкото по- конкретно е мисленето - толкова по- пластична е сетивната форма, толкова по- рефлективно е моделирането. Тук вече е недостатъчно да се каже, че истината е критерий за красотата - по- значимо е да се каже, че логичността е критерий за красотата.

Ако идеята, според него, е предел на разумна предметност, т.е. ако е най- адекватна действителност и ако красотата е идея, то красотата е разумна предметност, следователно естетическото е мирогледно състояние.

С тезата, че в принципа на съдбата се разлага красотата, Хегел формулира още една идея на своята естетика - формулата на красотата и формулата на свободата съвпадат, което не означава, че самата красота и самата свобода са тъждествени. Красотата не е абсолютна истина, затова и не е абсолютна свобода. Красотата е само образ на свободата, а не нейна действителност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по естетика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.