Мадарският конник


Категория на документа: Други



Археологическите разкопки в Мадара изваждат на бял свят останките от няколко светилища и култови места. Предназначението на всяко от тях може да се смята за обяснено. При изясняването на въпроса за съотношението и за евентуалната идейна и функционална връзка помежду им, според Д.Овчаров трябва да се прибегне до аналогии с тюркската религия, които могат да дадат ключ за разрешаването на редица проблеми.
Особено показателен,според Д.Овчаров е един пасаж от "История" на Т. Симоката. Той е доста често използван от мнозина изследвачи, но дълбокото му съдържание не е все още напълно разкрито. " Тюрките -отбелязва той - най- много от всичко почитат огъня, почитат въздуха и водата, пеят химни на земята, покланят се единствено на този, който е създал небето и земята и го наричат бог ". Както се вижда, в цялостната система на тюркските религиозни вярвания, природата заема като цяло и в конкретните си проявления особено важно място. Точно това може да обясни и причините, поради които прабългарите създават своя религиозен център именно под Мадарските скали. Суровата каменна грамада, обилно струящата вода и богатата растителност въздействали силно върху съзнанието на средновековния човек, свързан много тясно и със здрави нишки с природата, те предизвиквали, от една страна, неговото възхищение, а от друга - вселявали в душата му респект и страх и всичко това водело до одухотворяването на природните стихии и явления и до преклонението пред тях. В случая особено важен е фактът, че на едно място са били събрани всички необходими фактори за извършване на диференцирани култови действия, ето защо възникват няколко обособени светилища, в които били почитани отделни природни явления и обекти. Може да се смята, че предназначението на всяко едно от тези светилища и практикуваният в него култ са обяснени задоволително, но недостатъчно изяснена е връзката между тях, която ги прави отделни съставки на едно цяло - прабългарската религиозна система.

По всичко изглежда, че централно светилище и обединително звено за останалите - не само по местоположение, но и по значение, е било това в местността Даул таш.Той се разполага върху най-просторната тераса под скалите,където преди това съществувало тракийско светилище,съставено от култови ями и се допуска съществуването на открито светилище на Тангра2.Тази голяма и солидна постройка е определена още от нейния изследовател като езически храм,на мястото на който преди това се издигала според него раннохристиянска църква.На приложения у него план обаче е означено обратно съотношение между двете постройки3.Други автори я смятат за дворец,издигнат в средата на вътрешен двор около сради с верижен план4 или за езически храм,около който се развива комплекс от верижни постройки5.Тя се разглежда6 най-често като се репродуцира неточният план на Н.Мавродинов с някои различия.Неяснотите в съотношението на двата култови градежа се дължат на необнародваните наблюдения,извършени преди консервацията на сградата,както и на изпълнението на самата консервация.Съпоставянето на обнародваниете данни и наблюдения от сондажни разкопки на паметника през 1975-1976 г. позволяват да се попълни и уточни планът на сградата и съотношенито му с църквата.Според него основната част на сградата включва два вписани четириъгълника,вътрешният от които е снабден с предверие откъм изток.Общите размери на храма са : дължина 23,60 x 16,60 м , на вътрешния четириъгълник 20,80 x 11,50 м .Наклонът на терена от изток на запад е наложил различна дълбочина на основите на зидовете откъм запад.Вътрешният четириъгълник с цялата източна стена,чиято дебелина е по-голяма от тази на стените на външния,е имал основа от два реда големи варовикови блокове върху тънка подложка от ломени камъни,изравнени с червен хоросан.Основите на външния четириъгълник били съставени от един ред блокове,а западният му зид поради наклона на терена-от два реда.Допълнително (веднага или по-късно) един тънък зид е оформил откъм изток обиколен коридор.Така вътрешният четириъгълник се оказва заобиколен от всички страни с неразлченени коридори-особеност,която позволява сградата наистина да се определи като култова. Предполага се, че капището под местността Даул таш е било посветено на върховния бог на прабългарите Тангра , но заедно с това се установява, че в него е имало жертвеници, посветени на огъня. Такъв религиозен синкретизъм не само е възможен, но е и лесно обясним, Като се има предвид въздействието, което оказва иранската култура върху прабългарската още в районите на задкавказието и Северното причерноморие при техните контакти с ираноезичните алани. Затова посочването на евентуалното влияние върху българските капища на храмовете на огъня от страна на иранските храмове на огъня е напълно закономерно. Свързването на Тангра, който е бог на небето, олицетворение на самото небе и респективно на светлината и слънцето , с огъня, който може да се тълкува като техен земен аналог, е напълно оправдано и правдоподобно.Важното в случая е да се подчертае решаващата роля на огъня в култовите действия на това капище /и подобните на него в останалите прабългарски средища/ и да се изтъкне неговата основна функция като средство за пречистване и освобождаване от нечистите сили.

