Лесоустройство


Категория на документа: Други


1Предмет и задачи на лесоустройството-Наред с про-изводството на дървесина не по-малко значение има и въпросът за запазването,обогатяването и по-нататъшното развитие и усъвършенстване на полезните функции на гората:защитни,водохранни,санитарно-хигиенни и др.Те-зи и други цели се уточняват и конкретизират за отделно-то горско стопанство съобразно с природните и икономи-ческите условия,при които то се намира.Това се извърш-ва от лесоустройството с изготвяне на лесоустройствен проект за организация и развитие на всяка горскостопан-ска единица.Задачи на лесоустройството:инвентаризация на горския фонд;териториално устройство на горския фонд;установяване на целта на стопанството;разделяне гората на стопански единици;установяване възрастта на зрелост и турнуса на сечта;съставяне план на сечта;из-следване на икономическите условия за правилна орга-низация на стопанството.Въз основа на събраните,анали-зирани и проучени данни се съставя лесоустройствен проект за организация и развитие на стопанството.
2Форми на горското стопанство-Под форма на горско-то стопанство се разбира режимът на стопанисване на дървостоите,с помощта на който се постига най-ефектив-но съчетание на естественоисторическите и икономичес-ките условия с особеностите на дървостоите за постигане на поставените цели и задачи на горското стопанство. А.Форми на горското стопанство по произход на гората: 1Високостъблена-гората е от семенен произход и с по-продължителен производствен процес.2Нискостъблена-гората е от издънков произход и с по-кратък производст-вен процес.3Средностъблена или смесена-тази форма е смес от първите две.Б.Форми на стопанството по методи на сечта:1Сечищни форми-голосечна и семенно-лесосеч-на.2Изборни форми-екстензивно-изборна и интензивно-изборна.В.Форми на стопанството по сортименти:1Сто-панство за едри сортименти-високостъблено стопанство и има за цел да произвежда трупи,пилоти,стълбове и др. 2Стопанство за дребни сортименти-минни подпори,целу-лозни материали,ритловици и др.Формата на стопанство-то е в зависимост от избора на главните дървесни видове. Например при иглолистните видове се прилага високо-стъблено стопанство.

3Естествена и възобновителна зрелост на гората-Зре-лостта на гората е свързана,от една страна,с естествените биологични процеси на растеж,развитие и възобновява-не,а,от друга,с нуждите на потреблението и производст-вото.1Естествена зрелост-с нея се изразява състоянието на застаряването и прекратяването на жизнените функ-ции на дървостоите и изсъхването им от корен.Призна-ците,по които може да се съди за настъпването на естест-вената зрелост на дървесината са:спиране на растежа по височина,плоската корона,поява на суховършия,прекра-тяване прираста по дебелина,образуването на вътрешни кухини,начало на процеси на гниене и др.2Възобновите-лна зрелост-а/.семенновъзобновителна зрелост-отнася се за дървостои,които се възобновяват чрез семена.Необхо-димо е да се знае при каква най-малка възраст настъпва способността на дърветата да дават семена и най-висока-та възраст,при която се запазват семеносенето и плодо-носенето им.б/.издънкова възобновителна зрелост-отнася се за дървета и дървостои,които се възобновяват чрез из-дънки.От значение е да се знае главно горният предел на издънковата способност на различните дървесни видове. Тази зрелост зависи от биологичните особености на дър-востоя и от условията на месторастене.
4Количествена и техническа зрелост на гората-Зрело-стта на гората е свързана,от една страна,с естествените биологични процеси на растеж,развитие и възобновява-не,а,от друга,с нуждите на потреблението и производст-вото.1Количествена зрелост-тя служи като критерий за производителността на дървостоите.Изразява се с макси-мална величина на средния им масов прираст.Възрастта на количествената зрелост се определя с опитни таблици, където за различните дървесни видове са дадени средни-ят и текущият прираст.По изравнените им величини се определя възрастта на количествената зрелост.Тази зре-лост зависи от условията на месторастене и от дървесния вид.Системното провеждане на отгледните сечи също влияе върху повишаване възрастта на количествената зрелост.2Техническа зрелост-това е състоянието на отде-лните дървета и дървостои,при които те съдържат най-голямо количество от определен сортимент или група со-ртименти,изразено с най-голям среден прираст на сорти-мента.Тази зрелост изразява състояние на максимална производителност.Техническата зрелост зависи от разме-рите на сортимента,условията на месторастене и отглед-ните сечи,провеждани в насажденията.

