Мартин Карбовски - "Пътеписите"


Категория на документа: Други




Курсова работа
по Журналистически жанрове

Книгата на Мартин Карбовски "Пътеписите"

Изготвил: Марияна Ангелова Ангелова
Специалност: Журналистика/ първи курс
Факултетен номер: 17889
Група:4
Увод:

Избрах Мартин Карбовски, защото е способен и нестандартен български журналист, който представя реалността по различен от останалите начин. В повечето случаи той е циничен и се изказва вулгарно в свои текстове и интервюта, но по този начин осмива неуредиците в държавата по начин, който би стигнал до по-голяма аудитория. Не знам дали харесвам Мартин Карбовски, но харесвам, че ме провокира, кара ме да мисля и представя нещата по такъв начин, че ми се струва, че сама съм стигнала до заключенията, които прави. А те са неприятни и песимистични. В крайна сметка само времето може да покаже колко е прав. Карбовски нарича нещата с истинските им имена и затова сред обществото има хора, които не му симпатизират. Да, би могъл да промени малко изказа си, но в крайна сметка именно той е запазената му марка и в някои от случаите, България има нужда от един такъв журналист. Той може да се нарече и провокатор на обществото, отново заради начина си на изразяване, успява да създаде коментари около казусите, които разглежда. Това е направил и в книгата, която реших да разгледам-"Пътеписите". Написана е в стила на Мартин Карбовски с цялата му вулгарност и гротескност, на която той е способен, и описва политическия живот в България.

Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания "Отечествен фронт" и "Предаването на Карбовски", както и с политическите му анализи и коментари във вестник "Стандарт", и статиите му в списание "Егоист". Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които "Труд", "24 часа", "168 часа", "Новинар" и "Стандарт", където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел "Специални проекти" във вестник "Стандарт". Мартин Карбовски е автор на 13 книги и основател на литературната групировка "Литература Диктатура". През 2008 г. Карбовски издава стихосбирката "Антология на живите", заедно с писателите от друга съвременна литературна група - "Бърза литература".През 2009 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът - "Черните пътища на Европа". Той е главен редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова - "Истината". Карбовски е отличаван многократно за своята журналистическа работа - и в радиото, и в телевизията, и в пресата. Самият той обаче признава само две от наградите си - "Черноризец Храбър 2010" за политически журналист/коментатор и наградата за телевизионна журналистика "Св.Влас" 2012 (избор на телевизионните зрители). Няма човек, който търговската марка "Мартин Карбовски" да е оставила равнодушен. Мненията са широкоспектърни, като се почне от "тъпо копеле" и се стигне до "гениален журналист". И всичко това касае един и същи човек, който за добро или лошо се превръща в мит.

"... Лошото на всички пътеписи е, че ти се случват на пияна глава, а трябва да се напишат на трезва...". В това интервю той представя книгата си "Пътеписите", в която говори за политическия живот в България и разкрива техниките, които политиците използват, за да манипулират обществото. Както се изразява там "слаб народ лесно се управлява". Чрез грубия си начин на изразяване и иронията, в книгата си той се опитва да покаже на обществото какво всъщност правят политиците с нас, както и да осмее властимащите лица, за да са наясно, че има някой, който ще ги изобличи пред цяла България. Карбовски назовава нещата с истинските им имена, без да се притеснява как би прозвучало това. Една от главите в книгата е озаглавена "Вулгария", сами можем да се досетим какво иска да ни каже с това име. Щом представя България така, значи според него всичко в тази държава е толкова вулгарно, че той може да си позволи да говори за събития и хора без никаква цензура. Освен политическите проблеми, Карбовски отчита и проблемите с пътищата и курортите ни. Как е позволено на предприемачи, които искат да построят хотелите си в забранените за строежи зони. Описва как за тези хора всичко е разрешено и, че, когато става дума за пари всички закони се потъпкват и започва да властва законът на парите. Описва институциите, които никога не могат да ти помогнат сега и за всичко си има приемен ден и час, в който не ги интересува дали можеш да дойдеш или не, тогава трябва да си там, а не сега. Пишейки книгата си той обикаля из описаните места и разговаря с описаните хора и след това пише текстовете, които имат такава власт не само заради изказа си, но и заради свидетелската позиция. Карбовски никога не се е притеснявал дори и да направи скандал, но да стигне до желаната си цел и да покаже на обществото всичко от първо лице. "Забравените от Бог деца" това е заглавие на глава от книгата му, в която той лично отива в дом за изоставени деца и разказва за обстановката там. Дали обаче тези деца са забравени от Бога, и дали управляващите изобщо се сещат за тях можем да разберем по свидетелските му пътеписи.

