Лекция - главни инерционни оси и моменти


Категория на документа: Други


 4 Въпрос от конспекта : Главни инерционни оси и моменти:
Последователност за определянето им.
Римско 1: Главни инерционии оси и моменти
1.Дефиниции:
Поставя се задава да се определи инерционен момент на у. При ротация на координатната система ОУ прим. Схема едно от листа от Лекция 3!
Условието за екстремум на осовите инерционии моменти е центробежният инерционен момент ,спрямо осите да бъде равен на 0.
След пресмятането на тези инерционии моменти , по големият по стойност се означава с Iu,Iv.
Iu,Iv се наричат главни инерционни моменти.Осите спрямо който се определят , се наричат главни инерционни оси.Те се означават като ос U и ос V.
След преобразувания се стига до следните зависимости: Схема 2 със задачи от листа!
Ако α по-голяма от нула , нанасясе от ос Y обратно на часовниковата стрелка.
2. Особенности на главните инерционни момент и на главните инерционни оси.
2.1 Всяка равнинна фигура има поне 2 главни инерционни оси.Единия главния инерционен момент е най-голям по стойност , а другият е най-малък от множеството стойности на осови инерционни момент , който се получават при ротация на координатната система.
2.2 Центробежният инерционен момент спрямо 2 главни инерциони оси е равен(=) на 0.
2.3 Всяка ос на симетрия е главна инерциона ос защото , центробежният инерционен момент спрямо ос на симетрия и перпендикулярната на нея централна ос е равен(=) на 0.Главна инерционнна ос която минава през центъра на тежеста се нарича ценстрална главна инерционна ос.Забележка : Оттук нататък под главна инерциоона ос , ще разбираме Централна главна инерциоона ос.
2.4 Ако 2та главни инерционни момента са равни по големина то всяка централна ос е главна инерционна ос с една и съща стойност на осовия инерционен момент.Ако една равнинна фигура има 3 и повече оси на симетрия, то всяка централна ос е главна инерционна ос.
2ро римско : Последователност за определяне на главни инерционни оси и моменти - От семинарните упражнения.Забележка : Справочната литература главните инерционни моменти се означават още като I1 I I2 , ос 1 и ос 2.
5ти от конспекта : Вътрешни усилия в прави греди
1 Римско определение : Линията вържу която лежат центровете на тежест на всички напречни сечения , се нарича ос на гредата.Ако оста е права линия , то говорим за права греда.ОС-та на една права греда съвпада с ОС X.Ако напречните сечения на цялата греда са седнакви по нейната дължина, то главните инерционни оси Yi на всички напречни сечения лежат в главна инерционна равнина XY.Главните инерционни ОСи.Zi на всички напречни сечения са успоредни по между си и лежат в главна инерционна равнина XZ.Ако всички товари лежат в главна инерционна равнина , казваме че , гредата е натоварена равнинно.
2ро римско: Метод на сечението.
То е универсален метод за създаване на уравненията на вътрешните усилия в конструкции от греди и пръти при този метод конструкцията се разделя на участъци след което , през всеки участък се прави сечение.
1.Граници на участъци.
1.1 Опорите , ако в тях възникват опорни реакции.
1.2 Приложните точки на средоточението товари(съсредоточена сила и съсредоточен момент.
1.3 Местата където разпределен товар променя своята интензивност.
2. Изчислителни схеми
2.1 Правим сечение на прозиволно място вътре във всеки участък.Това сечение разделя гредата на 2 части- лява и дясна.
2.2 Избира се едната част(по просто натоварената) и се начертава отделно нейната схема.
2.3 Поставя се неподвижна координатна система- за лява част в левия край на гредата, а за дясна част десния край на гредата.В мястото на сечението се поставя подвижно координатна система , която е успердна на неподвижната.Забележка:
Когато се разглежда цялата греда , неподвижната координатна система е в левия край на гредата.
2.4 Мястото на сечението се определя от координатата x , спрямо неподвижната координатна система.Тази координата се означава на схемата , заедно с посоката на изменението(за лява част - отт ляво на дясно, а за дясна част от дясно на ляво)Записва се интервала на изменение на координатата x това са границите на разгледания участък.Мястото на сечението се поставят неизвестните вътрешни усилия.
2.5.1 За натоварване в Главна инерционна равнина xZ, могат да възникнат вътрешните усилия Nz,Qz, и My.
2.5.2 За натоварване в главна инерциона равнина xy, могат да възникнат вътрешни усилия Nx,Qy и Mz.
2.5.3 Неизвестните вътрешни усилия ,се ориентират по положителните посоки на подвижната координатна система.
3 арабско : Съставят се уравненията на вътрешните усилия по участъци.Уравненият на вътрешните усилия се получават от условията за статично равновесие на отделената част.При съставянето им се използват изчислителните схеми построени в предходната точка.На първо място се записва неизвестното вътрешно усилие и то показва положителната посока.
Ex I = 0 следва Nx. EZi=0 следва Qz. ЕMyi =0 следва My
Моментовото уравнение се съставя , спрямо мястото на сечението. При това положение вътрешните усилия , Nz I Qz не участват в уравнението.След съставяне на всяко уравнение,се пресмятат характерни стойности- стойностите в границите на участъка и мястото и стойностите на екстремуми , ако има такива.
3римско : Диаграми на вътрешните усилия. Графиките на функциите на вътрешните усилия от координата x се наричат диаграми , на вътрешните усилия(ДВУ).
1. Диаграмите се строят под гредата една от друга.Нулевите линий на диаграмите , се чертаят успоредно на ОСта на гредата.
2. При Nx и Qz диаграмите + е над , а минус е под нулевата линия.
3. Върху диаграмите се поставя знака на вътрешното усилие ограден в кръгче.
4. Диаграмите се щриховат перпендикулярно на нулевата линия
5. Върху диаграмитен на вътрешните усилия се отбелязват характерните стойности на вътрешните усилия.
6. Диаграмите на вътрешните усилия се надписват отстрани(означават) и се отбелязва използваната мерна единица.
4 римско : Диференциални Зависимости.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция - главни инерционни оси и моменти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.