Лекции по животновъдство


Категория на документа: Други



Второто изискване на класическото определение, което трудно може да бъде спазено при породите, определени съгласно критериите на ФАО като застрашени от изчезване или изчезващи, е наличието на структура на породата.
В по- големите породи се поддържат диференцирани структурни единици, основни от които са линиите и фамилиите (семействата). Линия- това е потомството на един мъжки индивид с ценни качества, признат за родоначалник на линията. Фамилията е женското потомство на женски индивид, признат за родоначалник на фамилията. Основните моменти, свързани със създаването на линиите и фамилиите, тяхното поддържане, развъждане и т.н., не се отличават. Единствената отлика е, че обикновено линиите са значително по- големи от фамилиите и имат по- голямо значение за поддържане на структурата на породата.

Основната цел на линейното и фамилното развъждане е превръщане на индивидуалната наследственост в групова. Ако това не стане, ценните качества на отделния индивид, ще се изгубят заедно със смъртта му, докато чрез линията и фамилията те се разпространяват в породата. Дори само това е достатъчно основание за създаването и поддържането на линии и фамилии. Чрез линейното и фамилното структуриране на породата се поддържа определен ред в нея, генерира се генетична изменчивост, създава се възможност за бързо изменение на векторите на отбора при промяна на условията на средата или пазарната конюнктура.
По- големи структурни единици на породата са зоналните типове, породните типове и отродията. Зоналните типове са продукт на географска диференциация. Те се срещат при междузоналните и панконтиненталните породи, развъждащи се в ареал с разнообразни природно- климатични условия. Породният тип е продукт на стопанска диференциация, създаден чрез засилване на различни стопански признаци и формиране на различни продуктивни направления. В говедовъдството са широко известни млечният и месодайният Шортхорн, млечният и месодайният Симентал и т.н. Отродието е продукт първоначално на географска, а по- късно и на целенасочена стопанска диференциация. То се нарича още подпорода, тъй като притежава уникални качества, които позволяват постепенното му развитие като порода.
В света съществуват огромен брой породи, които се класифицират по различен начин:
- в зависимост от вложения човешки труд- примитивни, преходни и културни (заводски);
- в зависимост от ареала на разпространение- панконтинентални, междузонални, зонални, локални, планински, равнинни и др.;
- в зависимост от продуктивното направление (стопанска класификация)- специализирани и комбинирани.
Отделно при видовете съществуват и зоологически класификации, при говедата- по особеностите на черепа (краниологична класификация), при овцете- по дължината и дебелината на опашката и т.н.

Методи на развъждане.

В животновъдството се използват различни методи на развъждане. Макар и да не се покриват изцяло от понятието подбор, методите на развъждане най-общо се възприемат като система за подбор с отчитане на породата и вида на индивида. Различават се три основни методи на развъждане- чистопородно, кръстосване и междувидова (междуродова) хибридизация. В рамките на тези методи могат да се използват различни типове подбор- инбреден, аутбреден (не родствен), линеен и т.н.
При чистопородното развъждане се съешават животни от една и съща порода. То е основен метод на развъждане при конвенционалното и вероятно ще е единствен при биосъобразното животновъдство и органичното производство на животинска продукция. Това е така, защото въпреки по- бавния ефект от селекцията, в сравнение с кръстосването, при чистопородното развъждане се постига дълготраен ефект. Той е в резултат не само на последователния целенасочен отбор и подбор, водещи до постепенно повишаване на хомозиготността по желаните качества, но и от еволюирането на популацията години наред в една и съща среда. Това й позволява постепенно да се освобождава от гените, нямащи приспособително значение и да изгражда ефективни адаптивни механизми към конкретните условия на средата. По този начин не само се повишава продуктивният потенциал на животните, но се увеличава и възможността за неговата реализация във фенотипа, поради нарастване на приспособимостта. Потвърждение на казаното е, че голямата част от съвременните високопродуктивни породи, като Арабския кон, Черношареното говедо, Сименталът, Саанската коза, Ангорската коза и т.н., са създадени чрез чистопородно развъждане, а другите чрез продължителен отбор след първоначално кръстосване.

