Маргарет Tачър като личност и политически лидер


Категория на документа: Други


Днес мястото на този губещ влияние подход се заема от идеите на западната либерална левица, според представителите на която "единственият начин да не се позволи на национализма да поражда нови войни и жестокости е, казано без заобикалки, заличаването на националната принадлежност." Този утопичен интернационализъм, който много политици открито защитават и в собствените си страни, проповядва, че само международните политически, юридически и военни институции биха могли да наложат нужните стандарти за цивилизовано поведение. Очевидно това са същите гласове, прокламиращи залеза на националната държава.
За Тачър успешното бъдеще на Балканите е пряко обвързано с преосмисляне на същността на националната държава и национализма. Националната държава не е държава, в която живее само една нация. Тя е държава, в която общите исторически и кръвни връзки сред мнозинството от населението задават особеното единство и близост между неговите представители. Това не означава, че малцинствата са лишени от правата, които им се полагат по силата на това, че са граждани. Държавата е правна общност. "Грижата за човешките права трябва да е в съзвучие с чувството за национална принадлежност, за да се гарантира, че националната държава е едновременно силна и демократична." Новото поколение политици в Югоизточна Европа трябва да изградят едно съвременно разбиране на националната държава, стъпило върху човешкото достойнство, демокрацията и върховенството на правото. [7]

3.4. Падане от власт
Новата система на Тачър да замени местните правителствени данъци е издадена за Шотландия през 1989 г. и за Англия и Уелс през 1990 г. Посочените данъци са заменени от "обществени такси" (по-познати като "изборни такси"), които са с еднаква стойност за всеки местен жител. Предвиждат се ограничени отстъпки за социално слабите. Това се оказва най-неприеманата политика от нейното управление. Таксите са въведени рано в Шотландия, като при всички случаи облагаемата стойност би била преоценена през 1989 г.; това довежда до обвинения, че Шотландия е "опитно поле". Тачър вярва, че новите данъци ще бъдат одобрени и е убедена от шотландските консерватори да ги въведе по-рано. Въпреки нейните надежди, ранното въвеждане на таксите води до рязък спада на популярността на Консервативната партия в Шотландия.
Допълнителни проблеми се появяват, когато много от данъчните норми, наложени от местните съвети, се оказват много по-високи от предвижданията. Някои спорят, че местните съвети гледат на въвеждането на системата за данъци като възможност да увеличат значително събираните суми, преценявайки (правилно), че за това ще бъдат обвинявани тези, които са въвели данъчната система, а не местните управители.
Голямата демонстрация в Лондон срещу данъците на 31 март 1990, датата преди те да бъдат въведени в Англия и Уелс, се превръща в бунт. Милиони хора се противопоставят на плащането на данъците. Тачър отказва да направи компромис и да промени данъците, но неодобрението се оказва основен фактор за нейното падане от власт. Едно от последните ѝ действия в кабинета е да окаже натиск на президента на САЩ Джордж Х. У. Буш да разгърне армията си в Близкия изток и да се противопостави на навлизането на армията на Саддам Хюсеин в Кувейт. [9]
Преди конференцията на Консервативната партия през октомври 1990 г. Тачър убеждава новия си канцлер Джон Мейджър да намали лихвите с 1%. Мейджър я убеждава, че единственият начин да поддържа валутната стабилност е Великобритания да се присъедини към Механизма за разменните валутни курсове.
Икономически революцията на Тачър е пълен успех. С годините обаче Маги става все по агресивна. С еднаква острота напада министри, журналисти и чужди правителствени глави. През есента на 1990 г. арогантността ѝ става непоносима и застаршава шансовете на торите да продължат да управляват. Самата партия сваля своята премиер-министърка. [6]

