Курсова работа по управление на инвестиционния процес


Категория на документа: Други




ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
КАТЕДРА "ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО"


КУРСОВА РАБОТА
Инвестиционен процес на централна гара Берлин

по дисциплината "Управление на инвестиционния процес"

Изготвил: Ренета Михайлова Петкова
специалност: Икономика на строителството
Фак № 1422, курс 3, група 26

В края на месец май 2006 год. в Берлин започна нова епоха в историята на железниците в германската столица с откриването на новопостроената Централна гара. Пътуващите могат за първи път да стигнат от четирте посоки на света до централна станция в сърцето на града.

Целта на настоящата разработка е да представи последната мегасграда в германската столица намираща се в самото ядро на Берлин. Комплексът, построен на мястото на някогашния "Леертер банхоф" (Lehrter Bahnhof), е най-голямата гара в Европа и истински архитектурно-технически шедьовър. Строежът й отне 11 години и погълна общо близо 10 млрд. евро

В завършен вид гарата представлява кръстовидно хале с две офис сгради по средата. Коловозите са с дължина от 431 метра, а покривът на халето от запад на изток, дълго 320 метра, представлява конструкция от стъклени плочки. Върху 1700 кв.м от покрива са монтирани соларни клетки, които произвеждат годишно 1.6 млн. киловатчаса електричество. Общата площ на гарата е 700 000 кв.м, а за строежа й са изразходвани 500 000 куб.м бетон и 85 000 тона стомана. През комплекса минават общо 1500 км кабели, 2000 м противопожарни инсталации. В гарата има 9000 осветителни тела, 1200 високоговорители, 54 ескалатора, 49 асансьора. Дневно през нея минават по 1100 влака, а обслужваните пътници са 350 000. Новият обект ще създаде и 900 нови работни места.

С петте си нива, една надземна тераса в посока изток-запад и тунели от север на юг берлинската Централна гара е най-голямата свързваща гара в Европа. "Всички големи градове на света ни завиждат за нея", казва със самочуствие шефа на Германските железници Хартмут Медорн. 160 надрегионални, 310 регионални и 800 градски влакове, общо около 1300 влакове ежеднено спират тук.

Архитектурата на гарата бе истинско предизвикателство към изпълнителите на проекта. Така например слънчевите лъчи проникват и в най-долното ниво, на 40 метра под земята. Само на подземния етаж сградата е с площ 70 000 кв. метра. При строежа най-впечатляващата операция обаче бе спускането на двете офис сгради над основния тунел. Двете конструкции стърчаха като кули над основната сграда след което бяха наклонени с 90 градуса и легнаха върху тунела. Стъклените покриви, излизащи от гарата, са другото впечатляващо съоръжение. Единият с дължина 321 м, другият 210 м.

Берлин се превърнa в стратегическо място в железопътния трафик на Европа, където се пресичат транспортните лъчи Хамбург-Прага и Виена, както и Франция - Варшава - Москва.

Малко история.

Новият живот на гарата започва непосредствено след падането на стената през 1989 г., когато Берлинският сенат започва да обмисля бъдещата транспорта концепция на обединената столица. През юни 1992 г. правителството на Хелмут Кол одобрява плана за нова, централна разпределителна гара, която да свързва като кръстовище осите изток-запад и север-юг. Година по-късно е обявен конкурс, спечелен от хамбургското архитектурно бюро "Геркан, Марг и партньори" (Gerkan, Marg und Partner). Строежът започва през 1995 г. с пробиването на гигантския тунел под "Тиргартен", който е завършен окончателно десет години по-късно. Огромното съоръжение съдържа четири "тръби" за междуградски и регионални жп линии, две за метрото и още един пътен тунел, който минава под гарата и под течащата в непосредствена близост р. Шпрее. Заради строежа се налага дори и преместване на коритото на реката.

Любопитен момент е спорът около името. Дълго време властите и "Дойче бан" (Deutsche Bahn) не можеха да решат как да назоват гарата - от една страна, искаха да запазят традиционното "Леертер банхоф", от друга - трябва да се подчертае, че това е именно централната берлинска гара. През лятото на 2003 г. берлинската община дори проведе запитване сред берлинчани, от които 70% се произнесоха за запазване на старото име - "Леертер банхоф". Въпреки резултатите и многобройните протести Сенатът и "Дойче бан" избраха двойното наименование - "Берлин хауптбанхоф - Леертер банхоф", но в крайна сметка втората част отпадна и новата гара ще се казва просто "Централна гара Берлин" (Berlin Hauptbahnhof).

Новата гара бе открита на 26-ти май 2006 година с внушително нощно светлинно шоу, на което дойдоха над 100 000 души. 20-минутната "Светлинна симфония" с музика, фойерверки и лазерна техника освети в многоцветни светлини сградата на Железниците. Шоуто бе част от празненствата по случай откриването, които започнаха с тържествено слово на федералната канцлерка Ангела Меркел. На 27 май имаше голям празник на гарата, а един ден по-късно Централната гара влезе в експлоатация: Първият влак потегли в 5.40 ч.

На тържественото откриване обаче не присъства архитекта на съоръжението Майнхард фон Геркан. В момента той се съди с Германските железници, тъй като концернът реши да прекрои някои неща в проекта му.

Изграждането на такъв мащабен инвестиционен проект безспорно предполага не само технологично развитие за една страна но и развитие на нейната икономиката. Също така осигуряването на толкова много работни места за изграждането на такъв проект, и влагането на средства за постигането му носят приходи за вбъдеше на предприятията участвали в процеса на създаването му. Този инвестиционен проект осигурява все повече пътници, а същевременно и приходи не само на железопътните компании в Германия но и на другите сектори на икономиката.

Надявам се един ден България да може да се гордее с мегасграда като тази, позволяваща на повече хора в Европа и останалия свят да видят красотата на страната ни.

Източници:

http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2006/05/25/263620_berlin_si_ima_veche_centralna_gara/ - сайт на вестник "Дневник"
http://ide.li/article1288.html - страница за българите по света
http://www.idi.bg/blogs/view/blog/1403 - туристическа мрежа
http://www.monitor.bg/article?id=82230 -сайт на вестник "Монитор"
http://www.segabg.com/article.php?sid=2006052700040000703 - сайт на вестник "Сега"

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по управление на инвестиционния процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.