Легенди на българския спорт


Категория на документа: Други


 ЮЗУ "НЕОФИТ РИЛСКИ"

ГР. БЛАГОЕВГРАД

ФАКУЛТЕТ ПО ИЗКУСТВАТА

Курсова работа

Дисциплина: Популярна култура

На тема: "Легенди на българския спорт"
Асен Минчев

Изготвил: Проверил:
Миглена Красимирова Петрова доц. д-р Стефан Дечев
Специалност: Култура и медии
Фак. № 10400221006
IV курс

Благоевград 2013г.
Увод
През Юни 2006г. журналистът Асен Минчев представя книгата си "Легенди на българския спорт" в Музея на спорта на националния стадион "Васил Левски".
Първите страници на изданието са посветени на първия ни медалист от олимпийски игри Борис Георгиев - Моката (бокс). Авторът е отделил подобаващо място и на олимпийските шампиони Таня Богомилова, Мария Гигова, Иванка Христова... Не са забравени и легендите на "белия" спорт Петър Попангелов и Георги Димитров. Очерци има за Атанас Голомеев, Велик Капсъзов, Димитър Златанов, Таня Гогова . . .

Главният стимул на Асен Минчев е желанието му върху тези светли образи да не се задържа прах от отминаващите години. Чрез книгата си той иска да помогне на младите хора да научат, че България е имала спортисти, с които 4 пъти е била сред първите 10 страни в света на Олимпийски игри в неофициалното класиране по нации. Едновременно с това той има надеждата, че средното поколение, както и по-възрастните хора сред почитателите на спорта, ще изпитат приятни чувства от връщането към спомените на младостта. Тогава те самите, както казва журналистът, са били съпричастни към тези съкровени мигове, когато нашите спортни герои са покорявали балкански, европейски, световни и олимпийски висоти.
> Народът, който роди звездите на българския спорт

Нашата история датира от I хил. пр. Хр. Древните Българи са носители на развити за времето си познания в областта на държавното устройство и управление, военното изкуство, писмеността, строителството. В началото на 80-те години на XIX в. възкръсналата българска държава извършвала стъпки към ускорена модернизация във всички сфери на обществения, стопанския и културния живот. От Освобождението насетне физическото възпитание се превърнало в част от образователната политика на българската държава. Показателно е, че още във "Временните правила" било предвидено изучаване на предмет "гимнастика".

Активните спортни прояви в края на XIX и началото на XX век дали своите отлични резултати - била извоювана първата българска световна титла. Тя е по борба - класически стил (Париж, 1900г.) и принадежи на знаменития Никола Петров - борецът с над 700 победи, признат за световен шампион за професионалисти и най-силен борец в света за XIX век. До Втората световна война България взема учатие в Олимпийските игри - летни и зимни, в световни първенства и Балкански игри. Въпреки честите политически кризи от 20-40те години на XX век държавата продължавала активно да подкрепя развитието на българския спорт. През 1942г. се основава и Висше училище за телесно възпитание, чийто приемник днес е Националната спортна академия.
> ПЪРВИЯТ

България е била четири пъти между първите десет страни на света по медали в неофициалното класиране по нации на Олимпийски игри! Били сме и на почетното III място, дори! Макар и на бойкотирани игри, като Московските. И в националната съкровищница на спорта олимпийските ни отличия продължават да се множат. Вече започнаха да трупат третата стотица, общо - от летни и зимни игри. Станаха (до Торино'06, включително) 213: 51 златни, 85 сребърни и 77 бронзови. А точно от тези, най-скромните, бронзовите медали, е бил първият, с който е започнала да се пълни тази колекция.

Преди повече от половин век за първи път се издига българското знаме зад почетната стълбичка на победителите в Олимпийските игри. Място била столицата на Финландия, Хелсинки, а годината 1952. В боксовия турнир на Игрите за третото място, категория полутежка - до 75 кг, награждават с бронзово отличие първия български спортист, заел място сред олимпийските медалисти, Борис Георгиев-Моката. За международния ринг това може и да не е епохално събитие, но за нашия бокс, а и за целия ни спорт изобщо то се превърна в основен жалон. Голямото спортно дело за България, сътворено от него в Хелсинки, остава непомрачено. За там той тръгва от родния Добрич, където за първи път слага боксови ръкавици, когато бил 16 годишен. Не се разделя с бокса и в казармата, където попада на известния треньор на ЦСКА Константин Николов-Замората.

