Лекции по интелектуална собственост


Категория на документа: Други


(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.
Съавторство
Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.
(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.
(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.
(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.
(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.
Авторско право върху преводи и преработки
Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.
Авторско право върху периодични издания и енциклопедии
Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведение на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.

Авторско право върху сборници, антологии, библиографии и бази данни
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори.
(2) За включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата
Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.

Авторско право върху портрети
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) (1) Авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.
(2) Съгласие по ал. 1 не се изисква, когато:
1. изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
2. изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
3. изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
(3) За използването на произведение по ал. 1 между автора и изобразеното лице могат да се уговорят условия.

Авторско право върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение
Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя

9. Авторско правна закрила - възникване, наследяване и времетраене

1. Отношение към създаваните произведения в древността.
В античността не е било известно авторското право, въпреки, че схващането за съществуването на интелектуалната собственост върху "произведенията на духа" води началото си още оттогава. Историческите източници доказват, че още в Древна Гърция и в Древния Рим се е ценяла не вещта, върху която е било материализирано произведението, а самото произведение. В Древния Рим също не е имало законодателно установени правила, уреждащи съществуването и упражняването на авторски права.
Заниманието с изкуство е било занятие, за което достойни са били считани единствено свободните, а не робите. Когато създателят на дадено произведение е бил роб, той е имал нужда от благоволението на меценат. Меценатът е могъл да разполага по свое усмотрение с ръкописа, включително да предприеме размножаването му, като възложи преписването да бъде извършено от роби. В този смисъл меценатството е първообраз на издателската дейност Преписването на ръкописите процъфтява в Древния Рим. Но усилията и разноските по преписването са били оценявани по-високо от самата творба.
През Средновековието, когато писаните произведения се размножават в манастирите, също се срещат примери за осъзнаване на авторството.

2. Същност на привилегиите. През 1440 год. е открито книгопечатането. От този момент рязко се увеличава възможността за разпространяването на книги. Постепенно през Ренесанса се установява т. нар. режим на привилегиите, т.е. гарантираната закрила е придобила формата на забрана за отпечатване по отношение на трети лица и на гарантирана възможност за определени лица да отпечатват дадени произведения. Гарантираните привилегии се проявяват в четири различни форми.
1. Привилегии на печатарите - печатарят, който се занимава със своя занаят в рамките на определена територия, е получавал една ограничена по време привилегия за изключителното упражняване на този занаят в рамките на дадена област.
2. Привилегии за книги - След разпространяването на печатарството привилегиите са били предоставяни на отделни печатарски работилници или пък са били предоставяни общи привилегии за закрила на поредица от произведения. Те са осигурявали разпространяването, пласмента на печатарската продукция, но са - защитавали "произведението на духа" значително по-малко, отколкото отпечатаното "материализирано произведение".
3. Авторски привилегии - с постепенното осъзнаване на индивидуалността на твореца през Ренесанса все повече автори полагат усилия да наложат правна закрила за своите творби. Първата привилегия от този вид е била предоставена във Венеция - през 1486 г, на автора Сабеликус.
4.Териториални привилегии - те възникват от средата на XVI в. Това са били специални закони, с които на определени групи от лица се е забранявало да извършват препечатки в определен период от време.
Най-старата привилегия от този вид, насочена срещу препечатването на немски език, е била разпоредбата на Базелската община от 1531 г, с която се е забранявало на всички печатници в града Базел да отпечатват наново книги, които са били публикувани в Базел в рамките на три години след публикуването на произведението.

3. Теория за издателската собственост. Приемало се е, че печатарите и издателите са имали своеобразно право на собственост върху издаденото произведение. В печатарите и издателите се създава убеждението, че и без да се отстъпват особени привилегии на авторите, трябва да им бъде заплащано определено възнаграждение (първоначално авторите са получавали най-често безплатни екземпляри от произведението). Тази теория за собствеността на издателите възниква първоначално в гилдиите на търговците на книги в Англия, където собственикът на едно изключително издателско право е бил наричан собственик на екземпляра (сору). Оттам идва днешното наименование "copуright".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по интелектуална собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.