Лекции по овощарство


Категория на документа: Други


 3.Риголването е мероприятие, което е с изключително значение за поддържане на нормален растеж и плододаване през целия период на плододаване. Извършва се с еднокорпусен плуг с големи размери(риголвач). Дълбочината е обикновено до 60-80 см, в някой страни риголването се извършва на дълбочина до 120 см. Дълбока обработка се налага на почвис по-тежък мехсаничен състав или имат на определа дълбочина плътен глинест слой, който задържа водата от дъждовете и поливките и преовлажнява почвените пластове над него, в такъв случай овощките особено костилковите страдат от задушаване. Когато почвите са песъкливи и особено когато имат камъни до посочената дълбочина, които могат да бъдат изкарани над почвата може да не се прилага риголване, а по-дълбока оран.

С риголването се постига разместване и размесване на почвените пластове, вкарване на торовете дадени при основното торене, където ще бъдат разположени бъдещите корени на растението, вкарване на семената на плевелните растения по-дълбоко, където не могата да се развиват и същевременно обогатява почвата с въздух,позволява на микроорганизмите да се развиват по-добре, за да бъде качествено е желателно риголването да се прилагана умерено влажна почва. По срок на извършване това мероприятие да бъде приложено поне месец- месец и половина преди засаждане на дърветата. Ако засаждането предстои да се извърши в края на зимата то можедасе приложи през подходяща зима или ранна пролет.

Подходща схема за прилагане на риголването е : използване на житка култура като предшественик; оставяне на площта след жътвата не посещавана от животни с оглед плевелната растителност да се развие за унищожаване; пръскане с хербициди; след около месец риголване.

Допълнително подравняване се налага за заличаване на гребените и разорите след риголването извършва се с помощта на дългобазостни подравнители.

Подхранване с органични торове (оборски тор, компост) се иазвършва с цел тези торове да не отидат на голяма дълбочина, а да бъдат използвани от корените на растенията.

Дълбока оран(30-35см) с оглед заравяне на органичните торове.

4. Текущо подравняване- прилага сес цел почвата да бъде подравнена с оглед да се маркира мястото преди засаждането. Извършва се с т.н. влачки, вместо това можеда се приложи дисковане.

5. Маркиране на мястото- извършва се с помощта на геодезични уреди и постоянни колчета, с които се очертават парцелите в дадено насаждение, като предварително се маркират пътищата, канали, място за стопански сгради и др. Определянето на мястото на всяко дръвче става с лозова пръчка или клонче, като се използват предварително маркирани с блажна боя телове.

Системи за поддържане на почвената повърхност. Тези системи се определят от екологичните условая. Особеностите на овощните видове и подложките, върху които са присадени, техниката с която разполагаме. В нашата страна, която е с недостатъчно валежи известно приложение намира чимово-мулчирана система.

Угарна система

Нейното приложение се изразява в есенна оран и няколко обработки на почвата( дисковане, брануване и фрезоване) извършвани през вегетационния период.

Есенната оран се извършва през периода около листопада, след прибиране на плодовете от късно озряващите сортове при овощни видове( ябълки,круши,дюля). Дълбочината на обработката зависи от подложките,върху които са присадени овощните сортове. При подложки със силен растеж развиващи по-мощна коренова система, есенната оран е с дълбочина не повече от 18- 20 см, а при дървета с подложки с по-слаб растеж- до 15-16 см, при това близо до стъблената част на дървото е по-малка до 6-8 см. Обработката през есента е желателно дасе приложи на по-влажна почва и тя не трябва да бъде оставена за прилагане на пролет. При пролетно извършване на есенната оран почвата остава с добре обособени гребени, които при оранта са изравнени и през вегетацията трудно се разрушават. Когато оранта е извършена през есента образуващите се буци постепенно се разрушават в резултат на замръзване и отмръзване и напролет почвата е в градинско състояние. Вегетационните обработки се извършват обикновено след дъжд или поливка, добре е те да бъдат преустановени към края на август с оглед да се развие спонтанна плевелна растителност, която след заораване през есента ще служи за зелено торене.

Казаното до тук се отнасяза поддържане на почвената повърхност в рохкаво състояние и чисто от плевели в междуредията. Редовата ивица се поддържа посредством обработка на ръка или с т.н. фрези с отклоняващи се секции, както и посредством прилагане на хербициди. Обикновено се прилагат системни хербициди. При прилагането им има две основни правила:
- Дозата на хербицида, която трябва да дадем на дадена площ се отнася само за редовата ивица , която е горе долу 1/3 от общата площ на насаждението
- Под корените на дърветата на височина до 50-60 см над почвената повърхност не трябва да има листна маса, която ще бъде опръскана от хербицида. Премахваме издънки и овиснали клонки. Пръска се само при безветрие

Торене на овошщните растения

Овощните растения като многогодишни имат ценното качество да съхраняват в състава си минерални хранителни вещества наред с изработените асимилати, които могат да се използват продължително време даже безда се налага допълнително торене. Независимо от това по-продължителният растеж и плододаване са предпоставка за постепенно обедняване на почвата на определени хранителни вещества, което налага да се прилага целесъобразно торене, така че да се произвеждат не само количество плодова продукция, а и определено качество особено във връзка със производството на екологично чистите плодове.

