Лекции по банкови сделки


Категория на документа: Други



Платежни услуги - регламентирани са в Закона за платежните услуги и системи, наредба номер 3 на БНБ и закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно нормативните изисквания доставичици на тези услуги са банките, дружествата за електронни пари, платежните институции /ЮЛ, получили лиценз и включени в регистъра на БНБ/, ЕЦБ и ЦБ на страните-членки на ЕС, когато не действат като надзорен орган.
Видове: 1) операции, свързани с внасяне или теглене на пари от платежна сметка и дейностите по обслужване на сметката;
2) изпълнение на платежни нареждания, в т.ч. плащания чрез кредитен превод, директен дебит, карти и др
3) издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с тях
4) изпълнение на налични парични преводи
Законът за ограничаване на плащанията в брой регламентира, че плащания над 15 000 лева се извършват в безналична форма. Този регламент важи за плащания, които са на по-малка стойност, но са свързани с плащане по договор, чиято стойност надвишава 15 000 лв. оператори на платежни системи са борика, бисера, себра, рингс, таргет 2;
Потребителско кредитиране - високо стандартизирани /при производството и оценката на кредитоспособността => потенциал за икономии от мащаба/, малки по размер; съгласно Закона за потребителските кредити трябва да са в границата 400лв - 147 000 лв. кратък матуритет, нямат целеви характер, а са за текущи нужди. По-слабо зависими от фазата на икономическия цикъл. В сферата на потребителското кредитиране има значително повече регламенти за защита правата на потребителите.
1) банките са задължени да предоставят преддоговорна информация, в т.ч. предварителен погасителен план
2) банките да дават възможност клиентите да се откажат от договора в срок до 14 дни от сключването му без да се начисляват неустойки
3) регламентиране размера на таксата за предсрочно погасяване - максималният й размер е до 1% от предсрочно погасената сума, ако оставащия срок на договора е повече от 1 година. Ако е по-малко - 0.5%.
4) обявяване на годишен процент на разходите АРR. Този показател има за цел да даде възможност за сравняване на заеми с различни параметри като общите разходи по кредита са представени на годишна база.
Частно банкиране - клиентите могат да се сегментират по няколко начина:
1) според разполагаемите активи и капитал
2) осъществяваните транзакции:
*клиенти, които ползват услуги на частно банкиране само като посредничество - брокерски сделки
*оншорни банкови клиенти - предоставят за управление своя капитал в страната, в която се намират и държат да бъдат обслужени от местни банки. Често разполагат с компетенции за осъщ. На инвестиции.
*офшорни - използват консултантски услуги с цел намиране на най-изгодните условия на глобално ниво.
*професионални клиенти - използват частните банки като институции, при които да управляват активите си чрез притежаваните от банките информационни платформи.
*ВИП клиенти
Имайки предвид този начин за сегментиране на клиентите, можем да разграничим частното банкиране , където клиентите ползват предимно финансови сделки от частното управление на богатството Private Wealth Management, където банките предлагат по-широк асортимент услуги + консултинг не само за финансиране, но и за други видове сделки. Към специалното консултантско обслужване се включват услугите по управление на фамилни капитали, учредяване на тръстове и фондации и глобално управление на активите и богатството. Институции, които предлагат услуги в сферата на частното банкиране са частните банкови бутици и големи международни частни банки.
Бизнес кредитиране - подходи за определяне цената на бизнес заемите:
1) определяне на цената на заема в зависимост нормата на възвръщаемост, която желае банката за вложените в кредитната сделка ресурси - за постигане на целевата норма на възвръщаемост се изчислява такъв лихвен процент, който да покрива цената на ресурса /обикновено е средно претеглената цена на капитала - WACC/ и надбавка за печалба.
2) обвързано ценообразуване - при този подход бизнес заемът се разглежда като инвестиционна възможност за банката да реализира бъдещи приходи от допълнителните продукти и услуги, които получава кредитополучателят.
3) комбиниран подход - изчисляването на цената на заема преминава през следните стъпки:
*изчисляване на минимален лихвен % по заема, който да гарантира получаване на целевата норма на възвръщаемост;
*изчисляване на възвръщаемостта от конкретната кредитна сделка и отчитане на ефекта от компенсационните салда, ако има такива
* изчисляване на брейкивън лихвен %. Който е критичната точка за определяне на рентабилността на заема;
ако първото и второто са по-малки от третата стъпка банката няма да предостави заема.
