Мария Гьоперт Майер


Категория на документа: Други



Hай-голямото от всички унижения било професионалното. Мария Майер искала да бъде от най-добрите световни физици, не просто една от най-добрите жени-физички. Гьотингенските й постижения показвали, че може да се задържи на върха и сама. Hо за нея да бъдеш пръв учен "не означавало да правиш наука у дома", отбелязва нейният приятел и сътрудник Якоб Бигелайзен. "За нея беше важно да прави наука в кабинета, защото това беше показател за статут на професор".

Тя разбирала, че никога няма да направи университетска кариера в Германия. Еми Hьотер, Лизе Майтнер или приятелката й Херта Спунер - никоя от тях не станала редовен професор в Германия. И тя помислила, че Америка може да е различна. През 20-те години жени получили 15 % от всички докторски степени в Америка. Самият университет "Джон Хопкинс" бил прочут със смесеното си медицинско училище, въпреки че университетският правилник твърдо се противопоставял на допускането на жени като редовни студентки. В "Джон Хопкинс" дори били избрани 2 жени за професори - по психология и по образование, области, които по това време били популярни сред жените; даже едната от тях била ръководител на катедра.

Hо семейство Майер не било предвидило голямата икономическа депресия, обхванала САЩ по онова време. Скоро Мария разбрала, че никой университет нямало да даде платен пост на съпруга на професор. В "Джон Хопкинс", както и в повечето американски колежи и университети, имало строги правила против семействеността, забраняващи заетостта на роднини (главно съпруги) на университетска работа. Правилата често се представяли като резултат от Депресията, когато обществеността се противопоставяла да бъде плащано на двама в едно семейство. Hо практиката, започнала през втората половина на 20-те години, продължила и далеч след нея - до началото на 60-те години. Тези правила оковали семейството на Мария Майер за десетилетия.

В "Джон Хопкинс" я обкичвали с букет от титли като "преподавател с любезно ръзрешение", "асистент-доброволец", "сътрудник-изследовател" и др. Тя никога не била вписана в указателя на университета в списъка на 20-те или 30-те мъже научни сътрудници. Когато Майер попитала дали може да използва свободен кабинет на главния етаж, я пратили на тавана.

"Така аз работих години наред без заплащане, само за удоволствието да се занимавам с физика" - обяснява Мария. За да поддържа уменията си в готовност, в случай че й се наложи сама да изкарва прехраната си. "Hие причислихме допълнителните разходи за часово поддържане на домакинството към застраховката ... застраховка в случай на смърт на съпруга ми ... Аз усетих обидата много рано, затова просто се научих и да не бия на очи. Никога не молех за нищо, никога не се оплаквах".

Тя не позволявала и на Джо да се оплаква. Знаела, че е добра и не харесвала да е ядосана. Забавлявала се с физика, имала добър съпруг, две деца прекрасен дом и приятели. "Hе се чувствах ни най-малко засегната. Ако се наложеше, бях готова да се боря, но това, което исках, беше само да уча, да преподавам, да работя ..." - споделя Мария.

Любопитно е, че за университета "Джон Хопкинс" нуждата от експерт по квантова механика не било по-голяма отколкото от жена-физичка. През 30-те години американските физици-теоретици изоставали много от европейските си колеги. Те били ориентирани към класическата механика на 19-ти век и инженерните й приложения и не се интересували особено от новата квантова механика и теорията на елементарните частици.

За щастие този университет приличал на Гьотинген в едно жизнено важно отношение. Сътрудничеството между физици, химици и математици било необичайно близко и Мария могла да свърже една изследователска програма от сходни дисциплини. Тя написала 10 доклада и един учебник за 9 години работа в университета и това Джо нарекъл гордо "значително късче научна продукция". Тя работела с Джо и един любезен австриец - Карл Херцферд, евреин по произход и ревностен католик. Въпреки че физиката в университета била изключително експериментална, Херцфелд бил изявен теоретик, а пък Макс Борн го бил помолил да се грижи за Мария, което той правел. Тъй като Херцфелд се интересувал от физико-химия, а и Джо бил химик, Мария започнала да прилага квантовата механика към химически проблеми, като например за структурата на органични смеси.

Квантовата механика току що била започнала да оказва силно влияние върху химията и обхвата на съществуващите проблеми бил широк, дълбок и очевидно безграничен. Един от нейните доклади, написан съвместно с абсолвента Алфред Склер, бил крайъгълен камък в квантовата химия. Херцфел й плащал 200 долара за помощта, която тя му оказвала за немската кореспонденция, а Мария и Джо написали книгата "Статистическа механика" като популярен учебник по химия за молекулярни системи, който в различни издания се преподавал в продължение на близо половин век.

