Лекции по икономическа социология


Категория на документа: Други


- 2 чрез социален контрол - усвояването на социални роли става под натиска, под принудата, под влиянието на позитивни и негативни социали санкции
Парсънс изработва универсален модел на обществото. Според него за да съществува едно общество, в него трябва да има институции, които изпълняват 4 основни функции:
- Функцията на адапатиране т.е. предпазване от неблагоприятни въздействия на околната среда
- Функцията да се поставят цели
- Функцията за интегриране
- Поддържане на формата чрез основни ценности
Функцията адаптиране се реализира чрез съвкупността на икономическите институции(добивна промишленост, дърводелска и др.). Фунцкията за поставяне на цели се изпълнява чрез политическите институции. Функцията за интегриране се осъществява от правосъдната система. Функцията за запазване на формата се поддържа чрез ценности(църка, религия, култура, семейство и т.н.)
Всяка от тези функции на свой ред, за да има устойчиво съществуване трябва да разполага с институции, позволяващи й да се адаптира, да има интеграция и ценностна система.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Теорията на Парсънс оказва силно влияние върху развитието на Американската и световна социология, но в сремежа си да напъха всички социални институции в 4 функционна схема до голяма степен е схоластичен(сух, догматичен, буквоедски, отвлечен).
2. Теорията на Уилям Ростоу за стадийте на икономически растеж. Според Ростоу има 5 етапа на общественото развитие т.е. 5 типа общество. Основни критерий са степента на развитие на технологийте и икономиката.
- Традиционно общество(аграрно) - почти няма икономически растеж. Социалната структура е йерархична. Икономическата власт е в ръцете на поземлените собственици
- Преходни общества - това са обществата възникнали след големите открития на Нютон. Извършва се технологичен скок, увеличава се производителността на труда в аграрният сектор, появява се индустрията, развива се инфраструктурата, възниква националната държава
- Обществото на скока - извършва се индустриялна революция, промишлеността става доминиращ отрасъл в икономиката. Ускорено се натрупва капитал. Например Англия през 18век, Франция и САЩ през средата на 19 век, Германия през втората половина на 19 век, Русия в края на 19 и началото на 20 век, Индия и Китай в средата на 20 век.
- Общество на зрялост - при него градското население достига 80-90% от населението. Висококвалифицираният труд започва да доминира в промишлеността. Настъпват качествени изменения в структурата на произвоството. Тежката и добивната промишленост отстъпват място на енергетиката и химическата промишленост
- Общество на широкото масово потребление - сферата на услугите започва да доминира над производството. Увеличава се делът на средствата отделяни за здравеопазване, образование и т.н. Възниква държава на "общественото благоденствие"
3. Теории за индустриалното и пост индустриалното общество - през втората половина на 20 век тези теории са много популярни. Най-значим принос за развитието им имат французинът Раймон Арон, австралиеца Ралф Афрендорф и американеца Даниел Бер. Според тези теории има 2 основни типа общества - индустриално и традиционно.
При индустриалното общество за разлика от традиционното:
- Промишлеността се превръща в доминиращ отрасъл на производството. Широко се налагат новите технологии
- Възниква пазар на труда - труда и работното място излизат извън границите на домашното стопанство. Развива се и се задълбочава разделението на труда
- Ограничава се местната размяна, като прираства на национални пазари и международна търговия. Развитието на националния и международен пазар стимулира интензификацията на производството. Парите се превръщат в основно средство за обмен на дейности и социални връзки
- Формира се национална държава и нови социални общности въз основа на новите форми на разделение на труда и социалния живот
- Неикономическата(извъникономическата) принуда окончателно изчезва. Ликвидират се всякакви форми на лична зависимост. Увърждават се демократични, политически институции
- Обществото се урбанизира. Развиват се силни миграционни процеси, рязко намалява селското население
- Сериозни слоеве от населението получава средно образование. Науката сериозно навлиза в технологиите и в цялостния обществен живот
- Постепенно класовата структура се променя, класовите конфликти отслабват и се решават по пътя на тяхната институционализация

