Лекции по теория на парите


Категория на документа: Други


Тема 1: Произход и формиране на парите
 Произходът на парите се свързва с необходимостта от размяна, а тя е резултат от разделението на труда и специализацията му. Размяната може да се осъществи чрез бартер. Бартерът е свързан с високи транзакционни разходи и информационна асиметрия / по отношение на качеството на разменяните стоки/. Високите транзакционни разходи се свързват с необходимостта от двустранно съвпадение на потребностите на участниците в размяната. При бартера има трудности при осъществяване на разменните отношения между търгуваните стоки. Когато размяната става ежедневие, всички недостатъци на бартера стават видими. Ето защо като предпоставка за произхода на парите се посочва превръщането на размяната в систематично, устойчиво, закономерно явление. Не е подходящ за постоянна размяна.
 Предимства на парите:

1) намаляване на транзакционните разходи - не е необходимо двустранно съвпадение на потребностите. Чрез парите имаме разграничение на покупката и продажбата. Можем да купуваме и продаваме стоки и услуги там където е най-изгодно и когато е най-изгодно. Покупката и продажбата се разделят по време и по място.

2) решава се проблемът с установяване на относителните цени. Достатъчно е да познаваме разменното отношение между стоката, която служи за пари, и останалите стоки.

бартер: n (n-1)2 пари: n - 1

3) доколкото парите съхраняват своята стойност, могат да се използват за съхраняване на част от богатството на индивидите и могат да се използват за договаряне на бъдещи плащания или за погасяване на задължения.

4) решава се проблемът с информационната асиметрия относно качеството на разменяните стоки. С помощта на парите е известно качеството на стоката, която получваме при размяната.
В теорията на парите има две основни концепции относно произхода на парите:

1) рационалистическа концепция - свързана е с тезата, че хората са осъзнали предимствата на парите и са се договорили да ползват една стока като пари. Тази концепция е застъпена в договорната теория за произхода на парите още по времето на Аристотел, а по-късно и в държавната теория за парите. Днес тази концепция се отхвърля, тъй като не дава задоволително обяснение за възникването на исторически първите пари. Слабостите на тази концепция са следните:

* трудно се обяснява как хората са се договорили

* тази концепция свързва появата на парите с държавата, т.е. въвеждането на парите е наложено от държавата, но парите са по-стари от държавата.

 * тя не може да обясни как хората са осъзнавали предимствата на парите, ако вече не са наблюдавали размяна с помощта на парите.

2) еволюционна концепция - тя е застъпена в няколко теории за произхода на парите, от които съвременните икономисти приемат теорията за произхода на парите от най-разменно способните блага. Карл Менгер обяснява тази теория най-подробно. Според него парите не са създадени от държавата, не са наложени по законов път, не са въведени по нечия воля. Те са резултат от един продължителен еволюционен процес, свързан с опита на хората да се справят с трудностите на размяната по онова време. Отделният индивид се е ръководил от своите собствени егоистични интереси по-лесно да се сдобива със стоките, от които има нужда. Първоначално само най-предприемчивите и изобретателни хора са установили, че е много по-лесно да се сдобиват с търсените стоки не като участват в директна размяна /бартер/, а като използват някаква междинна стока, която се отличава с по-висока разменоспособност. Тази стока се приема с цел да се използва при последваща размяна, а не да се консумира. Постигнатите успехи от тези хора се забелязват от останалите и в резултат от подражанието все повече хора започват да използват същата стратегия, т.е. да ползват някои стоки като междинни. За възникване на парите говорим тогава, когато всички хора започнат да приемат една междинна стока при осъществяване на размяната. Най-разменно способните стоки са тези, които се избират от хората. Благородните метали имат най-висока разменоспособност поради тяхното качество като стока:

1) те са оскъдни по природа, но имат относително широко географско разпространение

2) предлагането им е недостатъчно в сравнение с търсенето им като стока

3) пространственото им преместване не е свързано с особени транспортни разходи, тъй като те съдържат голяма стойност в малък обем

4) имат неограничена трайност, тъй като запазват качествата си дълго време и дори могат да се използват като средство за съхраняване на богатството

5) лесно се разпространяват поради своята качествена еднородност

6) имат лесна делимост, което ги прави удобни и за по-дребни плащания
По своя произход парите са социална институция, а не държавна или законова. Държавата се намесва по-късно като дава по-удобна форма на парите - монети. Днес връзката между парите и златото е прекъсната. Златото не е пари. Това става след като е преустановена обмяната на щатския долар срещу злато за официалните парични власти (15 август 1971г.). Днес златото е инвестиционен актив или стока.
Тема 2: Функции и дефиниране на парите
Функциите се класифицират по следния начин:

1) средство за размяна - това, което обичайно и без колебание се приема от всеки при размяната на всички стоки и услуги. За да функционират като средство за размяна, парите трябва да бъдат приемани от всички и да има доверие, че те ще продължават да бъдат използвани при размяната. Друго условие е парите да запазват покупателната си сила. Обезценяването на парите може да постави под съмнение желанието на хората да ги приемат. Банкнотите и монетите днес се приемат донякъде и поради обстоятелството, че те са единственото законно платежно средство. Това обаче не е най-важното.

2) средство за съхраняване на стойността /богатството/ - доколкото парите съхраняват стойността си и не е нужно да се използват веднага при размяната, а могат да се спестяват. Те се третират като един от активите, формиращи богатството на индивида. За притежателите си, те са актив и защото носят ползи и изгоди. За разлика от останалите активи, парите са абсолютно ликвиден актив, т.е. те се разменят за всички стоки и услуги. От тази гледна точка различните активи могат да бъдат степенувани, ранжирани според степента на своята ликвидност (възможността бързо, лесно и без особени разходи и загуба на стойност да се трансформират в пари). Някои активи са високо, а други - ниско ликвидни. Най-високо ликвидните са близки до парите и могат да се възприемат като пари

3) сметна единица - с тяхна помощ се изразяват цените на всички стоки и услуги, измерват се приходи, разходи, доходи, печалба, извършват се различни стопански пресмятания. Съвременните пари не се разглеждат като мярка за стойността, защото те нямат вътрешно присъща или субстанционална стойност (нямат стойност като хартия).

4) средство за плащане - често тази функция се разграничава от първата и като средство за плащане се разглежда това, което може да се използва за погасяване на някакво задължение. Една част от парите са законно платежно средство. Това са банкнотите и монетите. Законно платежно средство е това, което може да се използва за погасяване на всяко задължение, при което дългът се приема за изплатен и няма съдебна /законодателна процедура за събиране на задълженията в друга форма.
 Съвременните пари могат най-лесно и сравнително точно да се дефинират по следния начин - абсолютно ликвиден актив,който изпълнява функциите средство за размяна и средство за съхранение на стойността или богатството.
 Социален характер на парите - приемането на парите е социална институция. Съвременният монетарен икономикс разглежда три равновесни състояния по отношение приемането на парите:

* чисто монетарно равновесие - парите се приемат от всички и при всички обстоятелства. Тогава ползите за обществото са най-големи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по теория на парите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.