Лекции по археография


Категория на документа: Други


Археография - лекции

Тема 1 : Археографията като научна дисциплина. Предмет, методи, задачи и понятиен апарат.

Етимологията на терминът "археография" сочи като негов произход древногръцките думи "архаюс"(старинен, древен) и "графо" (пиша, преписвам). Пътвоначалната употреба на това понятие съвпада с неговото буквално значение и означава преписване на различни по вид текстове за нуждите на управлението и тогавашната обществена практика. С дейността "преписване" се занимават специално обучени писари наречени "археографи". Терминът археография през периода от края на XVII век и началото на XIX век се използва в Италия, Германия, Франция и други Западниевропейски страни, но в едно терминологично съперничество с термина "археология". И двата термина се използват в значение на дейност и познание, които проучват паметниците на изкуството и литературата от гръко-римската древност. По- късно терминът е изместен от терминът "археология". В началото на XIX век терминът "археография" започва да се употребява в Русия със значение както в споменатите Западноевропейски страни, но с единствената разлика, че се визират руските средновековни веществени художествени и писмени паметници. Постепенно обаче обектът на археографията се ограничава само в писмените паметници за историята на "Древна Ерус" , а предмета и с въпросите за тяхното системно издирване, описание и публикуване. Археографията се утвърждава в руската научна терминология с ново и различно значение от Античността и Средновековието и започва да се използва като наименование на научна дисциплина и специална дейност по публикуването на писмени и исторически извори. Най-ранната поява на терминът "археография" в България е свързана с учредената през 1905г. археографична комися към тогавашното Министерство на народното просвещение. Археографията като същински понятие в системата на българската научна терминология и гражданска лекцика е под влиянието на лекциите по архивистика на академик Ив. Дуйчев ,издадени през 1949г. Той разглежда публикуването на документите като една от най-отговорните дейности в архивите. За първи път посочва и систематизира във вид на препоръка за изпълнение най-важните принципи и методи за издаването на документи. Не на последно място обосновава възможността за развитие на българската археография като самостоятелна научна дисциплина със свой обект, предмет, метод и др. Важен представител на Българската Археографска Школа е проф. Кънчо Георгиев, който издава съчинението "Въпроси на българската археография". Висш блог на Кънчо Георгиев е и електронната библиотека по документалистика. В съвременния етап от развитието на тази научна дисциплина най-значими са приносите на проф. Андриана Нейкова. Тя разработва различни теоритични проблеми свързани с публикаторската дейност. Съвременните правила и регламенти за издаване на различни по вид документални свидетелства се съдържат в " Методически кодекс", свитък V от 2013г., достъпен е и електронно на сайта на Държавна Агенция Архиви.

Тема 2 : Зараждане и развитие на археографията в България.

Могат да се обособят няколко етапа в развитието на археографията в България и в голяма степен се препокривар с най-важните исторически периода. За да се изясни историята на тази дейност е необходимо да се поясни, че нейната главна цел и смисъл са свързани със създаването на документални издания предназначени от една страна за нуждите на историята като наука, а от друга страна за нуждите на обществото като цяло. Основните предимства на този тип издания е че осигуряват равностойна замяна за оригинала и спестява ценно време на иследователите за издирване и проучване. Чрез документалните издания се поставят научни още с подбора по предварително избраните и публикувани извори по определени теми, въпроси и други, тоест те са част едновременно и от изворовата база и от историческата наука. Най-ранния етап от развитието на публикаторската дейност е свързана с периода на българското средновековие, когато се появяват най-ранните форми на тази дейност. Обикновенно епиграфските паметници се разглеждат като най-ранен начин и форма на публикуване на текстове на документи. Друга форма е ръкописното размножаване на текстове. През периода на Възраждането не случайно се засилва интереса към историческите свидетелства. Тяхното издирване и използване е свързан с реализирането на трите големи движения, а именно за изграждане на новобългарска култура и просвета, за извоюване на църковна независимост и за реализация на раволюционно-освободителното движение. В тази връзка повечето известни на Възраждането войски развиват мащабна дейност за издирването и публикуването на "български старини". В тази посока най-голямо значение имат представителите на българската интелигенция, която се обучава в чужбина. Важна роля за развитието на публикаторката дейност играе чуждестранната историография, която по линия на византоложките иследвания насочва вниманието си към българската тема. През Възраждането започва да излиза "Периодически списание", в което се публикуват най-много документи. В периода на Третата Българска държава се предприемат многобройни и мащабни по своя замисъл инициативи за различни институции, като БАН, ИД, Архивните институции и др., за създаването на корпус от исторически извори. Най- важна в случая за началната реализация на тези идеи и намерения е археографическата комисия (Любомир Милетич, Беньо Цонев, Васил Златарски ), които си поставили за цел " Да организират издаването на по-важните български езикови, исторични, етнографски и художествени паметници, които се намират в страната и чужбина". Като орган на комисията започва да се издава поредицата " Български старини" в която се публикуват филологически и исторически текстове. В първият брой 1906г. е отпечатано "Добрейшевото евангелие". След създаването на архивите като институции започва бума на публикаторската дейност, но е важно да се отбележи, че до голяма степен тя е реализирана в духа на тоталитарната държава и обслужва дадена идеология. Прави впечатление че най-често се издават юбилейни сборници по определени събития, без да се държи сметка за тяхната научност.