3.5. Далеч от властта
Маргарет Тачър оставя впечатлението за една имперска фигура, която изненадва и учудва журналистите с употребата на кралското "Ние" ("Ние станахме баба"). Получените от консерваторите на изборите през 1987 г. 42,3% са почти идентични с тези от 1983 г. и и осигуряват комфортно мнозинство, но популярността й отбелязва значителен спад, след като икономическия бум се обръща в упадък (рухването на борсовия пазар през окромври 1987 г. помита 24% от стойността на акциите) и след въвеждането на поголовния данък. Разногласията в кабинета стават очевидни след оставката на ключови фигури от типа на финансовия министър Лоусън и вицепремиера Хоу. Неговата последна реч през 1990 г. представлява унищожителна критика на нейния дипломатически стил и заклет антиевропеизъм и представлява опледелено предизвикателство към лидерските и качества. Предизвикателството е подето от Майкъл Хезълтайн. На първия кръг от изборите за лидер на партията на Тачър не и достигат съвсем малко гласове, за да спечели победата (тя печели 204 гласа срещу 152 за Хезълтайн), но губи подкрепата на две пети от консервативните членове на парламента и според мнението на членовете на кабинета не би могла да спечели на втория тур. Това довежда до нейната оставка, която не е предизвикана от парламентарно или изборно поражение, а поради разцепление в собствената и консервативна партия. [7]
През 1990 г. Консервативната партия изглежда силно политически уязвима от вътрешно предизвикателство заради противниците на политиката на Тачър, свързана с местните данъци. В този момент в страната лихвеният процент е 15 на сто и това не е в интерес на собствениците на жилища, предприемачите и бизнеса. Съществуват разделения в партията и сред политическата класа за подходящия начин на европейска интеграция. Тачър е скептична спрямо идеята за Обединена Европа.
Предизвикателството е отправено чрез напускането на сър Джефри Хау на 1 ноември, когото Тачър е унижила на заседания на правителството. Хау осъжда политиката на Тачър по въпросите за Европейската общност и открито приканва "останалите да обмислят собственото си поведение". [10]
Към края на третия си мандат Тачър вече не се чувства като обикновен човек. Тя е самата Англия. Не ѝ достигат нито фантазия, нито чувство за хумор, за да повярва, че няма да я изберат. В последния ден от управлението си се разплаква, защото няколко човека от екипа ѝ преминават на страната на победителя. Но Тачър успява да се овладее и да изиграе в парламента най-ефектното преставление на своя живот. Речта ѝ е толкова емоционална, че дори противниците ѝ лейбъристи стават от местата си с думите: "Англичаните трябва да са полудели, за да не одобрят такъв уникален кандидат." [6]
На 22 ноември малко след 9:30 ч. Тачър заявява, че няма да бъде кандидат във втория кръг на вътрешнопартийните избори (първият кръг не определя победител само с няколко гласа, които биха ѝ осигурили автоматично преизбиране за председател на Консервативната партия). Така тя се отказва от по-нататъшната възможност да бъде министър-председател. Тачър подкрепя Джон Мейджър като неин наследник и се пенсионира от парламента през 1992 г. [10]
Маргарет Тачър е първият британски пемиер, който успява да победи на три пооследователни изборни кампании (от времето на лорд Ливърпул през (1812 - 1827) и има най-дългия непрекъснат срок на управление през 20 век. Политическата сцена е напълно променена от приватизацията, промените в профсъюзното законодателство и местното управление, а също и от въвеждането на пазарните сили в социалната държава. В политиката сега се установява нов консенсус, който е много по-различен от характерния за миналото бътскелизъм: като Лейбъристката партия приема голяма част от консервативния дневен ред, най-вече по въпросите на трудовото законодаателство и приватизацоята. У нея няма никакво съмнение за степента на собствената и значимост: "Тачъризмът не е само за едно десетилетия - заявява триумфално тя през 1990 г., - той е за векове." По-късно сме свидетели на едно по-трезво обобщение до което тя достига с своите мемояри: "В политиката няма окончателни победи." Оттегля се от Камарата на общините през 1992 г. и приема пожизнено перство. [2]

