Лекции по интелектуална собственост


Категория на документа: Други



4. Теория за интелектуалната собственост. Принципът за закриляне на издателите на произведенията на отделните автори постепенно отстъпва на представата за интелектуалната собственост на автора върху неговото произведение. Това става под влияние на позитивизма. В това отношение Англия е била водеща страна, тъй като по времето на кралица Анна - в 1709 г., е бил приет закон в тази насока. Законът признава в полза на авторите изключително право на възпроизвеждане за определен период от време. Законът на Анна Стюард поставя началото на обективното авторско право. Признатото в полза на авторите изключително право на възпроизвеждане е било установено първоначално за срок от 21 години след влизане в сила на закона, а за нови произведения - за срок от 14 години с възможност за продължаване за периоди от по 14 години, при условие носителят на авторското право да е жив.
Във Франция по време на Френската революция са били отменени всички привилегии. Учредителното събрание е виждало в тях символ на кралската власт и затова решава да премахне този режим. През 1791 и 1793 г. са приети два революционни закона. Техните автори използват понятието собственост, за да определят правото на автора по отношение на неговото произведение. С този подход се открива съвременната епоха в съществуването на обективното авторско право не само във Франция.
Първият съвременен германски закон за авторското право е бил изграден върху наказателноправната концепция, забраняваща всякакви препечатки, но той изхожда от необходимостта да се закриля авторското право и предвижда закрилата на драматични и музикални произведения. Законът установява срок за закрилата 30 години след смъртта на автора. За разлика от този първи закон, в сборника от закони на Съюза на Германските държави от 1837 г. е било установено, че германските държави трябва за закрилят произведението 10 години след появата му.
През средата на миналия век се разглежда и първото съдебно дело - делото Шелинг, за авторскоправна закрила. По повод на съдебния спор съдът постановява, че решението за публикуване на едно произведение може да бъде взето единствено от неговия автор.
През втората половина на миналия век на американския континент са били приети законите за авторското право в Кънектикът, Масачузетс и Мериленд, в които авторското право е определено като "най-свещената от всички собствености".

5. Теория за личното право. Емануел Кант през 1785 г. развива учението за авторското право като лично право. Кант прави разлика между "Опус меканикум" на книгата, което се подчинява на вещното право, и нейното съдържание, което се възприема като реч на автора, насочена към народа, и според Кант всеки има лично право върху своята реч. Това лично право се нарушава в случаите, когато се извършват препечатки на произведението без съгласието на автора.

6. Теория за нематериалната собственост. След като се признава, че авторското право не е нито вещно, нито лично право, се създава теорията за авторското право като право за нематериалните обекти. Тя се основава на схващанията на германските философи Фихте, Хегел, Шопенхауер. Хегел прави разлика между екземпляра на книгата, от една страна, и книгата като единно цяло, от друга страна.

