Лекции по местна власт и управление


Категория на документа: Други


 Отзоваване на съветниците - отзовавани от органа, от който са избрани

След 1977 година - пряко отзоваване от народа с подписка

Отзоваване, използвано за вътрештнопартийна разправа. Условието на политически монопол на БКП и структурата на партията непартия БЗНС, отзоваването става, когато едно лице губи партийното доверие. Гражданите тогава нямат значение, те се възмущават спонтанно. Няма гаранция, че тези, които те отзовават, са тези, които са те избрали.

Изпълнителен коминтерн, начело с председател - председателят е нещо като кмет. Дублиране на партийните структури с държавните структури. Партийните структури имат апарат, изпълнителен апарат, който диктува държавата и местното. Избраните съветници са сред актива на управляващите партии. Хора в партийният апарат - хора на щаб.

Местно управление - подчинени са вършените неща на плановото развитие на икономиката. Всичко, което се произвежда и търгува се планува предварително от държавния планов комитет, съгласуван с окръжните, околийските, общински съвети. Управлява общината съобразно държавната деректива. Ако една стока изчезне от пазара, социалистическото предприятие не може да произведе ново. Плановото начало спъва самоуправлението.

1959 година - нова реформа. Закриват се околията. Запазват се окръзите и общините. Общинските народи съвети получават задачата да осъщестяват държавната политик апо места. Тази структура държавни, окръжни, общински органи запазва своята окръжност. Последователен механизъм.

Държавата е всичко, тя решава спрямо политиката на държавата.

Броят на общините след тази реформа е 972 (сега са 264). Окръзите са 27 + София, Пловдив и Варна - градове (София град и София окръг). Широки права по управлението на икономиката, образованието, труд, транспорт. Идея управлението на държавата да се децентрализира малко - ултра демократична идея за онова време.

1967 година - пореден опит за демократизиране на съветите. Съветите получават право да издават наредби с местно значение. Въвеждат се публични заседания - гражданите могат да присъстват на заседанията на съвета и да задават въпроси по определен от съвета ред. На практика обаче идеята не се осъществява. Моделът не се приема от гражданите, да контролират властта, защото властта е народна и гражданите не могат да я контролират. Отиване да гледат съвета, приема се като недоверие към партията. Публичността не се реализира заради моделът на държавата.

Самоуправление по социалистически. Прави се поредна реформа и общините се намалят на 291 през 1978 година - влиза в сила 1979 год. На местно ниво се възстановява кмета, до тогава извадена от обръщение. Кметът се избира в малките селища и в градовете, които имат нужда - Велико Търново е имало кметство стара част. За по-ефикасно управление. Общините реално са под властта на окръжните народни съвети. Самоуправление реално няма.

80-те години предлагат нов поглед за това накъде върви системата, социализма, България. Промяната започва от "переструвка". 1987 година се приема нов закон, с който окръзите се закриват. На тяхно място се изграждат 8 + 1 области. В страната се появяват няколко нови области - Разград (Русенски окръг, Търговешки окръг и т.н.). Тенденция за областни центрове да се определят по-малки, по-неразвити. Към областите се изграждат областни съвети. Основната дейност на властта се препраща в общините. Вместо преустройство едно устройство, бившите кадри се устройват на работа в новите общини. Местното самоуправление закицля и всичко спира 10 ноември 1989 година - с подаването на оставката на Тодор Живков. Започва периода на българската демокрация.

Старите лица се избират като нови лица - 20 години си бил съветник на бившия управник, сега си ново лице. Акт на новото правителство на Андрей Луканов - разпускат се старите и областни съвети и на тяхно място се назначават временни управи. Колективни ръководства на общината - тричленка, петчленка, в която участват представители на партиите, попаднали вече в седмото велико народно събрание, свикано да смени системата, да махне отзоваването на депутатите, да предаде икономиката в частни ръце. Това са следните партии: ДСП, СДС - опозиция, БЗНС като ново, сменени лидери и нова опаковка, и новата партия Движение за права и свободи - ДПС. Области и общини, но със закон могат да се формират и междинни звена. Нов закон, който постановява, че местната власт в България се изгражда на принципите на самоуправлението. От 1991 година имаме реално днешното административно териториално деление като принцип.

Общински съвет - съветници, избирани пряко от населението. Кмет - избиран също пряко. Второ ниво на територията - 28 области, отговарят много на окръзите, но новото име се запазва. Основна фигура е областният управител, който е институция, назначаема от правителството. На областно ниво няма самоуправление, няма изборност.

Общините в България получават право на собствен бюджет, отделен от държавния бюджет. Сами разпределят средствата. Община - умален модел на парламентаризма, но на общинско ниво.