Кръстосването е съешаване на животни от различни породи, а междувидовата (междуродовата) хибридизация – на животни от различни видове (родове). В племенното и стоковото животновъдство с кръстосването се преследват различни цели, поради което се използват различни методи.
В племенното животновъдство се използват основно три методи на кръстосване- поглъщателно, облагородително и възпроизводително. Поглъщателното кръстосване се прилага, когато породата, която се развъжда в даден ареал не отговаря на новите икономически изисквания и потребностите на човека, поради което се налага бързото и преобразуване. В тази връзка женските животни от местната порода (подобрявана), последователно се кръстосват с животни от високопродуктивна порода (подобрителка). Във всяко следващо поколение мъжките индивиди се отстраняват, а женските кръстоски се покриват отново с мъжки от породата подобрителка. Това се прави до четвърто, пето поколение и достигане на кръвност (участие на гените от дадена порода в генотипа на кръстоските) 15/16 или 31/32 от породата подобрителка. Презумпцията е, че тази част от генотипа ще детерминира високата продуктивност, идваща от породата подобрителка, а останалата 1/16, 1/32- добрата приспособимост от местната порода.
Целта на облагородителното кръстосване съвпада с целите на коригиращия подбор. Развъжданата порода, като цяло, удовлетворява потребностите, но има негативни качества, детерминирани от мономорфни гени, които не могат да се променят чрез селекция. За целта, женските животни от подобряваната порода се кръстосват еднократно с мъжки от породата-подобрителка. В следващите поколения мъжките се отстраняват, а женските се кръстосват с разплодници от изходната порода. Кръстосването с разплодници от подобряваната порода продължава до тогава (обикновено 3-4 поколение), докато се възстановят качествата й, като същевременно се съхраняват и желаните качества на породата-подобрителка. В отделни случаи такова кръстосване може да се използва във фермите за органичното производство на животинска продукция, но трябва изключително внимателно да се прецени, дали подобряването на желаното качество заслужава риска от нарушаването на коадаптивността на гените в популацията. Най- добре е за “впръскване на кръв” да се използват родствени породи с по- висока интензивност на селекцията.
Възпроизводителното кръстосване се използва при създаване на нови породи. Целта е да се комбинират ценните качества на две или повече породи. Ако при кръстосването участват две породи, то се нарича просто, а при три и повече породи- сложно. Определена схема на възпроизводително кръстосване няма. Схемите са специфични и се коригират в зависимост от това, доколко кръстоските се доближават до целта, която се преследва. При органичното производство, възпроизводителното кръстосване няма особено значение. За прилагането му са необходими значителни мащаби, позволяващи провеждането на интензивен отбор сред кръстоските, създаване на структура на новата порода и т.н.
В стоковото животновъдство се използват два метода на кръстосване- промишлено и променливо. Промишленото кръстосване може да бъде просто и сложно. Най- често се прилага простото промишлено кръстосване, при което всички кръстоски от F1 се използват само за стокови цели (за производството на продукцията). За производство на стокови животни могат да се кръстосват както животни със сходна, така и с различна по направление и количество продуктивност. Във втория случай се цели да се увеличи продуктивността по признак, който не е основен при развъжданата порода, но в определени случаи развитието му е икономически изгодно. Например, при отглеждане на животни с млечно направление, индивидите, които не са включени в племенното ядро, могат да се заплождат с разплодници от породи с месодайно направление. Това ще осигури по- добра реализация на приплодите и по- високи приходи от отглеждането им. Този подход може да се прилага при органичното производство на животинска продукция.
При съешаване на животни със сходна продуктивност се цели да се използва така нареченият хетерозисен ефект. По своята същност хетерозисът е обратен на инбредната депресия и вероятно механизмите, които го пораждат, са противоположни- увеличаване на хетерозиготността, във връзка с което се повишава жизнеспособността, растежната способност и т.н.. Установено е, че едни и същи признаци при животни от различни породи, дори при достигане на сходни нива на продуктивност, могат да се детерминират от различни гени или гените са в различни алелни състояния. Използването на този вариант на промишлено кръстосване при органичното производство, ще зависи от конкретните признаци. Ако хетерозисът е свързан с повишаване на жизнеспособността и приспособимостта на индивидите като цяло, дадената схема може да се прилага. Промишленото кръстосване има голям брой варианти.
При променливото кръстосване част от женските потомци във всяко поколение се оставят за разплод и се съешава последователно с мъжките индивиди от една от изходните породи. В зависимост от броя на породите, които участват в кръстосването, променливото кръстосване също бива просто и сложно. В сравнение с промишленото кръстосване, при променливото, хетерозисният ефект е по-малък, но предимство е, че не се изразходват средства за закупуване на разплодни женски животни.
Крайна форма на кръстосване са междувидовата и междуродовата хибридизация, при които се съешават животни от различни родове или видове. Целта е същата като при кръстосването. Ако потомците от съешаването са плодовити, могат да се използват същите методи на кръстосване, както при племенното животновъдство, като се преследват и се постигат същите цели, а ако са безплодни, се използват като стокови хибриди. Сред най- използваните у нас хибриди са мулето и катърът- кръстоски на магаре с кон, като в първия случай бащата е магаре, а във втория- кон; мюларите – кръстоска на женски домашни патици (Anas platyrhynchos) с мускусни патоци (Cairina moschata). И в двата случая хибридите са безплодни. Плодовито потомство се получава при кръстосване на говедо със зебу, говедо с бизон и др. На тази основа са създадени редица породи, като Санта Гертруда, Брангус, Бифмастер и др.

