Лекции по овощарство


Категория на документа: Други


- Навлажнява се основно редовата ивица, където са разположени най-много от обрастващите корени на растенията; навлажнената площ обхваща около 1/3 от площта ан насаждението.

Недостатъците се изразяват в създаване на опсност от извличане на хранителните в/ва от горните почвени пластове и вкарването им на по-голяма дълбочина, където предизвикват замърсяване на подпочвените води. Когато заедно с напояването извършване на торене трябва да се следи количеството на водата и да не се допуска извличане нахранителни в/ва надолу; да не се допуска излишно напояване. При някои от системитен а капково напояване се получава запушване на капко образувателите, което налага задължително пречистване на водите преди подаването им в шлаухите.

Резитба на ОР. Необходимост от резитбата. Задачи на резитбата. Видове резитбени операции и срокове

Резитбата е една от агротехническите пракитики, с която успешне се въздейства върху растежа и плододаването на ОР, при това с резитбата можем да въздействаме не само върху дървото като цяло, а и локално в отделни части на ОД. Посредством премахване на плодове или запазването им в по-голямо количество успешно се регулира растежът. Когато искаме дадена част в короната на дървото да бъде с по-слаб растеж натоварваме тази част с повече плодове,

Когато ОД бъдат оставени без резитба или им се прилага слаба резитба те по-бързо изграждат короната си. По-рано започват да раждат плодове, но по- рано остареяват и по-рано загиват. При нерязаните дървета в млада възраст има някои особености, с които трябжа да се съобразяваме при отглеждането на растеният. Короните стават по-гъсти, вътрешността им по-рано се засенчва, а това се отразява неблагоприятно върху растежа и плододаването във вътрешната част. Листата са по-бледи, с по-слаба фотосинтетична дейност, а клончетата са по-тънки, с по-големи междувъзлия, върху тях се залагат по-малко цветни пъпки, а образуваните плодове са некачествени. Сгъстените корони водят и до по-ранно засъхване на отделните части. Затрудняват се беритбата на плодовете и растителната защита, а резитбите които ще се прилагат в бъдеще са по затруднени. Това налага във млада възраст все пак да се прилагат някои резитбени операции, които да намалят посочените неблагоприятни прояви, макар че съвременните тенденции приотглеждането на ОР са прилагането на колкото може по-малко резитби в млада възраст с оглед дърветата да встъпят по-рано плододаване особено в т.н. интензивни и свръхинтензивни насаждения. Основната цел на резитбата е производството на оптимално количество плодове с високо качество на продукцията. Тази основна цел се постига чрез решаване на 4 основни задачи:
- Правилно формиране на короната- При формиране на короните трябва да се изградят скелетни части с правилно разположение, които подпомагат не само растежа и плододаването, а и прилагането на агротехнически мероприятия като резитба, беритба на плодовете и РЗ и използване на механизация

- Създаване на добро проветление и осветление в короната- Постигането на добро проветление е осветление на короната се осъществява чрез подходящо прореждане на отделни части и евентуално съкращаване на тези, които са на дървото.

- Регулиране на растежа и плододаването- това е специфична задача

- Прилагане на подмладяваща резитба- прилагането на такава резитба се налага тогава когато короните на дърветата са оставени няколко години без никаква резитба и в резултат на това растежът им е отслабнал изключително много.

Резитбените операции могат да бъдат зимни и летни в зависимост от сроковете на прилагането им. Зимните се приалгат обиновено от окапване на листата до набъбване на пъпките напролет, а летните през останалото време. Резитбите могат да бъдат същински, при които премахваме части от дървото и спомагателни каквото е примерно наклоняването. В действителност прореждането на клончета и клонки и съкращаването на клонки са двете основни операции, които могат да се прилагат в различни срокове. При летните резитби се извършват специфични операции като филизене, пензиране, и същинска лятна резитба. Същинската лятна резитба се изразява в премахване на силнорастящи леторасти (бъдещи лакомци или дървесни клончета) особено при прасковата. Извършва се обикновено презвтората половинана юли, август и първата половина на септември.

Резитба през отделните възрастови периоди : силата на резитбата се определя посредством масата на изрязаната дървесина и броя на направените отрези.

През първият възрастов период на силен растеж, резитбите се извършват основно за формиране на короните на овошните дървета. В нашета страна е възприето новозасадените дръвчета да бъдат съкратени на определена височина с оглед разклоняването и привеждането на приземната част на дръвчето и привеждането в корелация със съкратената коренова система. При някои от системите на формиране каквито са подобрената етажна корона, палмета, някои от свободна растящите корони съкращаването се налага и с цел да се образуват по-големи по размери ( по-дълги) клончета, от които ще се изберат скелетни клони и евентуално водач. При тези две системи съкращаване на централната ос се налага през следващите години с цел разклоняваенто и на определена височина. При подобрената етажна корона сесъкращават и продължителите на скелтните клони. При други системи каквито са вретено, свободно растяща корона при прасковата резитбите както през първата година така и през следващите няколко години са много по-слаби с цел ускорено встъпване на дърветата в плододаване.

