Мария Гьоперт Майер


Категория на документа: Други


Като своя първа разработка след доктората във Виена, Майтнер предлага един извънредно прост, но остроумен метод за представяне как потокът алфа-частици на естествено радиоактивните тела леко се изкривява при преминаване през веществото. Тя извършва експеримента с радий, предоставен на университета от Мария и Пиер Кюри като благодарност за подарения от Австро-Унгария уранов окис. (Ърнест Ръдърфорд и Ханс Гайгер извършват подобни измервания в Манчестър почти по същото време, докато подготвят златния си експеримент от 1909 г., който доказва, че атомът има ядро.) Въпреки, че Майтнер започва сама работата, тя била на пътя на важно откритие. На нея се дължи също обяснението на оптичен експеримент, проведен от Джон У. Стрът, лорд Рейли - англичанин, който спечелва четвъртата Нобелова награда за физика и прави няколко предвиждания въз основа на своя експеримент.

С тези успехи зад гърба се Майтнер се почувствала достатъчно смела да помоли родителите си да й разрешат да продължи учението си в чужбина. Въпреки че първоначално избраната от нея Мария Кюри й отказала, Макс Планк се съгласил да я приеме в университета в Берлин. Пруските университети все още не предоставяли кредити на жени за достигане на степен, но на нея й разрешили да слуша лекции. Развълнуван от смелостта й, баща й се съгласил да й даде скромна издръжка. Тя напуска дома си на 29 години, надявайки се да отсъства само няколко семестъра. Остава в Берлин 31 години.

Майтнер винаги вярвала, че Германия я е спасила от научна "забрава" в Австрия. От средата на 19 век до идването на власт на нацистите през 1933 г. Германия била научният център на света. Страната се превърнала от беден и изоставащ район във велика, технически напреднала сила чрез инвестиране в университети и технически училища. Нейната умела и образована работна сила била единственият естествен ресурс. Берлин имал прочути Нобелови лауреати - физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн и Макс фон Лауе. Благодарение на предвидливостта на Планк, берлинските физици приели съществуването на атоми и специалната теория на относителността на Айнщайн много преди учените където и да е другаде.

Когато Майтнер пристига в Берлин през 1907 г., тя се представя на Планк. Той покровителствено я попитал: "Но вие вече сте доктор! Какво повече искате?". "Бих искала да постигна някакво истинско разбиране за физиката" - отговорила тя.

За нея било очевидно, че Планк не одобрява жени-студентки. В отговор на допитване през 1897 г. Планк съобщава, че е допуснал няколко жени да слушат курсовете му и имал само отличен опит ... От друга страна, той се придържал към факта, че такива случаи трябвало винаги да се приемат като изключения. Главното е, че не можело със сигурност да се твърди доколко самата природа е предопределила функцията на жена и домакиня, и че законите на природата не могат да бъдат игнорирани при всякакви обстоятелства без съдбоносна опасност - което в случай на обсъждане би трябвало специално да се прояви в следващото поколение. Въпреки че Планк нямал огъня и драматизма на Болцман, Майтнер била изключително впечатлена от неговата квантова теория. Планк предположил, че всеки атом получава и отдава енергия на отделни порции, които той нарекъл "кванти". Тя мислела, че теорията й предлага големи възможности за разбиране природата на материята. Веднъж опознала Планк, тя го ценяла. Според нея той "имал рядка честност на ума и бил почти наивно праволинеен". Бил такъв удивителен човек, че когато влизал в една стая, въздухът в нея като че ли ставал по-добър.