5Начини за определяне на зрелостта-Най-лесно възра-стта на количествената зрелост се определя с опитни таб-лици,където за различните дървесни видове са дадени средният и текущият прираст.По изравнените им величи-ни се определя възрастта на количествената зрелост.Наг-ледно възрастта на количествената зрелост може да се представи чрез криви,изразяващи хода на средния и на текущия прираст.Възрастта,при която се пресичат двете криви,се смята за възраст на количествена зрелост,т.е. при тази възраст настъпва максималната производител-ност на даден дървостой.Количествената зрелост може да се определи и чрез залагане на пробни площи в насаж-дения при еднакви условия на растеж и с еднакви такса-ционни показатели,но с различна възраст.След като се обработят данните и се определи запасът на 1ha,може да се определи при каква възраст е най-голям средният ма-сов прираст,а оттук да се определи и възрастта на коли-чествената зрелост.Техническата зрелост може да се оп-редели чрез:1Използване на опитни таблици-от тях се прави преценка при каква възраст на даден дървостой стъблата нарастват до размерите на желания сортимент. 2Чрез използване на формула.3Чрез общия запас на дър-востоя-то се извършва,като се разпредели общият запас на насаждението от съответния бонитет и дървесен вид по сортименти и се установи възрастта,при която средни-ят прираст на отделните сортименти е най-висок.
6Турнус на сеч и турнус на стопанството-Турнус на се-чта е възрастта,при която се предвижда да бъде изсечена и възобновена дадена гора,като се имат предвид съставът и условията на месторастене,както и главната`и цел.На практика с турнуса на сечта се определя продължително-стта на производствения процес на дървесината.Той се определя въз основа на техническата количествената зре-лост.Турнусът на сечта по правило не трябва да бъде по-нисък от количествената зрелост.За бързорастящи дърве-сни видове при еднакви други условия турнусът е по-ни-сък.При производството на едри сортименти се определя по-висок турнус,отколкото при производството на сред-ни и дребни сортименти.При определяне на турнуса се вземат под внимание възрастовият строеж,характерът на възобновяването и състоянието на насажденията.Турну-сът на стопанството е броят на годините,след изтичане на които периодично се изсичат сечнозрелите дървета с определена минимална дебелина.Този турнус показва на колко години изборната сеч преминава през всички наса-ждения в стопанството.Той се определя от необходимото време за нарастване на дърветата от минималната до мак-сималната дебелина,предвидена за сечнозрелите дървета.

7Организация и ред за провеждане на лесоустройстве-ните работи-За своевременното и правилно провеждане на устройствата на горите са създадени съответни орга-низации и ред,от който се обуславя максималната ефек-тивност на лесоустройствените работи.Поради разнооб-разието,големият обем и сложността на работите по ус-тройството на горите се е наложила да се създаде специа-лизирана проектантска организация-Агролеспроект(Ин-ститут за проучване и проектиране в горското и селското стопанство,в която се изработват лесоустройствени прое-кти за цялата страна).Теренните и лесоустройствените работи се извършват от лесоустройствени групи с ръко-водител на групата и съответен брой проектанти и земе-мери.Лесоустройствените работи се извършват при опре-делен ред:1Две години преди извършване лесоустройст-вото на дадено горско стопанство се изработва технико-икономическо задание за възлагане на лесоустройстве-ния проект.2Набавят се и се проверяват картинния мате-риал и въздушните снимки и се планират допълнителни-те геодезически работи.3Уточняват се координатите на държавните триангулачни точки.4Категоризират се гори-те.5Осигуряват се лесоустройствени групи с необходи-мия им инвентар и др.Технико-икономическото задание съдържа:площта на горското стопанство,характеристика, проучване и анализ на досегашното стопанисване,какви теренни работи трябва да се извършат,колко пробни пло-щи трябва да се заложат и в какви насаждения и т.н.
8Лесоустройствени съвещания-Първото лесоустройст-вено съвещание се свиква най-късно един месец след за-почване на теренната работа въз основа на заповед и гра-фик на Министерството на земеделието и горите.В него участват представителят на АГСГП или главният дирек-тор и зам.директорът на горскопромишления комбинат, директорът на съответното горско стопанство и др.На то-ва съвещание се разглеждат въпросите,отнасящи се до обема на лесоустройствените работи,административното и стопанско деление на горите,методите за таксиране,на-соките за бъдещото стопанисване на горите и др.За реше-нията взети на съвещанието се съставя протокол,който се одобрява от министъра на земеделието и горите.Оконча-телното приемане на проекта става на второто лесоус-тройствено съвещание.То се свиква въз основа на запо-вед на МЗГ по установен график,съгласуван с проектант-ския институт,но не по-рано от 20-25 дни след изпраща-не на проекта за проверка от горското стопанство.В съве-щанието участват представителят на МЗГ,главният дире-ктор и зам.директорът на горскопромишления комбинат представител на проектантския институт и,ръководите-лят на лесоустройствената група и др.След това съвеща-ние проектът се разглежда,обсъжда и приема окончател-но от техническия съвет при МЗГ.

