Лекции по икономическа социология


Категория на документа: Други


- С наследствен произход
- С особен религиозно определен социален статус
- Със строго определен кръг на професионална реализация
- С точно определен хранителен режим
- С висока степен на самоуправление
- С определен кръг от превилегии и ограничения
- Отношенията между индивиди от различни касти са строго формализирани
Следователно кастите са съсловия при които социалния статус е религиозно, ритуално и професионална определен.

Класически теории за социалната стратификация - Макс Вебер и теориите за елита

2. Теорията на Макс Вебер за класите и социалната стратификация - за Вебер класите и съсловията са термини означаващи механични агрегати от хора намиращи се в сходно социално положение.
Съсловията се пораждат от едно особенно неравенство - на социалният престиж/почит. Във всяко едно общество с устойчив социален ред социалната почит е неравномерно разпределена, едни хора са социално превилигировани по своя престиж, а други хора имат отрицателен социален престиж. Социалната почит/престиж във всяко едно общество е нулева сума. В основата на класовото деление лежат икономическите неравенства. Но според Вебер, Марксовото разбиране е преклено тясно. Вебер въвежда понятието имуществени и пазарни класи:
- Имуществени класи/класи по имущество са свързани с наличието и стопанисването на определено имущество, именно типът и размера на имуществото определя класовото положение на индивида. Този тип класи са два вида:
А. Позитивно привилигировани - това са рентиерите, притежателите на ценните книжа(акции на заводи, фабрики и т.н.), корабопритежателите, притежателите на едра градска собственост и т.н.
Б. Негативно превилигированите класите по имущество са крепостните селяни, длъжниците, маргиналите, нисшите слоеве на работническата класа и т.н.
В. Между тези две класи има междинна прослойка/класа - средни класи, а именно селяни, занаятчии, чиновници и т.н.
- Пазарни класи - това са агрегати от индивиди, които се занимават с производствена, пазарно ориентирана дейност. Класовото положение се определя от различните професионални умения.
А. Позитивно превилигировани пазарни класи са промишлените предприемачи, банкери, съдии, лекари, капитани и някой хора на изкуството с особени умения
Б. Негативно превилигировани пазарни класи са обикновенните работници(без особени умения)
В. Средните пазарни класи са същите като при др. Вид класи, а именно селяни, занаятчии, чиновници, хора със свободни професии, работници с редки умения и т.н.
В докапиталистически общества(съсловните) основното класово деление е било на основата на притежаваното имущество. В капиталистическото общество на преден план излизат пазарните класи.
Според Вебер класите и класовите борби се променят във времето, той счита, че е практически невъзможно унищожаването на класовото деление. Вебер казва "Дори средствата за производство напълно да се централизират, това няма да премахне класовотоделение. Борбата ще се прехвърли към завоюване на ръководни, политически, бюрократични, образователни и прочие позиции."

Двамата тръгват от два прости факта:
- Хората не са равностойни, различните хора иамт различни успехи в своите професионални дейности
- Управлението винаги се осъществява от малцинство, мнозинството никога не управлява
Изхождайки от тези два факта, те формолират разбирането си за понятието "Управяващ Елит" - това са хората, които заемат върховете на различните професионални йерархии. В политическата сфера, тези хора се наричат политически елит или още политическа класа.
Вилфредо Парето подробно разглежда проблемите за състава, структурата на политическия елит. За механизмите на неговото функциониране и ректрутиране/набиране. Особенно интересна е неговата теория за циркулацията на елита, според него елита се състои от две групи - управляващ елит и неуправляващ елит. Тези две групи периодично сменят местата си. Всяка от тях се състои от хора с различен типаж - едната група той нарича "лъвове", а другата група "лисици". "Лъвовете" са хора с консервативни нагласи, с твърдо установена ценностна система, склонни към насилие, те управляват обикновенно в периоди на еволюционно развитие. "Лисиците", това са хора с гъвкаво мислене, склонни да променят ценностната си система, адаптивни към измененията в социалната среда, те са на власт обикновено в периодите на социални промени/революции.
Поради своята адаптивност и гъвкавост "лисиците" успяват да извършат назрелити социални промени.
Структурата на обществото според теориите за елита е:
- Политическа класа / политически елит - това са хората, които пряко упражняват властта или се борят за нея
- Суб-елит, това са хората които пряко обслужват елита или са част от държавната машина, тези хора са своеобразна "трансмисия" на властта между елита и обикновените хора
- Маси / не елит - това са всички останали които не участват пряко в борбата за власт
Елита е многопластов, многослоест, той се състои от много фракции. Колкото по-развито и сложно е едно общество, толкова по-сложно структуриран е неговият елит

Съвременни теории социалната стратификация

3. Функционализма за социалната стратификация
а. Основни тези - според функционализма структурата на обществото е институциализиран набор от социални роли. Модели на взаимоотношения на хора с различен социален статус. Приучването на индивидите към изискванията на тяхните социални роли става чрез системата на общоприетите ценности. Общоприетите ценности по различен начин оценяват различните социални роли, причината за това е, че различните социални роли имат различна значимост за функционирането и развитието на обществото, освен това различните роли изискват различна степен на интелигентност, образованост, квалификация и т.н. Всяко едно общество има развито разделение на труда, често възниква дефицит на определените трудови дейности, за да си запълни дефицита и да се мотивират хората да заемат тези дейности т.е. тези социални роли съществува система от стимули, от възнаграждения, те са три вида:
- икономически стимули т.е. придобиване на неща допринасящи за подобряването на благосъстоянието на индивида
- естетически стимули - неща допринасящи за настроението и разврелеченията на индивида
- символни стимули - неща допринасящи за самоуважението и себеотвърждаването на индивида, примерно ордени и медали
Тоест във всяко стабилно общество на основата на разделението на труда възниква йерархия на позициите и ролите, в зависимост от значимостта, сложността и т.н. на всяка дейност обществото разпределя неравномерно възнагражденията за всяка позиция. Най-голямо е възнаграждението на позициите на върха на социалната йерархия т.е. на лидерските позиции в сферата на икономиката, политиката, културата, спорта, изкуството и т.н.

В резултат на това неравномерно разпределение на възнагражденията:
- Започва да действа механизма на конкуренцията всеки се стреми към позиции с по-високо възнаграждение, в резултат на това най-високите обществено значими позиции се заемат от хора с най-високи личностни качества.
- Мотивацията на индивидите заемащи високите длъжности е всеотдайно да изпълняват своите задължения
Б. Критика на функционализма отностно социалната стратификация
- функцонализма представя твърде идилично картината на социалната стратификация, като че ли социалното неравество е от бога дадено т.е. според функционализма излиза, че всяко конкретно историческо възникнало неравество е безусловно необходимо и единствено възможно. На кратика функционализма защитава статуквото и привилегиите на господстващите класи
- никой не може да измери функционалната важност на различните професии, за обществото са необходими както лекари, така и боклучии



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по икономическа социология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.