Тъй като лекциите на Планк не ангажирали достатъчно Майтнер, тя търсела лаборатория, където можела да прави експерименти. По същото време Отто Хан, млад немски химик, работещ върху радиоактивността с Ърнест Ръдърфорд, търсел физик за сътрудник. Хан бил естествен и изключително очарователен. Хората, които се срещали с него, само за няколко минути започвали да се чувстват сякаш го познавали от години. Той особено се радвал на компанията на привлекателни жени. Майтнер веднага осъзнала, че независимо от стеснителността си, тя не трябва да се колебае да му задава всички въпроси, които я интересуват. За нейно нещастие Хан работел в Химическия институт на проф. Емил Фишер, а той не допускал жени в сградата. Едва след като Ръдърфорд препоръчва Хан, Фишер позволил на Майтнер да работи в неговия институт, но при условие, че тя ще остане в приспособената дърводелска работилница в приземието и никога няма да влиза в която и да е част на сградата, използвана от мъже (с което тя се съгласила). Въпреки че изследвала радиоактивността до края на живота си, тя не останала за дълго в приземието. Най-голям проблем за Майтнер не било криенето в аудиториите или работата във влажни мазета. Нейните оплаквания били, че не можела да изучи радиохимията, без да наблюдава опитите на Хан, които той извършвал горе с мъжете. Независимо от проблемите, през първата година на тяхното сътрудничество те публикували три статии; само след година били подготвени още шест. През 1908 г., когато Прусия отворила университетите си за жени, Фишер допуснал Майтнер в останалите помещения на сградата и инсталирал тоалетна за нея. В края на краищата той става един от най-големите й поддръжници. Други били повече предубедени. Когато Майтнер и Хан вървели заедно по улицата, младият асистент на Фишер поздравявал благоприлично само с "Добър ден господин Хан", умишлено пренебрегвайки Майтнер. Редакторът на една енциклопедия харесал нейна статия толкова много, че помолил "г-н Майтнер" да напише повече. Когато научил, че "той" всъщност е "г-ца Майтнер" написал в отговор, че и на сън не би публикувал нещо, написано от жена.

Майтнер и Хан били противоположности. Тя била слабичка и доста нисичка. Той бил с една глава по-висок и едър. Тя - свенлива, той - открит. Тя имала деликатен, изтънчен ум, докато той бил шегобиец. Той обичал да си подсвирква последната част от Бетовеновия концерт за цигулка с допълнително синкопиране. Ако му зададели въпрос, той отговарял невинно "А не става ли така?". Те и двамата били добри разказвачи, но Хан разказвал анекдоти по всяко време и навсякъде, а Майтнер се отпускала само пред близки приятели. "Хан" на немски означава петел и неговите разкази били наричани "коктейли".** Той харесвал хубави млади жени и им правел старателно комплименти. Не бил антисемит и по-късно не одобрявал нацизма, но бил консервативен и националист. Неговият идол бил Кайзер Вилхелм. Не бил и феминист.

В полето на науката те също били противоположности. Хан имал интуиция и често вършел нещата, без да знае точно и аргументирано защо; той просто имал чувство, че някога те могат да бъдат полезни. Майтнер била задълбочен, критичен мислител, който систематично търсел причините и винаги питал защо. Хан искал да открие и изучи нови елементи; Майтнер искала да разбере тяхната радиация. Като сътрудници те работели без ръкавици, за да работят бързо, преди радиоактивните им материали да се разпаднат. Въпреки че и двамата имали малки изгаряния на пръстите, които отнемали седмици, за да зараснат, те избегнали сериозни наранявания. Химическият факултет не разполагал с магнити; затова те подготвяли сами радиоактивни проби, а Майтнер запомнила как препускали "като изстреляни от пистолет" един километър нагоре по улицата до физическия институт. Хан често прекарвал по много часове ежедневно, в продължение на цели месеци, приготвяйки химически чисти източници за нейните облъчвания, докато Майтнер правела за него досадните изчисления. За разнообразяване на отегчителните часове те пеели заедно немски народни песни и любимите на Майтнер песни на Брамс.