9Горскорастително райониране-В хоризонтално отно-шение нашата страна е разделена на три горскорастител-ни области:Мизийска-Северна България;Тракийска-Юж-на България;Южна крайгранична-най-южните части на България.Във вертикално отношение тя се дели на пояси и подпояси:І пояс-Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински:1Подпояс на заливните и крайречните го-ри;2Равнинно-хълмист;3Хълмисто-предпланински.ІІ-по-яс-Среден планински:1Нископланински;2Среднопланин-ски;3Горнопланински.ІІІ пояс-Високопланински:1Висо-копланински подпояс;2Субалпийски;3Подпояс на алпий-ските пасища.За по-голяма прегледност и за по-добро ориентиране подпоясите и поясите се очертават на карта-та със съответни условни знаци.Това улеснява работата на стопанисващия персонал в горските стопанства,като им дава възможност да планират дейността си съобразно с природните условия в поясите и подпоясите и плодоро-дието на типовете месторастения-сезоните за работа,про-изводството на посевен и посадъчен материал,залесява-нето,определянето на вида на главните и отгледни сечи и тяхната интензивност и др.
10Съдържание на лесоустройствения проект-Лесоус-тройствения проект представлява стройна система от на-учнообосновани горскостопански мероприятия,проекти-рани въз основа на задълбочено изучаване на миналото и сегашното състояние на горския фонд.Всеки лесоустрой-ствен проект се състои от три части:1Обяснителна запис-ка-тя се състои от две части.В първата част се прави пре-глед и оценка на досегашното стопанисване на горите и горския фонд като цяло.Втората част представлява про-ект за организация,стопанисване и ползване на горите и горския фонд през предстоящия период.Обяснителната записка се подрежда в следния ред:а/.титулна страница-име на организацията изработила проекта;заверка,че ле-соустройственият проект е утвърден от ръководителя на ведомството и т.н.б/.ориентировъчна карта на горското стопанство в мащаб и с размери на един машинописен лист.в/.текстова част-в две части.В първата част текстът е изложен по заглавия.Във втората част материалът е изло-жен и подреден в 8 глави.2Работни проекти и други пла-нове.3Карти.

11Таксационни работи-Таксационните работи по харак-тер са от техническо и биологично естество.С оглед на това и методите за провеждането им са различни.Към те-хническите спадат административното и стопанското де-ление на гората,кубирането на отделни дървета и цели дървостои и др.Към биологичните спадат изучаването на биологичните особености на дървесните видове,растежа и прираста на отделните дървета и целите дървостои и др.1Съставяне на таксационно описание-то е основният документ,въз основа на който се планират и проектират всички мероприятия и се разработват основите за органи-зацията на горското стопанство.Таксационното описание е формуляр,пригоден за проучване и събиране на всички данни,необходими за подробно характеризиране на наса-жденията,поляните и др. части на горския фонд.2Инвен-таризиране и разделяне на горския фонд-извършва се в две направления:инвентаризиране и разделяне на площта и инв. и разделяне на дървостоите.През време на такса-ционната работа всички земи се описват в таксационното описание и се обособяват в подотдели.Въз основа на дан-ните от описанията след това се съставя специална таб-лица в лесоустройствения проект за разпределение на об-щата площ по видове земи.
12Административно и стопанско деление на ГФ-Ад-министративно деление-площта на горския фонд е тру-дна за управление.За по-ефективно и оперативно управ-ление се е наложило тя да се разделя на технически учас-тъци.Броят на техническите участъци е в зависимост от размера на площта на горското стопанство.Стопанско де-ление-това е разделянето на гората на отдели.То се извъ-ршва с оглед на по-голямата експедитивност в управле-нието на горското стопанство,за улеснение на организи-рането и провеждането на горскостопански мероприятия, за улесняване на планирането и др.В зависимост от те-ренните условия границите на отделите може да бъдат: естествени-главни била и долове,а понякога и трайни пъ-тища,реки и др.Формата на такива отдели е обикновено неправилна.;изкуствени-прекарва се мрежа от просеки. Имат форма на правоъгълници,квадрати и др.;смесени-за граници се използват просеки,била и долове.Поради то-ва,че в отделите се включват различни части т гората,те не могат да задоволят изискванията за проектирането на лесовъдните и лесокултурните мероприятия.Това налага да се делят на по-малки,сравнително еднообразни части, наречени подотдели.

