Лекции по търговско право


Категория на документа: Други


2. Неписани:

- Обичаят = правило за поведение, прилагано дългогодишно със съзнанието за неговата задължителност. Търговският обичай има много по-голямо приложно поле (главно в морското търговско право).

Обекти на търговското право
Повечето са обекти и на гражданското право: вещи, нематериални блага (пр.обекти на авторското право)... + търговското предпиятие. Търговското предприятие се разглежда у нас като обект. Иначе може да бъде и субект - със свои права, задължения и фактически отношения (прилича на имуществото от гражданското право), т.е. организирана единица, която включва личните и материални имущества на даден търговец (права на собственост, ограничени вещни права, вземания, фирмена тайна, know-how, постоянна клиентела). Винаги се създава с цел, която обяснява неговата същност (реализиране на търговска печалба). Това е динамичен комплекс, който непрекъснато се променя (съотношението активи-пасиви).
В чл.15 от ТЗ се урежда сделката с предприятие и изискванията към тази сделка, като при прехвърлянето на търговско предприятие е нужно да има и нотариална заверка на подписа.
Поставя се въпросът колко търговски предприятия може да има един търговец. Мненията варират от едно до неограничен брой (и все пак - неограничен брой).
При прехвърляне на търговско предприятие може да се стигне до увреждане интересите на кредиторите на търговеца (има риск: ако приобретателят = който придобива, има много вземания, кредиторите могат да останат неудовлетворени). Затова тази сделка трябва да бъде оповестена. Вписва се в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник. В 6-месечен срок след обнародването кредиторите на отчуждителя могат да поискат от приобретателя изпълнение или обезпечение (чл.16а). Обнародването е презумпция за знание.

Търговска фирма: наименованието на търговеца, което отличава един търговец от друг. В ТЗ има изисквания към наименованието: задължително трябва да има означение на търговско-правната форма, да не уврежда морала... Всеки търговец трябва да има търговска фирма.
! По нашето право търговската фирма не действа на територията на цялата страна, а има регионално значение в рамките на един окръжен съд (затова може да има различни фирми с еднакво има в Бургас и Пловдив, например).
Фирмата може да се прехвърля, променя...

Субекти на търговското право.
Понятието 'търговец' - съдържание, признаци. Видове търговци

Субекти са търговците, включително и кооперациите, чието правоотношение е уредено в Закона за кооперациите (с изключение на жилищно-строителните кооперации, които не са търговци, защото се счита, че те имат за цел да снабдят своите членове с жилища).

Търговският закон не борави с единно понятие за търговец. В чл.1 са посочени търговските сделки, оттук и първият вид търговци:
* Търговци по занятие: системно извършват търговски сделки, посочени в чл.1 (1) на ТЗ с цел реализиране на печалба. Затова и за търговец се счита лицето от момента на извършване на сделката, а не от момента на вписването - то само декларира.
* Търговци по правно-организационна форма (чл.1(2) от ТЗ): търговските дружества и кооперациите. Независимо дали извършват търговски сделки с цел печалба, само поради регистрацията им в такава форма, те се считат търговци.
* ТЗ посочва кои не са търговци: ФЛ, които се занимават със селско-стопанска дейност, услуги с личен труд, упражняване на свободна професия... ако обаче се изисва тяхната дейност да се води по търговски начин (водене на счетоводство), те се считат за търговци: тъговци поради обема/устройството на дейността им.

Търговски дружества: видовете, посочени в чл.64 (ТЗ). Те са изчерпателно посочени (т.е. правните субекти не могат да образуват други видове, освен посочените; те са ограничени на брой - numerus clausus): СД, КД, ООД, АД, КДА. Всички дружества са юридически лица.
Кооперации - ЮЛ, които имат променлив брой членове, и при тях също трябва да има визиране на печалба като цел.

Търговски регистър = регистър/досиета, който съдържа информация за търговците (без кооперациите, за които има отделен регистър), т.е. за ЕТ и за търговските дружества. Тези регистри се водят към окръжните съдилища (в момента на хартия!) и са децентрализирани (в рамките на един окръжен съд).
По търговския закон щом едно обстоятелство е вписано в търговския регистър, то е узнато от третите лица. В търговския регистър се вписват само обстоятелствата, които са посочени в закона (ранг на нормативен акт, който определя кои обстоятелства да се впишат, е само закона. Има една наредба 14 от 1991 г., която разширява кръга на посочваните обстоятелства. Но тя няма да се отразят на вписването на фактите, защото не е закон).
Вписването в търговския регистър може да има декларативно (оповестително) или конститутивно действие. При декларативното действие вписването само констатира наличието на определен факт (напр. за ЕТ, че лицето извършва определена дейност, търговското представителство...) - не засяга същината на дейността: тя съществува и без вписването, но законът го изисква. При конститутивното действие обстоятелството или факта поражда правни последици едва след вписването (обективно не съществува в правната действителност преди това). Т.е. вписването се явява елемент от правното съставяне (напр. вписването на прокуриста, решението за избор на управител...) Принцип на търговското право е, че вписването има декларативно действие, а конститутивното е изключение (чл.4а). Практическо значение: при декларативното действие третите лица могат да се позозват на обстоятелствата и да черпят права (макар и не вписани), докато при конститутивното действие третите лица не могат да се позоват (т.е. действие спрямо всички).
Доказателствено действие на вписването: едно вписано обстоятелство се счита за съществуващо до доказване на противното.

Коорп. регистър, Регистър за ЮЛ с нестопанска цел и т.н.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.