Малцинствата в България (ромите)


Категория на документа: Други


 Югозападен университет "Неофит Рилски" - гр. Благоевград

Факултет по изкуства

Курсова работа

на тема:

"Малцинствата в България"

(Ромите)

Изготвил: Проверил:

Димитринка Петрова д-р Григор Григоров

Културология IV курс

Фак.№10400121001

гр. Благоевград, 2013

От векове насам нашата нация не е хомогенна. Арменци, власи, евреи, роми, турци трайно са се вписвали в историческото развитие на България. Мюсюлмани и християни са живели "плет до плет", празнували са заедно сватби, кръщенета и годежи. Но познаваме ли достатъчно етносите, населяващи нашите земи, техните кологитни обичаи и историческа съдба? Какво знаем за ромите, армъните и татарите?

Циганите, както ги наричат "другите" в България, а самите те се наричат рома, се появяват в Европа в края на Средновековието. Първите групи роми пристигат в нашия континент от изток през XII и XV в. Различни легенди съществуват за техния стар период - че са потомци на легендарни библейски личност, че родината им е Египет, Африка,Месопотамия, Източна Азия. Истинската им родина обаче е Индия. Това било открито случайно през XVIIIв. от унгарски студент, който учил в Лайденския университет (Германия). Разговаряйки с трима младежи от Малабар - Индия, той забелязал, че езикът им прилича на циганския. Това откритие инспирира към края на същия век в Унгария провеждането на сравнително изследване на ромската терминология и индийските езици. Последното позволява формирането на тезата, по - късно потвърдена от филолозите, че общностите, "цигански" или "ромски", произхождат от Индия, а миграцията им се развива в продълженние на няколко века преди пристигането им в Европа.

Първите исторически сведения за циганско присъствие на Балканите и по нашите земи датират около началото на XI в., когато византийският император Никифор I Геник заселва "атциганите" в Тракия. На ниво съвременни фолклорни легенди, циганите в България разказват, че цигани са били ковачите, на които българският хан Крум наредил да обковат със сребро черепа на убития през 811г. В битката при Върбишкия проход визаантийския император и да му направят от този череп чаша, с която вдигнал наздравица в чест на победата. Най - ранни сведения за тях в българската държава се срещат в грамотата, дадена от цар Иван Шишман на Рилския манастир.

В Османската империя протичат активни процеси на усядане на циганите в градовете и селата в обособени цигански махали. Основните занаяти на циганите са да бъдат музиканти, танцьорки, ковачи, калайджии, златари, обущари, кожари, шивачи, бояджии, месари. В много случаи те изкарват прехраната си с разнообразен черен, неквалифициран труд или просия, а понякога и дейности, нарушаващи законите на империята. Сравнително срещано занятие при жените циганки в империята е продажната любов.

От васалните на империята Дунавски княжества Влашко и Молдова постоянно бягат роби цигани. През XVII и XVIII в.големи групи цигани се заселват на юг от Дунава в Османската мперия - т. нар. "стари власи" (гурбети, влахички, влахоря, лахо и др.)

През първата четвърт на XX в. за циганско малцинско в България има откъслечни сведения. Потискани, унижавани и дскриминирани от властите, сред обикновените българи ромите срещат добронамереност и разбиране. Въпреки превратностите на времето те успяват да се запазят като устойчив, с изключително богата душевност народ, със свои език, традиции и култура.

Изследователите класифицират следните главни групи цигани :"български цигани" (дасикане рома), "турски цигани" (хорохане рома), "влашки цигани" (лахова) и най-малката група на "кардашите" (ловари). Последните са и най-богатите и издигнати цигани в страната, като една част от тях живее от кражби. Всяка група на циганите има подгрупи: йерлии(уседнали), бургуджии, калайджии, кошничари, ковачи, ,узиканти, урсари и др. Сред българските цигани основната маса са християни (евангелисти), турските цигани са мюсюлмани, но голяма част празнуват и християнските празници, а влашките цигани се представят като християни, с изключение на част от "лаховите", които са приели исляма.

Семейството е глава ценност на циганите. Създаването на свое семейство и раждането на повече деца повишава социалния статус на рома в общността му и това е една от най-висшите традиционни ценности в ромската култура. От най-ранна възраст момчетата усвояват традиционния занаят, а момичетата помагат на майките си в къщната работа и се грижат за по-малките братчета и сестричета. Изискването булката да е девствена все още се спазва много стриктно в ромската общност.

Преди и по времето на Втората световна война в някои страни се провежда най-крайната антиромска кампания за унищожение. В Германия започва Холокост - нацистки геноцид спрямом евреите, циганите и други, главно в периода след 1941г. От 1935г. Циганите са лишени от гражданство и им е даден статут на граждани "втора класа", а малко след това ромският проблем започва да се възприема като расов въпрос. Поставени са под домаешн арест, а след това - депортирани в Полша.

Наред с евреите ромите също са засегнати от расисткото законодателство на българското правителство по време на Втората световна война.

В първите години след войната правителството на Отечествения фронт провежда сред ромите т. нар. Линия на социалистическо национално изграждане. През този период от българската история се признават на малцинствата повече права и свободи, отколкото в по-късни времена. На ромите е дадена ограничена културна автономия, което за тях означава създаване на културни огранизации, изграждане на специални училища издаване на собствени вестници.

През 50- те години на миналия век се предприемат мерки за заселване на ромите - около 20 000 ромски семейства предимно от Дунавската равнина получават земя и кредити, за да могат да си построят собствени жилища.

В края на 70- те години Секретариатът на ЦК на БКП обръща внимание върху факта, че само 30% от ромите завършват училища, а над половината от възрастното население е неграмотно. Жилищният въпрос също се поставя на дневен ред. Въпреки тези изводи решаването на циганските проблеми остава само на книга.

Кризата на прехода след 1989г. Засегна в голяма степен ромите в България, които се оказват в омагьосания кръг на безработицата, мизерията и престъпността. Продължаващата тенденция за увеличение на раждаемостта контрастира с увеличението броя на децата с увреждания и хронични заболявания, както и на изоставените от родителите деца. Резкият спад на посещаемостта на училище от ромските деца през последните години има трайни негативни последици - десетки хиляди млади хора остават неграмотни, без трудови навици и квалификации.

През последните 120 години броят на ромите в България нараства бързо поради високата им плодовитост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Малцинствата в България (ромите) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.