Тя не била съвсем равностоен член на екипа. Работейки самостоятелно, Майтнер открива, че радиоактивният торий се разпада до вещество, наречено от нея "торий D". Един изтъкнат професор я посъветвал да публикува сама резултатите и Хан се съгласил. Но тя представила работата като съвместна. "Той е много по-известен от мен. Нямаше зла умисъл, беше необмислено", обяснила по-късно тя. Когато Ърнест Ръдърфорд дошъл на посещение, Хан го завел до дърводелската работилница на Майтнер, за да ги запознае. Ръдърфорд бил изненадан. "О, аз мислех, че вие сте мъж!", заявил той. Докато мъжете си говорели за радиоактивността, се очаквало Майтнер да придружи мисис Ръдърфорд на коледния пазар. Майтнер никога не показала как се е почувствала, освен отзива й за г-жа Ръдърфорд: "Тя очакваше всеки в Берлин да говори английски". Въпреки че Ръдърфорд бил склонен да игнорира приноса на Майтнер в този екип, Хан настоявал, че тя има пълен академичен и научен принос в съвместната им работа. Без неговата по-нататъшна подкрепа и приятелско насърчаване през ранните й години като учен, тя нямало да успее. На колоквиумите обаче Хан четял нейните доклади. Като все още неподготвен лектор Майтнер искала той да представя тяхната работа пред обществото. Те били на еднаква възраст, но Майтнер била свенлива и затворена и с цяло десетилетие след Хан по опит. Тя работела без заплащане като начинаещ учен, а той бил професор.

Приятелките й често се чудели защо Хан и Майтнер не са се оженили. Когато я питали, Майтнер отговаряла любезно: "О, мила моя, аз просто нямах достатъчно време за това". Имало и други причини. "Лизе не беше от типа жени, за които Хан би се оженил", - отбелязал проф. Гюнтер Херман от Университета в Майнц, който познавал Хан. Много учени, които били зле платени, се опитвали да се оженят за богата жена, за да използват нейните пари за изследвания. Хан не бил богат и наистина се оженил за красива и богата аристократка. Единствено някои заможни мъже искали за съпруги жени-учени. Майтнер също разбрала, че тяхната връзка си остава своеобразно благоприлична. През първите 10 години на близко приятелство тя го наричала "господин Хан". Както той обяснил: "Не ставаше и въпрос за някакви по-близки отношения между нас извън лабораторията. Лизе Майтнер имаше стриктно дамско поведение и беше много сдържана, дори срамежлива. Почти всеки ден обядвах с моя колега Франц Фишер и излизах на кафе с него в сряда, но за толкова много години аз никога не съм се хранил с Лизе освен при официални случаи. Нито някога сме излизали на разходка заедно. Освен физическите колоквиуми, които посещавахме, ние се срещахме само в дърводелската работилница. Там обикновено работехме почти до 8 ч. вечерта ... Един от нас трябваше да излезе, за да купи салам и сирене преди магазините да затворят в този час. Никога не сме яли студената си вечеря заедно там. Лизе Майтнер си отиваше у дома сама, също и аз. А тогава бяхме наистина много близки приятели".

Майтнер работила в мазето 5 години. Тогава немската индустрия основала първия от няколкото богато обезпечени научно-изследователски института на името на Кайзер Вилхелм. След Втората световна война те били финансирани от правителството и преименувани на името на Макс Планк. Благодарение на влиянието на Емил Фишер, през 1912 г. Хан и Майтнер се преместили в департамента по радио-химия на новия Химически институт в предградията на Берлин. Там властните индустриалци, които помагали за финансирането на института, предпазили Майтнер от по-нататъшна дискриминация, на каквато била подложена Еми Ньотер в поддържания от правителството университет. През същата година Майтнер направила голямо прекъсване, защото нейният стар приятел Макс Планк й осигурил асистентско място. Дотогава тя била само гост-изследовател в Берлин без заплащане. Като първа жена-учен и асистент в Прусия, обаче, тя спечелила малка стипендия за оформяне на дипломните работи на студентите и организиране на семинарите на Планк. Постът бил изключително престижен и укротил много от пресилените предразсъдъци срещу нея, а също така укрепил и нейното самочувствие. За нещастие, след смъртта на баща й през 1911 г. тя не получавала издръжка, а асистентството се заплащало толкова слабо, че тя често имала за ядене само черен хляб и кафе. За късмет, тя се хранела съвсем икономично, почти вегетариански. Когато Майтнер получила предложение от Пражкия университет за професор по съвместителство, с възможност по-късно и за професура, обществото "Кайзер Вилхелм" най-после решило да й плаща заплата.