Навярно в тясна връзка с гореспоменатото светилище е бил басейнът, построен в непосредствена близост с него. Смята се, че този басейн е служил за обредни действия - измиване след жертвоприношения, ритуално поръсване с вода и др. Водата е вземала участие и в самите храмове на огъня, където е установено наличието на неголеми зидани резервоари .Нейното значение се доближава до това на огъня, т.е. налице е вярата в очистващия характер на водата и затова могат да се посочат много писмени податки от ранната история на българската държава.Водата е била също така символ на вечното движение В природата и затова е била одухотворявана. Л. П. Потапов съобщава за записани от него специални моления към " стопанина на водата " у някои алтайски племена. Това според някои изследователи може да се види и в Мадара, където несъмнено обект на култово преклонение е бил спускащият се шеметно от голяма височина поток, който се е намирал в близост до Голямата пещера /сега вече пресъхнал/.

Откритата на същото място трикорабна църква се приема за по-ранна и се датира в 5-6 век7 или се смята за по-късна от него,като се отнася към ранното средновековие8.Съотношенето между езическия храм и църквата е дискусионен въпрос,заложен още в плана на откривателя Ив.Велков,в който съществуват противоречия.Североизточният ъгъл на църквата е пресечен от зида н храма,а югоизточният лежи върху храма т.е. в първия случай храмът трябва да се смята за по-късен,а във втория- за по-ранен.При консервацията на двата паметника е отразена втората възможност вероятно по данни от направените преди това допълнителни археологически проучвания,които са останали необнародвани9.При сондажни проверки,извършени през 1975-1976 г. ( след консервацията),съотношението на основите на двете постройки показваше,че основите на църквата минават над траншеите за основи на езическия храм,запълнени с пръст и строителен трошляк след изваждането на каменните блокове.Ако не е извършена реставаторска намеса в оригиналното положение на основите,църквата трябва да се смята за по-късна и да се свърже с верижните сгради около нея,оформящи четириъгълен двор на манастир от втората половина на 9-10 век.Допълнителна подкрепа в полза на това може да бъде отсъствието на културен пласт от 5-6 век около църквата и под каменните подове на западното и северното крило на комплекса,което според допълнителни проучвания се определя като част от сгради,съвременни на езическия храм.Към това се добавя и предположението,че след покръстването храмът бил превърнат в църква чрез пристрояване на източната му стена на апсида10.Последното не се потвръждава поради липса на следи от апсида,за разлика от преустроения по този начин езически храм западно от Тронната палата в Плиска.Не е правен опит за датиране на църквата чрез анализ на нейния план.Тук мимоходом може да се отбележи,че тази силно скъсена базилика без притвор не изглежда да принадлежи на ранновизантийски базиликален тип,за който е характерно издължаването на корабите и задължителното оформяне на притвор.Тя по-скоро напомня на скъсените базилики от плисковски тип от втората половина на 9 век.