Борис Георгиев приканва сегашните елитни спортисти на страната и техните наследници да не жалят сили и упоритост в стремежа си към спортните върхове, защото те се покоряват само на готовите за саможертви. И винаги да обичат Родината си!
> От Рила - към Алпите

Първият ски лифт у нас, на ''Стената'' край хижа ''Алеко'' на Витоша е бил построен през 1953г. Едноседалков, с дървени стълбове, във формата на трапец... В Полша имат не само лифтове, но и транспортна кабина-гондола за 40 души. Също в Чехия, Словакия, дори в Румъния. А да се тренира ски спорт пеша, е десетина пъти по-малко ефективно от тренировката с лифт. И въпреки това, още преди лифта на Витоша, Георги Димитров-Гошето или Мачката, както му казват най-близките в скиорските среди у нас, започва да се мери с най-добрите по пистите в чужбина. За да стигне само след 2 години и половина до невероятното все още постижение на Олимпийските зимни игри в Кортина д'Ампецо, 1956г. Той бил шести в алпийската комбинация, макар и важаща само за световно първенство. Гошето стартирал, а коментаторът рязко сменил равномерния информационен тон и възвърнал типичния си италиански темперамент. А причината била само една. Повече от половината трасе на този истински бял ад българинът изминал с второ време след тройния шампион Антон Зайлер (Ав.). Последвал един стръмен пад около 400 метра, който завършил с противонаклон и той обръща Гошето във въздуха на задно салто... Окрилен от приличното си представяне, Гошето направил изключително второ скускане, с време между първите 10 и заема 13то място.

Двустранната среща България - Франция се състояла на Витоша през 1955 година, с която било сложено началото на състезанията за купата "Алеко". На "Стената" гостували елитните алпийци на Франция, тогава безспорен лидер в този спорт, и само Гошето успял да им се противопостави успешно. В спускането той бил 4-ти, след Жерар Паские, Рене Коле и Лео Лакроа.

Как и с какво е наваксал той изоставането си в подготовката поради липсата на лифтове у нас? С талант - да, с много труд - да, с упоритост - да. Но освен, че бил разностранен спортист (играел футбол, волейбол, баскетбол) и тренирал с огромен обем за физическа подготовка, той се отличавал още с висок интелект и богата обща култура. Добре известни са интересите му в различни области на изкуството. Затова отделял такова голямо внимание на всеки един детайл: при разучаване на трасето, при стягането на екипировката и особено при мазането на ските, където наистина са нужни широки умения ...
> Архитект на волейбола

'' Драги зрители, в сектора за скок на височина втори опит ще направи Тодор Симов (ЦСКА).'' Дикторът бил на стадион ''Българска армия'' (тогава ''Народна''), а състезанието е републиканско първенство по лека атлетика. От силните говорители обаче гласът му се чувал и на съседния столичен колодрум, защото ги деляла само една алея. А там, по същото време, имало тренировка на националния отбор по волейбол, в който бил и Тодор Симов. Той я е започнал навреме с другите национали, но някъде по средата просто изчезнал. Освен, че е волейболист, баскетболист, плувец и скиор, е и лекоатлет. Знаел, че трябва да участва на скок на височина и иксал да спечели медал. Лошото е, че съотборниците му и всички на колодрума също чули думите на диктора и изчезването на Тошара е разкрито, за което има и наказание.

Не може да се забрави играта на Тодор Симов в паметния мач в София, България - СССР, през април 1954г. Въпреки, че била приятелска, тази среща имала широк международен отзвук, защото руснаците били дошли без да познават загуба, със 100 победи от 100 мача, а нашите национали станали първите в света, които победили Сборная. Този невероятен успех с 3:2 бил извоюван пред 25 000 зрители, на пистата, пред главната трибуна на стадион ''Васил Левски''. Основната шестица била: Борис Гюдеров, Панайот Пондалов, Димитър Захариев, Боян Мошелов, руснакът Сергей Гаврилов и Тодор Симов, с треньор Георги Кръстев.

Характерната за играта му на терена страст и досега е жива, когато заговорил за волейбола и неговите проблеми. А това често ставало, защото рядко пропускал мач в София. Така активен е бил винаги и в дискусиите при борбите за поредните промени в ръководството на федерацията ни. Заел се е и с изследователска и събирателска дейност за историята и развитието на родния волейбол.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Легенди на българския спорт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.