Лекции по фотография за студенти


Категория на документа: Други


ФОТОГРАФИЯ

Откритият от Жозеф Нисефор Ниепс през 1826 г. нов изобразителен метод, който днес наричаме фотография, има дълга предистория. Той е резултат от развитието на учението за светлината и получаването на оптически образ и на познанието за фотохимичните процеси, т.е. на промените, които се извършват с веществата под действието на светлината. Ниепс обединява постиженията на двата клона на науката и успява да получи изображение чрез фотокамера и светлочувствителен материал.
Фотографията съдържа в основата си гръцките думи фотос - светлина, и графо - пиша, рисувам.
Същността на фотографията се изяснява от схемата на фотографския процес. Съвременният негативно-позитивен фотографски процес може да се раздели на три етапа: снимачен процес; негативен процес и позитивен процес. Снимачният процес започва с определянето на кадъра и получаването на оптически образ с помощта на фотокамерата. Обективът рисува върху образната равнина обърнато действително изображение съобразно със законите на оптиката. След изясняване и точно определяне на изображението в образната равнина се поставя светлочувствителен материал и се експонира. Експонирането се състои в проектиране на оптическото изображение върху фотоматериала за строго определено време, наречено експонация. При съвременните високочувствителни материали експонацията е от порядъка на части от секундата.
Най-разпространените в съвременната фотография фотоматериали съдържат в светлочувствителния си слой кристали на сребърните халогениди. По време на експонацията под действието на светлината в кристалите се извършват фотохимични реакции, които довеждат до невидими промени, изграждащи т. нар. скрито изображение. То се състои
от дребни частици метално сребро, което носи информация за
количеството на въздействувалата върху дадения кристал светлина.
С това завършва първият процес. Той включва оптични и фотохимични явления.
За да стане скритото изображение видимо и да може да се разглежда на светло, без да се уврежда от светлината, то трябва да бъде подложено на специална обработка, която обхваща редица химични реакции. Тази обработка се нарича негативен процес,тъй като има за краен резултат получаването на негативното изображение. Неговият процес започва с обработка в разтвор, наречен проявител.
Фотографският изобразителен метод се различава от другите изобразителни методи по своята специфика.
Обективно, вярно и точно възпроизвеждане на действителността в един само миг - това е спецификата на фотографията, която дава основание за бързото и широко разпространение на този сравнително нов изобразителен метод. Благодарение на тези си качества фотографията заема скоро след откриването й своето място във всички науки и всички области на живота.
Промяната на мащаба във фотографията може да се постигне при снимането или при копирането. От особено голямо значение е промяната на мащаба при снимането. Това дава възможност да се наблюдават изображенията на обекта в удобни за наблюдение размери.
Възможността на фотографията да регистрира не само видимите но и голяма част от невидимите лъчи разширява твърде много приложението й и я прави незаменим метод за изследване.
Създаването на фотографията е резултат от редица научни открития, осъществявани в продължение на векове. То се обуславя отначало от бавното, а впоследствие от бурното развитие на отделните науки и е в неразривна връзка с обществено-историческото развитие.
Той се ражда с получаването на първото изображение в камера обскура върху светлочувствителен материал, осъществено през 1826 г. от Жозеф Нисефор Ниепс по асфалтовия метод.
Годините на географските открития натрупват нови познания за природата и естеството на нещата. Започва бързо развитие на науката и техниката - неутолимата жажда за знания води до все нови и нови изследвания и открития. В освободения от средновековния гнет човешки дух се появява стремежът към пътешествия, към откриване на нови, непознати дотогава светове. Появява се необходимостта да се опише видяното колкото е възможно по-картинно, а думите се оказват твърде бедни. Услугите на камера обскура при скицирането на рисунките отначало задоволяват нуждата от илюстриране на разказите и печатните издания, но с течение на времето се появява необходимостта от по-бърз и по-точен изобразителен метод. Много експериментатори насочват усилията си в тази област. Така се ражда и фотографията.