13Геодезични измервания-Горският фонд граничи или само с полския фонд,или със земите на полския фонд и горския фонд на др. горски стопанства,или само с горс-кия фонд на съседни горски стопанства.На места гранич-ните линии са ясно очертани,но на места,особено грани-ците с полския фонд,са твърде неясни.Ако в такива слу-чаи няма геодезични материали от земеустройството на полския фонд и топографски карти в мащаб 1:10 000 или 1:25 000,задължително се прави нова снимка.Геодезични измервания се правят и на горите извън границите на го-рския фонд.Задължително се измерват границите на зре-лите насаждения,които се предвиждат за главна сеч.Чес-то се налага да се измерват и граници между отделите. Всички измервания трябва да се извършват с голяма точ-ност,тъй като въз основа на тях се изчислява размерът на площта общо на горския фонд,на отделите,подотделите и др.Измерванията при устройството на горите се извърш-ват с бусола.За постигане на по-голяма точност,особено при измерването на външните граници на горския,горс-ката снимка се свързва с държавните триангулачни точ-ки.
14Камерална работа-При камералната работа се обра-ботват и анализират данните,събрани по време на терен-ното проучване,а именно:дооформяне на таксационните описания,установяване площите на отделите и подотде-лите,изчисляване на запасите и др;изготвяне на картите и обработване на данните от геодезическите измервания; подреждане и обработване на данните за написване на обяснителната записка.Дооформянето на таксационното описание се налага поради факта,че на терена не може окончателно да се попълнят всички графи и да се уточ-нят всички проектирани горскостопански мероприятия. Установяват се площите на отделите и подотделите.Тех-ните граници предварително се пренасят от работните карти,скици или въздушни снимки върху оригиналите-сини фотокопия или въздушни снимки,които се пазят ка-то секретни документи и не се позволява да се изнасят на терена.От тези оригинали уточнените граници се пречер-тават върху синьо фотокопие от картон.Върху тези фото-копия се измерват площите с планиметър,като се спазва следния ред.За съставяне на основната карта се използват картните материали от предишното устройство,геодезич-ните материали от земеустройството и сегашното лесоус-тройство и въздушните снимки.След окончателното за-вършване на камералната работа се преминава към окон-чателното оформяне на обяснителната преписка.