Общество и култура
1. Същност на културата - видно е, че хората от различни етноси, народи, нации, класи и т.н. имат различно поведение в ежедневието, различен говор, обличат се различно, имат различни обичаи. За да означим разликите в поведението на хората казваме, че те принадлежат на различни култури, следователно най-общо можем да кажем, че културата е определена система от ценности, представа за живота, маниер в поведението и т.н. общи за дадена група хора. С понятието култура ние фиксираме конкретността на обстоятелствата и социалната среда. Всяка култура е резултат на историческо развитие. В процеса на адаптацията си в околната среда, всяка една социална общност е изработвала образци на поведение, които са им позволявали да оцелеят в борбата за живот. От поколение на поколение са се предавали тези образци на поведение, които са се оказали адекватни към измененията на околната природна и социална среда. Културата следователно са ценностите, обичаите, образците на поведение и т.н., които са общи за дадена група хора, в които е систематезиран техният исторически опит и които се предават от поколение на поколение.
Ясно е, че от една страна културата е консервативна, но в същото време тя е и динамична. Всяко поколение, усвоявайки образците на поведение, завещани му от преходното поколение, ги променя в зависимост от промените на околната среда. Така че, чрез съхранението, но и чрез промените в ценностите образците на поведение (обичаи, традиции и т.н.) се осъществява приемствеността на човешката история.
2. Културните универсалии - Различнитехора говорят различни езици,обичаи, но всички хора въпреки различията говорят на някакъв език и имат обичаи и традиции. Тези елементи, които присъстват във всяка една култура и чрез които тя реализира функциите си, се наричат културни универсалии.
Културните универсалии са около 60 на брой(Джордж Мърдок), най-важните са:
- Езикът
- Пословиците
- Поговорките
- Религиозните обичаи
- Бракът
- Сексуалните ограничения
- Трудовите умения
- Гостоприемството
- Погребалните обичаи
- Подаръците
- Украшенията
- Спортните игри
И т.н.
Конкретните форми на културните универсалии зависят от конкретния исторически опит, от обкръжаващата среда(природна и социална), дори от случайно и уникално стечение на обстоятелствата.
3. Етноцентризъм и културен релативизъм
Етноцентризмът, това е рефлексът да се съди за другите култури от позицията на своята собствена култура. Етноцентризма е естествена, социално-психическа нагласа на всеки човек. Хората инстинктивно считат своята собствена култура за единствено и "стинска", "правилна" и т.н. За индивида неговата народност, етност, група и т.н. имат особена ценност. Индивидът е склонен да подценява и дори презира обичаите и традициите на другите народи, етноси, групи и т.н. Етноцентризмът е предпоставка за възникване на ксенофобия(омраза към всичко чуждо), дори до шувинизъм(политика на завоевателни войни).
Дълго време етноцентризмът е бил присъщ дори на науката. Най-важната крачка за преодоляване на етноцентризма в науката е направена през 1906г. от Уилям Съмнър, той публикува книгата си "Народни обичаи", в нея той защитава възгледа, че всяка една култура може да бъде разбрана в рамките на собствените си ценности и в своя собствен контекст т.е. обичаите, традициите, образците на поведение и т.н. на една култура могат да бъдат разбрани ако се анализират специфичните природо-климатични, исторически и прочие условия на нейното възникване и развитие. Според Съмнър дори людоетството, детеубийството и прочие, могат да се обяснят като естествени и закономерни за тези култури на които са присъщи. Този подход се нарича "културен релативизъм".
След ВСВ културният релативизъм в голяма степен става политика на най-развитите страни, защото повечето от тях са мулти етнически общества. Ето защо те възпитават населението си в уважение към обичаите и традициите на малцинствата, по такъв начин се запазва етническия мир.
В момента обаче и в Европа, и в САЩ междуетническите отношения са изострени, оказва се, че интегрирането на мюсюлманските общости в редица европейски страни е затруднено, основна причина за това са агресивните войни, които САЩ и неговите европейски съюзници пводят в Близкия Изток и по целия свят. В европейските мюсюлмански общности се създава нагласа за подкрепа на радикални терористични движения и положението се влошава.
4. Контролни функции на културата



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по икономическа социология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.