Маргарет Tачър като личност и политически лидер


Категория на документа: Други


26
6. Характеристика на личността на Маргарет Тачър
6.1. Възхитените:
6.2. Възмутените:
28
28
29
7. Заключение
34
Използвана литература:
36


"Той наш човек ли е?" - този въпрос стана мото за годините на управлението на Тачър. Задаваше го самата мисис Тачър и той беше ключов в теста, през който политиците и другите обществени ръководители трябваше да преминат, домогвайки се до благоволението ѝ. Тази единствена фраза резюмира начина, по който тя виждаше мисията си. А тя бе да подбере кадри сред съмишленици, които заедно с нея щяха да променят лицето на Консервативната партия и да помогнат за възраждането на Британия." [1]

1. Увод
Маргарет Тачър е първата жена министър - председател на Великобритания, втората най-дълго заемала този пост в историята на нацията и отново първата, която някога е оглавявала челна западна демократична сила. Най-известна английска лидерка след Уинстън Чърчил, името ѝ стана синоним на една политическа философия - "тачъризъм". Превъзнасяна от консерваторите и ругана от левите, по време на управлението си тя срина следвоенната държава, грижеща се за всеобщото добруване, и преоткри Британия за следващия век. Нейното кредо все още се чувства в Англия, а окончателната преценка за мъдростта и стойността на лидерството ѝ продължава да се дискутира.
Смъртта на Маргарет Тачър ни кара да си припомним нейните дела. [2]
Решението ми да разгледам и опиша нейният живот е важната роля, която тя изиграва в икономическия и политическия живот на Великобритания и Европа. Изключителното ѝ влияние се дължи не толкова на успеха или провала на нейната политика, колкото на отстраненото от нея съмнение, че жена може да ръководи голяма световна сила.
Маргарет Тачър е политически феномен. Тя е един от така наречените родени лидери, пример за политик с кауза и твърди принципи, които успява да отстои, започвайки от едно от най-ниските стъпала в йерархията в обществото и достигайки до най-високото. Никога не отстъпи от принципите си, утвърждаващи независимостта и свободата на всеки човек и за мен тя е част от поредицата гениални европейски политически лидери на 20-ти век. [3]
2. Англия през зимата на 1978 - 1979 г.
По Британските улици се трупат камари боклуци, в които ровят плъхове. Бензиностанциите са затворени, линейките не реагират на спешни повиквания. Британските железници издават най-късия бюлетин в своята история: "Днес не се движат влакове". Профсъюзите за пореден път са парализирали Англия. В и без това стагниращата икономика се възцарява хаос. Огромни, трудноподвижни държавни предприятия са на червено, инфлацията се колебае около десетте процента, безработицата достига рекордно равнище.
Зима на анархията. В Ливърпул дори не погребват мъртвите. Радикалните лозунги срещу профсъюзите и държавната икономика печелят все повече привърженици. [4]
Какво лекарство е нужно на една такава нация, затънала в спорове, междуособици и в трагичната неспособност да намери ясни, прости и действени рецепти за излизане от кризата? Кому трябва да се вярва във време на циклично повтарящи се кризи, които препъват националния живот?
След десетилетия на отстъпки пред натиска на профсъюзите и на розовия сън за "социалната държава", които превърнаха Великобритания във второстепенна политическа, икономическа и военна сила, след бягството на националния капитал и увеличаването на обществената и личната безотговорност, идваше часът на ограниченията и твърдия монетаризъм. Кой щеше да поеме ролята на доктора? Стори го Маргарет Тачър, реформирала първо вижданията и привичките на своята Консервативна партия, преди да се заеме с обществото. Водена от убеждението си, че "желязото се калява в огъня" и че не си "струва да приемеш нещата само защото другите го правят" - едно кредо, завещано ѝ от баща ѝ Алфред Робъртс. [5]

3. Биография
3.1. Ранен живот
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, Графство Линкълншир в Източна Англия. Баща ѝ Алфред е бакалин(притежава малка бакалия) и методистки проповедник в града, активен в местната политика. Нейното семейство, което включва сестра ѝ Мюриъл и майка им Беатрис, живее над магазина,където се намирал апартамент без топла вода и тоалетна. Алфред Робъртс е човек самообразовал се, посветил силите си на образованието и на обществената служба. Маргарет наследява от него интереса си към политиката-той е дългогодишен член на градския съвет и кмет на Грантъм. Когато Лейбъристката партия спечелила контрола над Съвета в Грантъм през 1945 г., Алфред Робъртс не бил преизбран на длъжността си, решение, което повлияло много на Тачър. [2]

