Лекции по политология


Категория на документа: Други


 1. Възникване на политологията като регулатор на обществените отношения. Историческо развитие. Авторитет и власт.

Думата политика произлиза от гръцката дума (polis-град, държава). Полисите са специфични градски образувания - един град с прилежащите му територии, един вид малка държава като Атина, Спарта,Троя и др. Политиката е умението да се управлява полисът и действието по управлението, с други думи да се осъществява организиран контрол над населението.

Начините за регулиране на отношенията между хората са първо авторитетите. Авторитетът се развива в общество на равноправно - йерархично отношение, което е основано на доброволното съгласие между страните. В първобитното общество авторитет е старейшината - не се изисква обосновка, а е традиция. С развитието на полиса, хората които живеят в него се увеличават. Земята започва да не достига за изхранването на всички. Тогава част от полиса "майка" се откъсва и се създава нов полис. В тези времена качеството на знатност се е губело и придобивало лесно. Започват да се появяват различия в обществото - войните, богатството. Някои вземат със сила. Тогава се появява робството и традицията не може да бъде регулатор. Традиционният авторитет се заменя с харизматичния авторитет (харизма-дар от Бога). Той е следсвие от създаването на религиозния култ. Според него има сила, на която се подчиняват всички хора. Това е античната идея за Бог - на морето, на лова и т.н. Харизм. авт. означава, че определени чов. същества (вождове) приемат свръхестествената сила, и налагат подчинение над всички, че притежават част от тази сила. Това е една крачка към създаване на държавността. Когато хората са в беда се обръщат към тези вождове и старейшини за да ги спасят. Да имаш авторитет е различно от това да имаш власт. Властта е соц. отношение м/у соц.субекти (м/у два или много) - едната страна притежава силата да принуди другата, да следва желаната линия на поведение, независимо от желанията, предпочитанията и интересите на втората. Първоначално това е физическата сила (оръжие), после ресурсите (каквото притежава) и икономическото притежание (парите, като глоби). Механизмът за налагане на воля се нарича политика. Инструменти на политиката са законите. Първите закони са писани от Хамурапи, които били написани на глинени плочи. Санкциите, които са били прилагани са бой с камшик или смърт. Предвиждат се освен за гражданите, така и за държ. служители (пазители на горите на владетеля, на съкровището, бирниците и др.)

2. Типологизация на политическата власт.

Политическата власт се разделя на:

а/ принудително разпоределителна - реализира се посредством заплаха от неблагоприятни последици (бой с камшик, смът, глоби), които могат да се избегнат само, ако обектът на властническото въздействие доброволно се откаже и се подчини на субекта.

б/ компенсаторната власт печели подчинените чрез реално представяне или обещание за реални облаги, изгодни и приятни, за да накарат обектите да се подчинят.

в/ Условата власт използва механизъм чрез промяна на мисленето. При нея субектът убеждава обектите да се подчиняват по начин, който приемат, че това е най-добре за тях.

3. Елитарна теория

Съвр. пол. учения и школи се формират м/у 19 и 20 столетие. Те отразяват настъпилите по това време крупни изменеия, породени от научно-техническия прогрес. В продължение на половин век човешката общност е разтърсена от две световни войни и мощни революции, които водят до последици, надрастващи националните граници. Възникват тоталитарните политически режими, които довеждат определените райони и страни до тежки икон. и пол. кризи.

Най значими за политологията са елитарната, плуралистичната, поведенческата /бихейвиористична/ и комуникативната теория.

Понятието "елит" е централно за т.нар. елитарни теории за обществено-политическото развитие. Тези теории учат, че всяка социална структура включва висш, привилигирован слой, които осъществяват управленски и творчески функции и нисши слоеве - останалата маса от населението.

Първите теории за елита са създадени в началото на 20 в. от класиците В. Парето, Г. Моска, Р. Михелс. Основната идея на тези теории е, че всяко общество, независимо от историческите и социалните условия, в които се развива винаги представлява една съвкупност от властимащо малцинство и подчиняващо се мнозинство.

Начините, по които възникват елитите са два: единия е чрез завоюване, а другия е чрез излъчване (излъчване на база на личностни качества). Съществуват две тенденции описващи този път: Аристократична - предаването на авторитета чрез наследник, но тази тенденция може да не е трайна (поради липса на наследник). В периоди на кризи се изисква елит с различни качества и обществото изпитва необходимост от подмяната му. Моска смята, че подмяната на един елит трябва да става по демократичен начин - елитът да се обновява не само в тесен словесен кръг, а в по-широк социален план, отдолу нагоре.

Гаетано Моска приема за елит най-активните в пол. отношение хора, ориентирани към властта, които са "организирано малцинство в обществото". Обосновава съществуването на двете класи с действието на фактори от организаионно и психологическо естество: Организационните фактори - за да се осъществява реално процес на управление в социалните общности е необходимо около вземащата решения личност да се формира определен тесен кръг от хора, чрез които се предават, осъществяват и контролират управленските въздействия. Психологическият фактор се свързва с психологическите предимства, които дава организацията. Колкото по-малко е малцинството, толкова то се стреми да бъде по-организирано, тъй като по-високата степен на организираност вдъхва сила и увереност при противопоставянето на мнозинството.

В различните концепции определенията за елита са нееднозначни. В. Парето нарича елит хората, които получават най-високи резултати в своята професия.

Р. Михелес е първият изследовател на полит. партии и формулира т. нар. "железен закон на олигархията"- всяка партия се стреми да увеличи своята членска маса и своето влияние, поради което се превръща в йерархизирана организационна структура.

След края на 20 в. елитарната теория търпи модернизиране и се превръща в неоелитарна теория, която има следните хатактеристики:

*в обществото съществуват не един а няколко елита, които се различават по своите възгледи и соц. характеристики;

*между елитите съществува конкуренция - кой ще спечели доверието на народните маси, това става чрез избирателната и многопартийна система;

*елитите се контролират от народа посредством различни механизми като избирателното право;

*всеки елит е отворен за всички, които притежават полит. качество.

4. Плуралистична теория

Съвр. пол. учения и школи се формират м/у 19 и 20 столетие. Те отразяват настъпилите по това време крупни изменеия, породени от научно - техническия прогрес. В продължение на половин век човешката обшност е разтърсена от две световни войни и мощни революции, които водят до последици, надрастващи националните граници. Възникват тоталитарните политически режими, които довеждат определените райони и страни до тежки иконом. и полит. кризи.

Най значими за политологията са елитарната, плуралистичната, поведенческата /бихейвиористична/ и комуникативната теория.

Основната идея на ПТ е идеята за гражданското общество, което при всички случаи има приоритет пред държавата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по политология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.