Лекции по търговско право


Категория на документа: Други


2) Има системи при които ГП е единно (специални търговскоправни разпоредби в ГК има относно субектите и сделките). Това единно ГП е присъщо за континенталната система, както за държави от немския, така и за държави от френския правен кръг. В тези страни или изобщо не е имало ТП - Швейцария и Скандинавските страни или ТП е погълнато от ГП при неговата кодификация - Италия и Холандия.

1.3. Обективни основания за отделянето на ТП от ГП се откриват в предмета на правното регулиране. ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали.

1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;

2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.

2. Място на ТП в системата на частното право. ТП е отделен, самостоятелен клон на частното право, който се е обособил исторически от ГП, но си остава част от частното право. ТП може да се съпостави с някои сходни понятия:

2.1. Съпоставка със стопанското право. Самият термин "стопанско право" има различни значения: 1) СП може да е част от административното право, която регулира отношенията в оборота; 2) СП може да е част от частното право, която регулира обмена и 3) СП може и да е отделен, хетерогенен отрасъл, съвкупност от частно и публично право. ТП също съдържа публичноправни елементи и това е една от особеностите му в сравнение с ГП, но доминиращо място заемат частноправните норми и правоотношения. В този смисъл ТП е най-близо до второто разбиране за СП. От друга страна обаче терминът "стопанска дейност" има по-широка значение от термина "търговска дейност" и това е видно от различни законови текстове - чл. 357 ЗЗД: С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел - казано е стопанска цел, а не търговска цел; чл. 3 ЗЧИ: . Когато се говори за стопанска цел/дейност се има предвид всяка дейност насочена към производство на стоки или услуги с цел печалба. Всичко това води до извода, че понятието "стопанско право" е по-широко от понятието "търговско право", но днес в България няма обособено Стопанско право.

2.1.1. Според Ал. Кацарски съпоставката на ТП със стопанското право може да се разглежда в две насоки отново според това, какво се влага в това понятие:

1) Ако СП се разбира като съвкупност от норми, които регулират стопанския живот (почти цялото ТП, ТрП в частта му за колективните трудови договори, данъчното право, елементи от АП, антимонополното законодателство) то най-съществената критика към него е, че дори такава конструкция да е логически издържана тя е практически безсмислена, защото от един отрасъл има смисъл доколкото е приложимо общо регулиране на отношенията в него.

2) От понятието СП има смисъл в контекста на европейската общност - тъй като с идеята за Общ пазар възниква и необходимостта за уеднаквяване на нормативната база и премахване на всички пречки пред бизнеса. Едно от основните направления за уеднаквяване е СП (търговско, трудово, митническо, данъчно и т.н.), което се осъществява от 14 директорат на ЕС.

2.1.2. В други правни системи СП е известно като икономическо право. Според Ал. Кацарски бизнес правото има различен подход от този на ТП. Основни понятия на ТП са понятието за търговските сделки и понятието "търговец", бизнес правото също използва понятието "търговски сделки", но вместо понятието "търговец" заменя с понятието "бизнес дейност". Двата подхода са принципно различни - ТП си харесва определени субекти по формален критерии, които подчинява на търговския закон. Понякога обаче нетърговци имат по-развита дейност от дребните търговци, българският законодател е забелязал това и създава задължения и за други субекти да се регистрират по ТЗ. Бизнес правото изоставя формалния критерий, а гледа дейността - когато има дейност, която си е бизнес тя се подчинява на правилата на закона независимо от субекта. Този подход е възприет легално за първи път от ИГК от 1942 г.

2.2. Съпоставка с гражданското право. ТП исторически е произлязло от ГП. Смята се, че ТП е специално право (lex specialis) по отношение на ГП. Това положение е нормативно уредено в чл. 288 ТЗ: За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство . . . Редица от правилата на ГП се прилагат и изобщо не са уредени от ТЗ (лица, обекти, основни положения за сделките). Между ГП и ТП съществува генетична и функционална връзка. Зависимостта между тях не е еднопосочна защото и ТП влияе върху ГП.

Според Ал. Кацарски отграничаването на ТП в системата на частното право става по пътя на мисленото му елиминиране. Първоначално е съществувало само ГП, след това са се отделили търговското и трудовото. Днес ГП е остатъчно частно право - всичко, което не е търговско и трудово. Критерии за отграничаване на ТП от ГП:

2.2.1. Страните - има две възможности:

1) двете страни да са търговци - никой не го използва, защото противното би означавало преуреждане на всички ГП отношения в търговския закон;

2) поне една от страните да е търговец и сделката да е свързана с търговската му дейност - това е т.нар. субектна система, която е възприета в Германия.

2.2.2. Отношенията - българският закон посочва 15 вида търговски правоотношения независимо от страните по тях. Това е т. нар. обективна система, която изхожда от независещата от страните природа на правоотношенията и е възприета в чист вид в Испания.

2.2.3. Българският законодател е възприел смесената система, която има поне 2 предимства:

1) тя е първата исторически възникнала и е най-често срещата от ФТК от 1807 г насам;

2) дава най-голямо приложно поле на ТП и го улеснява да се адаптира към обмена.

ТП в смесените системи се занимава с 2 групи сделки: сделки търговски по естеството си и търговски сделки според страните. Разграничението между ТП и ГП е на основа правопораждащия юридически факт - ако той е търговска сделка правоотношението е търговско, ако не - гражданско. Понятието за търговска сделка (чл. 286: (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на
лицата, които ги извършват.) е най-важното в ТП, което го обособява в самостоятелен правен отрасъл. От 1991-11996 г. има гл. 1, 2 и 4 от ТЗ но ТП на практика няма, защото отношенията в между търговци се използва ЗЗД.

3. Основни различия между ТП и ГП. Отликите между ТП и ГП са функция на отношенията, които ТП урежда:

3.1. В ТП има по-голям брой императивни норми и това се дължи на по-активната намеса на държавата в търговския оборот (съществуват множество правила относно нелоялната конкуренция, антимонополното право, несъстоятелността).

3.2. Интензитета на търговския оборот е основание за много по-голямото типизиране на ТП институти. В търговския оборот има множество установени форми които се прилагат масово (търговско представителство, сделки под общи условия).

3.3. В търговското право се използва много по-широко търговския обичай, отколкото гражданския обичай в ГП и това се дължи на типизацията на обичаите в международния оборот, която рефлектира и върху вътрешния.

3.4. В редица области на ТП се използват международни унификации, които са общоприети. Например Женевските конвенции в областта на менителничното право, еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж. Освен това Комисията на ООН по ТП приема "закони", които съдържат типизирани модели относно електронния коносамент, електронната търговия, банковите преводи и т.н. Тази международна унификация е още по интензивна в Европа по линия на ЕС, която е задължителна и за нас по силата на Договора за присъединяване - последните изменения на ТЗ са хармонизация с 1, 2 и 12 директива на ЕС в областта на дружественото право.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.