Лекции по икономическа социология


Категория на документа: Други




Икономическа социология
Тема 1. Социологията като наука
1. Възникване на социологията - социологическото познание възниква от древността, но като наука възниква през първата половина на 19-ти век. Основна заслуга за това има френският учен Огюст Конт(1798г. - 1857г.). Времето в което е живял било жестоко, живял е по време на великата френска боржуазна революция. Имало е масово насилие и кръвопролития.
* Революция - качествени изменения в социологията, в политическата система, в производството
В същото време производствените сили и прогресът на обществото извършват гигандски скок. В този период успешно се развиват природните науки: математика, физика, химия, биология. Извършва се първата индустриална революция. Чрез прогреса на технологията и науката настъпват качествени, положителни изменения в живота на хората. Този парадокс - от една страна на огромните постижения в рационалността на обществения живот, мотивират Огюст Кант да създаде наука за обществото. Тази наука, използвайки методите на естествените науки - наблюдение и експеримент ще дава достоверно знание за законите на общественото развитие т.е. обществото ще се управлява научно. По този начин цената на обществените промени ще бъде по-ниска.
* Гигатски скок в развитието на промишлеността и науките
Науката за обществото Огюст Кант нарича социология(социо - общество; лопос - наука). Тя се състои от 2 части:
- Социална статика, която изучава законите на заимодействие между основните социални сфери - икономика, политика, религия и .т.н.
- Социална динамика, която изучава законите на социалното развитие на социалната промяна
Още от възникването си социологията има две характерни черти:
- Научна точност
- Пратическа приложност
!Социологията е частна наука! Т.е. не е хуманитарна като философията.
След Огюст Кант най-значим принос към развитието на социологията имат: Емил Дюргхейм, Хърбърт Спенсър, Карл Маркс, Макс Вебер, Толкът Парсън и др.
2. Равнища на социалогическо познание - социологията има 3 равнища на познание - макро, мезо и микро:
- Макро - това е общата социология, тя изучава най-общите закони на развитие и функциониране на обществото
- Мезо - различни отраслеви и регионални социологии. Изучват спецефични закони и взаимоотношения на една определена социална сфера с остналите социални сфери. (пример: икономическа социология, политическа социология, социология на масовите комуникации, социология на образованието, на здравеопазнаването, девиантно поведение, регионална социология и др.)
- Микро - емпирични, социологически изследвания(ЕСИ). На това равнище се изследва всекидневното поведение на хората т.е. поведението на хората в ежедневието. Изследват се техните мотиви, предпочитания и т.н.
3. Макросоциологически теории - функционализъм. Социологията изучава, както развитието, така и функционирането на обществото.
* Функциониране - обмяна на вещество, информация и енергия между съставните части на цялото
Историята на социологията показва, че зависимост от своя произход, от своято социално положение, от своя манталитет и дори своя темперамент и характер, всеки социолог акцентира или на развитието, или на функционирането на обществото. В социологията са се оформили 2 големи течения, 2 големи потока:
- Функционализъм
- Равитийни теории, теории за конфликта
Фунционализъм
1.1. Родоначалник на функционализма е Хърбърт Спенсър. Значим принос за развитието на фунционализма имат Емил Дюрг Хейн, Толкът Парсънс, Робърт Мерторн и др.
1.2. Освновни тези на функционализма са:
А. Обществото е органична цялост, система от интегрирани части. Основни сфери на обществото са: икономика, политика и религия, като те се намират в постоянно взаимодействие помежду си. Всяка от тях задоволява базова, същностно необходима потребност на обществото. Основните сфери имат равностойно значение за съществуването на обществото.
Б. Функционирайки, обществото се намира в равновесие. Дисфункциите са болестно, временно и нежелателно явление. Естественото развитие на обществото е по евелюционен, не по революционен път.
В. Социалната структура е хармонично единство от социални слоеве, класи, съсловия и т.н. Противоречието и сблъсъкът на интереси между различните класи, съсловия и т.н. е нещо случайно, инцидентно и при добро желание - лесно преодолимо.
Г. социалният ред се поддържа чрез редица мерки за контрол(съд, прокуратура, полиция, затвори, училища, религия, култура и т.н.). Спрямо функционализма се отправят редица критики. Най-съществената е, че функционализма игнорира противоречията и конфлика в социалния живот. На практика той защитава интересите на привелигированите класи и статуквото.
Развитийни теории/ теории за конфликта
1. Основни тези
1.1. Обществото е ограничена цялост, система от интегрирани части. Основните сфери на обществото - икономика, политика, религия и т.н. образуват сложна йерархична система. Ядро и структуроопределят елемент на системата е икономиката. Тя в най-висока степен определя характера и облика на обществото.
Във всяко общество постоянно се извършват социални промени. Променя се характера на обществото. Тези качествени промени са резултат на социални революции. В основите на социалните революции стоят качествените промени в икономиката. Революциите са естествени форми на социални трансформации. Еволюционното развитие на обществото неизбежно се прекъсва от периоди на революционни качествени изменения.
1.2. Социалната структура е противоречиво единство от социални съсловия, класи, слоеве и т.н. Между различните съсловия, слоеве, класи и т.н. има сблъсък на икономически, правни и политически интереси(между тях се води постоянна класова борба). Класовата борба е двигател на развитието.
1.3. Основна роля за поддържането на социалният ред за инстутициите налагащи негативни санкции - съд, прокуратура, полиция, затвор и т.н. И негативните и позитивните санкции(училище, изкуство, култура, религия) изразяват интересите на господстващите класи. Системата от ценности също изразява интересите на господстващите класи.
Теориите за развитие хиперболизират ролята на класовата борба в социалното развитие. Твърде често революциите и качествените промени в обществото са в резултат в по-голяма степен на противоречия между различните фракции на самата господстваща класа. Често явление са т.нар. "революции отгоре".

2. тема ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ И МЕТОДИ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

В този раздел се разглеждат следните по-важни въпроси:
- Какви са характерните черти на социологически изследвания?
- Какви методи за социологически изслевания се използват най-често?
- Какво е отношението между обществото и социологията и по-точно каква е ползата за обществото от развитието на социологията, от една страна, и обратно - какъв социален климат, какви обществени условия трябва да има, за да се развива успешно социологията?

1. Характерни черти на социологическите изследвания

Характерните черти на социологическото изследване са:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по икономическа социология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.