Маргарет Tачър като личност и политически лидер


Категория на документа: Други


Сърцето на Маргарет Тачър винаги е принадлежало на политиката и закона. На 23 - годишна възраст, тя участва в парламентарните избори на Консервативната партия, което тогава е било лишено от смисъл, защото жените не се допускали в политиката. Опитът на Маргарет естествено претърпял провал, но тя не се отказала а върви към целта си. През 1953 г. тя получава степен по право и пет години работи като адвокат, специализиран в данъчните въпроси - необичайна професия за жена по това време! Няколко години по-късно тя става министър на образованието, а по-късно - лидер на Консервативната партия, а през 1979 г. и министър-председателя на Великобритания!
Ето как мечтата на една жена от средната класа да стане държавен глава се сбъдва!
Сам войнът не е войн! В крайна сметка човек не постига нищо сам! Много е важно да си намерите съмишленици и да се обградите от влиятелни личности, които ревностно да вярват във вашата кауза. Няма да е лошо и да си спечелите подкрепата на тези, които вече са постигнали успех във вашата област. От тях можете да получите безценни съвети! Топлите отношения с вашите колеги и бизнес партньори са изключително важни.
Години наред Маргарет Тачър е единствената жена в политиката с власт, но това не и пречи да успее да намери общ език с много мъже и да запази необходимата професионална дистанция. Приятелството ѝ с много държавни глави несъмнено е помогнало за преодоляването на Студената война и за идването на демокрацията в бившите социалистически републики.
Разделяй личния си живот от работата! Опитайте се да не споделяте твърде много за личния си живото и проблемите, които имате в семейството си, с колегите. Не забравяйте, че в един момент тази информация може да бъде използвана срещу вас!
Маргарет Тачър постоянно е била ангажирана с работата си, но въпреки това тя успява да си изгради образа на щастлива майка и прекрасна съпруга. Тя казва: "Надявам се, че в бъдеще ще виждаме все повече и повече представителки на нежния пол, които съчетават брака и кариерата. Едното не изключва другото - след като роди, жената може да си вземе кратка почивка, а после отново да се върне на работа". [14]
Занимавай се с благотворителност! Участието в различни благотворителни дружества и инициативи като борбата срещу тежки болести, не само ще ви помогне да си създадете положителен имидж, но и ще послужи като отличен пример за другите.
Не забравяй, че си жена! Може и да сте много силна личност, но все пак вие сте представителка на по-нежния пол - не забравяйте това и се старайте да го използвате умело. Перфектният бизнес грим, стилното облекло и малко флирт от ваша страна могат да ви помогнат не само да оцелеете в един мъжки свят, но и да просперирате в него.
Маргарет Тачър, например, е една от първите жени в политиката и затова винаги е изглеждала безупречно. Самата тя признава: "Често спя с час, час и половина по - малко, просто защото предпочитам да жертвам времето си за сън, но да имам хубава прическа". [15]

6. Характеристика на личността на Маргарет Тачър
"Тази жена е твърдоглава, упорита и опасно своеволна." Това е аргументацията, с която е отхвърлена молбата за работа на Маргарет Тачър през 1948 г. в британска химическа компания.
Неизвестният HR е написал характеристика, която лейди Тачър вероятно с удоволствие би сложила като епитафия на своя живот, приключил на 8 април. Точно както харесва и възприема етикета "желязната лейди", залепен ѝ подигравателно през 1976 г. от в. "Красная звезда", орган на съветското (а сега на руското) Министерство на отбраната.
Лесно е да обичате Тачър сляпо и безусловно. Или да я мразите страстно. Но е трудно да сте безразлични към нея и е невъзможно да я игнорирате. Тя е от ярките и забележителни политици, които оставят своя отпечатък за години напред не само върху страната си, но и върху света. Каквото и да мислите за нейната икономическа, социална и външна политика, не можете да не признаете, че тя е от рядката порода лидери, които имат силата да променят, да следват вътрешните си убеждения и да не отстъпват още при началните признаци на съпротива.