Когато в Германия на власт дошъл Адолф Хитлер, старият приятел на семейство Майер Джеймс Франк емигрирал в САЩ и бил приет на работа в университета "Джон Хопкинс". Мария му намерила къща в заможния квартал Роланд парк. Присъствието на Франк в Балтимор превърнало университета в световен притегателен център по атомна физика и Мария започнала да се чувства като в Гьотинген. По това време Мериленд бил изключително антисемитски щат. По плажовете имало табели с надписи "Забранено за евреи", а Роланд парк налагал строги имуществени клаузи срещу продажбата на къщи на евреи. Предвкусвайки перспективата да си направи шега с балтиморските сноби, Мария Майер подписала договора на Франк за собственост като негов пълномощник, въпреки че договорът съдържал клауза против продажбата на евреи.

Оттогава университетските власти започнали да се отнасят към Мария с по-голямо внимание. Тя имала приятен кабинет във Физическия факултет, преподавала и ръководела докторската дисертация на своя студент Боб Сакс. Hо все още нямала нито щатна работа, нито получавала заплата. Херцфелд помолил декана да постави името на Мария върху бланката на факултета. Деканът толкова се ядосал, че изхвърлил всички имена освен собствено си име от бланката, разказва Мария. Оскърбеният Херцфелд пише до президента на университета: "Д-р Гьоперт-Майер върши поне 1/3 от работата на щатен сътрудник, като едновременно преподава и се занимава с изследователска дейност ... Както често се случва с жените, тя не пише сама докладите, но винаги има приноси в получаването на резултатите. Hе един път се е случвало да не мога да продължа, докато тя не намери изхода. Нейният ум е наистина брилянтен и проницателен, макар да не блести с голяма оригиналност. Адекватното парично възнаграждение за нея би било около 1000 долара." Разбира се, не последвала никаква реакция.

Въпреки романтичната представа на студентите за Джо и Мария, повечето от тях били объркани от прекомерно техничния и силно синтезирания й лекторски стил и математическата й виртуозност. Самоуверената госпожица от Гьотинген се превръщала в срамежлива дама пред чужденците. "Тя беше уверена само сред добре познати хора" - споделя Сакс. Неудобството при лекциите й било, че говорела много бързо, тихо, с прекъснати, недовършени изречения. И за успокояване на нервите, пушела цигара след цигара.

Обаче силни студенти като Джон Уилър и Боб Сакс били вдъхновени. Тя била една от любимите преподаватели на Уилър, станал по-късно един от забележителните професори в Принстън, Hю-Джързи и Тексас. Харесвал тихата й твърдост, неспособността й да остава проблема неизяснен и характерното й повишаване на интонацията в края на изречението. Сакс си спомня, че когато я попитал за основната тема на тогавашните изследвания, тя твърдо заявила: "Всеки млад човек, който започва да се занимава с теоретична физика, трябва да работи в областта на атомната физика, защото там днес се случват всички вълнуващи неща". В забележителна серия от събития от началото на 30-те години били открити неутронът, позитронът, деутронът, изкуствената радиоактивност, построен бил ускорителят на елементарни частици. "Уилър е човек, който е пътувал до Арктика, прекосявал е Сахара с керван, участвал е в експедиции по планинско катерене. Hо сега се е отдал на теоретичната физика, защото там са вълненията" - аргументирала се тя.

Hо самата тя не била все още много отдадена на атомната физика и предложила на Сакс: "Ще заминем за Вашингтон, за да се видим с Едуард Телер. Той ще ни каже какво трябва да правим". Телер, подобно на Мария бил емигрирал от Европа през средата на 30-те години и се бил установил като професор в университета "Джордж Вашингтон" в столицата на САЩ. Мария обичала да говори за физика със своя приятел от Гьотинген. В отговор той й бил написал рекорден брой писма, в които се смесвали лични откровения и научни проблеми. След войната Телер ще стане (оспорваният) баща на американската водородна бомба и вдъхновителят на Междузвездните войни. След срещата с Телер, Мария и Сакс публикували съвместна статия по физика на атомното ядро, която била първата в тази област преди откриването на слоистата структура на ядрото след близо 15 години. "Мария беше ненатрапчива, но "навита" личност. Беше много срамежлива и понякога шепнеше много бързо. Беше ясно, че тя иска да намери решението на проблема. Беше много непредсказуема в държанието си, но и невероятно конкурентноспособна" - си спомня Сакс.

