Лекции по търговско право


Категория на документа: Други


Въпрос 1. Търговско право - понятие. Търговското право в правната система. Обхват и система на ТП. Източници на ТП - видове, особености.

ТП е едно специфично частно право което урежда отношенията между търговците. Всичко онова което не е уредено в ТП намира субсидиарно приложение ЗЗД.
Основни принципи на ТП:
1. Опростеност на формата при сключване на сделки- достатъчна писмена форма със заверка на подписите.
2. Бързина - характерна за сделките. Мълчанието е прието за съгласие, бездействието е приравнено на съгласие. Може сделките да бъдат сключени по електронен начин със съвременни комуникационни средства (ел. подпис и др.)
3. Гарантирана сигурност на търговските отношения - търговските дружества уредени в ТЗ са numerus clausus. Имаме едно вписване, което дава сигурност на вписаните обстоятелства спрямо трети лица. Имаме голям брой императивни норми в ТП.
Източници на ТП -
-първият ТЗ е приет през 1897г. след освобождението от турско робство.
-закон за публично предлагане на ценни книжа (според Касабова - книги). По-значим в момента от ТЗ той урежда статута на всички съвременни публични дружества, инвестиционни дружества, финансови инструменти.
-закон за особените залози, закона за кредитните институции, кодекса на застраховането и др.

Търговския закон се разделя на 4 части - в първата част са общите приложения и общите части на ТП включително търговското предприятие и търговското представителство; втората - търговски дружества; третата част - търговските сделки 96г. /освен познатите от ГП сделки са уредени и банковите сделки и ценните книги/; четвърта част - несъстоятелност 93г.

Характерен източник на ТП е търговският обичай и справедливостта.
Търговското право не познава и не се интересува от безвъзмездните сделки.

Въпрос 2. Субекти на ТП - понятие за търговец. Търговска дейност. Видове търговци.

Имаме различни критерии за да определим дали едно лице е търговец или не.
В първата категория влиза търговеца уреден в чл. 1, ал.1 от ТЗ - търговец е всяко физическо или ЮЛ,което по занятие осъществява една от сделките в чл.1, ал.1. Съгласно тази дефиниция за търговец, за да бъде едно лице търговец трябва да имаме дееспособно физическо лице. Това лице трябва да извършва 15-те на брой търговски сделки по занятие. Могат да се извършват и други сходни сделки които да придобият качество на търговски сделки. Това лице трябва да извършва сделките по занятие - трайно, постоянно, с цел извличане на печалба. При наличие кумулативно и на трите елемента за лицето възниква задължение да се впише като търговец. Едва със заличаването от Търговския регистър ще престане да бъде такъв. Не е обходимо търговеца да осъществява лично търговска дейност - може да използва различни видове търговски представител. Нямат търговско качество съдружниците в едно дружество, акционерите, прокуриста независимо, че са съществени компоненти за осъществяване на търговска дейност.
ЮЛ, които осъществяват търговска дейност - търговските дружества. Чл. 1, ал.2 - търговци са търговските дружества и кооперациите без ЖСК. Търговските дружества са търговци по силата на правно-организационната си форма. С факта, че едно или няколко лица решават да учредят търговско дружество с вписването му то става търговец, като тук не се интересуваме какви сделки сключва търговското дружество или предмета му на дейност. Беше приет принципа на т.н. ултра вирес (ultra vires) - един търговец, едно ТД може да върши всичко, което не е забранено от закона, независимо от това дали тази му дейност е вписана в предмета му на дейност или не.
Кооперациите са приравнени със статут на търговци. Уредени са в Закона за кооперациите, който урежда тяхното управление, а сделките които извършват се уреждат от ТЗ.
Лица, които не са търговци - чл. 2. Това са лицата, които се занимават със селскостопанска дейност за задоволяване на собствените си нужди; лицата които упражняват занаятчийство, свободните професии; лицата, които предоставят хотелиерски услуги в рамките на обитаваните си жилища.
Третата категория лица, които са търговци - тези, които са търговци спрямо обема на дейността си. Това са лица, които нито са ТД, нито извършват сделките от чл.1, ал.1, но ако започнат да извършват тези сделки в голям обем, наемат персонал, започнат да водят счетоводство по необходимост - те стават търговци и за тях възниква задължение да се впишат в ТР.

Въпрос 3. Търговско предприятие - понятие, елементи. Сделки с предприятия.