7. Съвременни възгледи за предоставяне на авторскоправна закрила. Според англо-американската теория през XX в. съображенията, които оправдават предоставянето на права на авторите, могат да бъдат класифицирани като:
1) Съображенията относно естествената справедливост включват:
А) порицание на кражбата. След като произведението на автора се признава за някаква форма на собственост, следва да се прилага и съществуващото от най-древни времена порицаване на кражбата.
Б) възнаграждение за положения труд. Всяко лице получава възнаграждение за труда си, ето защо носителят на авторско право или на сродно право също следва да бъде възнаграден. Това право е законодателно закрепено в чл. 19 ЗАвтПСП.
В) защита на правата на човека. Защита на личността - произведението на автора е еманация на неговата личност и следователно трябва да бъде защитавано. Защита на имуществените и неимуществените интереси - изрично се посочва във Всеобщата декларация за правата на човека
Г) справедливост. Дори без да определяме авторските права като собственост е ясно, че неразрешеното използване на нещо, сътворено от друго лице, трябва да бъде осъждано в цивилизованото общество.
2) Съображения във връзка с подтика към творчество. Естествено, че ако авторът е сигурен, че неговото произведение ще бъде защитено срещу неразрешено използване, той ще има подтик да композира, да рисува или да пише.
3) Съображения, свързани с интересите на обществото като цяло.
А) Поощряване на знанията. Това съображение е посочено както в преамбюла на закона на кралица Анна така и в американския закон от 1790 г., чието наименование е подобно: "Закон за поощряване на знанието..."
Това е отразено и в разпоредбата на чл. 1 от Конституцията на САЩ, в която има позоваване на необходимостта от развитието на науката и полезните изкуства.
Б) Развитие на икономиката. Най-новото развитие в областта на международноправната закрила на тези права показва, че използването им от т. нар. културна индустрия води до ежегоден оборот от милиарди долари и изпреварва такива отрасли на икономиката като самолетостроенето, автомобилната индустрия, селското стопанство.
В) Развитие на културата. Законите, които поощряват създаването на литературни, музикални и художествени произведения, както и на произведения на науката, несъмнено допринасят за развитието на културата.
Г) Развитие на международното разбирателство.
Най-добър пример за това са действащите понастоящем международни договори в областта на авторското право и сродните му права.
4) Съображения във връзка с наличието на "обществен договор".
АП възниква и съществува благодарение на един своеобразен договор между автора и обществото. Обществото осигурява благоприятни условия, за да може да твори авторът, а авторът предоставя на обществото резултата от своя труд, който има определена стойност, и получава възнаграждение за това.
5) Морални съображения. Под "морални съображения" се имат предвид съображенията, които се излагат с оглед на закрилата на неимуществените права, т.е правата, които закрилят целостта на произведението и правото на авторско име и неизменяемост на произведенията. Съществуват и съображения, изказвани против предоставянето на такава закрила. Сред тях могат да бъдат посочени следните:
А) съображения срещу предоставянето по законов път на закриляни права; АП представлява неоправдан монопол, който ограничава свободата на достъп до закриляните обекти - АП е начин за осигуряване на печалби за културната индустрия, която използва произведенията на творците;
- авторското право има за резултат ограничения на търговията;
- авторското право е средство, което се използва от развитите държави, за да извличат средства от развиващите се държави, които са най-често вносители на такива произведения;
- заплащаните на авторите възнаграждения представляват своеобразен "данък" върху знанието и допринасят за увеличаване на цените на книгите и на всички други продукти;
- някои автори са склонни техните произведения да бъдат разпространявани и без да им се предоставя защита на имуществените права, а това означава, че не е редно на търговците да се предоставя възможност да извличат печалба от закрилата на права, които авторите не искат да упражняват самостоятелно.
Б) Съображения за ограничаване на времетраенето на закрилата на авторското право. Съгласно някои теории закрилата на АП не трябва да продължава след смъртта на автора.

10. Неимуществени и имуществени авторски права - основни видове

Неимуществени права са следните:
1. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено както и да определи времето, мястото и начина по който да стане това. Такова право нямат авторите на филми, на произведения на архитектурата и автори на проекти, карти, схеми, където разгласяването се уговаря чрез договор с ползвателя.
2. Право на признаване на авторството в/у произведението (право на име).
3. Да реши дали създаденото от него произведение да бъде разгласено по псевдоним или анонимно.
4. Право на автора да иска поставяне на неговото име или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението.
5. Авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и противопоставяне на всякакви промени в него.
6. Да промени произведението си при промяна в убежденията си.
Всички неимуществени права са отчуждими с изключение на 2 и 4.

Имущественото право на автора е само едно. Да използва създаденото произведение и да разрешава използването му от други лица. За използването на произведението, авторът има право на възнаграждение, което е предмет на свободно договаряне с ползвателя.

За използване на произведението се счита някое от следните действия:
1. Възпроизвеждане - прякото или непрякото размножаване на произведението или части от него в каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му в/у цифрова форма.
2. Разпространение - продажба, замяна, дарение, даване под наем или заем на оригинали и екземпляри от произведението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по интелектуална собственост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.