По време на Първата световна война Майтнер прекарала 2 години като рентгеноложка - медицинска сестра в Австрийска военна болница на фронта, подобно на Мария и Ирен Жолио-Кюри във Франция. Хан вече бил мобилизиран за изследванията с отровни газове. По време на отпуските им Майтнер работела над комплексния проект, започнат от нея и Хан преди войната - за систематично търсене на елемента, от който се получавал актиният. През 1917 г. Майтнер била шеф на собствено радиофизично отделение към Института; за първи път тя печелела достатъчно, за да си наеме апартамент.

Любопитно е, че двете най-прочути открития на Майтнер - протактиният и обяснението на деленето - са осъществени с Отто Хан, докато единият от тях е бил в чужбина във военно време. И в двата случая техният собствен принос е документиран чрез писма. Две независими изследвания върху проекта за протактиния - едното в САЩ, а другото в Германия - заключават, че Майтнер е извършила повечето работа. Хан допринесъл с важни съвети по химичната процедура. Въпреки това като първи автор бил записван Хан, което свидетелствало за преобладаващата му отговорност за работата. Тяхната основна дейност може да бъде разделена, като на Хан се отдели първенство в химическите статии, а на Майтнер - първо място за физичните статии, независимо от техния съответен принос. Но в случая с деленето на ядрата историята по време и след Втората световна война ще бъде различна. Привлекателен кръг от физика, приятелство и музика израства около Майтнер през 20-те и ранните 30 години и укрепва нейното самочувствие. Тя е била откъсната от повечето мъже и жени от образованието и предразсъдъците им, затова особено е ценяла своите приятели-физици. Те били най-великите световни физици: Макс Планк, Алберт Айнщайн, Джеймс Франк, Нилс Бор, Макс Борн, Ервин Шрьодингер, Макс фон Лауе и др. Сред тях само няколко жени били нейни приятелки като г-жа Планк и Елизабет Шийман (физиология на растенията). Те били изключително приятни за познанство хора, по думите на самата Майтнер. "Всеки беше готов да помогне на другия, всеки приветстваше успеха на другия. Вие разбирате какво означаваше за мен да бъда приета по такъв приятелски начин в този кръг". Първият път, когато се среща с големия датски физик-теоретик Нилс Бор, те разговарят за всичко под слънцето, независимо дали е тъжно или весело". Години по-късно тя можела все още да извиква "магията" на онзи ден. Тя приемала Бор като най-влиятелния учен сред две поколения физици. Но тъй като често бил труден за разбиране, тя и няколко други млади физици го поканили в нейния институт през 1920 г. на открита конференция без участието на "важните". Това били старите професори, чието присъствие сдържало въпросите на младите. На 42 годишна възраст Майтнер била все още "младши" учен. Всеки старши професор трябвало да бъде посетен и лично информиран защо не е бил поканен да разговаря с Бор. След края на Първата световна война храната в Германия била оскъдна и за щастие един от старшите се сетил да попита: "Но на мен разрешено ли ми е да ви поканя на вечеря след дискусията?" - "О, това е нещо друго", - отговаряли младите.

Майтнер имала дарбата да създава и запазва приятелства. Според прочут афоризъм през Първата световна война германците смятали, че "ситуацията е сериозна, но не безнадеждна". От своя страна, виенчани се отнасяли към ситуацията като "безнадеждна, но не сериозна". Майтнер имала този вид чар - приятелски, любезен, но не личен и умеела да облекчава тежките проблеми на живота. Тя била много обичана и уважавана от физическата общност. Емилио Сегре я наричал "нежната Лизе". Тя се интересувала от всичко. Наслаждавала се на добрата шега и не се обиждала от шегите. Нилс Бор харесвал шеговити истории за велики физици, а Майтнер винаги сядала на първия ред с другите велики, като се смеела и забавлявала. Един следобед, когато Майтнер и Хан пиели чай, в нейната лаборатория се втурнал нобеловият лауреат Густав Херц. Отказвайки чая, той заявил: "Писнало ми е от тази напитка. Дайте ми алкохол". Когато един студент му подал бутилка 100-процентов алкохол от рафта, Майтнер се стъписала и извикала: "Но, Херц, ти не можеш да пиеш това! То е чиста отрова". Без да й обръща внимание Херц си налял пълна чаша и я изпил до дъно. Той предварително бил нагласил със студента да напълни бутилката с вода.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Гьоперт Майер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.