Лекции по овощарство


Категория на документа: Други


При двукратно торене през февруари-март даваме 2/3 от торовата норма и около юнското окапване на плодовете 1/3.

Начините на внасяне са в зависимост от естеството на тора и неговото усвояване. Органичните торове, както и N се разпръскват и се заравят, а Р и К е желателно на 3-4 години веднъж дасе вкарват със специални машини на дълбочина до 30-40 см, като работните органи са на не по-малко от 1 м от стъблата на дърветата.

Напоследък в много от интензивните насаждения се прилага листно подхранване, то се извършва с р-ри от Fe фелати за борба с хлорозата по растенията или препарати от типа на карбамит, азот подхранване и други съдържащи макро и микроелементи като в някои случай листното подхранване се прилага 2-3 или повече пъти в една и съща вегетация.

Напояване

Напояването е агротехническо мероприятие, с което успешно може да се регулира растежа и плододаването на ОР.

Въздействието е положително даже при ОВ, които се водят сухоустойчиви. Нараства едрината на плодовете, вкуса и качеството на плодовете.

Нуждата на ОР се определя по различни способи, от които в практиката са се наложили определянето на влагата в почвата и напояването на по фенологични фази от развитието нарастенията. Определя се нуждата от вода по овяхването на листата, тъй като те са с големи размери и могат да задържат вода и хранителни в/ва. Щом листата са овяхнали цялото растение страда.

Освен посочените начини може да се използват физичния начин определяне на смукателната сила на листата както и тъй наречения биоклиматичен метод-основава се на определяне на влагата в почвата: проследяване на метеорологичните условия; общото водопотребление и други показатели, които се обработват компютърно и се получава поливната норма. Този метод се прилага в големи по размер ОН тъй като се влагат много средства.

Срокове на напояване- при липса на научно обосвани методи се основават на фенологичните фази на растението. В практиката е възприето да се дават поливки особено при влаголюбивите видове каквито са ябълки и круши върху дюлева подложка; дюля; праскова и други.
- Една или две поливки преди цъфтеж, опрашването и оплождането. Подпомага се цъфтежа,опрашването и младите завръзи. Желателно е когато растенията цъфтят да не се поливат със студени води, които влияят неблагоприятно по време на оплождането
- Поливка около физиологичното опадане на плодовете
- Няколко поливки през юли, август и началото на септември, което съвпада с узряване. Поливаме през 10-15 дни ако няма валежи, като непосредствено преди узряване на плодовете не се полива. В практиката често се прилага поливане по време на растежа, при което беритбата се осъществява на няколко ръце
- Поливка след беритба, с която се създават условия за запасяване на ОР с резервни хранителни в/ва
- При нужда поливка може да се даде ако почвата е суха

При напояването се взема под внимание ППВ. За начало пбикновено се взима моментът когато в почвата има 80% от ППВ

Поливната норма е количеството вода което се създава за една поливка. Тя се движи от 30-50 до 80 кубически метра в зависимост от начините на напояване. Общата водопотребност за нашата страна е от 600-800 кубм/дка, а при наличие на около 400 кубм/дка остават 300-400 кубм трябва да се дадат като поливка.

Начините на напояване са следните гравитачно( чрез заливане по басейни в околосътъблени кръгове), дъждуванеи капково напояване. Напояването чрез заливане се прилага обикновено в зачимени ОГ, когато има култури със слята повърхност като при него се изразходва доста вода и тя се разпределя не съвсем равномерно.

Напояването чрез басейни е почти изоставено тъй като оформянето на басейни е доста трудоемко както и след това самото напояване. Напояването чрез заливни чаши се прилага обикновено в ммлада възраст на насажденията ( 1-2 година) когато около стъблата на дръвчетата се оформят чаши и в тях се пуска поливната вода.

Напояването по бразди е най-широко застъпено във нашата страна. За неговото прилагане е необходино при предпосадъчната подговка на мястото теренът да бъде добре подравнен. Най-благопприятен наклон за напояване по бразди е от 2-3 до 6-7 на 1000, Може в хълмистите райони да се достигне до напояване на терени с наклон до 12 на 1000.

Дълбочинта ма браздите е обикновено до 19-20 см, а растоянието межжду тях е обикновено 70-80 см на почви с лек механичен състав и 80-100 см на почви с по-тежък механичен състав, където почвата по-бавно пропуска водата в по-долните пластове и навлажняването е по-равномерно.

При напояването по бразди в младите ОН браздите са разположени обикновено на 70 см от едната и другата страна на реда с напредване на възраста броят на браздите се увеличава докато се заеме цялата площ.

Напояването по бразди обикновено е с известни предимства пред споменатите по-горе начини на напояване. Изразходва се обикновено 70-80 кубически метра на дка вода, която се разпределя сравнително равномерно. За повишаване производителността на труда могат да се използват нисконапорни подпочвени тръбопроводи, спомагателни трубички, подцинковани тръб, които могат да бъдат с допълнително монтирани изводи за всяка бразда. Въпреки това напояването по бразди отстъпва на дъждуването и какпковото напояване по равномерност на напояването, производителност на труда и разход на вода.

Дъждуване- то се провежда със специална инсталация, която може да бъде надкоронна и подкоронна. Обикновено се използват разпръсквачи от махало-кубиличен тип.

Половжителните страни на дъждуването се изразяват, в това че теренът, на който се прилага може да не бъде основно подравнен. Процесите на поливане са в голяма степен механнизирани; навлажнява се не само почвата, а и надземната част на ОР, което е благоприятно за някои от ОВ примерно ябълка. Този начин на напояване е много подходящ за ОН с чимово-мулчирна система, както и на места с лек механичен състав на почвата и наличие на плитки подпочвени води особено когато са минерализирани. Дъждуването може да се използва и за борба с болести и неприятели, както и за противо мразово.

Недостатъците се изразяват в създаване на предпоставка за заболяване от опасни болести (струпясване, брашнеста мана) освен това за надкоронно дъвдуване са неподходящи минерализирани води. Когато водите са минерализирани или замърсени се прилага подкоронно дъждуване с насочване на разпръскващите апарати на около 7 градуса под хоризонталата.

Капково напояване- то е съвременен начин на напояване, при който с помощта на гъвкави тръбопроводи (шлаухки) и капкообразуватели на определено разстояние между тях и подават вода основно в редовата ивица. При това шлаухите могат да бъдат привързани за тел или за стъблата на дърветата на около 60 см над почвената повърхност или да бъдат положени върху почвената повърхност. Съвременен начин на капкуване е разполагане на шлаухите от двете страни на реда на растояние 50-60 см от дърветата при полоцение, че шлаухите са покрити с пласмасов мулч (черен полиетилен).

Положиртелни страни на капковото напояване:
- Водата в намалено количество(около 30 кб м на дка) може да бъде подавана съобразно нуждите на ОР, съобразно фенофазата ,в която се намират
- Не изисква задължително подравняване на почвата
- Не причинява ерозия на почвата



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по овощарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.