Къщата-музей Иван Вазов в гр.Берковица


Категория на документа: Други


Шуменски университет "Епископ Константин Преславски''

Курсова работа
По
Музейно дело

Къщата- музей Иван Вазов
гр.Берковица

Изготвил: Проверил:
Владимир Иванов гл.ас д-р Б. Георгиев
ІІкурс История
Ф.№981
Шумен 2011

Предистория на музея

Къщата е характерна със своята възрожденска архитектура , резбовани тавани и автентично отопление. Построена е през 1760 г.за нуждите на преселник от град Ипек , откъдето идва и прозвището й Ипеклийската къща , преселника бил търговец на свилени платна. Къщата е строена от български майстор, легендата разказва ,че в строежа е участвал най- известния тогава майстор Златю Ошенеца , а таваните са резбовани от Тревненски майстори. Приземният етаж е бил пригоден за стопански цели , а вити стълби водят към втория етаж където са били спалните

На 17 март 1879 г. в малкия планински градец Берковица , разположен в подножието на връх Ком идва младия Иван Вазов като председател на Окръжния съд до 1880 г. Вазов е живял в началото на творческия си път и сам оценява престоя си в Берковица като най- плодовития период в неговото творчество . Той е живял под наем със един от членовете на Берковския съд Иван Стоянов , който е прототип на "Дормидолски" в повеста "Митрофан" , в Берковица Вазов пише и поемата си "Грамада" която представлява един вид нравствен "бич" с който някога хората от Берковица са наказвали своите подтисници.

В Берковица Вазов среща първата и най - голяма любов Зихра (Параскева) потурчена българка , покръстена от руски офицер , който бил и неин покровител. Когато русите напускат Берковица тя отказва да замине с офицера ,семейството на Иван Стоянов и предлага да дойде в къщата и да извършва домакинската работа 19 г. природно начетена , красива и така между тях започва голяма любов която Вазов описва в едноименното си стихотворение "Зихра".

В Берковица Вазов пише също така и "Славчо" и по- късно прекръстено на "Белимелеца" и "Моята съседка Гмитра".

Иван Вазов идва в Берковица от град Русе поради здравословни причини , препоръчват му да прави разходки из Берковския балкан , където по- късно при професор Иван Шишманов , той споделя че в Берковица за първи път страстно обиква природата . Плод на тези впечатления е стихотворението му "Ком", откъдето Вазов възкликва :

-" ...че от тук окото волно прегради не намира вселената пред мене покорно се простира "

Вазов също така пише стихотворенията си "Малини" и "Гълъби". През 1964 г. по повод стихотворението си "Малини" е създаден единствения в света паметник на малината , изработен от розов берковски мрамор.

На 17 март 1880 г. Вазов напуска Берковица и заминава за Пловдив макар и далече мислите му по този прекрасен рай никога не го напускат там той дообработва сюжети от Берковица , като пише драмите "Гусла" и "Загорка", стихотворението "Зима", романа "Нова земя" , който всъщност оставя недовършен изцяло първата част от романа е посветил на Берковица оттам той ще възкликне :

-"..а тебе Берковице привет благодарствен от твоя случаен някогашен гостенин"

Къщата- музей Иван Вазов

Музеят е мемориален и е единствения в България от такова естество. Къщата е построена в началото на XVІІІ век и представлява интерес както заради заложените в нея уникални архитектурни елементи и заради това , че в нея се съхраняват оригинални произведения на Вазов от Берковския му период.Съхраняват се оригинални портрети на Вазов направени от Николай Евров и Елисавета Консулова- Вазова (снаха на брат му Борис) и дарения на музея от Вера Вазова негова племенница.

В къща -музей Вазов по различни поводи и годишнини се правят изложби с гостуващи , съвместни и самостоятелни изложби като на ; Юлиан Меса , Силвия Илкова , Венелин Захариев , Валентин Пешков (местен) и за 65 годишнината от спасяването на българите евреи -"Синагогите в Европа като свидетел на всичко"(фотоизложбата) почетни гости Мориц Машиах продуцент на наградите "Шофар" . Самостоятелни концерти на Борислав Мирчев ,Етиен Леви , Хаигашот Агасян , актрисата Димитрина Ангелова , лекции на доктора по история на литература Стефанка Кръстева и драматурга Ирра Влахова , както и участия на Маргарита Коваленко.

Също така къщата - музей Вазов участва с изложба по повод 159 г. от рождението на поета в София , читалище "Хармония".

По повод 50 г. от създаването на музея гостуват актьорите от драматичен театър Монтана с пиесата "Кандидати за слава ". Те изнасят дневен и вечерен спектакъл и рецитал.

Къщата е обявена за народна старина - паметник на културата с национално значение -под № 1 в списък № 6 в "Държавен вестник", бр 60 от 15 март 1940г.

След 10 години с писмо №26794 от 14 септември 1950г. , във връзка със сто- годишнината от рождението на Иван Вазов, в изпълнение на Постановление на Министерският Съвет №1410 от 28 май 1950г. , Комитетът за наука,изкуство и култура дава указание на Градския Съвет - Берковица да отчужди къщата за урежда в нея на музей на поета.

Под ръководството на къщата музей на Вазов в столицата и в резултат на работата на Градския Съвет , на Валериан Георгиев от отдел "Култура " на Околийски Съвет и уредничката Вела Диева , музеят е уреден и открит на 21 юли 1957г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Къщата-музей Иван Вазов в гр.Берковица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.