Лозарите в България


Категория на документа: Други


Увод

Дървесината намира широко приложение както в човешкия бит, така и в много стопански отрасли. През последните десетилетия потреблението на дървесина в световен мащаб непрекъснато нараства, а ресурсите на дървесна суровина са ограничени. В момента добивът от горите, които се ограничава от годишния прираст на дървесина, трудно задоволява потребностите от едроразмерна дървесина. Това е наложило наред с мероприятията за увеличаване на горските площи и продуктивността на горите да се търсят методи за най-ефективно използване на дървесната суровина или заместването и там където е възможно, с други материали. Ефективното използване на дървесната суровина е свързано, от една страна, с повишаването на рандеманите при обработването им, а от друга, -с рационалното оползотворяване на дървесните отпадъци. Общото количество на отпадъците, които се получават, от отсичането на дървесината до изготвянето на готовите изделия от нея, съставлява 65-70%. Производството на плочи от дървесни частици (ПДЧ) е един от най-рационалните методи за оползотворяване на дървесни отпадъци.

В днешно време производството и потреблението на плочи от дървесни частици в световен мащаб отбелязва ръстове, надвишаващи средното увеличение на производството на редица дървени материали. Причините за това се крият както в острият дефицит на едро размерна дървесина, така и в големите предимства на плочите пред масивната дървесина като конструктивен материал за мебелостроенето и отчасти за строителството. Тези предимства може да се сведат към следното;големи размери на плочите по дължина и ширина; еднакви физико-механични свойства във всички посоки на плоскостта на плочата;висока формоустойчивост; леко обработване с дървообработващи машини;възможност за производство на плочи с предварително зададени свойства; използване на отпадъчна дървесна суровина за производството им и др. Ефективността на плочите се илюстрира с факта, че 1 m³ ПДЧ заменя около 2 m³ иглолистни фасонирани материали, за добива на който са необходими около 4 m³ трупи.

Голямото потребление на дървесина за производствени цели, е довело до дефицита на тази суровина. Ето защо се налага рационално използване на дървесината и на суровини, близки до нея.

За производството на ПДЧ, изходни суровини могат да бъдат-дървесни отпадъци, еднометрови дърва, лигниноцелулозни материали. Без промяна на технологичните методи могат да се използват лозовите пръчки-сезонно.

Целта на дипломната работа е "Да се получат трислойни плочи с използуване на лозови пръчки като изходна суровина и да се проследят физико-механичните им показатели".
Глава първа
Състояние на въпроса
І. Произход и разпространение на лозата

Въз основа на палеонтологични данни се приема, че лозата се е появила през кредитния период и е съществувала в Европа много години преди появата на човека.

След появата си, човекът е използвал дребните плодове на лозата за храна. С прекратяване на скитническия живот той се е отдал на земеделие и едни от първите плодови растения, които е отглеждал, са били-лозата, маслината и смокинята. Археологическите находки в Иран, Сирия и Египет потвърждават мнението, че лозата е одомашена около 7-9 хил. г. пр. н. е. в Западна Азия от народите с древна цивилизация. Финикийците са разпространили лозата по басейните на Черно и Средиземно море. От древна Гърция лозата се пренася в Северна Африка. След упадъка на древните източни цивилизации и развитието на европейската цивилизация започва обратен процес - пренасяне на лозата от запад на изток и разпространяването в други континенти.

Лозарството по българските земи се е зародило около 5000 г. пр. н. е. в Тракия, по поречието на Марица. предполага се, че тракийците, при завоевателните си нашествия из Мала Азия, са пренесли лозата на Балканския полуостров. Че траките са отглеждали лозата се потвърждава от многобройните паметници, намерени у нас. Така например в прочутото Панагюрско съкровище, от края на IV и началото на III в. пр. н. е., има изкусно изработени златни съдове за пиене на вино. В софийския и пловдивския музеи се намират паметници, на които е изобразен гроздобер от тракийско време. Гроздето и виното са непрекъснати спътници на хората, обитаващи нашите земи, а лозарството е станало техен поминък. Ето защо много обичаи, легенди и предания са свързани с лозарството.

По-късно след траките, в развитието на лозарството са отбелязани много периоди на разцвет, но са настъпили и времена на масово изкореняване и унищожаване на лозата. Така например по време на римското владичество на Балканския полуостров лозата се разпространява твърде много. След разпадането на Римската империя и преселението на народите обаче, лозата е пострадала чувствително и на много места е дори изкоренена.

Според Н. Неделчев (4) сортовете лози са проникнали в нашата страна по следните пътища: чрез траките от Мала Азия по поречието на р. Марица; чрез финикийците и гърците през черноморските пристанища; от турците по време на османското робство са пренесени главно десертни сортове; след филоксерното нашествие на Западна Европа, заедно с подложките се внасят и много запоадноевропеиски сортове. Някои от пренесените сортове са: Памид, пренесен от траките (най-скъпия български сорт); Димят, пренесен от финикийците; Афозали (Болгар), пренесен по време на османското владичество и други.
II. Лозата у нас