На около 300 м северно от релефа и на около 200 м от храма под Даул таш при два големи скални отломъка се разполагат четири постройки,които обикновено се схващат като синхронен комплекс.Някои различия в строителната техника и материали показват,че вероятно те се появили в различно,макар и близко време,а различната им планировка предполага и различно предназначение.Този архитектурен ансамбъл е определян най-често като култов.Свързва се с предполагаемото почитане на скалите и с култа към прадедите у прабългарите и в по-старите публикации се означава като "скално светилище"11 . Други автори го определят като светилище на Тангра12 . Определя се още като жилищен комплекс,означен по аналогия със сградата под Даул таш (Голям дворец) като Малък дворец13 или лятна ханска резиденция14.Мнението за свързването на постройките около малката скала с религиозните обряди на траките15 не получи подкрепа.

Общият поглед върху езическите градежи под скалите при Мадара показва,че те били издигнати върху най-удобните тераси и в близост с извори.Преобладават постройките с култов характер.Налице е съчетаване на строителна техника,характерна както за плисковските,така и за преславските градежи.В същото време постройките от комплекса северно от скалния релеф показват специфична строителна техника с употрвбата на ломен камък и малки дялани блокчета.Този факт вероятно трябва да се обяснява с различното време и различните строителни групи,издигнали съответните сгради.Пръснати свободно на голямо пространство,трите мадарски комплекса и вероятните открити култови площадки са образували колония от култови съоръжения,каквито другаде не са познати.Образуваните около тях след покръстването манастири показват запазване на тяхното значение като култови места.Това значение се съхранява и през периода на Второто българско царство,когато върху рушевините на някогашните църкви,както и върху развалините на комплекса около двете скални площадки се появяват големи некрополи.По същото време тук били издигнати две еднокорабни църкви,а в отвесните скали били издълбани монашески килии,съставящи най-големия и най-трудно достъпен скален манастир в днешна Североизточна България от 12-14 век

Откритите паметници при Мадара напълно покриват предложеното от Т. Симоката описание на религията на тюрките. Налице са явни и неоспорими следи от почитането на огъня, земята и водата; напълно естествено е да се допусне същото и за останалите природни компоненти . Но тази почит отстъпва на заден план, когато става въпрос за този, който е създал небето и земята и когото те наричат " бог ". Този пасаж у Симоката е особено важен, когато се изяснява структурата на религиозните вярвания у прабългарите. В него, както и в абсолютно всички прабългарски надписи, се говори само и единствено за бог в единствено число, макар сам той да не е назован със своето име, ако се изключи единствения надпис, намерен в Мадара, в който той е наречен Тангра . Точно този факт е особено показателен и дава пълното право да се твърди, че в Мадара култът към върховното божество е бил най-силно застъпен и е доминирал над останалите религиозни схващания.

Напоследък се прави опит да се докаже, че в конника от Мадарския релеф би могло да се открие изображението на Тангра . За да се утвърди подобно мнение, е необходимо да се докаже, че прабългарският бог-небе е бил наистина антропоморфизиран и да се очертае степента на тази антропоморфизация. Според С. Г. Кляшторни централноазиатският Тенгри е" неявно антропоморфизиран - той притежава известни човешки чувства, изразява своята воля чрез думи, но решенията си осъществява не чрез пряко въздействие, а чрез агенти -" природни агенти " и хората " .

Значително по - очевидна е персонификацията на Небето като "чудовищен огромен герой " в митологията на западнотюркските племена, влизащи в границите на Хазарския хаганат и това в случая е твърде важно, тъй като има пряко отношение към прабългарската култура, развивала се в активен пряк досег с хазарската.

