Лекции по банково дело


Категория на документа: Други


Директно, полудиректно и индиректно финансиране - при 1 директна връзка, 2 имаме посредник, 3тия имам търговски банки;
Банките правят портфейлни решения - по отношение на активите.

Ролята на банковия мениджър е да не се променя СК и да не пада под санитарния минимум.
Срочността на пасивите е по-малка от срочността на активите. Имаме матуритетно несъответствие.
Ако една банка иска да печели повече - агресивна политика, взимат се повече краткосрочни депозити и ги пуска дългосрочно.

ЛЕКЦИЯ 3

Финансови инструменти и разлика с инструменти на кредита

Финансовия инструмент е всяка стандартизирана или общоприета по вид, условия и технология на извършването, финансова сделка. Инструментите на кредита са част от групата финансови инструменти, като те изразяват отношението между две страни, едната от които се е задължила да изплати на другата определена сума пари след определен период от време.

Полица - инструмент на търговския кредит, който представлява по същество кредит в стокова форма, изразяващ се в доставката на стока или извършването на услуга, плащането на която се отлага във времето. По същество полицата е абстрактен документ, който съдържа безусловно нареждане или обещание за плащане на парична сума. 2 вида полици:
1. Менителница;
2. Запис на заповед;
И двете се срещат в икономическата литература като менителнични ефекти. 3 основни особености на тези ефекти:
1. Като ценна книга те са документи, които материализиращи право на вземане;
2. Дават право на парична вземане;
3. Те са ценна книга на заповед, което означава че могат да се прехвърлят посредство джиро.
Основни функции на менителничните ефекти:
1. Тяхната същност - кредитната функция, т.е. те се използват най-често и основно за оформяне на фирмен кредит и то в отношенията между износител и вносител;
2. Платежно средство - използват се взаимно погасяване на насрещни задължения. Този процес може да продължи чрез джиросване и сконтиране. (Ф1);
3. Гаранционна функция - служат като гаранция, а именно със всяко последващо джиросване на полицата се добавя още един гарант по поетото от издателя задължение, т.е. кредитора получава нов солидарно отговорен длъжник;

Менителницата като вид полица
Менителницата представлява безусловно нареждане за плащане на определена парична сума, от страна на едно лице, което се явява издател, до второ лице, което се явява платец, в полза на трето лице, което е поемател или на неговата заповед. Тези отношения са уредени в глава 30 от ТЗ. (Ф2). Получателя е крайния бенефициент, платеца дължи на издателя. Издателя нарежда платеца да плати на поемателя. Издадетеля не е краен платец, затова платеца може да откаже подписване на менителница. Издателя се нарича още наредител или трасант. Той формира едностранна сделка, пораждаща задължение само за него, към крайния бенефициент. От друга страна той взима 2ра едностранна сделка пораждаща вземане за него. Съответно волеизявлението може да се приеме или отхвърли от платеца. Платеца се нарича още приемател или трасат. Това е лицето, което приема да подпише менителницата. Получателя се нарича още ремитент или бенефициент. Това е лицето, което е кредитор по менителницата.

Жизнен цикъл на менителницата - основни етапи:
1. Издаване на менителницата - може да бъде издавана от лица, които са спсообни да се задължават, тъй касто макар издателя да не плаща нищо, по същество той има задължение. Може да бъде издавана в повече от един екземпляр, като те трябва да бъдат номерирани, като плащането по един от екземплярите освобождава всички лица и останалите се водят изплатени.
2. Предявяване и приемане - между издателя и платеца. (чл. 475-482 от ТЗ)
3. Прехвърлянето - това е процеса на прехвърляне на правата на менителницата чрез джиро, при което кредитора, наречен още джирант и този кредитор се замества с нов кредитор, който се нарича джиратар. Това оставя първоначалния кредитор солидарно отговорен.
4. Плащането - когато менителницата се предяви за плащане. Процес, който отговаря на стандартизирани форми (чл. 491-495 от ТЗ).
5. Протест - при неприемане или неплащане на менителницата. Дава право на протест, който трябва да бъде писмен. (чл. 496-504 от ТЗ);
Основни реквизити на менителницата:
1. Трябва да съдържа наименованието "менителница" в текста на документа;
2. Трябва да съдържа безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. Трябва да съдържа името на лицето, което трябва да плати, т.е. името на платеца;
4. Падеж - кога трябва да се плати;
5. Място на плащане - къде трябва да се плати;
6. Името на лицето, на което или на заповедтта, на което трябва да се плати - поемателя;
7. Дата и място на издаването;
8. Подпис и печат на издателя;
Реквизитите са важни защото документ, който не съдържа посочените реквизити не е менителница, с изключения на:
1. Менителница, в която не е посочен падежа, се смята платима на предявяване;
2. Когато не е посочено място на плащане, менителницата се смята за платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца (седалище);
3. Менителница, в която не е посочено място на издаването, се смята за издадена в мястото, посочено до името на издателя;

Образец на менителница

Стойност на менителница - Ф3.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.