В досегашното развитие на лозарството у нас се наблюдават периоди на възход и упадък. До освобождението на България от османско иго (1878 г.) няма точни статистически данни за площите на лозята. Историческите факти потвърждават, че лозарството е било добре развито. Известно е че през Първото Българско царство, лозарството и пиянството са взели застрашителни размери, че Хан Крум (802-804 г.) е издал специален закон за изкореняване на лозята. Богомилите през средните векове също се обявяват срещу пиянството. Лозите са отглеждани без много грижи, понеже най-опасните болести и неприятели не са били разпространени. Обработката на почвата е изключително на ръка - с мотика или чапа при по-каменисти почви. Лозарската ножица не е била позната. Отрязването на пръчките и сухите части при резитбата са се извършвали с косер или завана. По-голямо разпространение са имали винените сортове; Памид, Гъмза, Димят, Червен Мискет, Кокорко и др. Познати са били и десертните сортове:Чауш, Афузар(Болгар), Риби мехур, Кадън пармак, Разакия и др. Те са се отглеждали като единични главини във винените лозя или като асми в дворовете. Непосредствено след освобождаването ни от османско иго лозята са били около 500 000 дка. Десет години по-късно площта им нараства на 1 148 160 дка.

В периода на филоксерната криза неприсадените лози се унищожават, като през 1919 г. площите на лозята отново спадат под 500 000 дка. Това е наложило новите лозя да се засаждат главно с лози, присадени върху устойчиви на филоксерата американски подложки. През 1896 г. са създадени първите 80 дка. с присадени лози. В началото процесът на възстановяване на унищожените от филоксерата лозя е бавен поради недостиг на посадъчен материал и липсата на опит при производството му. След първата световна война възобновяването на лозята се извършва с по-високи темпове и към 1954 г. площта им достига 1 500 000 дка.

Новите лозя се засаждат на места, риголвани на дълбочина 50-60 см. В новите лозови насаждения по-широко се застъпват десертните сортове, сред които приоритет имат: Болгар, Перл дъо Ксаба, Шасла, Хамбургски мискет и др. Започва да се прилага смесена резитба - формировка Гюйо, лозите се подпират на единични колове или телена конструкция и се води борба срещу опасните болести мана и оидиум. През 1926 г. се изнася за английския пазар първото количество (100 кг), десертно грозде от сорта Болгар. Добрият прием способства за бързото увеличаване на площите му.

Издават се първите закони за подпомагане лозарството, производството на лозов посадъчен материал има организиран характер и се превръща в доходоносна дейност През 1934 г. 97,5% от собствениците, които имат лозя, са притежавали лозови насаждения с размер по-малък от 3 дка.

С кооперирането на селското стопанство започва организирано засаждане на блокове с лозя. През 1968 г. площта на лозовите насаждения достига 2 030 000 дка, от които 535 000 дка са десертни лозя. Създадените през този период лозя са с междуредови разстояния 1,79-2,00 м. Това позволява да се механизират редица производствени процеси и да се внедрят масово по-високо добивни системи резитби. Чувствително се повишават средните добиви и общото производство на грозде.

Съществени изменения настъпват и в сортовата структура на лозята. Наред с местните винени сортове Памид, Гъмза, Мавруд, Широка мелнишка лоза, Димят и др. се въвеждат и висококачествените сортове Кабарне Совинъон, Мерло, Ризлинг, Отонел и др.

След 1970 г. обаче, в развитието на нашето лозарство започват да се проявяват някои отрицателни тенденции - намаляване на площите, задържане и спадане на средните добиви. Тревожно е също влошеното агротехническо състояние на лозовите насаждения - силна заплетеност, голяма прореденост, нестабилни подпори и др. Въобще понижен е интересът към лозарството като отрасъл и поминък.

От 1985 до 1995 г. нови лозя почти не са създадени. В същото време продължава тенденцията за изоставане и лошо подържане на съществуващите лозя. След 1995 г., макар и с изключително бавни темпове, започва създаването на нови лозови насаждения. Към 2002 г. състоянието на лозарството в България може да се охарактеризира със следните цифри: обща площ на лозята - 1 146 300 дка: от тях десертни - 52 700 дка, червени винени - 609 120 дка и бели винени - 485 110 дка.

Причините за недоброто състояние на общественото ни лозарство са много, но две от тях са особено важни: намаляване на работоспособното население в селското стопанство и незадоволително материално-техническо и финансово обезпечаване на отрасъла.

Все пак заслужава да се отбележи, че новосъздадените, след 1995 г. лозя са пригодени за коренно различна от съществуващата технология: по-ниско стъбло, по-малки междуредови разстояния, по-голям брой лози в един декар, различна подпорна конструкция и което е най-важното -използвани са клонове от сортове за висококачествени бели и червени вина.

Насоките, в който ще се развива лозарството в нашата страна, ще се определят както от тенденциите в световното лозаро-винарско производство и изискванията на международните пазари, така и от измененията, които настъпват сега в селското ни стопанство - кооперативни и частни стопанства, възможности за осигуряване със съвременна техника и др. При винените сортове предпочитания ще имат високо добивните, висококачествените и с повишена устойчивост на студ сортове. Ще се увеличи делът на сортовете бяло грозде. При десертните лозя усилията ще се насочат към преодоляване на съществуващото моносортие.
III. Значение на лозарството за страната

Лозята в България заемат сравнително малък дял - около 3,4% от общата обработваема площ на страната за 1988 г. В предходни години този процент е достигал до 4%. Получената продукция е достигала до 18% от стойността на селскостопанското производство. Независимо от това лозовата култура играе съществена роля в нашия стопански и икономически живот.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лозарите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.