Лекции по банкови сделки


Категория на документа: Други


-необезпечените заеми все по-често биват замествани с кредитните карти и линии, тъй като те са стандартизирани и от там с по-ниски оперативни разходи за банката, тя е способна да предложи по-ниска цена, но пък са характерни с по-висок контрол по отношение на кредитните лимити и просрочията. При кредитните карти банките печелят не само от такси и комисионни от притежателите им, но и от търговците, които приемат разплащания с тях.
-потребителски кредити с балонно погасяване на датата на падежа - предоставят се на граждани и малкия бизнес, предоставят се за определени потребности; обикновено са обезпечени със средства или активи на заемателя, не са със стандартизирани условия и срокове.
-заеми, обезпечени с ипотека - най-често с жилището на заемателя; обикновено предоставената сума е по-малка от стойността на обезпечението; поради наличието на обезпечение обикновено банките ги предоставят с по-ниска лихва; биват два вида: 1) заеми със затворен край /затворен заем/ - предоставят се с фиксирана лихва; 2) открита кредитна линия - заемателят може периодично да усвоява и погасява определени суми. Матуритетът може да достигне 15 години. Лихвата е променлива.
Оценка на кредитоспособността на заемателите:
*експертен метод на петте "С": характер на заемателя, капацитет, капитал, обезпечение, конюнктура;
Характерът на заемателя се формира от предишни кредитни взаимоотношения; основен фактор на кредитоспособността; понякога сдобиването с информация за заемателя обаче коства разходи; определя желанието на заемателя за погаси задълженията си.
Капацитетът определя възможностите на заемателя да погаси задълженията си. Анализират се доходите на заемателя. Трудно се оценяват доходите на лица, практикуващи свободни професии и т.н.
капиталът и обезпечението са алтернативни източници на погасяване.
Влошената пазарна конюнктура води до понижение на доходите, т.е. тя и капацитетът са взаимно свързани.
*точкови техники за оценка, които се основават на ретроспективни данни и натрупан опит в потребителското кредитиране - СКОРИНГ-СИСТЕМА - анкетни карти - местожителство, брой членове на домакинството, доходи, години, трудов стаж и т.н. Предимства на скоринг-системите:

-оперативна ефективност - съкращаване на разходите за обслужване;
-минимизиране на фактора субективност - използват се количествени параметри за оценка на риска и се градят върху статистически масив и опита на цялата банка, а не на отделен кредитен експерт
-бърза адаптивност - банките могат да затягат или облекчават условията в зависимост от конюнктурата
-ускоряване на обслужването и съкращаване на времето за вземане на решение
-облекчаване на достъпа до кредитиране
Недостатъци: -изискват наличието на висококачествен информационен масив
-приемат бъдещето като проекция на миналото
-не могат да предложат адекватни мерки за подобряване на резултатите при негативно становище
- автоматизираната обработка на данните не е защитена от грешки в програмирането
-работата на системата може да се манипулира чрез предоставяне на невярна информация
Ценообразуване на потребителските заеми: Цената на потребителските заеми се формира като годишен процент на разходите /ГПР/. Изразява общите настоящи или бъдещи разходи по кредита за заемателя, изчислени като процент от размера на кредита - включват се всички такси, лихви, комисионни и т.н.
Основен компонент при ценообразуване на потребителските заеми е годишният лихвен процент. За да се постигне съпоставимост между заеми с различен размер и продължителност, е необходимо този процент да отразява анализираната вътрешна норма на възвръщаемост на заема. Това изисква изравняване на настоящата стойност на периодичните погасителни вноски с главницата на заема. В зависимост от начина на начисляване на лихвите и формиране на погасителните вноски, банките могат да реализират различна норма на възвръщаемост при равни други условия и параметри на заемите. Има три варианта за формиране на размера на погасителните вноски: 1) чрез месечна амортизация на главницата
2) с начисляване на добавен предварително към главницата лихвен процент - определя се годишният размер на дължимата лихва, след което се добавя към главницата и се разделя на броя погасителни вноски, за да се получи размерът на една погасителна вноска.