Карбовски избира есеистичния жанр, в който включва безброй нецензурни думи и изрази, без да се съобразява с общественото мнение. Силата, с която той успява да подейства на аудиторията е непринудеността на езика, който може да бъде разбран както от средно интелигентните хора, така и от интелигенцията. Изреченията са кратки, но много силни по смисъл. Благодарение на циничния изказ в книгата си, успява да покаже всички недостатъци на българската държава и в същото време да ги осмее по брутален начин. Ако някой очаква все пак да прочете нещо добро, което би могло да подейства позитивно няма да го намери в този текст. Карбовски е известен със своето черногледство и в ровенето надълбоко, за да изкара всички "кирливи ризи" и отново да осмее и в същото време да покаже недоволството си от случващото се. Чрез текстовете си, той става "провокатор", който успява да действа на аудиторията като провокира към действия или дебати по дадените казуси. Той е различен от масата журналисти, дори и да е черноглед поне е реалист и не е човек, който хвали само себе си и нарича местата извън София - Провинция, а е човечен с обикновените хора и с всичките неща, които е включил в книгата си и с начина, по който ги казва, той се опитва да покаже, че има хора, които са в недоимък, но никой не мисли за тях.

"Искам да вярвам, че всяка малка несправедливост ще започне да буди българите и те да викат "Не може така!" " Това е изказване на Карбовски в "Предаването на Мариан Вълев". Посланията, които се опитва да предаде чрез своите текстове са именно такива - целта му е да събуди българския народ и да му покаже какво всъщност се случва около него. Как не забелязваме "пумията", която се излива върху нас, а гледаме само как поне малко да уредим собствения си живот и да не се интересуваме от останалите. Той иска да ни покаже как затваряйки си очите за истината, ставаме слепци, които имат нужда от водач, за да могат да вървят, но водачът какъв ще е това вече е друг въпрос. Дали ще успее да ни води в правилната посока или ще ни заведе там, където на него му е изгодно зависи само от нас. Затова Карбовски си позволява да бъде толкова циничен и арогантен, за да може по някакъв начин да повлияе на по -голямата част от "заспалото" общество и да го накара да се погнуси от тези определения и да се опита да ги промени, да не се говори вече за "Вулгария", а за България. В книгата си той изброява много причини, поради които не харесва тази страна, даже е отделил цяла глава, за да отбележи всички тях. "Тази страна мирише лошо. Тя е непочистена и неподдържана като хората, които без да се усещат, живеят в нея. В Тази Страна природата и хаосът взимат връх над промяната и усилието. Тук в Тази Страна са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч." Това е първата причина, която той изтъква и чрез кратките си и пълни с метафора и ирония изречения, той съумява да обясни кое точно не харесва. С последното изречение, което се състои само от една дума, Карбовски обобщава казаното до този момент и слага едно уточнение, но оставя на читателите си да помислят над точно тази дума. Безкрайно лаконичен, но точен и ясен в изказванията, оставящ в читателя нещо, за което да се хване и да го обмисли. Винаги изразява тезите си като използва метафори за всичко, тъй като по този начин иска да изрази недоволството си по по-различен и дори хумористичен начин. Според негови изказвания, когато вече всичко в една държава е толкова безнадеждно, единственото, което ни остава е да представяме нещата с насмешка и подигравка. Именно това прави той във всички свои изявления, статии, коментари и книги. Извлича същността на проблемите и изказва мнението си по провокативен начин. В текстовете си той не слага никаква цензура и нивото на цинизми е изключително високо, но това също е с цел да влияе на по-голяма аудитория и да успее да раздразни по някакъв начин обществото, за да може разглежданите от него факти да се разгледат и от други хора и да се предприеме нещо.