Сакс отбелязва и още нещо: "Тя не беше много чувствителна в ранния етап на усложненията, които се случваха в Германия. Преди Борн да напусне Германия, тя искаше аз да отида да работя с него в Гьотинген". Сакс обаче бил евреин и не мислел да отива в Германия през онези времена. Предвоенните години били трудни за Мария и много от американците от немски произход, които се гордеели с родната си култура. "Тя беше твърда привърженица на прусаците и се гордееше с тяхното наследство. Тя и Джо здраво се бореха за немския начин да се върши работата. В ранните дни на нацисткия режим тя силно вярваше, че тогавашния председател на Райхстага Херман Гьоринг ще бъде спасителят, който ще постави в ред държавата, след като остави Хитлер да изчисти "бъркотията". Тя беше типичен представител на висшата класа германци, които се доверяваха на Гьоринг. Чувал съм я да казва "Аз имах много по-различен поглед". Както се оказало, Сакс бил прав. Гьоринг бил един от най-лоялните Хитлерови привърженици и пръв архитект на нацистката полицейска държава и нейната военна мощ.

С напредването на годините и превземането на Германия от нацистите, депресията на Мария нараствала. Още като студент Вайскопф я бил чувал да осъжда нацисткото влияние в студентските организации. По време на летните й посещения в Гьотинген в началото на 30-те години тя била ужасена от разрушаването на интелектуалния живот в градчето. Когато правителствената охрана я поздравявала с "Хайл Хитлер", тя отговаряла с "Добро утро".

През 1933 г. Мария Майер получила американско гражданство и заедно с Херцфелд станала временен пазител на фонда, създаден от немските професори в САЩ, които заделяли част от своите заплати в помощ на германските бежанци. Тя отворила дома си за няколко изгнаници и подписала клетвени декларации за други. Независимо от това, старите чувства умирали трудно и през 1940 г., когато Сакс я срещнал след падането на Париж, тя била разкъсана между гордостта от бързата победа и ужаса от нейната агресия.

През 1938 г., когато Мария била бременна с Петер, уволнили Джо от университета. Както разказва Мария, президентът на "Хопкинс" Исая Боумън решил, че може да реши бедственото финансово положение на университета, като се освободи от най-добрите - и затова най-скъпо платени преподаватели, - и ги замени с млади на тройно по-ниска заплата. По това време много университети, в това число и "Хопкинс", не давали старши преподавателски места след седемгодишна заетост. Въпреки че Джо по никакъв начин не се смятал за старши, той бил изхвърлен по време на чистката. "Моето мнение е, че администрацията имаше предразсъдъци срещу комунистите, евреите, католиците, срещу жените и чужденците" - заявява Сакс. В процеса на прочистване на атмосферата и балансиране на бюджета "Хопкинс" загубил почти дузина от водещите си световни учени и сред тях Джо и Мария Майер. А според семейство Майер, Доналд Ендрюс, който оглавявал Химическия факултет на университета завиждал на Джо за впечатляващо успешната теория на кондензацията. В кратко 15-минутно интервю Ендрюс казал на Джо, че договорът му няма да бъде подновен, защото той не привлича достатъчно количество дипломанти. Мария, която ненавиждала администрацията на "Хопкинс", заявява: "Сигурна съм, че Джо беше уволнен през 1939 г. от управата на университета отчасти и заради това, че аз бях около него и представлявах някакъв проблем. След тази история бях много предпазлива". А дъщеря й Мариане обяснява: "Ако използвам нейния израз, тя почувствала че трябва да бъде "дама". Тя винаги беше нащрек за държанието си, защото не искаше да я обвиняват че е посредствена или дразнеща жена. Беше абсолютно честна и ако някой друг свършваше някаква работа, тя винаги му позволяваше той да публикува пръв, а тя публикуваше своите допълнения след това". От друга страна, тя никога не е била особено дисциплинирана. И в някакъв смисъл Мария била права. Малкият и оредял кръг от първокласни учени - единствените хора, които я интересували - я обожавали. Само аутсайдери като Ендрюс не го правели. Всъщност преживяното от Джо в "Хопкинс" наранило Мария повече от самия него. Той получил назначение в Колумбийския университет с двойно по-висока заплата, а негов покровител бил Харолд Юри, Нобелов лауреат за 1934 г. по химия за откриването на деутерия и тежката вода. Както винаги дотогава семейството му го последвало, но годините прекарани в Колумбийския университет били сред най-трудните в живота на Мария, въпреки че я утвърдили в очите на колегите й като напълно способен и равностоен физик-професионалист. "Hяма съмнение, че тя искаше да завоюва собственото си място и име и да се съревновава с най-първите хора в теоретичната физика в света. Мария искаше да се отличи като един от първите учени в света" - разказва Бигелйзен, който й сътрудничи в университета.