Структурирано финансиране/структурирани продукти: продукти-комбинация между базисни финансови активи /валути, депозити, акции, облигации/ и деривати. За първи път са предложени от швейцарски банки през 90те години. Целта е на клиентите да се предложи оптимален рисководоходен профил. Продуктовият асортимент на банката се разделя на две основни групи в зависимост от вида клиенти:
1) структурирани продукти за корпоративни клиенти 2) за институционални клиенти и местни инвеститори
Видове структурирани продукти за корпоративни клиенти - при тях банките предлагат на корпорациите индивидуални решения за балансиране /оптимизиране на капиталовата структура, т.е. постигане на желаното от корпорациите съотношение дълг/СК.
*конвертируеми заеми - хибриден инструмент, разглеждан като структуриран продукт, защото представлява комбинация от кредитен инструмент/облигация/ и опция за покупка на акция.
*опционни заеми - сходни с предходния вид. Основната разлика е, че облигацията и опционното право се търгуват отделно, т.е. покупката на акции не прекратява дълга.
*мостови заеми - краткосрочно до средносрочно финансиране, което е предназначено за покриване на временен недостиг на средства в корпорацията. Предназначени за компании с временни ликвидни потребности, със сезонен харакер на производството, компании с недостиг на СК, но с изгодни инвестиционни проекти; предлага се на фирми, на които им предстои листване/котиране на официална борса;
*мецанин финансиране - хибридна форма на финансиране, която се използва в страни с развити капиталови пазари; целта е да се подпомогнат новостартиращи фирми във фаза на развитие или да се финансира разрастване на корпоративния клиент, например с предоставяне на заеми за съучастия /за покупка на дъщерни дружества/. Друг вариант е банката да закупи привилегировани акции на корпоративния клиент.
*проектно финансиране - за приоритетни отрасли в икономиката /телекомуникации, енергетика, нови технологии, комунални услуги, околна среда/.
Големите международни банки са подписали т.нар. Екваториални принципи, които детайлно описват процедурите по проекто-финансиране. Банките финансират големи капиталовоинтензивни инвестиционни проекти обикновено на стойност над 20 млн евро. С цел осъществяване на проекта се създава специално дружество със специална инвестиционна цел - СПВ. Капиталът му се формира от СК на корпорацията и банково финансиране от една или няколко банки в договорна пропорция. То е финансово и счетоводно независимо от корпорацията. Банките могат да участват в проектното финансиране по няколко начина:
1) като агент - играят ролята на агент на кредитополучателя; задължават се да осигурят финансирането самостоятелно или чрез формиран на банката синдикат и носят голяма част от кредитния риск.
2) като консултант - предоставят инвестиционни съвети, следят за целевото изразходване на средствата; при необходимост актуализират паричните потоци, осъществяват надзор и контрол в/у проекта. Осъществяват изчисляване на индикатори за оценка на ефективността и осъществяват контролинг на проекта.
3) като аранжор - отговаря за сключването на договор между корпоративния клиент и банки, които финансират проекта, но аранжорът не поема финансови ангажименти, той отговаря за процедурите по учредяване на спв дружеството, изработване на модел за структуриране на капитала, прогнозиране на паричните потоци от проекта и цялостна логистика на инвестиционния проект.
Структурирани продукти за институционални и частни клиенти - предназначени за професионални инвеститори; в зависимост от инвестиционната цел биват:
1) структурирани продукти с капиталова защита - осигуряват минималната, но гарантирана доходност; подходящи са за консервативни, риск избягващи инвеститори.
- срочни структурирани депозити
- касови облигации, емитирани от банки - не са стандартизирани и размерът на емисията и лихвеният процент зависят от индивидуална уговорка между банката и клиента.
2) продукти за оптимизиране на дохода - предназначени за инвеститори, които желаят да печелят от движението на цените на базисни активи /най-вече валутни курсове и лихвени %/. Подходящи за инвеститори с по-висока рискова толерантност:
-дисконтни сертификати - могат да фиксират максималната цена на базисния актив /CAP сертификати/
3) продукти за подобряване на портфейлното изпълнение:
*индексни сертификати, които дават допълнителна доходност към инвестиционния портфейл, които банките емитират на база притежаването на базисния актив, т.е. на компаниите, участващи в индексите.
4) структурирани продукти с ливъридж ефект - подходящ за високорискови инвеститори/спекуланти, които търсят ситуационни печалби и да спечелят от краткосрочното движение на пазарните цени като притежават сравнително ограничени пазарни ресурси.
-варанти върху обикновени акции



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по банкови сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.