3.6. След политическа кариера
През 1992 г. тя е титулувана баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър получава титлата баронет през 1991 г. През юли същата година Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за геополитически консултант със заплата от 250 000$ на година и годишно дарение от 250 000$ за нейната фондация. Тачър помага на компанията да навлезе на пазара в Централна Европа, бившия Съветски Съюз, Китай, Виетнам, както и в борбата с наложената забрана от Европейската Общност за рекламиране на тютюн.
Тя пише мемоарите си в два тома. Въпреки че привидно подкрепя политическите идеи на Джон Мейджър, много от тях не ѝ допадат. Мейджър ще коментира по-късно, че намира отношението ѝ за нетолерантно. Тя открито подкрепя Уилям Хейг за председател на Консервативната партия през 1997 г.
През 1998 г. тя посещава бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет, докато той се намира под домашен арест в Лондон, с повдигнати обвинения за мъчения и убийство.
Тя активно подкрепя изборната кампания на Консервативната партия през 2001 г. На 22 март 2002 лекарите ѝ и препоръчват да не изнася повече обществени речи по здравословни причини, след като е получила няколко леки сърдечни удара.
На 26 юни 2003 остава вдовица.
През 2004 г. присъства на погребението на бившия US президент и близък неин съюзник Роналд Рейгън.
Юни 2005 г. получава Ордена на Жартиерата - най - високото британско отличие. През 2007 г. тя открива своя статуя в парламента с думите: "Бих предпочела стомана, но бронзът също върши работа. Няма да хване ръжда", намеквайки образно, че ще остане завинаги в историята.
Проявявайки характерната си твърдост, баронеса Маргарет Тачър отказва да гледа биографичния филм "Желязната лейди", посветен на нея. В лентата главната роля се изпълнява от холивудската звезда Мерил Стрийп. Тачър била на мнение, че Мерил Стрийп не е успяла да предаде на екрана реалния образ и била възмутена, че забележителната ѝ кариера се е превърнала в развлечение.
В последните години от живота на Тачър нейното здраве е разхлабено - в края на 2012 тя претърпява тежка операция за отстраняване на израстък от дебелото черво.
Умира на 8 април 2013 в хотел "Риц" в Лондон на 87 - годишна възраст, след няколко прекарани мозъчни инсулта. [12]

4. Характеристика на политиката водена от Маргарет Тачър
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979-1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.
"Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство - отбелязва през 1980 г. Тачър, според която - Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на
заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем". [9]
През 11-те години на управлението си тя проведе "революцията на Тачър", която включва овладяване на инфлацията чрез контрол на паричните запаси, силно съкращаване на държавните разходи, допълнителни данъци за хората с големи доходи и приватизация на държавната индустрия. Антипрофсъюзната ѝ политика принуди миньорите да се върнат на работа след едногодишна стачка. Безработицата продължи да се покачва и достигна следвоенното си равнище, макар че упадъка на британската икономика бе спрян.
Във външната политика Тачър потвърди прякора си "Желязната лейди" чрез отношението спрямо руснаците и откритата си вражда към комунизма. Въпреки това още от самото начало тя подкрепя Михаил Горбачов, като заявява: "С него можем да работим заедно." През 1982 г. успешно провежда военната кампания за връщането на Фолкленските острови, завзети от Аржентина, и когато противникът отстъпва, тя възкликва: "Днес Британия възвърна величието си."
През 1985 г. Тачър постига съглашение с Ирландия, като ѝ дава консултативна роля в управлението на Северна Ирландия. Близка приятелка на президента Роналд Рейгън, тя позволява на Съединените щати да използват британските въздушни бази, за да бомбардират Либия през 1986 г. - решение, което накара водача на лейбъристите Денис Хийли да коментира така: "Тя превърна британския булдог в пудел на Рейгън."
Постиженията на Тачър в социалната област са слаби и тя често е нападана от критиците си, че е безразлична към участта на бедните в Англия. Нейният отговор към разрастващите се бунтове в икономически подтискания лондонски район Брикстън, а и навсякъде другаде през 1981 г., е да извика по-големи полицейски сили, вместо да премахне причините за размириците. Настояването ѝ за подоходен данък, който да финансира местните управи, се възприема предимно като регресивен данък спрямо бедните. Това довежда до бунтове, става повод за критика към нейното управление и в резултат през 1990 г. се стига до оствката ѝ. [2]
Модернизацията на британската икономика и твърдият отпор на опитите за разпалване на класова ненавист от страна на левицата се съчетават в политиката на консерваторите по времето на Тачър с ясния стремеж интересите на страната да бъдат достойно защитени във всяка точка на земното кълбо. Комбинацията от политически национализъм и икономически либерализъм, която лежи в основата на държавническата политика на Маргарет Тачър, кара някои политически наблюдатели да я подозират в "популизъм". Всъщност тя е един от първите политици в съвременна Европа, открили, че в епохата на края на Студената война отново става възможно успешно да се съчетаят икономическият просперитет и политическата независимост. Тачър твърдо вярва във възможността за създаването на нов международен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към "великите сили") следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси. Според нея подобна политика предлага по-големи перспективи за осигуряване на мира и просперитета в Европа и в света, отколкото изградените по време на Студената война системи на взаимна обвързаност, които без ръководство и задължителност все повече губят ориентация.
Своеобразният национализъм на Тачър е и в основата на външната ѝ политика. Обикновено като пример в това отношение се дават решителните ѝ действия при Фолкландската криза през 1982 г., когато тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинската агресия като "въпрос на чест за Британия като нация, на "самочувствие" и в крайна сметка - на нейното положение в света".
В много по-голяма степен обаче този национализъм добива своето реално изражение в "европейската политика" на Тачър, която се ръководи от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във "федерална европейска държава". През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за "ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо". [11]
Докато беше на власт, Маргарет Тачър показа желязната твърдост на убежденията си. Политическите дебати с опозицията я привличаха, но тя рядко отстъпваше от позициите си дори когато бяха непопулярни, а веднъж заяви: "Неизказано ме ободрява, ако атаката е лична и особено обидна, защото смятам...че щом нападат някого персонално, значи не им е останал нито един политически аргумент." [4]