В определени закони под ТД се разбира ЮЛ, субект на правото. Такъв статут имат държавните предприятия които осъществяват специфична монополна дейност. Търговеца е субекта на търговското право. Търговското предприятие е обекта в смисъл на "бизнеса на търговеца". Донякъде прилича на имуществото, но не съвсем - в ОП чл. 133 ЗЗД, има се предвид правата, не и задълженията; имуществото се третира като съвкупност от П и З /актив и пасив/. В ТП става дума са фактическите правоотношения.
Има един нехомогенен състав от 3 компонента : /1/ правата т.е. актива --> ВП, облигационни права (право на вземане), интелектуални права на търговска марка, ноу хау; /2/ задълженията на търговеца --> поети задължения, кредити от банки, вземи заеми от други търговци, задължения по менителници, ценни книги и др.; /3/ добра клиентела т.е. фактическите отношения --> търговска марка, фирмено наименование, развита клиентела, добра репутация, които могат да увеличат или намалят стойността на търговското предприятие.
Как се прехвърля търговско предприятие - чл. 15 ТЗ. Говори се за прехвърлител и преобретател. В този член се имат предвид всички онези транслативни сделки, които познаваме от облигационното право, а не само договора за продажба - покупко-продажба; дарение; замяна /трудно/; даване вместо изпълнение.
Фактическия състав на прехвърлянето е многоелементен.
Започва със сключване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в нотариална форма със заверка на подписите. Не винаги тази форма е достатъчна да обслужи прехвърлянето на всички възможни елементи, които влизат в състава на търговското предприятие, защото когато в състава на предприятието има ценни книги за да могат последните да се прехвърлят на новия собственик трябва да се използва специфичния прехвърлителен способ за прехвърляне на ценна книга - джиро, цесия и др. Ако има някакви интелектуални права в предприятието има специални регистри където се вписва прехвърлянето.
Необходимо е да се вземе решение при персоналните дружества с единодушие от всички съдружници, а при капиталовите дружества с мнозинство 3/4.
Разлика между незавършен фактически състав и висящата недействителност - когато имаме незавършен ФС тогава няма сделка, защото не е изпълнен фактическия състав, докато при висящата недействителност имаме един ЮФ, само че за да може да породи действие към него трябва да се прибави още един ЮФ. Има изключение само за акционерното дружество където въпреки липса на разрешение на акционерите, сделката е действителна.

Вписването на прехвърлянето в ТР едновременно в двете партиди - на прехвърлителя и преобретателя. Има две особености : /1/ може да се прехвърля и част от търговското предприятие, но трябва да бъде достатъчно обособено; /2/ прехвърлителя е търговец, не може да е друг. Преобретателя може и да не е търговец, но след прехвърлянето той задължително се вписва като търговец в 7 дневен срок, ако реши да извършва търговска дейност, ако не си остава ФЛ. Прехвърлянето на търговско предприятие от прехвърлителя не означава, че той престава да бъде търговец. На практика чрез прехвърляне на търговското предприятие търговеца прехвърля бизнеса си, като в същото време се запазва членския състав. Способ за прехвърляне на дружество като се запазва членския състав.
Защита на кредиторите. Възниква пасивна солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, но тя може да бъде изключена /уговорена/ и отговорността е до размера на получените права т.е. прехвърлителя може да отговоря за размера на активите, които е предоставил. Втори способ за защита на кредиторите е, че от момента на сключването на договора, а не от момента на вписване в регистъра новият преобретател трябва да управлява отделно активите на двете търговски предприятия /своето и чуждото/ в 6-месечен срок, но не от датата на вписването, а от датата на сключването на договора. Под отделно управление разбираме две неща - /1/ чисто фактически да не се смесват - целта е да могат кредиторите на прехвърлителя да насочат директно принудително изпълнение към онова което им е принадлежало преди прехвърлянето; /2/ преобретателят в този 6-месечен срок няма да може да залага, продава и да обслужва собствения си бизнес с придобитото търговско предприятие.

Въпрос 4. Клон на предприятие - понятие и правен режим. Търговска фирма и седалище.

Уредбата на клона е доста лаконична в чл. 17 ТЗ - всеки търговец може да открие клон извън населеното място където се намира неговото седалище. Когато един търговец разшири дейността си се налага той да я извършва в различни населени места различни от основното му седалище. За да можем да отговорим на въпроса нали е налице клон трябва да се ръководим от два критерия. Първия е териториален. Търговеца развива бизнеса си в населено място извън неговото седалище т.е. принципно търговците не могат да имат клон там където е главното им седалище /ако Райфайзен е регистрирана в София, не могат да имат клон в София, а е точно обратното/. Това не се отнася за търговските банки /те могат да имат повече от един клон/ и застрахователните дружества. Вторият критерии трябва да е кумулативно налице с първия - за да е налице клон той трябва да има самостоятелност във външните отношения, да има относително самостоятелно управление, иначе ще е налице поделение.

Клонът във вътрешните отношения е подчинена структура, защото той се вписва в търговския регистър като носи фирменото наименование на майката /търговеца/ с добавката клон, но с регистрацията на клона не възниква нов правен субект. Тази подчиненост се изразява в това, че с прехвърляне на търговското предприятие на търговеца се прехвърля и клона, с прекратяване на търговеца се заличава и клона и възможността да се предявява иск едновременно или срещу седалището на клона или срещу седалището на търговеца /чл. 20 ТЗ/.
Във външните отношения спрямо трети лица клонът има видима самостоятелност за същите, която се изразява в:

/1/ клонът има обособено имущество, което е част от търговското предприятие на търговеца;
/2/ когато клонът се вписва в търговския регистър задължително съгласно чл. 17, ал. 2 се вписва и името на лицето, което управлява клона /управителя/ и обема на представителната му власт т.е. клона влиза в правоотношения с трети лица чрез управителя на клона;
/3/ клона води самостоятелно счетоводство, но не съставя самостоятелен баланс.

Изрично е предвидено да се регистрират в ТР и клонове на чуждестранни ЮЛ. За да може да се регистрира такъв клон на чуждестранно лице трябва да се вземе решение за създаване на клон на територията на България. Когато се регистрира клон на чуждестранно лице в ТР, но не възниква самостоятелен субект с основната разлика, че то е длъжно да съставя самостоятелен баланс подчинен на българските счетоводни стандарти. Решението за създаване на клон на чуждестранна фирма в България се подчинява на законодателството където е регистрирано седалището на фирмата, а след вписването ще се подчинява клона на българското законодателство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.