Курсова работа по "Управление на риска"


Категория на документа: Други


 ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

КУРСОВА РАБОТА

ПО ТЕОРИЯ НА РИСКА

НА ТЕМА :

"УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА./АНАЛИЗ И КОНТРОЛ/"

ИЗГОТВИЛ:

Курс І,

Специалност ЗНС

Днес рискът е един от най- отличителните белези на нашето време.Свързан е с овладяването на заобикалящите ни природна и обществена среда. Той е възлова категория в дейността по защита от настъпване на нежелани вредни последици за човека. Чрез определяне на риска, човек разбира какво може да изгуби и какво може да спечели. Човек знае, че ако не рискува нищо няма да се промени, но ако рискува твърде много то може дори да се погуби. В даден момент човек губи контрол върху създадените от него енергични и информационни мощности. Тези загуби на контрол се илюстрират със случаите на катастрофи, злополуки, аварии, екологични кризи, използването на оръжия срещу човек и други.

Още от древността до наши дни рискът е съществувал. Той е навсякъде, няма човешка дейност, в която да не присъства.

Като термин рискът се е разпространил в Европа от Италия. Отначало думата се е използвала в морското застраховане и с нея се обозначавало парично- рисково действие в морска сделка с достатъчно ясна опасност. За разпространението и в Италия има две научни предложения, като едното е от гръцки, където дума с подобно звучене означава опасен подмол. Втората вероятност е от арабски език където подобна дума се е използвала за обозначение на издръжка на живот зависима от Бога и съдбата. Извода който си правим е, че рискът е съществувал още от дълбока древност и се е осъзнавал като такъв, но се е обозначавал с друга дума. До наши дни са достигнали писмени източници от преди Христа.

Европейски произход, става ясно че древните евреи са се занимавали с това което днес наричаме риск, създава се своеобразна форма на застраховане на мулета и камили. Създават се парични фондове в които всеки внася пари и при смърт на животно се компенсира пострадалия, но никога на се взема нова цяла сума, т.е при загуба на 10 мулета се плащат 9. През 16 век се стига до една важна теория и положение за съвременната теория на риска, в търговските договори писани в Германия, свързани с транспорта на стоки се разграничава риска на опасността.

В романските езици през 18 век се поставя началото на статистическото разглеждане на рисковите калкулации и застрахователно дело.Теза статистически изследвания се правят в две направления:
- относно вредата, която може да се допусне, че ще настъпи и неблагоприятния изход в дадена сделка
- изчисляване на сигурността на очаквания резултат от търговията. Става дума за формиране на друг съществен елемент на риска "из числи мост на риска" - може да се изчисли тежестта на вредата, вероятността да се случи нежелано събитие или и едното и другото.

Тези изследвания са свързани с учените Паскал, Бернуди и Лайлас, който първи превръща риска в обект на теория, изследване извън търговията.

През 19век има значителни събития в изследването на риска - включват се икономистите, тези изследвания се свързват с Адам Смит.Той стига до извода, че не може да има дейност, която да няма риск.

В началото на 20 век изследванията на риска в областта на икономическата теория заема приоритетно място, изследванията се концентрират около факта,че решенията се приемат като правило в условията на ограничена информация. Американския икономист Найт казва за риска, че е отклонение на реализация от очакваните данни в икономически план.Също така той формулира идеята считана за гениална днес, че подобна ситуация за взимане на решения се определя като неопределеност, докато наличието на относително точна информация за съвкупност на възможни събития и тяхната вероятност.

Други учени смятат,че при условие на риск рационалната стратегия за взимане на решения се състои в това да изобразява действието с най- голяма очаквана полза и най- малката вероятност да се случи нежелано събитие.

Един от изводите до които достига световно рисково общество през 20век е, че когато се акцентира върху вредата се подценяват съзидателните функции на риска, то загърбва факта, че умението, способността да се рискува е в основата на най- великите достижения на човешката цивилизация. Способността да се рискува в предприемачеството е в основата на капиталистическите икономически отношения.Най- големите върхови достижения в сферата на предприемечеството имат обществен белег и са рискови. Изхождайки от такава гледна точка риска е приет като модерния подход за предвиждане и контролиране на бъдещи последици от човешки действия. Днес все повече се налага да се вземат рискови решения , това обстоятелство налага да се увеличи умението риска да се използва, в смисъл да се анализира и контролира, или казано по ясно ние трябва да можем да управляваме риска.

Управлението е процес, който предполага изпълнението на поредица от операции :
- първата е осъзнаване на проблема, който трябва да се реши;
- втората - подготвяне на решение, свързано преди всичко със събиране на информация
- трета - приемане на решението, което може да бъде отразено с различни актов, подпис на договори.
Управление на риска само по себе си не съществува, никой не рискува заради самия риск. Риска е характеристика на управлението на някаква конкретна дейност от тази гледна точка е некоректно да се изисква словосъчетание управляване на риска. Анализа и контрола на риска е процес, който е институционално закрепен, има наредби които регламентират този процес и той се нарича оценка на риска. Анализа и контрола са два препокриващи се частично процеса всеки от които включва относително особени процедури:
1. Разкриване на риска - свързва се с анализа и класификацията на риска на опасностите на фактите и причините за тяхното появяване и трансформиране от абстрактни в реални.
2. Оценка на риска - свързва се с количествения анализ с оглед установяване вероятността, да се случи нежелано събитие или тежестта на вредата, размера на щетите, които може да причини.
За оценяване на риска има няколко различни метода. Най- ефективния е този, който се основава на статистическите данни, той се използва в застрахователното дело, кредитирането и др. Недостатък при него е, че се използва само за еднородни,често повтарящи се събития. За оценка на други уникални събития се използват други методи, например метода с проследяване на последователността от възможни инциденти. Тези инциденти могат да бъдат от различно естество, като отказ на някой определен елемент от системата, неправилно използване на оборудването, не използване на необходимата предпазна техника и т.н..Причините за настъпване на нежелано събитие могат да бъдат различни в случая важното е да се покаже същността на този метод, който трябва да изчисли вероятността на всеки един такъв отказ или не изпълнението на задълженията и на тази основа да се изчисли вероятността да не се постигне крайната цел.При този метод могат да се използват графични средства, като се тръгна от първичния инцидент и като се проследи какви могат да последиците за системата в зависимост от това дали ще заработва ефективни предпазни мерки. Стига се до поставяне на дърво на отказите, но е необходимо да се изгради графичен модел, всички инциденти и всички откази да бъдат описани. Например какво ще стане, ако е изхабена спирачната течност.

Друг метод е този, който анализира в обратна посока от последиците- инцидент- събития - проследяване на пътищата довели до него - дърво на отказите, т.е всяка причина е клон, всяко разклонение е причина довела до нежелателни последици.

При оценяването възникват и проблеми. Тази оценка и съпоставяне с финансови и икономически състояния на този който взема решението имат важен аспект, имуществените щети се изчисляват в материален аспект. Чрез определени методи щетите могат да придобият парична форма, тогава се говори за защити. Но не винаги придобитата парична форма покрива в реални размери щетите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по "Управление на риска" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.