3) начисляване на дисконтов процент - кредиторът предварително намалява сумата на предоставения заем с размера на дължимата лихва. При заем от 1000 лева и лихва = 10%, заемателят ще получи 900 лева, а месечната погасителна вноска ще се определи на база размера на общото задължение - 1000/12.
Вторият и третият метод произвеждат по-висока рентабилност за банката.
Жилищно-ипотечно кредитиране: ипотеката е обезпечение с недвижимо имущество. И тук доходите на заемателите са първостепенен фактор при оценката на тяхната кредитоспособност. Но оценката на пазарната стойност на ипотекираната собственост е от решаващо значение за размера на заема. Пазарното търсене и предлагане на жилищна собственост се отразява и на търсенето и предлагането на този вид кредити. Въпреки ниската степен на ликвидност жилищната собственост се приема от банките като надеждно обезпечение, което се отличава с дълготраен срок на годност, използване по целево предназначение и фиксирана географска локализация. Рискът се определя от промените в пазарната стойност на имотите. Съгласно теорията за опционно ценообразуване на активите, банковите жилищни заеми могат да се разгледат като опционен контракт с право на плащане на дълга /кол опция/ и възможност за неиздължаване /пут опция/ на всяка от фиксираните дати в погасителния план. Когато стойността на жилището е по-ниска от стойността на ипотеката, заемателят може да упражни правото, което му предоставя пут опцията. Когато стойността на имуществото е по-голяма от размера на дълга, толкова по-малка е вероятността за неговото неиздължаване.
Продуктов асортимент на жилищно-ипотечното кредитиране:
*конвенционални жилищно-ипотечни заеми - дългосрочни; погасяват се с периодични /месечни/ вноски - анюитети, състоящи се от лихвено плащане и част от главницата. В началния период по-голям дял има лихвеното плащане. Всяка погасителна вноска намалява/амортизира сумата на главницата. Когато са договорени с фиксиран лихвен процент, рискът за банката е по-висок, тъй като при увеличаване на пазарните лихвени проценти, тя не може да компенсира поскъпването на ресурса чрез увеличение на лихвата. Понижаването пък е благоприятно за банките, но мотивира заемателите да рефинансират своите заеми при по-ниски текущи лихвени проценти. При договаряне на плаващ лихвен процент, периодично се коригира олихвяването в определен референтен индекс.
*придобит ипотечен заем - когато при продажбата на жилищен имот се трансферират към купувача всички задължения, свързани с ипотеката в/у имота. Основен движещ мотив са благоприятни договорни условия
*ипотечен заем с балонно плащане - не се амортизира напълно през договорения срок, а предвижда крайно/балонно плащане. Поради съществуваща опасност заемателят да не разполага със средства на датата на падежа се прилага т.нар "план в две стъпки" или "възможност за подновяване". Т.е. на датата на падежа се извършва подновяване на заема при текущи пазарни условия и с погасителен план, предвиждащ пълна амортизация.
*групова ипотека - заем, който се предоставя за покупка на повече от един недвижим имот. Основни ползватели са строителни предприемачи и едри инвеститори в недвижима собственост. Обикновено се включва клауза, която позволява частични продажби на отделни имоти, като с всяка такава продажба се намалява пропорционално стойността на ипотеката/задължението към банката.
*субсидиран ипотечен заем - при него заемателят е мотивиран от възможността за облекчаване на лихвените си плащания през първите няколко години на заема. Това се постига чрез депозиране на еднократна първоначална вноска от заемателя или трето лице, с което чувствително се намаляват лихвените плащания в месечните вноски.
*гъвкав ипотечен кредит - предлага адаптивни условия , съобразени с индивидуалните предпочитания на заемателя - плащане на по-големи или по-малки погасителни вноски от договорените, наново изтегляне на предишни погасени суми, предоставя погасителна "ваканция" - временно спиране на погасителните вноски за период от 1 до 12 месеца.
*ипотечен кредит за нерезиденти - чрез него банките стимулират инвестициите в недвижима собственост в страната. Кредитоспособността на чуждестранните лица се оценява на база предоставени задгранични източници.
*джъмбо жилищно-ипотечен заем - заеми, които по размер надвишават конвенционалния стандарт, лимитиран от федералните агенции. При покупка на ипотечен портфейл от тези агенции джъмбо заемите остават в актива на банките. Поради това, заедно с големите им размери, те са по-рискови за банките и лихвените проценти по тях са по-високи.