15Изработване на обяснителната записка-Обяснител-ната записка се състои от две части.В първата част се прави преглед и оценка на досегашното стопанисване на горите и горския фонд като цяло.Втората част представ-лява проект за организация,стопанисване и ползване на горите и горския фонд през предстоящия период.Тексто-вата част е от две части.В първата част текстът е изложен по заглавия.Във втората част материалът е подреден в 8 глави:1Физикогеографска характеристика-тук задачата на лесоустройството трябва да изясни въпроси свързани с местонахождението,климатични и почвени условия,ре-леф и др.2Икономически условия-кратка характеристика на народното стопанство в съответната област,роля и значение на горите за икономиката на областта.3Харак-теристика на земите на горския фонд-дават се общата площ на горското стопанство и разпределението`и по групи гори според предназначението им,таксационна ха-рактеристика на насажденията и т.н.4Социални функции на гората-анализират се данни,отнасящи се до ролята на гората като необходима жизнена среда на човека.Трябва да се разбере,че гората не е производителка само на дър-весина,а и на най-различни полезни за човека продукти. 5Основни насоки на организация за стопанисване земите на горския фонд през предстоящия период-разглеждат се въпросите за бъдещото стопанисване на горите.6Дърво-добивно ползване на горите-разглеждат се въпросите за ползване от главни сечи,промеждутъчно ползване,стра-нично ползване.7Други мероприятия за усъвършенстване организацията и подобряване състоянието на горите-раз-глеждат се въпросите за управлението на горския фонд, опазването на горите и др.8Очакван технико-икономиче-ски ефект от проектираните мероприятия-общи бележки, приложения,протоколи и т.н.
16Характерисика на земите от ГФ-Да се направи хара-ктеристика на ГФ на едно горско стопанство означава да се проучи сегашното състояние на горите,климатичното и почвеното плодородие.Това дава отговор на следните въпроси:как е разпределена площта на горския фонд по вид на горите и земите;какво е участието на дървесните видове в насаждението;каква е възрастовата структура на дървостоя и др.Това е необходимо за да може да се прое-ктират правилно горскостопанските мероприятия за бъ-дещото стопанисване и ползване на горите.За по-голяма прегледност данните се подреждат в таблици,наречени таблици за таксационна характеристика,подредени по стопански класове.От таблицата се добива представа за насажденията по пълнота,произход и видове гори(игло-листни,широколистни,издънкови и др),за залесената и незалесената площ,подлежаща за залесяване,за горските пасища и др.При разпределението на общата площ на го-рското стопанство на групи гори се изготвя друга табли-ца,от която може да се видят площта и запасът на горите със стопанско и със специално предназначение.От табли-цата за разпределението на залесената площ по бонитети се добива представа за сегашната продуктивност на дър-востоите в устройваното горско стопанство.

17Основно главно ползване-То се осъществява от зре-лите насаждения чрез извеждане на различните видове главни сечи.В лесоустройството ползването се проектира за период от 10 години.Размерът му се определя поотдел-но за всеки стопански клас или група гори,при положе-ние че методът,при положение че методът на стопанисва-не по насаждения се изразява по площ и по запас.Опре-деляне размера на ползването по маса-зависи от формата на стопанството,избора на главната сеч и турнуса на сеч-та.Определянето на тези фактори става поотделно за все-ки стопански клас въз основа на лесоустройствено-тех-нически разчети.Определяне размера на ползването по площ-зависи от същите фактори и се планира по стопан-ски класове за период от 10 години.Основното главно по-лзване се изчислява чрез намиране на годишното сечище по плащ и маса.След като се определи установеното се-чище по площ и маса,се съставя план за основното глав-но ползване,като се използват всички инструкции на Асоциацията Горско стопанство и горска промишленост. Изготвянето на план започва още на терена,като за всяко насаждение се проектират видът на сечта и процентът на ползването.След преглеждане и пресмятане състоянието на всички зрели насаждения,предвидени за главна сеч,в зависимост от турнуса на сечта се съставя проектът.
18Допълнително главно ползване-В даден стопански клас може да има,а може и да нямо допълнително стопа-нско ползване.Това зависи от състоянието на насаждени-ята,в които са изведени главни сечи,или наличието на ре-дини.Там,където има допълнително главно ползване,то се реализира от изсичането на редини,от недоизсечени дървета след извеждането на главната сеч в зрели насаж-дения и др.В зависимост от обектите това ползване се из-числява по различен начин.В редините то се определя ка-то частно от общата площ и общия запас с годините на ревизионния или по-къс период.Величината на запаса се намира винаги чрез пълно клупиране на дърветата.Ако допълнителното главно ползване ще се реализира от над-лесни дървета и семенници,размерът му се намира,като се раздели запасът им на периода от годините за изсича-нето им.Ако дърветата са с пълнота поне 0,1 се извършва пълно клупиране или чрез преценка на проектанта за броя им на 1ha.Във всички случаи обаче се измерват сре-дният диаметър и средната височина на дърветата,за да може обемът им да се изчисли с помощта на обемните разредни таблици.В проекта масата от допълнителното главно ползване се пише в знаменател на основното или промеждутъчното ползване.