Възхищение и възмущение - политическите страсти трудно се мерят, всеки е в лагера на феновете или отрицателите, но всички единодушно се съгласяват, че Маргарет Тачър предизвиква във висока степен и двете. [16]

6.1. Възхитените:
1. Ярко лидерство. Маргарет Тачър е ярък пример за толкова дефицитното днес лидерство. Ярко, визионерско, отговорно. Сплав от уникален стил, стратегическо мислене, високи цели, воля за постигането им, харизма, за да призовеш и поведеш много след себе си - и граждани, и политици. Times я нарежда сред 100-те най-влиятелни личности на 20 век. Маргарет Тачър показва, че важното не е един политик да стане лидер, а да стане държавник.

2. Тачъризъм. Историята познава не малко ярки политици, всички те имат талант и постижения, но далеч не всички правят и оставят след себе си доктрина. Идейното начало на тачъризма носи силен британски привкус на елитен клуб, елитна атмосфера, елитно мислене. През 70 - те години Маргарет Тачър започва да посещава регулярните обеди на "Institute for economic affairs", мозъчен тръст, обединяващ съмишленици на Фридрих фон Хайек. Милтън Фридмън срещу Джон Кейнс - това е идеологическата битка и Тачър категорично застава в първия лагер и е сред първите, които я превръщат в политическа доктрина и управленска програма. "Консервативната революция" има три стълба - по-малко държава, по-ниски данъци, повече свобода за бизнеса. "Ние всички сме тачъристи", заяви своята идеологическа вярност Дейвид Камерън в тези дни на почит към великия политик.
3. "Желязната лейди". Руснаците измислят този етикет, който с ентусиазъм се приема и от феновете и вдъхновява множество вариации - "най - силният мъж във Великобритания". Най-емблематичното ѝ определение, което показва респекта, еднакво висок и сред противниците, и сред симпатизантите.
4. Свободата. В центъра на нейната идеологическа вселена е индивидът. Свободата е издигната на най-високия пиедестал на морална норма и политическа ценност. Свобода се римува с отговорност, с поемане на живота в собствените си ръце. Когато хората са свободни, това е добре и за тях, и за държавата. Държавите са истински велики, когато гражданите им са свободни.
5. Политик по убеждение. Макс Вебер разграничава два вида политическа етика - на убежденията и на отговорността. Маргарет Тачър е безспорно отговорен политик, но тя е един от най - ярките примери на политика по убеждение в духа на Вебер - политик, който следва идеите и доктрината независимо от политическия прагматизъм, независимо от (не)одобрението на съпартийци и съграждани.

6.2. Възмутените:
1. Смазването на синдикатите. Маргарет Тачър прекършва гръбнака на силните британски синдикати. Синдикатите биват унизени и принизени. Многомесечните стачки на миньорите, заплашени от безработица при закриването на мините, завършват с пълен крах. Едно от местата на протестите дори в дните на траур е именно Йоркшир, Северът, който още не може да преодолее раните от бруталната деиндустриализация. Само за сравнение по същото време Франция също взима стратегическото решение за затваряне на мините, защото са неефективни и са елемент от оттминаващия индустриален етап на икономика, спъващ прехода към икономиката на услугите. Но в северна Франция това става без съкращения, с дългосрочни програми, договорени със синдикати и местни асоциации, с меко и постепенно прилагане.
2. Обезценяване на човешкия живот. Второто място, където траурът бива заместен от протести, е Белфаст, Западът. Там също не е зараснала раната от смъртта на 10 - те ирландски затворници. Бавна и мъчителна смърт от глад. Нямаше още Интернет, но по телевизията целият свят със затаен дъх следеше тази безнадеждна борба със залог човешкия живот: гладната стачка на ирландски затворници с едно единствено искане - да им бъда признат статута на политически затворници. Да не бъдат третирани като престъпници, когато те са загубили свободата си, защото са се борели за свобода. 10 души гаснат пред очите на целия свят в името на едно единствено право. Желязната лейди не отстъпва.
3. Казино капитализъм. Така критиците на монетаристката политика - централна за консервативната революция - наричат преориентацията на икономиката от индустрията към финансовите пазари, господстващото място на финансовите спекулации и търговия. Лондонското сити става банковата столица на Европа, но финансовата криза от последните години и все по-неприемливата социална цена показват дълбоките дисбалански и противоречия в този модел.