*компенсационни ипотечни заеми - редуцират лихвените плащания чрез компенсационен баланс, но и предлагат данъчно оптимизиране на приходите от спестяванията. При депозиране на определена сума тя играе ролята на компенсационно салдо, с чиито размер временно се намалява главницата на ипотечния заем, върху която се начисляват лихви. В страни като Великобритания се реализира троен ефект: компенсационният баланс не подлежи на облагане, тъй като не се олихвява, спестява лихвени плащания по ипотечния заем, а депозираният ресурс е свободнодостъпен и може да се ползва по всяко време.
*ипотечен заем със съучастие на кредитора - предвижда дялово участие на банката в реализираните приходи от използване на имота /наеми и други/ или дял от неговата продажба. Банката получава печалба, съобразно нейния дял и поради това в договора могат да се включат клаузи за плащане на по-ниски от пазарните лихвени проценти или дори за неплащане на лихви/главници.
*обратна/доживотна ипотека - жилищен заем, предназначен за възрастни хора и се предоставя като еднократна сума или на равни части. Задължението за погасяване на заема се отлага до продажбата на имота или смъртта на неговия собственик - погасява се чрез продажба или от неговите наследници. Ако при продажбата стойността на имота е по-висока от тази по заема, средствата се връщат на наследниците.
*опакован ипотечен кредит - форма за вторично финансирана покупка на недвижима собственост. Продавачът предоставя нова ипотека, която преопакова съществуващата преди нея ипотека върху същия имот. Купувачът плаща месечни вноски на продавача, който е отговорен за извършването на погасителни вноски по първата ипотека.
*заеми с отрицателна амортизация - погасителните вноски през определен период са по-малки по размер от сумата на дължимата лихва за същия период. Разликата се добавя към общия размер на задължението към банката. Така нараства общата сума на кредита вместо постепенно да намалява размера на главницата. Имат фискиран максимален период, в който могат да се олихвяват с отрицателна амортизация, след което вноските се оформят в погасителен план, предвиждащ пълна амортизация. Обикновено по договора се определя максимална горна граница, до която може да достигне лихвеният процент по заема.
*ипотечен заем с нарастващи лихвени вноски - по-ниски първоначални месечни вноски, които постепенно нарастват. По-рискови са за банките, тъй като се базират върху прогнози за очаквано повишаване на доходите на заемателите.

Частно банкиране и управление на богатството /Private banking/: частното банкиране е инвестиционно консултиране и управление на богатството на много богати и заможни частни клиенти и техните фамилии, институционални клиенти и фирми; лично обслужване; с понятието "private banking"се представят преди всичко услуги за финансово управление на частния капитал. Във фокуса на " private wealth management" попадат не само финансовите потребности, но и редица поведенчески проблеми, съпътстващи развитието на човешки и социалня капитал на клиента - осигуряване на спокойна трета възраст, животозастраховане и др. Т.е. частното банкиране се разглежда като интегрална част от цялостната стратегия за управление капитала на всеки клиент. Подходи за сегментиране на клиентската база: *пирамида на богатството - според размера на притежаваното богатство/капитал:
-заможни клиенти - от 100 до 500 хил. $ -нормално богати - от 500 хил. до 1 млн. $
-по-богати - от 1 млн. до 20 млн. $ -много богати - от 20 млн. до 50 млн. $ -ултра богати - над 50 млн. $
*според потребностите на клиентите:
-транзакционноориентирани - предпочитат предимно дисконтни и брокерски сделки и получават необходимата информация и консултантска помощ не от банката, а от някъде другаде
-класически оншорни клиенти - оставят своя капитал за управление в страната-домицил или при филиал на местната банка в чужбина; някои разчитат на собствени познания и опит в областта;
-офшорни клиенти - поддържат контакт с чуждестранни банки. Търсят по-здравословна нормативна среда за своите инвестиции.
*професионални частни инвеститори - имат необходимите качества сами да управляват своя капитал. В определени случаи обаче те използват услугите на реномирани банки - във връзка със структурирани продукти за оптимизиране на портфейла и/или с т.нар "лостов" ефект.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по банкови сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.