Къпънки в гр. Перущица


Категория на документа: Други


Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им.
Ритуалът за побратимяване е следния:

Младежите, които искат да са побратимят стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца:

чепня - изпълнявана от посестримите,

чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и

нямско хоро -с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Трапезата на Ивановден, не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, заек, свинско или пуешко с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Питките са богато украсени с плетеници и орнаменти напомнящи за топлината и уютът на домашното огнище в студения януарски ден.

По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в Перушица, все още се извършва ритуала "Къпанки". Смята се, че тези които влязат в ледената река ще заченат здраво поколение. Михаил Арнаудов е велик учен, живял и работил през миналия век, който проучил и разработил в обобщаващи и синтезиращи трудове за основните семейни, календарни, трудови празници и обичаи на българския народ, който е проучил и описал обреда "Къпанки" - съхранен и до днес в малко населени места в България, но единствено в Перущица ритуалите са автентични.

КЪПАНКИ

Според народната традиция Ивановден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. С това е свързан и традиционният ритуал "Къпанки" в Перущица. Той се изпълнява на Ивановден в реката, която минава през града. Според поверието тези, които спазят традицията и се хвърлят в ледените води на реката, зачеват здраво поколение. За здраве, берекет и повече деца къпещите се хвърлят срещу зрителите вода с менчето. За лоша поличба се смята, ако присъстващите не бъдат напръскани с вода, за това всеки се стреми да бъде на първа линия при наблюдаване на къпането. Вярва се, че водата при провеждане на ритуала е с голяма лечебна сила и носи здраве, берекет и късмет на тези които се докоснат до нея.

Народните веселия, които величаят важността на брака се провеждат край река, селска чешма или кладенец. " На 07 януари (Ивановден) къпят в реката Ивановците, младоженците и всякого, когото момците нарекат. Някои се освобождават от къпане чрез откупуване. Другаде на Ивановден, преди изгрев слънце, кумът води младоженеца, женен миналата година на реката и го хвърля на кръст 4 пъти, а деверите посипват невестата с вода само по главата."

В Перущица този ден се свързва с обичая къпанки, характерен само за селището и единствен на Балканския полуостров. В северното отделение на раннохристиянската Червена църква в землището на Перущица е построена писцина (басейн) в формата на кръст с заоблени краища, облицована с розов мрамор. Тук ставало кръщаването преди новият християнин да получи достъп до вътрешното отделение на църквата.Предполага се, че къпанките са остатък от древните славянски празници, свързани с водата, а обичаят е пренесен през вековете и съхранен на тази територия. От незапомнени времена обичаят "Къпанки" /къпане на младите мъже, сключили брак предходната година / са извършва в коритото на река Перущенска на самия Иванов ден до автентичния "Чолаков мост", свързващ двете някогашни махали на Перущица още преди Освобождението. Това е част от някогашания Възрожденски квартал, запазил в себе си българсикя дух, с множество запазени старинни къщи - паметници на културата с местно значение. Това място има сакрално значение за всички перущенци, защото съвсем наблизо е оброчището "Света Петка" на което се издига малък паракалис. Близо до него е имало метох на манастира"Свети Тодор", останките от които се издигат на 5 км. от Перущица. В наши дни на цялата територия на България подобен обичай в този си вид не се практикува така разгърнато и с толкова богата обредност, което предполага неговата уникалност.

Момъкът, като се ожени и на идната година, на втората година непременно трябва да се окъпе. Денят е 21 януари, Ивановден. Младоженците пращат асчии, които предварително да канят (да калесват) близките на младоженеца и приятели. Вирът в реката се прави от хора в махалата, на които младоженците плащат. Обредите за "Къпанките" по стара традиция започват от сутринта.

Обичаят започва от ранни зори с приготвяне на печена пуйка със зеле, обредни хлябове и посрещане на гостите. Поканените гости идват преди обед в домът на младоженците, като носят за трапезата у младоженека солена баница, тиквеник с орехи. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. Хапват и обилно пийват червено вино и греяна ракия. Към обяд младоженеца, който е пийнал поради студеното време тръгва към вира, съпроводен от народен оркестър и най-близките си приятели и роднини. Гостите отиват заедно с музикантите да видят обредното къпане. Освен, че свирят, музикантите пеят различни песни, но си спомнят само за "Провикналъ се зелен здравец из гора зелена".

