Лекции по фотография за студенти


Категория на документа: Други


Оптичното изображение на даден обект може да се получи с помощта на лещи илимного по-просто с помощта на т. нар. камера обскура. Камера обскура, което значи тъмна стая, представлява светлонепроницаема кутия с малък отвор на едната страна. Изображението се получава на принципа на праволинейното разпространение на светлината върху срещуположната стена, изградена от полупрозрачна материя. Всяка точка от обекта АБ отразява светлина в почти всички посоки. Една част от тези лъчи попадат в отвора на камера обскура като тесен сноп светлина И изграждат изображението на дадената точка AtBi върху срещулежащата полупрозрачна материя. Така лъчите, които идват от всички точки на обекта и преминават през тесния отвор на камерата, изграждат цялостното изображение на обекта. Поради праволинейното разпространение на светлината изображението е обърнато. Отворът на камерата, за да се получи рязко изображение, трябва да е малък, но не толкова, че да се получи дифракционно разсейване. Мащабът на изображението зависи от разстоянието б между отвора и задната стена на камерата, а ъгловият обхват - от напречното сечение на камерата.
ЛЕЩИ. ВИДОВЕ ЛЕЩИ
Лещата представлява прозрачно, най-често стъклено тяло, заградено от две сферични или една сферична и една плоска повърхнина. Според формата си лещите биват два основни вида: събирателни или положителни и разсейвателни или отрицателни.
Събирателните лещи са по-дебели в центъра н по-тънки в периферията, докато при разсейвателните е обратно - по-голяма е дебелината нм в периферията, а по-малка- в центъра.
Събирателните лещи са двойно изпъкнали, плоско изпъкнали и вдлъбнато изпъкнали (положителен мениск). Разсейвателните лещи съшо са три вида: двойно вдлъбнати, плоско вдлъбнати и изпъкнало вдлъбнати (отрицателен мениск).
Фотографският обектив е центрирана система от оптични лещи със събирателен ефект, монтирана в обща гривна. Характерно за фотографския обектив е получаването на действителен образ на обектите при известна корекция на обичайните за единичната леща аберации. В системата всички лещи са така монтирани, че оптичните им оси да съвпадат и образуват едиа обща ос, наречна оптична ос на обектива.
Основни характеристики на фотографския обектив са фокусното разстояние, ъгловият обхват, светлосилата, разделителната способност и други допълнителни характеристики, особено важни за някои предназначения. Тъй като коригирането на всички грешки едновременно е невъзможно, според главните изисквания на дадени задачи се изработват обективи със съответни корекции и характеристики.
Една от най-важните характеристики на обектива е фокусното му разстояние. При обективите под фокусно разстояние се разбира задното фокусно разстояние, което както при лещите е постоянна величина и съвпада с най-късото образно разстояние.
Фокусното разстояние на обектива оказва голямо влияние върху изображението. На първо място в зависимост от големината на фокусното разстояние е мащабът на изображението: колкото по-голямо е фокусното разстояние, толкова по-едър е мащабът на изображението, а по-малък ъгловият обхват на обектива.
При обективи с различно фокусно разстояние може да се получи еднакъв мащаб на изображението, ако се променят гледните точки, т.е. ако се промени
предметното рзастояние - за по-късофокусните обективи - по-късо предметно разстояние; за по-дългофокусните - по-дълго.
ЪГЛОВ ОБХВАТ НА ОБЕКТИВИТЕ
В пряка връзка с фокусното разстояние на обектива е и ъгловият му обхват. Колкото по-голямо е фокусното разстояние на обектива, толкова по-малка част от обекта изобразява, т. е. Толкова по-малък е ъгловият му обхват при един и същ формат на кадъра.
СВЕТЛОСИЛА НА ОБЕКТИВИТЕ
Способността на обектива да изобразява обекта с по-голяма или по-малка яркост върху матово стъкло или светлочувствителен материал се нарича светлосила. По-голямата светлосила дава възможност да се експонира по-кратко при един и същ материал и една и съща яркост на обекта; затова и светлосилата е една от важните характеристики на обектива.
Всяка точка на изображението се изгражда от лъчи, които преминават през всички части на лещата или обектива, затова колкото по-голям е светлинният сноп, преминаващ през обектива, толкова по-голяма яркост ще има точката.
Големината на светлинния сноп зависи от големината на действуващия отвор на обектива, затова и действуващият отвор сс определя чрез измерване площта на сечението на преминалия през обектива светлинен сноп.
За различните нужди се изграждат различно коригирани обективи, тъй като корекцията на всички аберации едновременно е почти невъзможна, а в някои случаи дори е нежелателна. Портретният обектив например е необходимо да дава по-меко изображение, поради което най-често сферичната и хроматичната абера-ция при него не са коригирани.
Най-простият по конструкция обектив е еднолещовият м е н и с к или монокъл.
Диафрагмата може да бъде поставена пред или зад лещата.
Ахроматът, открит от Джон Долонд в 1757 г., се състои от една събирателнаи една разсейвателна леща, слепени с канадски балсам.
Перископът е съставен от два мениска, обърнати с вдлъбнатата си страна един към друг, а между тях е разположена диафрагмата.
А п л а н а т. Съставен от два ахромата с централно разположение на диафрагмата, апланатът е добре коригиран по отношение на дисторзията, хроматичната и сферичната аберация Апланатът се отнася към т. нар. двойни обективи, на които двете части могат да се ползуват и самостоятелно при двойно по-голямо фокусно разстояние, тъй като всяка част е коригирана и сама за себе си.
ВИДОВЕ ОБЕКТИВИ СПОРЕД ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ИМ
Всеки вид снимки има свои характерни особености, които изискват определени качества на обектива.
Конструирането на обективи, които да отговарят на изискванията на всички видове снимки едновременно, е невъзможно, затова и универсални обективи няма. Даден обектив, съвършен за определена област от фотографията, често се оказва съвсем непригоден за друга.
- Портретни обективи. Това са обикновено дългофокусни, мекорисуващи обективи с малка дълбочина на остротата.
- Репродукционни обективи.
- Репортажни обективи. За нуждите на фотожурналистиката често се използуват обективи с различно фокусно разстояние и ъглов обхват.
- Дългофокуспите обективи
- Обективи за архитектурни снимки
- Увеличителни обективи
- Прожекционни обективи.
- Обективи за научна фотография
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФОТОКАМЕРАТА
В съвременната фотокамера главните елементи са пет.
1. Т я л о. Представлява светлонепроницаема кутия, която има предназначението да предпазва светлочувствителния материал от светлината, като осигурява осветяването му само през снимачния обектив по време на експонацията. Тялото може да бъде изработено от метал, пластмаса, дърво или други материали и да има различна форма.
2. О б е к т и в. Предназначението му е да изгради върху фокалната равнина н фотоматериала оптическо изображение.
3. В и з ь о р. Служи за определяне на границите на кадъра, т. е. каква част от обекта ще бъде изобразена върху фотоматериала при снимането.
4. Д а л е к о м е р н о устройство. Служи за определяне на предметното разстояние и съответствуващото му образно разстояние за получаване на рязко изображение на сниманите обекти. Процесът е известен като фокусиране.
5. З а т в о р. Отмерва експонационното време, като осигурява осветяването на фотоматериала в строго определен отрязък от време.
В съвременните фотокамери има още редица допълнителни елементи като транспортни механизми, които не позволяват застъпването на кадрите при рол-филма, вградени експономери, самоснимачки, синхронизиращи устройства на затвора със светкавица и др. Основните пет елемента обаче, макар и в много опростен вид, се намират и в най-евтината любителска камера.
ВИЗЬОРИ
За да се направи снимка, необходимо е да се определи кадърът, което означава да се види коя точно част от обекта ще бъде регистрирана върху фотоматериала при експонирането.