През 1657 г. германският йезуитски свещеник Каспар Шот (1608-1666) описва построената от него малка дървена портативна камера
През втората половина на XVII в. се създават редица най-разнообразни по форма малки камери. Тяхната главна задача е да ползуват пътешествениците и художниците за получаване на картини.
Най-удобна за нуждите на бъдещата фотография остава камерата от типа ,
създадена от Каспар Шот. Такава е и камерата с която Дагер в 1839г. слага началото на фотографията.
В началото на XIX в. са налице всички предпоставки за получаване на трайно изображение посредством усъвършенствуваната вече камера и потъмняващите под действието на светлината вещества.
Йохан Ритер открива ултравиолетовата зона на спектъра.
За първи път идеята да бъде задържано с помощта на светлочувствителни вещества полученото в камера обскура изображение според данните, с които разполага историята на фотографията, се заражда в двамата братя Клод и Жозеф Нисефор Ниепс (1765-1833).
Върху стъклена плака нанася разтворен в нефт асфалт. Експонира през полупрозрачно изображение и осветените места затвърдяват, стават неразтворими в лавандулово масло и нефт. Получава се трайно релефно изображение.
В 1822 г. Ниепс получава първото копие по асфалтовия метод, наречен ниепсотипия, от меден релеф на Папа Пий VII, както и от други обекти. През 1826 г. след десетгодишен труд той успява да постигне първото трайно изображение в камерата на цинкова подложка по асфалтовия метод. Този образ, малко странен поради 8-часовата експозиция, на която се дължат кръстосаните сенки, представлява задният двор на имението, погледнат от прозореца на работния кабинет. Така се ражда фотографският изобразителен метод
Отчаян и болнав, вече в напреднала възраст и с твърде малки материални възможност, Ниепс се съгласява през 1829 г. да сключи договор за сътрудничество с много по-младия, преуспял, енергичен, практичен и богат парижки художник Луи Жак Манде Дагер и му поверява целия си натрупан опит. Така в 1822 г. се ражда "диорамата" - своеобразен спектакъл, който Балзак определя като "едно от чудесата на столетието". Зрителят имал възможност да види непознати далечни страни, архитектурни паметници и други картини с пълната илюзия за действителност. Това се постигало чрез рисунка от двете страни на тънко ленено платно. От предната страна Дагер и художникът Бутон рисували картината в естествени багри, а от задната нанасяли след това сиви плътни бои, които осигурявали ефекта на задното осветление. Картините за диорамата Дагер скицирал с помощта на камера обскура при своите пътешествия, а после на място в самата сграда осъществявал картината. Голям талант и буден ум, на Дагер не липсвало и трудолюбие. Картините рисувал сам - всяка нова картина по половин година 10-15 часа дневно.
С развитието на фотографията фотокамерата не претърпява особено големи промени по отношение на формата. Двата основни типа фотокамери намират своите първообрази още в първите години на фотографията - несгъваемата камера в камерата на Дагер, а сгъваемата - в конструираната от барон Зегие през 1839 г. мехова камера.
В средата на XIX в. сепоявява и интересната по конструкция панорамна камера и особено интересните тайни камери, вградени в различни предмети, бастуни, шапки и др. , които при много малък формат на кадъра осигуряват незабелязано снимане, тъй като в това време появата на фотоапарата на улицата възбуждала твърде голям интерес и снимането ставало почти невъзможно.
Началото на ролфилмовата камера, която завладява бързо фотографския свят и допринася твърде много за разпространението и популяризирането на фотографията, се поставя през 1888 г. с производството на камерата "Кодак" от Джордж Истман.
Редица обстоятелства стават причина за забавянето на производството и първата камера "Лайка" се появява на пазара едва през 1924 г. в шест екземпляра. Новата камера работи с 35-милиметрова кинолента с кадър 24/36 mm при особено прецизна работа и куплиране на затвора с транспортния механизъм на камерата.
Лека и сравнително евтина, малкоформатната камера бързо се разпространява особено сред фотолюбителите и 20 години по-късно само в Германия 12 фирми произвеждат повече от 33 вида малкоформатни камери. През 1939 г. се появява и първата микроформатна камера 8/11 mm - Минокс.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФОТОГРАФИЯТА В НАУКАТА
- Първа ролфилмова "Кодак" камера.