Родителите на Маргарет вярват в спестовността, прилежността и образованието-и най- вече в морала. Бащата има твърди максими: Работи упорито. Следвай принципите си. Служи на общността. Тачър още от рано възприема викторианските ценности за труда и индивидуалния успех. Когато Маги пораснала, ѝ давали два пенса за седмични разходи, а за празниците и рождените дни малко повече. Но момичето не ги изхарчвало веднага за сладолед. Парите били влагани в банкова сметка, за да "работят". Така я учел баща ѝ. Да не се харчи напразно бил най-важният урок от детството, който Маргарет усвоява много добре. Другият са разговорите за политика, които водят баща и дъщеря. На 10 години Маги отива в частно училище за девойки и всяка година завършва с най - висок успех. Не толкова заради изключителните си способности, колкото поради упоритостта, здравото зубрене и умението ѝ да се съсредоточава. В самия разгар на Втората световна война през 1944 г. Маргарет е приета в елитния Оксфордски колеж в Самървил, където следва химия. Младите дами в Оксфорд идват от скъпи частни училища, причисляват се към ляволибералната вихрушка и се мръщят на провинциалистката със саморъчно ушити дрехи, която на всичкото отгоре споделя идеите на консервативната партия. Състудентите ѝ не бързат да се сприятеляват с нея, защото безкрайните ѝ разцъждения върху политиката им звучата като развалена плоча. Затова пък в Асоциацията на консерваторите в Оксфорд Маги има предостатъчно слушатели. Избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. -едва третата жена, която застава на този пост. Като нейната дейност там се превръща в най-голямата ѝ страст.Тя често успява да разяри опонентите си. Веднъж един от присъстващите прекъсва страстния ѝ монолог с въпроса: "Вие политик ли ще станете, Маргарет?" Тя премълчава, но решението зрее в главата ѝ: "Да, аз искам да стана член на парламента". След като завършва университета през 1947 г. получава диплома за бакалавър и работи като химик-изследовател в Колчестър. Помага за развитието на метод за запазването на сладоледа и е част от екипа, който развива първия замразен сладолед. [4]

3.2. Политическа кариера (1950 - 1970)
По време на изборите през 1950 г., Маргарет е най-младата жена кандидат сред консерваторите. Макар че губи на изборите, тя прави впечатление на ръководителите на Консервативната партия с енергията и умението си да води дебати. На 23 години Маги вече участва в изборите като кандидат от един от лондонските райони. За мястото претендират още 26 души - всичките мъже. Но побеждава Маргарет. Тя спечелва сигурно място при либералите в Дратфорд, което отново печели на изборите през 1951. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я довежда до контакт с Денис Тачър, заможен предприемач. Любовта между двамата не пламва от пръв поглед. По време на едно тържрство Денис Тачър се качва на трибуната и обявява, че ще се ожени за Маргарет. На 13 декември 1951 г. тя застава пред олтара не в бяла, а в яркосиня копринена кадифена рокля. Първо, защото Денис не се женил за първи път. И второ, защото след сватбата дрехата можела да се носи като вечерна рокля. Третото съображение е защото синьото е цветът на консерваторите. След брака започва да учи право и скоро разбира, че е бременна. По същото време на английския трон сяда кралица Елизабет, а въодушевлената от събитието Маргарет написва статия със заглавие: "Събудете се жени!" "Защо жена да не бъде министър на финансите или на външните работи?" -пита тя от страниците на вестника. Но не поставя въпроса: "Защо жена да не стане министър-председател?" - това предположение изглежда фантастично дори за нея, бременната домакиня, опитваща се да стане адвокат. Две години по късно се раждат близнаците -Марк, бизнесмен с проблеми, обвинен в опит за преврат в Екваториална Гвинея, и Керъл, която се захваща с журналистиката - ненавиждана от майка ѝ професия.
"Изпит през май, близнаци през август и диплома за адвокат през декември. Няма друга жена, която да може да повтори този рекорд!" - хвали се Денис пред приятелите си. Когато порастват, Марк и Керъл не пропускат да напомнят на майка си и за студената овесена каша, и за други нейни провинения, раняващи детските им души. Веднъж Маргарет изхвърлила в боклука старите играчки, които според нея били омръзнали на децата. И през ум не ѝ минало да поиска мнението на близнаците. Сълзите на Марк и Керъл я заварват неподготвена. На свой ред години по-късно децата докарват майка си до сълзи. Когато Марк избягал на рали в Африка, всички специални служби в Англия били вдигнати на крак. А той дори не си направил труда да позвъни по телефона на отчаяните си родители. Като зрял мъж той продължава да тормози помощниците на Тачър с нескончаемите си упреци и глупави искания. Най-накрая баща му го устройва на работа в собствената си компания и го изпраща зад Океана. Там Марк се жени и малко по късно Маргарет става баба.
Керъл цял живот се стреми да излезе от сянката на майка си. Тя се учи добре и по късно работи като журналистка в Австралия и Англия. Но навсякъде не пропускат да ѝ напомнят чия дъщеря е и винаги се случва така, че я уволняват първа. Не ѝ провървява и в любовта. Мъжете виждат в нея най-вече възможност за политическа кариера. И докато Керъл страда, че е дъщеря на майка си, Марк си прекарва добре именно защото е син на майка си. Но не само двете деца на Маргарет страдат. Тя практикува като адвокат до 1959 г., когато печели място в Камарата на представителите от богатото предградие на Лондон Финчли. Една от 25 - жени сред 600 мъже. Депутатката Тачър е красноречива, работи усърдно, спи по четири, най-много по шест часа в денонощие. Така тя израства постепенно в йерархията на Консервативната партия. През 1962 г. е определена за заместник-министър в Министерството на пенсиите и националните осигуровки, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Две години по-късно е вече сред старшите ръководители на партията. Когато сър Алек Дъглас - Хоум се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за Жилищното строителство и земята. [6]
Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм. Тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство. Определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за Горивата през 1967 г., след това се издига до Транспорт и накрая Образование преди изборите през 1970 г. [7]