Потребността на овощните растения от минерални хранителни вещества- зависи от овощните видове и сортове, екологичните условия, начините на отглеждане, в голяма степен зависи от количеството на плодовете и други. Тази потребност може да бъде определена по два основни начина: анализ на почвата и на растителните тъкани и органи.

Анализ на почвата се налага преди всичко при т.н предпосадъчна подготовка, когато трябва да определим количеството на торовете за основно (предпосадъчно) торене. Вземат се почвени проби послойно с дебелина от 20-30 см и обща дълбочина до към 60-90 см. Всяка проба се анализира по отделно в специализирана агрохимична лаборатория,в която се остановява какво количество от хр. в/ва има и въз основа на тях какво количество да се внесе.

Анализирането на растителни части е по- подходящо за определяне потребността на ОР от ежегодно торене. Въз основа на такива изследвания е остановено, че от 1 дка площ ОР извличат N-6.85kg,P-2.25kg,K-9.75kg.

N:P:K- 1:0.3:1.3, това означава, че от почвата растенията усвояват най-много К, по-малко N и най-малко Р.

Анализирането на растителните тъкани и органи обикновено се прилага през август, когато в листата има сравнително най-голямо количество от мин. Хр. в/ва. Анализират се предимно листа взети от средната третина на леторасти с дължина над 15-20 см. Подбират се леторасти на височина на човешкия ръст разположени в 4 светови посоки. За ОН от 100-200 дка се взема една проба от около 60 дървета разположени разпръснато, като овощаря се движи по диагонал. Подбират се здрави дървета с добре запазена листна маса. Листата се измиват с течаща вода, след това се промиват с дестилирана и се изсушават в сушилня до 70 градуса, в лабораторията листата се изсушават при 100-105 градуса в сушилня и след това се анализират за състава на минерални хранителни вещества в % спрямо абсолютно сухата маса на листата, при това се вземат под влияние т.н. пределни стойсти на определени хранителни вещества. При ябълка азотът в оптимални количества трябва да бъде 2.3-2,6 %. При прасковата тези стойности са 3-3,6%. Въз основа на анализите в лабораторията се определят количеството на активни в/ва, които трябва да се дадат на дка.

Срокове на торене са в зависимост от х-ра на торовете, възрастта на ОР, начините на поддържане на почвената повърхност, начините на напояване. Обикновено органичните торове се внасят през есента преди есенната оран, с която се заравят. Р и К торове също се внасят през есента с една особеност касаеща подвижността на хранителни вещества. Р и К за разлика от азотът се придвижват трудно в почвата и се съхраняват същевременно продължително време в ОР, което позволява торенето дан е се прилага всяка година, а на 3-4 години с повишени торови норми. Сега при прилагането на комбинирани торове съдържащи фосфор, калии, микроелемнти и азот могат да се дават също на по-големи интервали с тази особеност, че азотът който се намира в тях може да бъде извлечен бързо и да се наложи допълнително торене с азот, а някой от микроелементите се дават периодично в рамките на един и същи вегетационен период под формата на листно подхранване. По отношшение на сроковете особено внимание заслужава азотът, който е лесно подвижен, бързо действащ и бързо изнасящ се от почвата в по-долните почвени пластове при поливане и дъжд, тован алага сроковете в рамките на една и съща календарна година да бъдат няколко. Обикновено младите растения се торят на 2 срока : в края на зимата-началото на пролетта ( февруари-март), а възрастните изискват поне 3 срока на торене, откоито с известно значение е есенното торене. При съвременните начини на отглеждане особено в интензивните ОН може да бъде разпределено на няколко пъти, като торовете се дават до 5-6 пъти посредством капково напояване( чрез фертилигация)

Норми на торене- те са в пряка зависимост с биологичните особености на ОР в подложките върху които са присадени сортовете, наличието на вода в почвата и възможностите за допълнително напояване, както и прилаганата агротехника. Най-добре би било нормите на торене да бъдат определени в резултат на листната диагностика(анализа на листа) по формулата m=A*100/B

Където m-количество на торовете за един дка

А- количеството на активното в/во от даденото, което трябва да дадем

В- процент на активното в/во в даден тор



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по овощарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.