ФОТОГРАФСКИ ЗАТВОРИ
Затворът е един от най-важните елементи на фотокамерата. Това е механизмът, който отсича експонационното време и осъществява експонирането на материала. Отначало първите камери не се нуждаели от подобно устройство, тъй като поради много ниската чувствителност на фотоматериалите експонацните са били твърде дълги. Ролята на затвора играело капачето на обектива. В съвременните фотокамери при високата чувствителност на фотоматериалите и голямата светлосила на обективите е необходим твърде сложен механизъм, който да може да осигури точно отмерване на много малки промеждутъци от време, през които отразената от обекта светлина, преминала през обектива, да въздействува върху фотоматериала и да изгради скрито изображение. Съвременните фотокамери са снабдени с два вида затвори: централни и фокални. Все още при някои евтини любителски камери се среща и т. нар. дисков затвор. - - Централни затвори. Централните затвори са монтирани обикновено между лещите на обектива. Отварянето се осъществява посредством пластинки от центъра към периферията, а затварянето от периферията към центъра. Според броя на пластинките централните затвори са двусекторни, трисекторни и петсекторни. Всяка пластинка е закрепена в единия си край чрез щифтчета за два пръстена - един подвижен и един неподвижен.
Фокални затвори. Този вид затвори лежат непосредствено пред фокалната равнина, откъдето носят и наименованието си. Наричат се още пердеобразни поради това, че кадърът се открива и закрива чрез движението на две перденца на известно разстояние едно от друго, при което става последователно осветяване на кадъра. Механизмът на действие на фокалния затвор се различава напълно от механизма на централния затвор. При фокалните затвори диапазонът от експонационни времена е много по-широк, отколкото този при централните затвори, тъй като при тях няма двупосочност, а експонационното време се определя от широчината на отвора между двете перденца и скоростта на движението им. Фокалният затвор показва по-голяма неточност и при работа при по-ниски температури, когато еластичността на гумираните перденца намалява, механизмът сезатормозва и скоростта на движението им намалява.
Голямото разнообразие от фотокамери може да се класира по няколко показателя. На
първо място по основният белег за всяка камера - вида на негативния материал, с който
работи, главно по формата на кадъра. Различават се четири основни вида камери по



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по фотография за студенти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.