Лекции по философия


Категория на документа: Други


Философия (разширен конспект-компилация)

І. Предмет на философията

За да дадем определение на философията като научна дисциплина трябва изясним какво е наука.
1. Какво е наука? Критерии за научност.

Обикновено науката се определя като:

„Систематизирано достоверно знание, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод”.
Научният метод предполага извършването поредица стъпки (наблюдение, експеримент, издигане на хипотези и теории, които се правят въз основа на правила за разсъждение).

Какво не ни удовлетворява в това определение?

- Системността е присъща на голяма част от човешката дейност, особено познавателната (подредбата на библиотеката, научаване на поредица от взаимосвързани факти и т.н.).

- Експерименталната проверяемост не винаги е приложима (математиката много често е експериментално непроверяема).

В този смисъл по-точно определение на науката е:
„Познавателна дейност за постигане същността на наблюдаемите от субекта явления. Тази дейност се основава на конструируемостта на изучаваното явление”.

Две са основните понятия в това определение:
Същността е:
„Такива характеристики на явлението (клас наблюдаеми обекти), които го отличават от всички останали, но едновременно с това отсъствието на която и да е от тях да води до невъзможност то да бъде конструирано”.
Пример:
Определението на човека от Платон е като двукрако животно без пера. Отговорът на Диоген е, като ощипва перата на един петел заявява – “това е човекът на Платон”. Изводът е, че ако бъде конструиран обект, при който определените като същностни характеристики да присъстват, но да не водят до възникването на даденото явление, то следва че тези характеристики не са същностни или са непълни.
Конструирането е:
„Пресъздаване (конструиране) мислено или в експеримента на вещта или процеса неразривно от тяхната среда, при което и обектът и средата са компоненти на една и съща система”.
Пример:
В ръцете на човек от каменната епоха попада училищен микроскоп в разглобен вид. Механичното сглобяване на такъв уред не е сложна задача. След известни опити и разсъждения индивидът от каменната епоха би могъл да стигне до извода, че това е особен вид боздуган, специално пригоден за чупене на орехи. Извода е, че същността може да бъде постигната само когато предметът се конструира като неразделна част от своята естествена среда, средата в която е възникнал и с която те са компоненти на една обща система.

Разграничение – научен и ненаучен подход
Когато в своята познавателна дейност за постигане на същността ние заявим, че даден процес или явление е принципно неконструируем, то ние излизаме извън рамките на научното познание. Тоест всяко явление, за което се твърди, че е принципно неконструируемо не може да бъде обект на научно познание и следователно дисциплината занимаваща се с него не е наука (поне в този си раздел, където разглежда това явление).

Всяка една научна дейност изисква систематизация, но тя е допълнителен критерий (а не основен), който произтича от самото „конструиране”, като познавателен познавателен похват.

Примери:
Астрологията твърди, че е наука и е постигнала своите заключения въз основа на експеримента – чрез наблюдение е установила, че има връзка между съдбата на човека и разположението на звездите. Но самата тази връзка тя обявя за енигма, тайнство, което се дава свише. Тоест тя приема, че има неконструеруми явления в нейния предмет и следователно не е наука.

2. Що е Философия? Наука, система от възгледи или светоглед? Форми на светогледа и стадии в развитието на философията като светоглед. Направления и методи в философията.

Философията заема особено място в човешката култура, тъй като влиза във взаимоотношение (в една или друга степен) със масовите нагласи в социума (обществото) и има съществена роля във формирането на светогледа на личността.
Затова най-общото определение, което характеризира философията в тези нейни многостранни функции е като:
„Съвкупност от възгледи за най-общите принципи на битието и познанието за него”.
В този смисъл философията може да се проявява в обществото, поотделно или заедно, в три различни варианта - като наука, система от възгледи и светоглед.

- Когато спазва критериите за научност (постигане същността въз основа на конструируемост на явленията), то тя може да се определи като:
„Наука за всеобщите закони за развитие на природата, обществото и мисленето”.
В този случай философията може да се разглежда като наука, занимаваща се с по-високо, вторично равнище на обобщение въз основа на данните от частните науки. В крайна сметка философията се опитва да отговори на въпроси, на които все още няма общоприет отговор или метод за получаването му.

- Когато приема, че има неконструируеми обекти (идеализма), то тя е:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.