Тема 3 : ..... ?!?!

I. Класификация по ...
- Учебни ( Христоматийни ) - предназначени предимно за преподаватели и учащи се и имат за задача да подпомагат по задълбоченото изучаване на материала предвиден в учебната програма по съответния предмет. Текстовете на изворите на този вид издания обикновено са добре познати на иследователите и често се предават в извлечения. Научно-справочния апарат към тях обикновенно е сведен до минимум, защото предназначението за ичебни цели предполага познаването на фактите и явленията, които са споменати в текстовете.
- Популярни - предназначени за по широк кръг от читатели и техните цели са свързани с популяризирането на дадена тема или проблем. Публикуват се най-известните и най-типичните, тъй като те се използват с познавателно или дидактическо значение. Почти липсва научно-справочен апарат, но за сметка на това съдържа богат илюстративен материал.
II. Класификация по формата на публикацията - те биват две групи: отделен извор или комплекс от извори ( модел на публикуване на отделен извор или група, може да се види в списание "Архивен преглед", "Исторически преглед" или "Известия на държавните архиви" ). Съществуват още типологични класификации, които са съставени въз основа на определен признак като - обем, пълнота и обхват на документа, начин на предаване на съдържанието, характер на изданието. За съвременното общество все по-популярни стават мултимедийните издания, които включват дигитализирани писмени и фото документи, електронни, звукови документи, кино документи и аудио-визуални документи.

Тема 4 : Разчитане на текст и избор на начина на възпроизвеждане на оригиналния текст.

Съществуват различни начини за възпроизвеждане на текста, които иследователят може да избере в зависимост от целите на публикацията. Основните начина са три :
- Научно-критически начин за възпроизвеждане на текста - този начин преполага възможно най-пълно запазване на стила и езика на текста, но изискава осъвременяване в зависимост от нормите на съвремения български език на графиката, правописа и пунктоацията. Ако има грешки в текста те се коригират, а съкратените думи се изписват в цялост.
- Дипломатически начин на възпроизвеждане на текста - според този начин текста на документа се възпроизвежда в пълно съответствие с оригинала и неговите особености като - стар правопис, излезли от употреба писмени знаци, неточности, пропуски и др. Този начин се използва най-често за нуждите на различните лингвистични изследвания.
- Факсимилно(Фототипно) възпроизвеждане на текста - по този начин текста буквално възпроизвежда оригиналния, посредством някакъв тип копиране (фотокопиране, дигитализация, ксерокопие и др.). Тези издания използват строго научни цели, при които външния вид на документа представлява особен интерес за изследователя.

Тема 5 : Археографска подготовка на документите за публикуване.

Всеки документ, който се подготвя за издаване е необходимо да бъде подготвен и обработен археографски. Най-важния елемент от подготовката на документа е съставяне на заглавие. Всяко заглавие би трябвало да отговаря на конкретна обща схема, която съдържа следните елемнти : това което - кой - кому - за какво съобщава, място и дата на съставяне на документа. Тази обща схема предполага и основни съставни елементи на заглавието :
- Вид на документа
- Автор на документа
- Адресат на документа
- Съдържание(тема) на документа
- Място и дата на документа
Редакционните заглавия в научните издания включват по правило всички елемнти на заглавието, което се установява чрез извороведски анализ. Друг задължителен елемнт , който се разполага сред текста на документа - т.н. легенда, която включва исковите данни на документа (архивен шифър или библиографски издание). Освен това към легендата се добавя начин на възпроизвеждане на текста и език. Графичното оформление на документа включва 8 елемнта разположени в определен порядък :
1. Порден номер на документа в публикацията
2. Заглавие на документа
3. Деловоден номер на документа ( ако има такъв)
4. Място на написване на документа
5. Дата на документа
6. Основен текст на документа
7. Подпис на автора на документа ( ако има такъв )
8. Легенда





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по археография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.