3.2.1. В кабинета на Хийт
Когато през 1970 г. Едуард Хийт е избран за министър-председател и довежда след 6-годишна пауза Консервативната партия отново на власт, Тачър е назначена за министър на образованието и науката и е единствената жена в неговия кабинет. Медиите са възхитени. Красива жена в парламента, мама с близнаци в министерството - все новости. [4]
В първите месеци в кабинета е принудена да направи значителни икономии на средства и намаление на бюджета за образованието. Тя решава, че премахването на безплатното мляко в училищата би било по-безболезнено от другите мерки. Тогава Маргарет отменя безплатното мляко за учениците от седем до единадесет години. Спестената сума е в размер на 19 млн. щ. долара. Въпреки всичко, опозицията и булевардната преса се обръщат против нея. Жена, която не дава мляко на децата, се държи като "пещерно същество" , както я заклеймява един оратор. "Отсервирайте мръсницата!"- крещят от задните банки. Това провокира вълна от обществен протест, който и спечелва прозвището "Maggie Thatcher, milk snatcher". [8]
Маргарет завинаги трябва да се примири с прозвището "Крадлата на мляко". Тя не се срамува да храни съпруга си с остатъците от официалните обеди: "Това е удобно, икономично, а освен това парите на английските данъкоплатци не отиват на боклука". Но англичаните продължават да не я разбират и да не я харесват. Веднъж на улицата я замерят с парче тухла, което оставя голяма синина на гърдите ѝ. Когато влиза в парламентарната зала, Маргарет често чува как на първите редове си шепнат: "Пак тази дяволска жена", а от задните се носи подвикването: "Махай се, кучко!" "Защо не пратиш всичко по дяволите?" - пита я Денис. Но макар по бузите ѝ да се стичат сълзи, Маргарет е непреклонна: "И през ум не ми минава. Никога няма да ме принудят да направя нещо против волята си."
Тачър продължава да залага на конфронтацията. И по отношение на половете. Аборти, равнопоставеност - тя гласува последователно с десните. Определя феминистките като жени, които искат да получат нещо даром, без да работят. Убедена е, че ги познава от Оксфорд. А спомените ѝ оттам са лоши. Тя настоява за по-голяма местна автономия в образователната политика и въпреки че е против по - големите държавни разходи, всъщност увеличава бюджетана образованието. [6]
Нейното време се отличава с много предложения за повече местна образователна власт, за отхвърляне на хуманитарните училища и приемане на многопрофилирано средно образование, което тя одобрява, дори на това да се гледа като политика на левите. Тачър също защитава бюджета на Свободния Университет от опитите да бъде намален.
Маргарет спечелва симпатиите на привържениците на партията, разочаровани от вечно лавиращия председател Едуард Хийт. Партийната маса отдавна иска твърд курс срещу емигранти, общообразователни училища, профсъюзи, бунтуващи се студенти. Обсъждат се премълчавани дълго време идеи: свободен пазар, приватизация, намаляване на данъците. [9]
Хийт не успява да се задържи. В 1974 г. правителството му е свалено, тъй като до голяма степен не успява да постигне съгласие със силните профсъюзи и да се справи с рецесията след енергийната криза през 1973 г. Според Тачър консерваторите са загубили вяра в свободната икономика и е трябвало да намалят разходите и държавния контрол. През 1975 г. тя се кандидатира за лидер на Консервативната партия, на 11 февруари 1975 г. побеждава и става първата жена, оглавила голяма политическа партия в 700-годишната английска парламентарна история. [7]

3.2.2. Лидер на опозицията
След загубата на консерваторите през февруари 1974 г., Тачър отново е назначена - за Екологичен секретар в сянка. По време на тази работа тя предприема политика на отхвърляне на класовата система, която заплаща за работата на местните правителства, което от своя страна се оказва популярна политика в консервативната партия.
Новата опозиционна водачка няма нищо против да я фотографират с престилка до печката, разказва как пере и готви. По този начин отнема страха на избирателите от мъжки пол и предлага на жените възможност да се идентифицират с нея. Дали ще издържи? Разбира се. Както издържа всяка жена, която става нощем, за да нагледа децата си. В сравнение с женската работа политиката е "a doddle" - детска играчка.
Маргарет Тачър не се старае да прикрие пола си, а го използва като коз. Имитира роли, в които мъжете признават женския авторитет. Обяснява положението като строга учителка, а когато разяснява пред нацията реформите си, звучи като лекарка, предписваща силен медикамент. [6]



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Маргарет Tачър като личност и политически лидер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.