През периода на начално и нарастващо плододаване обикновено се извършват по-слаби резитби, макар че през този период се довършва формирането на короната. При някои от системите на формиране се прилага прореждане и съкращаване на плодни клонки с цел оптимизиране на плододаването. В края на първия и началото на този период се прилага и т.н. ограничаваща резитба, с която се поддържа определен размер на короните на дърветата. С прилагането на такива резитби короните се поддържат в размер съобразно определените им растояния на засаждане.

В общи линии през първите два периода резитбите трябва да бъдат минимални с оглед да не се отдалечава встъпваенто на дърветата в плододаване. При повечето ОВ е добре изразена тенденцията колкото по-силен е растежът толкова по-малко цветни пъпки да се образуват. Прилагането на ограничени по сила резитби създава благоприятни условия за залагане на повече цветни пъпки и по-ранно плододаване. В овощарската практика обикновено се допускат груби грешки при формирането короните на дърветата като се прилагат изключително силни резитби отдалечаващи плодадаването.

През периода на пълно плододаване резитбите са много по-силни отколкото през първите два периода. Дърветата през този период в повечето случаи имат слаб растеж, голяма част от клонките им засъхват и същевременно се залагат много на брой цветни пъпки, които могат да доведат до претоварване с плодове отделни години и поява на алтернативно плододаване. Резитбите през този период се изразяват основно в съкращаването на връхните и периферните части като се реже на стара дървесина и прореждане на клонките надолу в короната съпроводено със съкращаване намаляване на размерите на клонките останали на дървото. Така се създават условия за образуване на нови клончета с по-голяма дължина общо в засилване растежа на дървото и същевременно за нормиране на добива на дърветата. Силата на резитбата се определя от дължината на клончетата и броя на цветните пъпки, които ще осигурят плодовете през дадена календарна година. Резитбата е диференцирана по години като при слаб растеж и наличие на много светни пъпки тя е силна до много силна- премахват се много клонки с цел просветляване, а останалите на дървото се съкращават. Срещу празна година при алтернативно плододаване когато броят на цветните пъпки е малък резитбата трябва да е по-слаба с оглед запазване на колкото може повече цветни пъпки. Не бива да се прилага шаблон при резитбата за плододаване през този период. Обикновено след съкращаване на периферните части се премахват клонки разположени от долната страна на вече наведените скелетни части и по- големи по размери клонки, след което разположените отгоре и отстрани се прореждат съобразно характера на клончетата.

През периода на намаляващо плододаване съкращаванията на периферните части се засилват, прореждат се плодните клонки и се съкращават останалите на дървото като общо взето резитбата през този период е по-силна от тази през предшевстващия. Когато в короните на дърветата са образуване празни пространства в резултат на засъхване тези пространства могат да бъдат запълвани с използваенто на лакомци образувани през периода. Подбират се такива, които са с известен наклон или принудително се наклоняват.

През периода на усилено съхнене се прави преценка дали да продължава резитбата или дърветата да бъдат изкоренени и на друго място да бъдат създадени нови насаждения при необходимост. В овощарската практика често се допуска грешката силна резитба да се прилага в млада възраст и по-слаба през следващите периоди.

Системи на формиране на короните на ОД: устройство, положителни страни и недостатъци

В нашата страна се използват основно няколко системи на формиране короните на ОД: подобрена етажна; палмета; чашовидна; свободно растяща при праскова; вретено; свободно растяща при видовете с т.н. акротонален характер на растежа. Последната система е алтернатива на подобрената етажна корона.

В света са известни много системи на формиране, но в нашата страна са се утвъдили посочените 5-6.

ПОДОБРЕНА ЕТАЖНА КОРОНА се формира обикновено при слива, вишня, кайсия, дюля, бадем, може при череша и орех. Короната е съставена от добре изразен водач, 5-6 скелетни клона и скелетни разклонения. Обикновено в основата на короната 3-4 скелетни клона се запазват близки един до друг и формират етаж, докато разположените по-нагоре са по единично израстващи от водача разпределени в празните пространства на короната, така че да не се засенчват взаимно. По всеки от скелетните клони по етажа има по 3 скелетни разклонения разпределени на определени растояния едно от друго като първите разклонения на трите клона са насочени на една посока(навън и наляво или навън и надясно), следващите в обратна посока и третите по посока на първите, все с целда не си пречат взаимно.

Положителните страни на подобрената етажна корона се изразяват в изграждане на здрав скелет и сравнително добро осветление във всички части на короната.

Недостатъците на тази система се изразяват в следното
1 Голям размер на короната, който води до:
- Затруднения при създаване на гъсти интензивни насаждения
- Понижена производителност на труда при провеждане на най-трудоемките ръчни операции( резитба и беритба на плодовете)
- Затруднена растителна защита
2 Късно встъпване в плододаване
- Докато черешовите дърветана слабо растящи подложки започват да дават плодове на 3 година и добите бързо нарастват, при дърветата със силно растящи подложки плододаването започва обикновено през 5-6 година. Обикновено качеството на плодовете е по-лошо отколкото при дървета от същите ОВ формирани с по-малки по размери корони.
3 Дълъг живот и невъзможност за подмяна на сортовете в насажденията при необходимост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по овощарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.