Прабългарската религия трябва да се схваща като монотеистична, макар степента на монотеизация да е била в сравнително ранен етап на развитие. Култът към Тангра се извисявал над останалите и в определена степен ги е включвал в своята същност. Така вече лесно може да се обясни функционалното и органично съчетаване на гореописаните светилища. Може да се твърди, че в прабългарския пантеон присъства широко известният в тюркската религия Йер-суб, бог на свещената земя-вода, оформил се от синтеза на отделните култове към земята и водата , както и да се търсят материални останки, изображения и символи, свързани с почитането на тюркското женско божество Умай от ранните 6ългари. В заключение може да се посочи, че в религиозната система на прабългарите може да се потърси едно, макар и неосъзнато философско осмисляне на природата като съчетание на материалната субстанция /камъкът,земята/ с вечното движение / водата/ , обединени от пречистващата същност на огъня

III.Произход на името на култовия център Мадара

Историческите извори /писмени и епиграфски/ не дава възможност да се установи името на този култов център, но едва ли може да има съмнение, че то се е запазило в името на днешното село. На разрешаването на този въпрос са посветени немалко изследвания, които предлагат различни, често пъти противоположни тълкувания, голяма част от които не заслужават внимание.

Със скалите е свързан и първият опит за етимология на името.То е сближено с подобни съвременни гръцки наименования на планини в Мала Азия и Гърция,произлизащи от гръцкото мадарос"гол,плешив" или мадарас "голям камък,исполинска стена"16.Според другото становище името се извежда от тюркски език,като се свързва със скалния релеф,който от тази позиция се определя като изображение на легендарния вожд Матор или на герой (матор)17.Търсенето на произхода на името изглежда по-оправдано,ако се свързва с природните особености,които най-често стоят в основата на имената на забележителни природни феномени.Като много по-важен от скалите определящ за името природен фактор тук трябва да е била считана не скалата,а пълноводният извор,бликащ под Голямата пещера.До него през енеолита било създадено първото селище ,а по-късно се появява тракийското светилище.Той ще е бил свързан не само и не толкова с бита,но преди всико с религията поради универсалната представа за свещеното и лечебно значение на подобни извори18.Мадарон се наричал през 10 век един лечебен извор в околностите на Константинопол,както е забелязал още Д,Дечев.Етимологията на името може да се свърже с първоначалното значение на гръцкия глагол мадао "тека" и производното мадарос "разливащ се" .Тези форми имат пряко отношение към характера на водния източник и трябва да се вземат под внимание при търсене на произхода на името19.Нова възможност за търсене на по-стари местни източници на името е открито наскоро под скалите светилище на тракийския "Херос на Мармарития" , разположено на около 2 км северно от скалния релеф20.Въпросът се нуждае от специално езиковедско изследване.

IV.Анализ на релефа

Релефът е изсечен върху отвесна скала на Мадарското плато на 23 м височина. Намира се в близост до старите български столици Плиска и Преслав. Размерите на релефа са 3.1 м при основата и 2.6 м височина. Изобразява конник в естествена големина в ход на дясно, следван от куче. В краката му е легнал лъв, в обратна посока. Конникът е в ход север - юг, което съвпада с мислената права линия, съединяваща столиците Плиска и Константинопол. Конят е изобразен "газещ" и "тъпчещ" лъва (символ на Византия), като предният десен крак на коня е притиснал лъва към земята, а левият му заден крак се спуща надолу и забива копито в гърба на лъва. Около конника са представени няколко фрагментарно запазени надписа на средновековен гръцки език21, които според Бешевлиев22 са от времето на Тервел (700-721), Крум (803-814) и Омуртаг (814-831). В тях се четат имената на българските канове Тервел, Кормисош и др. След налагането на християнството, конникът е отъждествяван по всяка вероятност със Св. Георги. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното средновековие. През 1979 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Първи сведения за релефа Мадарски конник дава унгарският пътешественик ФеликсКаниц23. Според него релефът е от времето на Римската империя. От тогава до наши дни историческата наука предлага различни хипотези с които да обясни произхода на скалния релеф: тракийски конник24, герой от националния епос на прабългарите или прабългарскобожество25, митологично-поетичен герой на прабългарите26, ловуващ конник и тържествуващ владетел (вероятно кан Крум27), прабългарски бог и синкретичен образ от изчезналия епос на прабългарите28. В голяма степен представата за релефа Мадарски конник, че изобразява персонаж от прабългарската митология идва от предполаганата на тюркска основа семантика на названието Мадара. Някои езиковеди изхождат от раннотюркски езикови аналогии и го превеждат като "герой, храбрец". Други приемат, че името Мадара произлиза от гръцката дума Μαδαρος (плешив, гол, необрасъл) заради липсата на растителност по скалите29. Виндо-иранския свят съществуват стотици топоними, подобни на Мадара, които се извеждатот madar (майка) От особена важност е изказаното от Р. Рашев мнение, според когото тълкуването на скалния релеф като образ на български владетел не може да се постави под съмнение и може да се приеме, че "се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос"30