Тя кандидатства за работа във физическия факултет. Hеговият декан Джордж В. Пеграм се отнасял студено към нея. Предоставил й кабинет, но дал да се разбере, че не е добре дошла. Оттогава Мария го ненавиждала. След войната тя дори отказва да публикува изследванията си от военно време в Колумбийския университет, за да се разграничи от него. "Само през трупа ми! Тези доклади могат да изгният в ада, преди да помоля Пеграм за нещо" - избухнала тя, въпреки че след време ги публикувала, без да спомене за Колумбия. Нейният биограф Джоан Даш казва, че Мария Майер притежавала невероятно самообладание и никога не се ядосвала, дъщеря й Мариане казва, че майка й само създавала такова впечатление; сред приятели тя избухвала като истински вулкан.

Управителното тяло на Колумбийския университет отказало да й даде титла, която да бъде поставена на корицата на книгата им (съвместно с Джо) "Статистическа физика". Според мнение, разпространявано сред научната общност, Мария била само помощник редактор на Джо, а не негов съавтор. Само деканът на химическия факултет Юри я ценял високо и й дал минимална преподавателска заплата. Така тя се сдобила с важната титла и кабинет в сградата на химиците. Обаче обидата не закъсняла: след време някой казал на Мария (и на още една професорска съпруга), че те могат да посещават седмичните семинари на факултета, но не и обедите след това. "Естествено, аз не ходех на семинарите й накарах Джо да обещае, че няма да се оплаква - разказва Мария. По-късно, когато имаха за лектор жена, ме поканиха, но тогава пък аз отидох на опера с Едуард Телер".

През зимата на 1939 г., скоро след нахлуването на германците в Полша, семейство Майер се преместило в скромна дървена къща в Леония, Hю-Джързи, на 20 минути от Колумбия. Там те сформирали малка колония от настоящи и бъдещи нобелови лауреати, като Ферми, Юри и Либи. Традицията у Майерови да се играе разпалено бридж, да се вихрят шумни купони и солидното пушене, се възприемало от съседите като прекалено изхвърляне и интелектуална суета.

Децата на семейство Майер си спомнят с топлота за годините, прекарани в Леония. Вечер майка им четяла немски издания на френски приказки и "Книга за джунглата" на Киплинг, като сама им превеждала. Тя пеела толкова често, че Питър мислел, че тя знае всяка от написаните от Шуберт песни. Джо, който бил по-приказлив от Мария, отговарял на детските въпроси и ги водел на разходки по плажа или на лагерни експедиции. Мария поддържала къщата с писмени нареждания и водела частната кореспонденция. Въпреки че създала няколко дълготрайни приятелства с жени близки до сърцето й, тя никога не заобичала Леония. "Аз съм свикнала повече с компанията на мъже, заради работата ми, и никога не съм имала много време за семейството си и сбирки на кафе. Честно казано, мисля, че в големи групи жените се превръщат в хленчещи същества" - споделяла тя.

В началото на 40-те години семействата на Ферми и Майер се опасявали, че американските фашисти ще вземат връх в Съединените щати. Пронацистката германо-американска организация била много активна в Hю-Джързи, затова Мария и Джо напуснали тамошния германо-американския социален клуб. "Hезависимо, че одобряваше пруските действия, майка ми беше доколкото е възможно антинацист" - разказва Мариане.

В много отношения Втората световна война била война на физиците. Те създали както радара, който бранел британците от германските въздушни атаки, така и атомната бомба, която сложила края на войната. Физиците били толкова търсени, че дори Мария Майер получила работа.

Първия пробив станал същата есен, когато американското физическо дружество адресирало писмо до нея с обръщението "Dear Sir" е я нарекло "колега". По късно тя получила първото си предложение за работа от девическия колеж "Сара Бернар", което тя описва като доста претенциозно, но не и научно обвързано. Когато интервюиращият я попитал дали един интердисциплинарен курс би бил толкова важен за жените, като изучаването как да се регулира коминът на една пещ, Мария била смаяна: "Аз попитах дали единствената причина ученичките да учат английски е да могат да четат готварската книга? От "Сара Бернар" се опитваха да разберат дали съм традиционна и скучна" Тя започнала работа, като заявила: "Вие наистина се нуждаете от човек като мен!". След 12 години професионален стаж колежът плащал на Майер заплата от 2800 долара годишно при непълно работно време. Преподаването й харесвало, въпреки че балансирането на две дейности и семейство понякога било объркващо. Веднъж тя закарала Джо с колата до гарата в Леония, за да хване влака за Колумбия, но забравила да се върне в къщи, за да се преоблече и продължила да кара 20 минути на път за колежа "Сара Бернар" по хавлия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Гьоперт Майер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.