5. Кои са всъщност тайните за успех на Маргарет Тачър?
Разчитай на себе си! Първото правило на една силна жена е да бъде достатъчно уверена в себе си, че ще успее да изгради своята кариера сама. Да градиш професионалния си опит на базата на семейни връзки или приятелство? Това е много грешен избор за тези, които искат да бъдат на високи длъжности.
Самата Маргарет Тачър е родена в бедно семейство на бакалин и шивачка, но става първата жена министър-председател на партията на консерваторите в света! А през 1992 г. е удостоена с титлата баронеса.
Стреми се да получиш добро образование! За да се постигнеш определени висоти в кариерата си, не е задължително да имаш диплома. Но въпреки това, съществуват професии, които не могат да се научат без помощта на професионалисти. Политици, икономисти, юристи, мениджъри на големи компании - въпреки брилянтното си висше образование, те не спират да се учат през целия живот. Тези хора непрекъснато трябва да повишават на квалификацията си, за да бъдат най-добрите в света!
Още от най-ранно детство Маргарет и баща ѝ са най-честите посетители на местната библиотека в Грантъм (родният град на Маргарет Тачър - бел.ред.). Така че, не е изненадващо, че тя успява да се завърши Оксфордския университет с блестяща диплома.
Изгради си железен характер! Често пречките за постигане на върхове в кариерата са свързани с личния живот, слабия характер и невъзможността да се поемат рискове. Много е важно да си поставиш приоритети! А за тези, които искат да покорят света, те трябва да бъдат свързани с работата.
В училище Маргарет Тачър например никога не е ходила на кино или танци. Тя винаги е предпочитала уроците по пиано или да участва в училищните заседания. Друг пример за нейната всеотдайност и упоритост е изучаването на латински в продължение на четири години, за да отговори на условията за стипендия в Оксфордския университет. Маргарет споделя: "Никога не съм спала повече от четири или пет часа на ден. Както и да е, животът ми - това е моята работа. Някои хора работят за да живеят. Аз живея, за да работя". [13]
Формулирай си ясна цел и я следвай постоянно! Една от най-прости техники за постигане на успех е да си представим ясно пътят, който искаме да извървим, и да го разделим на няколко стъпки, които да постигаме постепенно.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Маргарет Tачър като личност и политически лидер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.