- Първата малкоформатна фотокамера "Лайка"
СЪЩНОСТ НА СВЕТЛИНАТА
В широк смисъл понятието светлина обхваща всички квантови лъчения или лъчиста енергия от всякакъв вид. Самата наука за лъчистата енергия - оптиката, често се нарича учение за светлината. В тесния смисъл на думата понятието светлина е нашето усещане, получено чрез зрителния ни opraн при дразнението му от попаднали в него лъчи с определена дължина на вълната или от т. нар. област на видимите лъчи, която заема строго определено място в спектъра на електромагнитните вълни.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА. ОТРАЖЕНИЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
В еднородна среда светлината се разпространява праволинейно. Когато срещне обаче на пътя на разпространението си нова среда с различна оптична плътност от предишната, тя променя посоката си - част от светлината се отразява, като се връща в същата среда, а другата част се пречупва, като навлиза в новата оптична среда.
Различават се два основни вида отражение: насочено - при гладки, огледални повърхности, и дифузно отражение - при грапави повърхности.
ПОГЛЪЩАНЕ И ПРОПУСКАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
При разпространението си светлината среща на пътя си различни вещества, с които взаимодействува. В резултат променя посоката на разпространението или интензитета си в зависимост от оптичните свойства на веществата.
Ако на пътя на светлинния сноп Фо се постави планпаралелна пластинка АВB1A1, то повърхността АВ ще отрази част от светлинния-сноп Фо и те се получи отразеният светлинен сноп Ф|, който във всички случаи е по-малък от Фо.
ДИФРАКЦИЯ НА СВЕТЛИНАТА
В еднородна среда светлината се разпространява праволинейно. Ако се постави обаче на пътя й преграда с отвор, наблюдава се нарушение на закона за праволинейното й разпространение; светлината се появява в областта на геометричната сянка. Това явление е в подкрепа на вълновия характер на светлината, тъй като се наблюдава при всички видове вълни и се нарича дифракция. Дифракцията се наблюдава при преминаване през прегради и отвори, по-малки от дължината на вълната, и се увеличава с намаляване големината на отвора и нарастване на дължината на вълната на лъчението.
ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ НА СВЕТЛИНАТА
Прн наслагването на два кохерентни светлинни потока се наблюдава отслабването или усилването им в зависимост от фазовата им. разлика. При наслагване на потоци с фазова разлика четен брой полувълни се получава застигане на вълните връх с връх и падина с падина,при което е налице усилване на светлината. При наслагване на потоци с фазова разлика нечетен брой полувълни се получава изгасване на светлината поради съвпадане на върха на едната вълна с падината на другата.
РАЗЛАГАНЕ НА СВЕТЛИНАТА. ВИДОВЕ СПЕКТРИ
При преминаване на светлината през триъгълна стъклена призма вследствие на различния показател на пречупване на стъклото за различните дължини на вълните се наблюдава разлагане на светлината на съставящите я монохроматични светлини. При това най-голямо пречупване претърпяват синьо-виоле-товите лъчи от видимия спектър, които имат най-къса дължина на вълната, а най-малко се пречупват червените, най-дълговъл новите лъчи. Така се получава т. нар. Светлинен спектър, който обхваща червен, оранжев, жълт, жълто-зелен, зелен, синьо-зелеи, син и виолетов цвят. От двете страни на спектъра лежат невидимите за човешкото око дълговълнови и следователно слабо пречупващи се инфрачервени лъчи и късовълнови, силно пречупващи се ултравиолетови лъчи.
Цветът, това е възприятие, което се основава на въздействието на светлина с определена дължина на вълната или определен диапазон от дължини на вълните от видимия спектър върху нашето око. В природата съществуват обективно квантови потоци с определена честота, някои от които (т. нар. видима зона) предизвикват дразнения в зрителния апарат, като се получава усещането на цвят.
ПОЛУЧАВАНЕ НА ОПТИЧНО ИЗОБРАЖЕНИЕ ПРИ КАМЕРА ОБСКУРА



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по фотография за студенти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.