Релефът е изследван също от австрийски и руски учени. И. Щиговски, експерт по изкуствата (Виена) посочва връзката на изкуството при прабългарите с предна Азия. Още в древен Египет, Асирия и особено по-късно в Персия, силата на побеждаващия владетел се представя с различни сцени, при които той сразява лъв. С течение на времето те се свързват с конкретни битки и победи. След VI-ти век към тях се добавя и образа на куче. Идеята на изобразяването е винаги да се акцентира върху триумфа на воина - победител.

Руският археолог и историк Ф. И. Успенски31 характеризира Мадарския релеф като "най-древен и интригуващ старобългарски паметник", "изключително уникален" и "най-забележителен". Според него в Равена, където се установяват прабългарите на Алцек (и по-рано на Алциок), има подобен паметник с релефно изображение на конник, който може да се сравни с изображението при Мадара32.

През 1929 г . руският византолог Х. П. Кондаков датира релефа при Мадара в началото на VIII-ми век и посочва някои различия между него и подобните му древноперсийски скални релефи.

Идеята, че релефът изобразява тракийския конник-херос е многократно изказвана, но срещу нея има неоспорими аргументи. Тя е трудно защитима поради няколко факта. Например, при Мадарския релеф конникът е със стремена и седло, непознати на траките и по-късните европейски народи до VI-ти век33. Важен контрааргумент също е фактът, че в огромния брой изображения на тракийски конник, кучето и лъвът са съюзници на конника, докато приМадарския релеф, лъвът е явен враг34. Географската близост на релефа до столицата Плиска, както и детайлите, доколкото са запазени, също подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа. Конят има подчертано мощни форми и наподобява други изображения на коне, откривани при строежи в близката столица Плиска35. Аргумент са и надписите около конника, които съобщават за събития, засягащи България и Византия при Тервел, Кормисош и Омуртаг. Иконографските особености на релефа Мадарски конник също показват, че той представлява произведение на българската релефна пластика от началото на VIII-ми век.

В настоящия момент релефът е силно повреден от скалната ерозия и е съхранил само най-общите елементи от първоначалната си композиция.