19Промеждутъчно ползване-То се реализира чрез изве-ждане на отгледни сечи-осветления,прочистки,прорежда-ния,пробирки и сечи за растежен простор.Освен по вид на сечта тези сечи се проектират и по повторяемост и ин-тензивност.Тя се изразява чрез процента на ползването спрямо запаса на цялата площ,при спазване на изисква-нията на отгледните сечи.За добива на дървесината от от-гледните сечи се съставя таблица.В нея се дава общия до-бив на дървесина през десетилетието.От нея се изчислява в зависимост от характера на насажденията годишният добив.Размерът на ползването от отгледни сечи се изчис-лява по формулата: F-площ на насажденията,предвидени

F за отгледни сечи;

СПЛОЩ = _______ a-срок на повторяемост на сечта

a
Насажденията,предвидени за отгледни и санитарни се-чи,се вписват в проекта за сечите заедно с насажденията за главна сеч по реда на отделите и подотделите.След ка-то се изчисли ползването от всички видове сечи,сборува се и се установява общо ползването за десетилетието.За по-голяма прегледност се съставя таблица.
20Определяне размера на ползването-Размерът на ос-новното главно ползване се определя поотделно за всеки стопански клас или група гори,при положение че мето-дът,при положение че методът на стопанисване по наса-ждения се изразява по площ и по запас: а/.определяне ра-змера на ползването по маса-зависи от формата на стопа-нството,избора на главната сеч и турнуса на сечта.Опре-делянето на тези фактори става поотделно за всеки сто-пански клас въз основа на лесоустройствено-технически разчети.б/.определяне размера на ползването по площ-за-виси от същите фактори и се планира по стопански кла-сове за период от 10 години.В зависимост от обектите допълнителното главно ползване се изчислява по разли-чен начин.В редините то се определя като частно от об-щата площ и общия запас с годините на ревизионния или по-къс период.Величината на запаса се намира винаги чрез пълно клупиране на дърветата.Ако допълнителното главно ползване ще се реализира от надлесни дървета и семенници,размерът му се намира,като се раздели запа-сът им на периода от годините за изсичането им.Ако дърветата са с пълнота поне 0,1 се извършва пълно клу-пиране или чрез преценка на проектанта за броя им на 1ha.Във всички случаи обаче се измерват средният диа-метър и средната височина на дърветата,за да може обе-мът им да се изчисли с помощта на обемните разредни таблици.Размерът на промеждутъчното ползването от от-гледни сечи се изчис-лява по формулата:

F F-площ на насажденията,предвидени
СПЛОЩ = _______ за отгледни сечи;

a a-срок на повторяемост на сечта

21Проектиране на горскостопански мероприятия-Проектират се тахникоукрепителни съоръжения,ако от тях има нужда,главно за борба срещу ерозията.Правят се проекти за пътно,жилищно и др.строителство,за изпълне-ние на предвидените в лесоустройствения проект горско-стопански мероприятия.Проектират се нови и ремонт на стари съществуващи пътища.Проектирането на строител-ство на сгради обхваща жилищни и административни сгради,горски кантони,ремонтни работилници,семесуши-лни,гаражи и др.Във връзка с механизацията на дърводо-бива и залесителните работи се предвиждат построяване-то на въжени линии и доставката на различни видове ма-шини.Проектират се също и ловностопански мероприя-тия.За да се предотвратят нежелателни последствия се предвижда регулиране на дивечовите запаси,създаване на необходимата фуражна база за дивеча.Проектират се комбинирани и обикновенни хранилки и се осигурява необходимото количество сено,концентриран и листни-ков фураж.Там,където е необходимо се проектират меро-приятия за зарибяване на реките и постоянен воден де-бит.Проектират се мероприятия за опазване на горите от пожари,от насекомни и гъбни вредители и от дивеча.Ед-но от основните мероприятия тук е разделянето на гори-те на устройваното горско стопанство на класове и под-класове на пожарна опасност.
22Основни лесоустройствени документи-Поради раз-нообразния характер и големия обем на работата по ус-тройството на горите се съставят различни видове доку-менти.Те всички носят наименованието лесоустройстве-ни документи.По своя характер те се делят на три групи: 1Документи от проектантски характер-тук спадат всички таксационни описания,карнетите за пълно клупиране на насажденията,за пробните ленти,за заложените пробни площадки,обяснителна записка с всички проекти,предви-ждания и др.2Документи от геодезичен характер-включ-ват всички видове карти,които се изработват във връзка с изготвянето на лесоустройствения проект,същи и бусол-ните и теолитните карнети.3Документи с отчетно-статис-тически характер-тук спадат формите за горския фонд. Всички документи се подвързват и подреждат в зависи-мост от характера им.Ако обемът им е много голям се подвързват в отделни томове,а ако е по-малък се подвър-зват в един том.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лесоустройство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.