Формират се временни управи с роля на фиктивен кмет, в тях участват само парламентарно представените политически партии. Тази промяна в политическата власт подменя тогавашния вот на гражданите - той е бил и без друго подменен. Изборите са опорочени, формално проведени. Преминава се от идеята за местно самоуправление към местно управление.

Нова конституция - 1991 година.

Междинно звено на управление - околията. Община, първо ниво, околия, второ ниво, третото реално го няма. Околието е предвидено като звено на местното самоуправление, но не се създава. 1995 година, нов вариант за закона за местното управление.

Формално погледнато кмета е абсолютно независим от президента, и са избирани от ограничен, териториално и количествено, електорат. Местната власт в България е независима от централната.

Кмет на община - 264 общини; но всички кметове са с еднакви управленски, юридически права, разликата е само в една таблица, в която се определят заплатите. Кметът на София получава депутатската заплата + 30% добавка. Кмет на София и на малко общинско селище е формално едно и също, като права.

Кмет на община и кмет на кметство - кметството като единица е съставна част на облщината. Селският кмет не е равен на общинския кмет, който е равен на всеки друг общински кмет. Кметът н кметство, или село, казано иначе, работи под ръководството на общинския съвет. Кметът на общината се съобразяна само с общината и Господ.

Конституцията и законът за местната враст оформя отношенията в местната власт, които много приличат на отношенията парламет - правителство. Кметът привежда в действие решенията, вземи от общинския съвет. Общинския съвет дава нормативната рамка. Членовете на общинския съвет не могат да противоречат на закона, който пък им дава доста свобода, да взимат своите решения.

Общините имат граници, постоянно население и наименования. Областта се състои от две или повече общини. Всяка промяна на границите на общините в нея води до промяна на гранизите на областта. Името на областта е иметонана неселеното място, което е и неин център. При създава не на област е отчитат физикогеографски дадености, преценяват се управленската дейност и инфраструктурата, и да е транспортно достъпен от различните точки на областта.

Територия на България - 28 области. Границите на областта се утвърждават от републиката с указ на министерския съвет. Ако общината промени своите граници, новата промяна също се утвърждава. Над заместник-министрите и под министрите седи областният управител - правителствен орган, част от управленския екип, не може да проявява управленско творческо извън общата политика.

Общината се състои от едно или няколко населени места, територията и е неограничена от населените места, името е център, има количествена характеристика - общината трябва да е 6000 души. Включва всички населени места наоколо, за които нява условия наоколо да не бъдат към друга община. Максималната транспортна отдалеченост от общинския център до най-далечната точка на общината трябва да е не повече от 40 километра. Всяка община трябва да има доказана възможност да се финансира - тя да отговаря на средните параметри на общините. Ако тя не може да се финансира, обикновено новата община не се прави, защото системата е такава, че ако общината не може да плаща, тя не може да намери парите и трябва да виси на държавния бюджет.

Как се създава нова община? Първо, искане до общинския съвет, на 25% от населените места, които искат да формират нова община, тоест избирателите се събират. Второ, искането на отиде в общинския съвет, придружето от становище на кметовете (дали общината може да я има, може да я няма, какво мислят те). Общинският съвет има срок от един месец дали са налице законовите условия. След това съветът се събира на сесия и там съветниците (в Търново 37) взимат мотивирано решение с гласуване (2/3). Това решение съветът изпраща на областният управител, който проверява също един месец. Ако прецени, че всичко е законно, той връща предложението в общинския съвет с предложение общинският съвет да насрочи референдум само в тези места, които искат да се отделят. Общинският съвет насрочва референдум и го провежда. Ако хората кажат "да" на новата община, общинската избирателна комисия констатира и го изпраща документацията на областния управител. ТАКА ТАКА После я изпраща в министерски съвет, те се събират, вземат решение, след което изпращат решението на президента на републиката и ако той прецени, че всичко е законно, издава указ, след което общината се появява на българската карта. Президентът може да не издаде указ, ако прецени, че по някаква причина нещо не се получава. Процедурата по създаване на нова община може да се задвижи и от общинския съвет. Областният управител също може да инициира и да се констатира, че трябва да се направи реформа.

Създаването или сливанетона нова община поражда няколко допълнителни въпроса. Първо, кой ще управлява - областният управител има два варианта: да спази конституцията и да наруши закона като не назначи кмет, и да наруши конституцията и да спази закона като назначи временен кмет. В четири (4) месечен срок обаче на територията на новата община трябва да бъдат проведени нови избори. Като новоизбраните органи изпълняват длъжността до провеждането на общите местни избори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по местна власт и управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.