ОСНОВНИ ВИДОВЕ И ПОРОДИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ, ОТГЛЕЖДАНИ У НАС.

Стопанското значение и биологичните особености на основните видове и породи, животни със значение за нашето животновъдство са представени в таблиците по- долу.

Табл.1.Биологични особености на основните видове селскостопански животни

ГОВЕДА БИВОЛИ ОВЦЕ КОЗИ
Значение В света- 1.4 млрд.25.9% от месото, 87.3% от млякото; у нас- 650 хил., месо 25% мляко 81% 165 млн. 96% в Азия; 1.3% от месото, 9.2% от млякото. У нас 10 хил., 1% от млякото В света- 1 млрд. 3.5% от месото, 1.5% от млякото; у нас 2.5 млн. 7% мляко, 7% месото, 100% от вълната В света- 700 млн. 1.6% от месото, 2.0% от млякото; у нас 1 млн. 3% от месото, 11% от млякото
Млечна продуктивност Год. млечност 3500-4000*l (5500-9500) СВ- 12.5%, МВ-3.4-3.8%, БВ-3.2-3.4%; разход на фураж 0.7КЕ/l Год. млечност 1500-2000 l (700-3100) СВ- 16-17 %, МВ- 7-9%, БВ- 4.5%; разход на фураж- 2КЕ /l Год. млечност 150-180* (500-1000 l) СВ-16-17%, МВ-6-6.5%, БВ-5-5.5%; разход на фураж- 2КЕ /l Год. млечност 400-600*l (800-1200) СВ-13%, МВ-3.8-4.0 (3.5-6), БВ- 3.4-3.7; разход на фураж- 0.65КЕl
Месна продуктивност Ср. дневен прираст -700-1400 g (1600-2000); разход на фураж 8 (5-12) КЕ/kg; рандеман 50-55% (70) Ср. дневен прираст -500-700 g (1000); разход на фураж 7-9 КЕ/kg прираст; рандеман 49-53% Ср. дневен прираст -200-300 g (400); разход на фураж 5-6 (7-8) КЕ/kg; рандеман 45% (40-55) Ср. дневен прираст -200-250 g; разход на фураж 8 (5-12) КЕ/kg; рандеман 10-45% (50)
Средна маса, kg ж. 550 (150-1000)
м. 900 (300-1700)
новородени 30 (10-60) ж. 600 (250-800)
м. 800 (450-1200)
новородени 30 (10-60) ж. 40-60 (30-100)
м. 50-80 (35-160)
новородени 2-4 Ж. 55-60 (32-100)
м. 75-80 (50-135)
новородени 3-4
Вълнодайност 6-7 кг (1.5-15) 1.5-3 (6)kg; пух-350-450
Храносмилане Преживни тревопасни животни; 4 камерен стомах, основни фуражи- обемистите; невзискателни към качеството на протеина
Други особености Основен отрасъл на живот-новъдството, *осигурява 35% от общата продукция. Вид с най- висока млечност (до 110 l/ден) и растежна способн. (до 2 кг прираст/ ден). Месото е диетичност, усвояемост- 95%. Висока трансформ. на фуража в продукция- при произв. на мляко, Мляко+месо- най ефективния вид. Влаго и топлолюбиви, най- високо съдържание на СВ и МВ в млякото. То е богато на вит. С, фосфор, Vit A (бя-ло)., микроелем. Не боледу-ва от “луда крава”, рядко от туберкулоза, пироплазмоза, бруцелоза, левкоза, мастит. По - устойчив на вътрешни паразити. Използва кисели и блатни треви, отпадъчни груби фуражи Вид с най-разнообразна продуктивност-мляко, месо, вълна, кожи, астраган. Па-сищно животно и за ефек-тивно производство задъл-жително пасища. В срав. с другите видове по-лошо качество на месото. Сравнително екстензивен отрасъл, подходящ за еко и био-производство Разнообразна продукция- мляко, месо, вълна, пух.. Мляко- по АК най-близко до човешкото, усвояемост до 98%, МВ- дребни капчици, богато на Са, Р, Mg, Vit В1, В3. Месо-най- много Vit А, В1, В2; от ярета до 4-8 седми.- диетично, до 8-12 седмици- розово-деликатес. Пух- влак но на кралете. Не боледува от туберкулоза и бруцелоза.
*-в България; СВ-сухо вещесво, МВ-мазнини, БВ-белтъчини, АК-аминокиселини

Табл.1. Продължение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по животновъдство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.