Личността като социална система


Категория на документа: Други


Личността като социална система

Социология е гръцка дума и означава наука за обществото, по-точно за човешките общности - малки и големи.

Социологията се интересува от структурата на обществата, как са устроени те и от процесите, които протичат в тях. Тези процеси са породени от контактите между хората.

Хората се обединяват в различни общности по различни поводи или потребности. Тези общности се развиват и в тях протичат процеси. Те мога да бъдат градивни или деградивни. Именно това, какво обуслява протичането на тези процеси се изучава от социологията.

Развитието на социологията като наука е претърпява множество влияния и изменения през годините, но една от първите теории е микросоциологическата теория на Джейкъб Морено, според която водеща роля в обществото има личността.

Нормите, ценностите, знанията и ориентациите представляват определена система и като такава влизат във взаимодействие с други елементи на обществената регулация, такива като икономиката, социалната структура и политиката. Важен фактор за съществуването на системата е нейния носител - личността. В поведението и вътрешния свят на личността работят или не работят, а понякога са подложени и на различни трансформации тези обичаи, норми и ценности.

Като носител на тази система се разглежда "типичната" или "базовата" личност. Става дума за индивида, вписан в общата система на регулация. Конкретното личностно начало се формира чрез механизмите на избор на един или друг тип поведение, ценности и смисли в тази общоприета система. Личността носи отговорност за избора и поема върху себе си рисковете и успеха в постиженията.

Проблемите на личността се разглеждат от различни дисциплини. В социологичен план се отделят тези отношения и структури, които определят поведението на личността, включена в различни социални групи и общности: класови, национални, елитни, професионални, възрастови, полови и др.

Прието е с думата личност да се обозначава или отделният човек (неговата роля) в обществото, т.е. индивидът, или човекът като носител на социални характеристики, или съвкупността от свойства, присъщи на даден човек, които представляват неговата индивидуалност.

Свойствата на индивида не се изчерпват с неговата социална принадлежност. Социологията разглежда и вътрешния свят на човека. Без обръщане към личностните фактори не може да се обясни реалното функциониране на нормите и ценностите, и отклоненията от тях в реалния живот на обществото. Именно при обръщането към проблематиката на личността могат да се разкрият противоречията и конфликтите, които предизвикват в човека несъответствие между утвърждаваната норма и ситуацията - нещо което води до тежък психически стрес или социални сътресения.

Специфично значение има проблемът за "Аза". В субективен план "Азът" е свързан със самосъзнанието на личността, нейното усещане за собствените й потенции и разлики от другите. Обективните признаци на "Аза" се регистрират трудно, затова и за човека не е толкова лесно да си отговори на въпроса: "Кой съм аз?".

Хората имат потребности и когато ги осъзнаят, те се превръщат в интереси. Интересите са двигател на човешката дейност. Интересите определят психичната насоченост на индивида към заобикалящите го предмети и явления от природната и обществена действителност.

Най-интересното и загадъчното в човека са неговите подбуди. Постъпките на всеки индивид остават неразбираеми, докато не се установят конкретните му подбуди.

Първичното равнище на подбудителност е системата на потребности, които са по-малко на брой. Над тях се надстрояват равнищата на нагласите, мотивите и ситуативните подбуди.

Нагласите са придобити безсъзнателни влечения, които могат да се нарекат "подбудителни привички". Те са повече на брой от потребностите и са продукт на културни влияния, както и на определен начин (стил) на живот. Над тях се разполагат мотивите като устойчиви подбудители на действия и преживявания, които са съзнателни по начин на функциониране и имат речеви израз. На най-високото равнище се намират ситуативните подбуди. Те са динамични подтици, чиито произход е изцяло в конкретната ситуация, в значителна степен са невербализирани и осъзнават се фоново, или остават безсъзнателни. Обособяването на равнищата на мотивацията е условно, но е свързано с две измерения на подбудите: устойчивост и свобода на субекта да ги създава и променя.

Потребност буквално означава състояние на нехобходимост, на нужда от нещо - храна, дрехи, знания, контакти и т.н. Първоначално тази необходимост е неясна и се обозначава като потребностно състояние до момента, когато личността срещне предмета, който може да я удовлетвори, когато намери изход от това състояние. Така възниква потребността, т.е. необходимостта за нейното удовлетворение, за активност на субекта.

Удовлетворената потребност става причина за моментно стихване на напрежението у личността, след което следва ново потребностно състояние, нова потребност и така спираловидно се развиват и усъвършенстват човешките потребности.

Прието е потребностите да се разделят условно на три групи - материални, духовни и обществени потребности. Към материалните потребности се отнасят: храна, вода, дрехи, жилище и т.н. Към духовните се включват: потребността от познание, от откривателство, естетическите потребности и т.н. Към обществените се отнасят: потребността от общуване, от труд, от обществена активност и свързаните с тях потребности от изява в професионалната и обществената дейност. Несъмнено хармонично развитата личност притежава и трите групи потребности. Нещо повече, задоволяването на тези потребности непрекъснато поражда емоции и чувства, които играят ролята на стимули за непрекъснатото развитие и усъвършенстване на потребностите на личността.

Най-общо емоциите и чувствата се представят като психични свойства на личността, които изразяват непосредствено вътрешните състояния или психични преживявания на субекта от взаимодействието му с предметите и явленията от действителността и от общуването с другите хора. Емоциите са своеобразен индикатор, който показва доколко благополучно се формира личността.

Мотивите от своя страна са подбудите, които определят целенасоченото поведение на човека. Всеки човек избира един или друг начин да задоволява своите потребности. Този избор е сложно изпитание на личността. Това е мотивацията като отдаване на предпочитение на едни или други мотиви.

За обществото от съществено значение са социално-нравствените мотиви. Тяхното формиране зависи от обществените отношения.

В хода на социализицията човек придобива и усвоява определена ценноста система, която след това се превръща в ориентир на неговите действия.

Ценностите са явления на общественото съзнание. Като форма на общественото съзнание те дават оценка на явленията и поради това са нормативни по своя характер. Като морални нормативи и принципи те разкриват положителното или отрицателното за човека и обществото - благо, добро, зло, справедливост, несправедливост.

Друг важен аспект от анализа на личността е волята. Тя се изразява в това, доколко човек е способен да преодолее препятствията и трудностите по пътя на постигане на своята цел, доколко той умее да управлява своето поведение. Волята се проявява не само с умението му да постигне целта си, но и в умението му да се въздържи от нещо.

Волята е винаги тясно свързана с подбудата, но тя е свързана и със способността човек да действа за преодоляването на препядствия или да се възпира от действие при определени условия.

Личностното начало, идеята за личността като самостоятелен субект на обществените отношения, който разчита на своите вътрешни сили в една или друга степен, съществува във всяка развита култура. Съществува обаче и забележимо, а понякога и принципно различие в статуса на личностното начало и неговото съдържание в различните култури. Това зависи в значителна степен от характера на религиозните компоненти в тях.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността като социална система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.