4. Управление без граждани. Маргарет Тачър е интересна с множество парадокси и прецеденти. Един от тях е, че тя три пъти печели избори, но по време на мандатите си далеч не винаги се радва на висока подкрепа и често одобрението за нея е по-ниско от това за партията. Тя се защитава, като игнорира - подчертава, че само изборите решават, не се интересува от флуктуациите на общественото мнение. Това пренебрежение ѝ коства премиерския пост. Бива свалена от собствената си партия. Родните ни интерпретации днес търсят интригата, борбата на различни лобита в партията, но това са нашите балкански прочити на британската история. След безпрецедентно дълго управление Маргарет Тачър бива свалена от собствената си партия, защото консерваторите осъзнават, че не могат до безкрай да не се съобразяват с недоволството на гражданите. Демокрацията не е само лидерство, демокрацията е и диалог лидери - гражданство. Същата парадоксална логика откриваме и по отношение на джендър политиките - тя е първата жена премиер във Великобритания и развития свят, но не прави нищо съществено за правата и ситуацията на жените.
5. Оксфордски възпитаник без признание от Оксфорд. С рестриктивната си политика по отношение на висшето образование - наред със здравеопазването, жилищната политика и много други сфери - тя отново създава прецедент: става единственият премиер с Оксфордска диплома след Втората световна война, на който не е присъден почетен докторат. Академичната общност я отхвърля с голямо мнозинство. [18]
По време на мандата на президента Роналд Рейгън лидери на седем индустриални нации се събрали в Белия дом, за да обсъдят икономическата политика. Рейгън разказва, че по време на тази среща канадският министър-председател Пиер Трюдо язвително укорил британския премиер Маргарет Тачър, като ѝ казал, че тя е в голяма грешка и политиката ѝ не върши работа. Тачър стояла срещу него с вдигната глава и го изчакала да свърши. След това се отдалечила.
След конфронтацията Рейгън я последвал и ѝ казал: "Маги, той изобщо не биваше да ти говори по този начин. Изобщо не съм съгласен с него. Защо остави това без последствия?"
Тачър погледнала Рейгън и казала: "Една жена трябва да знае кога един мъж просто се държи като хлапе."
Тази история със сигурност характеризира Маргарет Тачър. Трябва да си силна, уверена в себе си личност, за да имаш успех като световен лидер. Това е особено вярно, когато става дума за жена.
През целия си живот Маргарет Тачър постоянно плувала срещу течението. Тя завършила химия с магистърска степен от Оксфордския университет - наука, в която доминират мъжете - и станала първата жена президент на консервативната асоциация на университета. Няколко години по-късно Тачър завършила право и станала квалифициран адвокат; работила като данъчен специалист. През 1959 г. тя влязла в политиката - друга съвсем мъжка сфера - и била избрана за член на Парламента. Аналитична, ясно изразяваща се и спокойна и в най-трудни ситуации, Тачър често била молена от съпартийците си да се изправя срещу опоненти в дебати. Нейните умения и убеждения тя наследила от баща си, който ѝ казвал: "Не следвай тълпата, взимай сама решенията си."
Високата компетентност на Маргарет Тачър и нейното умение да решава проблеми й донесли няколко правителствени поста. По време на управлението ѝ като държавен секретар по образованието тя била определена като най-непопулярната жена във Великобритания. Ала Тачър не трепнала пред критиката. Тя продължила да работи усилено и да печели уважението на хората. Като награда станала първата жена министър-председател в историята на Великобритания.
И на тази позиция Тачър продължила да се сблъсква с критики. Тя устояла на нападките по повод приватизирането на държавни сектори от икономиката, за намаляването ролята на организирания труд, за изпращането на войски на Фолклендските острови и за воденето на консервативна политика спрямо Съветския съюз. Но без значение колко жестоко била критикувана, Тачър останала уверена в убежденията си и запазила самоуважение. Веднъж казала: "Според мен консенсусът прилича на процес, при който се изоставят всички убеждения, принципи, ценности и линии на поведение, за да се търси нещо, в което никой не вярва... Коя велика кауза е била спечелена под знамето на консенсуса?"
Тачър била привърженик на убедителността в лидерството. В резултат на това "Желязната лейди", както я наричали, била избрана за министър - председател за три последователни мандата. Тя е единственият британски лидер от по-ново време, постигнал това.
Дали тя е правилният човек за Великобритания, която е разкъсана от стачки и прокълната от изнудването на шефовете на търговските съюзи, които имат повече власт от Кабинета на Лейбъристите, това се питат много хора в деня на встъпването ѝ в длъжност като премиер на страната.
