Лекции по овощарство


Категория на документа: Други


* Възможности за сгъстено засаждане, създават се интензивни и свръх интензивни насаждения
* Значително повишена производителност на труда при извършване на резитбата на дърветата и беритбата на плодовете в сравнение с по-големите по размери дървета от другите системи
* Улеснена РЗ при ефективно използване на работните разтвори(пръскат се уплътнени редове представляващи овощни плетове
- Ранно встъпване в плододаване и бързо нарастване на добивите по години. При ябълката формирана като вретено е възможно до 4-5 година посредством приходите от произведените плодове да бъдат покрити вложените при създаването на насажденията финанси.

Повишено качество на плодовете поради създаването на благоприятен светлинен режим в короните на дърветата. Те се формират коносовидно позволяващи добро просветляване на цялата корона
- Сравнително кратък живот на растенията, което позволява подмяна на подложки, сортове, и система на отглеждане при необходимост.

Когато дърветата се формират с големи размери на короните както е при подобрена етажна корона и свободно растяща корона при някои от видовете късното встъпване в плододаване, бавното нарастване на добивите и необходимостта от възвръщане на дълготрайните активи при създаване на насажденията не позволяват подмяна, при вретеновидното формиране и живот на растенията 20-25 години подмяната е възможна.

Физиологични основи на резитбата. Влияние на зимната и лятната резитба върху растжа на ОР

Резитбата е едно от агротехническите мероприятия, с което успешно се въздейства върху растежа и плододаването. При това въздействието може да бъде локално, когато искаме по-силен растеж и прирасти (леторасти и клончета). Извършва се по-силна резитба и обратното.

Между зимната резитба каквато се извършва през невегетационния период и лятната резитба- през вегетационния период има известна разлика по отношоние влияние върху растежа и плододаването поради,което се разглеждат по отделно.

Влиянието на зимната резитба върху растежа се изразява в образуване на по-сълги прирасти до отрезите. Това засилване на растежа се дължи на 3 основни причини:
- Намален брой растежни точки(листни и цветни пъпки). Когато извършваме резитбата през зимата премахваме във връхните и периферни части на короната клонки и клончета, които обратно казано са "изпразнени" от резервни хранителни вещества. Тези вещества намиращи се през невегетационния период се съхраняват в корените и дебелите скелетни части. Това не означава , че в премахнатите части няма резерви, има но те са в незначително количество. В края на зимата и началото на вегетация резервните хранителни вещества се придвижват и осигуряват растежа и развитието на листните и цветните пъпки в продължение на 2-3 седмици. Филизите и цветовете, както и младите се изхранват от резервите. Тъй като броят на листните пъпки е намален в резултат на резитбата резервните вещества се разпределят между по-малък брой пъпки. В резултат на това интензитетът, както и първоначалното развитие на завръзите са ускорени. Получават се по-дълги филизи за определен период от време, от които се развиват по сълги леторасти.
- Намален път на резервни хранителни вещества до останалите след резитбата пъпки
- Образуваните след резитбата прирасти имат по-добра проводимост на хранителни вещества незевисимо дали са резервни или изработени от листата.

Когато говорим за засилване на растжа имаме предвид локалното образуване на по-силни клончета близо до отрезите. Дървото като цяло отслабва в резултат на зимната резитба. Стъблото остава по-тънко, кореновата система е с по-малки размери тъй като при резитбата отпада част от биомасата, която трябва да се възстанови. На пръв поглед становището е противоречиво, но противоречие няма тъй като става въпрос за за растежа на новите прирасти в близост до отрезите.

При младите ОД е силен растеж, когато прилагаме зимна резитба. Особено по-силна такава поддържаме

Силен растеж, води до образуване на две три нови клончетав по-голяма дължина. Това се отразява на плододаването(всъпването). Тъй като цветни пъпки при почти всички ОР се образуват върху клончетата с по-малка дължина. Дългите нови клончета не залагат цветни пъпки и дърветата встъпват по-късно в плододаване. Това налага при младите дървета резитбата да буде ограничена само до толкова да се формират скелетните частибез да се отстрняват плодни клонки разположени върху тях.