Според Ст. Станчев36, повечето изследователи на релефа са единодушни, че десният крак на конника е поставен в стреме, което се държи на ремък, закачен за седло. Зад седлото личи високо облегало, а върху гърба на коня и под седлото има покривало. От сбруята на коня личат още юзда и подопашен ремък. Конникът е облечен в широка пола. Поставеният в стремето крак е в обувка без ток и с остър връх, насочен нагоре (кавказки тип ботуши). Между ушите на коня има дълбока дупка, вероятно служеща като гнездо за поставяне на украшение върху челото на коня. Най-приемливо е допускането, че на това място е бил втикнат кичур пера37, което се обосновава от факта, че подобна украса има върху челото на коня при една от каните на съкровището от Наги-сент-Миклош. Други от предполагаемите елементи са спорни и нееднозначни. Например, съществуват три предположения за предмета, който държи конникът във високо вдигнатата си лява ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. По отношение на дясната ръка някои приемат, че с нея конникът хвърля късо копие срещу поваления лъв, а други считат, че държи юздата на коня. Съществуват предположения, че ездачът е с наметало, подобно на Тракийския конник. Според нас, често срещаното твърдение, че на гърба си конникът носи лък, калъф за лък38 или калъф за стрели39 е също спорно, защото елементът е твърде неясен, а и липсват аналогии в други подобни изображения.Миятев40 отбелязва оцветяването в червено на конника. Бешевлиев41 също посочва някои от безспорните и спорните елементи. Според него релефът е ограден отчасти с жлеб. Червени са буквите и от околните надписи. Конникът е с широк надиплен кафтан. Десният му крак е обут в мека обувка без ток и поставен в стреме. С лявата ръка държи юздите. Ездачът седи върху седло с висок гръб, като на гърба си носи колчан. По шията на конника се спуска обилна коса.Така формулираните детайли навеждат на мисълта, изказвана от много автори, че релефът представлява развлекателна ловна сцена, в която конник и куче са нападнали лъв. Официалната и в същото време най-убедителна версия обаче е, че релефът изобразява триумфиращият български владетел (Тервел, Аспарух) от предхристиянската епоха42. Така се появява противоречие между изгражданата на основата на описаните детайли представа за ловна сцена и предполагаемата цел на художественото въздействие. Това показва, че предполагаемият състав от детайли е недостатъчен, неточен и вероятно далеч от първоначалната композиция на релефа.

Не малка вина за това имат ерозионните процеси. Предположението, че конят на Мадарския релеф е облечен в броня, намира потвърждение в следните исторически данни. Според византийски летописци, разположените пред стените на Цариград воини на кан Крум са носели железни брони. Както повечето от воините, така и отделни бойни коне на военначалници на по-висока длъжност също са били с брони. Като се вземат предвид откритите в района на Плиска, Мадара и Шабла военни инвентарни надписи, във въоръжението на местните гарнизони има голям брой ризници, наречени купе на езика на прабългарите. Според проф. Ст. Станилов войската на Крум, по персийски образец, е имала тежковъоръжени конници и такива конници, въоръжени в железни брони е имала войската и на Аспарух. Ясно е, че ако войската на Първото българско царство е включвала отделения с бронирани коне, то голяма част от пълководците и самия владетел също са използвали такива бойни коне, въоръжени с железни ризници като тази при Мадарския релеф. В армията на аварите, особено в първата половина от съществуването на аварската държава, също е имало значителна част тежко въоръжени конници, която е играла важна роля във войните с Византия.

Проф. Васил Ат. Василев43 пише, че основната част от конниците в българската войска били защитени с леки брони от плъст или твърди обработени кожи, а конете - от труднопробиваеми наметала.

Обоснованата по-горе хипотеза, че конят при релефа от Мадара е с броня, предполага нова представа за композиционната структура на изображението. Всьщност имаме пред себе си не лек, бърз и подвижен кон за лов, а боен кон с мощни форми, облечен в пълно бойно или парадно въоръжение. Съобразно тази бойна или парадна композиция на релефа трябва да се очаква и подходящо въоръжение на ездача, наличието на съответните знаци и символи, подчертаващи неговия висок владетелски сан. В тази връзка и по аналогия с конника на съкровището от Наги Сент Миклош ,се предполага, че във високо вдигнатата лява ръка ездачът държи не кана или ловджийски рог, а късо копие - сулица (или боздуган). Така спорният предмет, който се вижда зад лявото рамо на конника не е лък или колчан със стрели (които са по-скоро нападателни оръжия, или оръжия за лов), а кръгъл щит, целящ да осигури защитата на владетеля. Същите реалии, преметната през рамото сулица и окачен на рамото голям кръгъл щит, се виждат и върху оловния печат на Тервел, изработен по повод въздигането му в кесарско звание44. Бешевлиев също посочва наличието на аналогия между Мадарския конник и изображението върху моливдовула на Тервел45. Тези реалии са в полза на хипотезата, че Мадарският конник изобразява кан Тервел.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мадарският конник 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.