Колко само са грешили в преценката си критиците ѝ! През 1979 година Маргарет Хилда Тачър, първата жена премиер на Великобритания, се впуска в най-буйното и мирно управление на 20 век.
Спечелва три тура на изборите подред, по време на управлението на Консерваторите, като така задържа Лейбъристите извън кабинета за 18 години. Със сигурност е щяла да спечели и четвъртите избори през 1990, ако не е била предадена.
Нейната кампания през 1979 година е една от най - силните и гениални в света. Тя отбелязва, че знае как да ръководи бюджет на домакинство, следователно може разумно да управлява държавата. В един момент от кампанията ѝ тя се съгласила да гушне измършавяло мръсно малко теле за фотографите. В този момент съпругът ѝ Денис се извикал "Остави животното, мила. Ще го убиеш." Телето починало на следващия ден.
През 1979 година Консерваторите печелят изборите убедително. В момента в който тя влязла, за да започне да избира Кабинета, тя казала "Чувствам аура от спокойствие". Но през следващите 11 години нищо спокойно не се случило. Тя преобрази Великобритания, иронизирана като "болния човек на Европа", в здрава и равна на другите икономически сили държава.
Тя премахна шефовете на търговските съюзите и даде властта в ръцете на членовете им. Тачър отговори на аржентинската инвазия над Фолкландските острови с неочаквано решение да изпрати специални отряди на 8 000 мили в южното полукълбо, за да изгонят нашествениците.
Тачър пребори Артър Скаргил и миньорите след години борба. "Желязната лейди" прекрати 13 годишния бунт срещу Короната в Зимбабве, тогава Родезия. През 1984 година оцелява в атака от ИРА, два дена по-късно тя казва "Това беше денят, който не трябваше да видя". След което уволнява главния консул на Лондон и други общински управници.
Обикаля света, като отваря съвсем нови връзки с Кремъл, след което заявява "Мога да правя бизнес с този човек", по адрес на Михаил Горбачов. Следващата ѝ цел на световната политическа сцена е добри отношения с тогавашния президент на САЩ, Роналд Рейгън.
Тачър се отнасяла с много от европейските лидери и бюрократи с презрение. Най-големият ѝ враг Едуард Хелт нарича дипломацията ѝ надута. Брюкселските Еврократи се снижавали, когато тя подготвяла поредната си триада.
Тя сгазила по пътя си Лейбъристите през 1983 година, когато техен лидер бил Майкъл Фуут. И през 1987 година пак ги разгромила, когато лидер бил Нийл Кинък. Всеки един от политическите ѝ противници уважавал нейните убеждения. Дори левият Тони Бен веднъж казал, че предпочита нейния стил на управление в сравнение с този на собствения си кандидат.
Но властването ѝ не завършва с триумф, както всеки иска. По време на 10 годишното ѝ управление някои от Консерваторите започват да се отдръпват. Нейното водачество силно отслабва, когато влязла в битка с непознатия сър Антъни Майер. След като гласуването минало, тя лесно го победила, но 60 от членовете на Парламента или гласували за Майер, или се въздържали, което било силен удар върху властта ѝ.
След това събитията протекли бързо. Найджъл Лалсън напуснал няколко дена по-рано. Сър Джофри Хол напуснал правителството и нанесъл разрушителен удар върху властта на премиера на Британия. Според някои в деня на изборите тя допуснала глупава грешка, като присъствала на безсмислена среща в Париж, вместо да се бори за гласове в собствената си държава. Спечелва първия вот, но гласовете не били достатъчни за мнозинство. Това довело до балотаж. След като излязла на стълбите на Британското посолство в Париж, тя изглеждала разлюляна, но смело заявила: "Ще се боря. Аз се боря за да спечеля".
След като се завърнала на Острова, колеги от кабинета ѝ минали да я предупредят, че загубата я гледа право в очите, ако продължи да се бори за победа. С нежелание тя обявила, че напуска изборите и след няколко дни напуска Даунинг Стрийт за последен път, обляна в сълзи. Когато тя заела поста премиер, феминистките я аплодирали, но аплодисментите прераснали в ненавист, защото тя не направила нищо за жените. Нейният отговор бил "Не дължа нищо на движението за социално равенство на жените".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Маргарет Tачър като личност и политически лидер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.