При възрастните плододаващи дървета резитбата се отразява благоприятно както върху растежа така и на плододаването с напредване на възрастта растежа отслабва, намалява размера на кореновата система, с която се скъсява живота на растението. Увеличава се количеството плодовел, но качеството е понижено. В резултат на прилагане на силна резитба дължината на клончета намалява и размера на листата, а това се отразява на общото развитие на дърветата. Особено благоприятно е въздействието на резитбата върху плодовете и по-точно върху качеството на плодовете. По принцип ОД образуват много на брой цветни пъпки и плодни, които не достигат до образуване на плодове В резултат на физични причини окапват завръзите и цветовете при ябълката и крушата. Когато имат много цветове не повече от 15% образуват плодове и останалите окапват. При костилковите % е по-висок 30-50 %, но и там в резултат на окапването се получават загуби изразяващи се в изразходване на резервни хранителни вещества, които се отделят с цветовете и завръзите. При подходяща резитба % се повишава, а хранителните вещества се разпределят между по-малко цветове и плодове. В резултат на това плодовете остават по-едри, което се дължи на две основни причини:
- Следоплождането образуваните завръзи имат по-интензивно делене на клетки, чиито повишен брой е предпоставка за по-добро наедряване на плодовете
- Подобрената фотосинтетична вода до по-добро снабдяване на плодовете с асимилати.

По-голямата едрина води до производство на добиви,които не отстъпват по количество от нерязаните дървета, но качеството е по-добро. При черешата с резитбата може да се ограничи едрината с 20-30%, а при ябълка и круша плодовете може да достигнат до два три пъти по-голяма едрина.

Въздействието на летните резитбени операции върху растежа и плододаването е до известна степен различно от зимната резитба.

Филизенето- при което се премахват млади прирасти (филизи) с дължина до 10-15 см. Когато се формират корените на дърветата не се достига до премахване на големи количества хранителни вещества, но самото премахване е свързано с разпределяне на по-малко на брой филизи, чиито темп на нарастване се увеличава. Така дърветата образуват по-дълги клончета,което е благоприятно за избор на скелетни части при система на формиране- подобрена етажна корона, чашовидна, палмета и някои видове формиране на свободно растяща( не при праскова). При самото филизене се премахват степоларни пъпки и от възлите не се образуват нови прирасти.

Пензирането, при което се прилага премахване на активната част, премахва се връхната доминантна пъпка. Изразява се в предимствено развитие на вегетационния връх и подтискането на развитието на страничните пъпки, при което липсва разклоняване.

С премахване на връхната доминанта страничните се събуждат и се образуват предивременни клончета.

Същинската лятна резитба се изразява в премахване на дървесни клончета и лакомци. Особено при прасковени, с което се постига просветляване и залагане на цветни пъпки във вътрешността. Тя се прилага юли, август, септември, когато дърветата интензивно нарастват. Наличието на листна активно фотосинтезирана маса води до оставане на азработените асимилати, с което се намалява количеството на натрупването в кореновате система и дебелите части резерви. Така рано на пролет ОД имат по-малко резерви и новите прирасти образуване близо до отрезите са по-малки на дължина. Растежната сила на дървото отслабва и това се отразява неблагоприятно на короните.

Лятната резитба се прилага при прасковени дървета, на които искаме, а на последък и при черешови, които се формират по съвременната система вретено.

Основни принципи на резитбата

При резитбата на ОД независимо по коя система са формиранисе прилагат някои основни правила, които са еднакви за всички системи на формиране.

Осигуряване на на здрави срастване между носещата и носената скелетна част. Примерно между водач и скелетен клон, скелетен клон и скелетно разклонение. Когато срастването не е здраво под тежестта на плодовете или на мокър тежък сняг в отделни години се получава отцепване в мястото на срастване между някои от скелетните части. В миналото за предпазване от отцепване се използваха подпори от Т-образно сковани летви или клони с чатали. При сегашните системи на формиране това не се налага особено ако резитбата е направена по приложените правила. Едно от правилата е да се спазва избора на скелетни части имащи помежду си по-голям от 45* ъгъл на срастване. Когато този ъгъл е по-малък в мястото на срастване кората се надига и е грапава, което е показател за липса на здраво срастване на двете части. Про по-голям от 45* ъгъл срастването е по-добро. Второ правило- скелетните части трябва да бъдат с различна дебелина- носеният клон да бъде по-тънък. Когато дебелината е еднаква особено при съчетание с остър ъгъл отцепването е сигурно. Трето правило- има становище, че при наличие на повече от 3-4 скелетни клона израстващи от съседни пъпки някои от клоните могат да се отцепят. По-точно е да се каже, че водачът над многото на брой съседни скелетни клопни остава по-слабо развит. При прасковата характеризираща се с често отцепване на клони от стъблената част е за препоръчване.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по овощарство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.