Първоначално обичаят се провежда на реката под Чолаковия мост. Деверът налива котел с червено вино, връзва го с китка чемшир, а вътре във виното слага китка здравец с червен конец, близките пущат в котела стотинки за берекет. До девера крачи деверицата, която носи чиниите с мезето - ръчелеви кори, лук, наденица, сиренце и пушено месо за почерпка из пътя и за връщане, когато младоженците са вече окъпани. Към мястото на къпането се носи котел с вино и поднос с мезе и през цялото това време с тях се черпят минаващите граждани. Преди да се изкъпе, младоженецът изсипва виното във вира след което скача и започва да пръска с вода всички наоколо.. Към реката тръгват братя, сестри, майки, бащи, приятели. Всеки си хваща музикант да му свири поотделно, а който не наемал музикат отивал на вира при засвирване на музиката. Имало един циганин Исин, който ходел от къща на къща, събирал всичките младоженци и със свирня ги водел на вира. Инструментите са акордеон, кларинет, тъпан.

Пред очите на насъбраните хора те се събличат по потник или голи до кръста и обути с някой вехт панталон и се хвърлят да се къпят в студената вода, която "закипява" от пляскането с ръцете. След него скача и кумът му. Деверът хвърля кутела с останалото вино, младоженците го разливат, пълнят го с вода от вира и пръскат околните за здраве. Приятелите на младоженците, като се напият, и те понякога скачат във водата при тях. Когато замръзне реката и хване голям студ, разбиват леда, правят голяма дупка и пак се къпят, не пропускат нито веднъж, колкото и люта да и зимата.Замръзналата река се е поличба за повече новородени здрави дечица през годината. Пада голям купон и много мокри и изкъпани хора. След това младоженците пълнят кутелите с водата от вира, която е смесена с виното изсипано в реката, оставя ги на брега и под звуците на музиката сапочват да играят хоро. Излизат от водата продължавайки да играят хоро и към тях се присъединяват хората наблюдавали ритуала на къпането. След свършване на "мокрото хоро" младоженците вземат кутелите пълни с вода от реката и съпроводени от музикантите ги отнасят в къщи, където го чакат младите булки.

По пътя шпалирът от хора приветствува окъпаните с викове:
"Ура-аа! Ура-аа!" Около вира и реката на този ден се продават разни лакомства - червени петлета, червени захаросани ябълки, гевречета, които децата тичат да купуват и им се радват.

Невестата не ходи на реката и не участвува в къпането. Тя си стои у дома и чака окъпаният младоженец да се върне. Облечена е в най-хубавата си зимна носия с вплетени в косите здравец и цветя. Той се задава, носейки кутела с вода от вира; булката веднага се хваща за плодовито дърво или лозница в двора, а стопанинът започва да сипва по малко от водата в ръкава на булката докато тя се измокри и потеклата от нея вода не полее дръвчето за което се е хванала. На този ден, ако невестата е бременна кумовете избират едно мъжко и едно женско име за очакваната рожба и това име си дава на детето след неговото раждане. След съобщаването на имената, младоженецът пръска присъстващите с вода от кутела и лисва върху невестата всичката останала вода, която се стича по ръкавите и дрехите й. Невестата и младоженеца влизат в къщата, преобличат се и канят гостите в къщи за да продължи празника. След поредното хапване и пийване всички се събират на мегдана, където се извиват кръшни хора до късно вечерта.

Тази обредност се извършва за плодородие и плодовитост в дома, а с това, че се е окъпал, младоженекът доказва своята мъжественост и гарантира за бъдещото поколение. Обредната храна, с която се гощават в дома всички след къпанките, е постоянна и традиционна - печен мисир или свенско с кисело зеле, питка, баница, тиквеник и много вино и греяна ракия .

На този ден всички са облечени празнично, никой не работи

Интересни и куриозни случаи във връзка с къпанките разказват старите хора в Перущица. Баба Василка Божкова казва: "Не си спомням да се е поболял някой някога от ледените бани! Чувала съм от моята баба, а тя от нейната, че около 1850-та година едно пеленаче на по малко от 40 дена се разболяло зле и не могли да намерят никакъв лек. В деня на къпанките окъпали и него наред с младоженците във вира. Някои приели това за предсмъртно покръстване, но малкото се съвзело и оживяло..."
През 1942-ра година четиригодишно момиченце било приготвено за опело, камбаната на църквата вече била ударила. В това време съседката баба Руса попитала: "Ами вие окъпахте ли го?" Донесли от реката дето се къпели младоженците студена вода с коритото и го окъпали. Детето оживяло.

Днес обичаят къпанки е съхранен, традицията продължава и на Ивановден, макар и осъвременена. Младоженците се къпят обредно под Чалъковия мост във вира, но с бански или с къси панталони. Излиза да гледа и се весели цяла Перущица. Значението на къпанките се състои в това: да има здраве, целта е да се укрепи младото семейство, да се чувствува вече момъкът мъж, да е плодовита булката и да се родят повече деца на младите.

На празника в село Реселец пък изпълняват ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", цялото село се пренася през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

Бележки:
1. Етнография на България, том I, София, 1980 г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Къпънки в гр. Перущица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.