"Там, където няма море е провинция"-бургаска сентенция, а "там, където няма наркотици е село"-сентенция на Мартин Карбовски. В една от главите си в книгата, която е озаглавена "Ленд ъф дъ фрий", той описва своето пътуване из селата на България. На тези места повечето хора не знаят кой е Къци Вапцаров или пък трева се употребява в прекия смисъл като зелена растителност в двора. Натъква се и на много помашки села, където стереотипът на живот е коренно различен от българския, говори се на турски и се спазват турски обичаи. Чрез тази разходка той се опитва да покаже как в една държава може да има няколко различни святя. Как забързаното градско ежедневие можем да срещнем всичко, за което се сещаме и да имаме безброй проблеми и как всъщност живеят хората по малките населени места без да се сблъскват с тези проблеми. Как на някои места дори не може да се почувстваш, че си в България, защото там се изповядва съвсем различна религия и хората са коренно различни. Описва също как навсякъде е природа и свеж въздух, а не сиви високи постройки и мирис на изгорели газове. Тук обаче изказът му вече е смекчен. Отново използва метафори и ирония описвайки тези места, но някак си не може да бъде толкова циничен колкото е бил досега, защото става въпрос за различия във вероизповедание, а като цяло всеки има право на собствен избор. Той е изумен от това, което вижда като постройки и култура-всичко е турско. В този момент той се определя като "християнин с накърнена психика", цялото това мюсюлманско присъствие в толкова много общини, където е бил му идва в повече. Описвайки тези картини иска да ни покаже, че турското робство не си е отишло, а напротив закотвило се е в страната ни и не смята да си отива в скоро време. За много хора не е приемливо в християнска държава и то в ХХI в. да има места, на които ми се почувствал всякаш не си в България. Не може тези хора да знаят само няколко думи на български и в същото време да се водят българи. Та нали в конституцията пише, че езикът, на който се говори и пише е български. Щом са в тази страна значи и те попадат под този закон и би трябвало да се променят нещата. Това са само част от нещата, на които Карбовски обръща внимание и насочва обществения интерес натам. Отново по негов начин и в негов стил, оставяйки един отворен край, край, който всеки дописва по свой начин и сам преценява каква да е неговата позиция. Съумява да бъде обективен и да показва нещата както са в действителност, а не пречупрени през неговия поглед. Изказва мнението си, но между редовете, и ако умееш да четеш между тях значи ще разбереш и неговото послание. Не пропагандира омраза към другите вероизповедания, а само се опитва да ни покаже другата страна на държата, в която живеем.

Изводите, които могат да се извадят от книгата са безкрайно много. Авторът засяга много болни теми на обществото и показва реалността, която ни заобикаля. Не се опитва да влияе на никой, а само да илюстрира в какво сме се превърнали и ние и държавата ни и да ни накара да се замислим. Книгата засяга както политиката, така и циганите, помаците, наркотиците... . Тя събира всички наболели проблеми, за които всякаш няма решение, но точно това е посланието на 232-те страници, че, когато си променим мисленето и "прогледнем", тогава ще намерим решенията и отговорите. Затваряйки си очите за истината ние затваряме и новите си възможности. Когато човек не вижда реалността, а си създава собствен свят и се води, че е щастлив в него няма как нищо да просперира. Именно това се опитва да каже и Карбовски и чрез тези пътеписи, макар и с циничен изказ се опитва да "събуди" заспалото общество. Другият извод, който можем да си извадим е, че сами се си направили така, че да ни е това положението в момента. Би трябвало да сме единен народ, който да избира кой да го управлява и след това да му иска сметка, ако нещо не е наред. Обаче не е така, мълчин за всичко и чакаме "спасителя" да дойде и да оправи всичко без да сме си мръднали и пръста. Това обаче не е по вкуса на Карбовски и без никакъв страх, той изказва мнението си по брутален, но откровен начин.

Относно стила, в който е написана книгата може да се каже, че успява да вдъхновява и да бъде разбран. Много от хората се възмущават от циничния и арогантен начин на писане на Карбовски, но не всеки би могъл да се изкаже по този начин и в същото време да бъде разбран. Само външния изглед на текста изглежда по този начин, но смисълът е много по-дълбок и посланието е някъде там между всички цинизми и обидни квалификации. Кара ни да се замислим дали тези определения, които срещаме в текста не са самата реалност, но никой не се осмелява да я нарече с истинските й имена.

Да напишеш арогантен и циничен текст и в същото време в него да има много смисъл не е лесна задача. Този начин и стил правят Карбовски различен от останалите журналисти. В "Пътеписите" говори от свидетелска гледна точка и виждайки всичко това, което е описал и възмущавайки се, друг начин на изказ няма. За да можеш да пишеш за толкова сериозни неща и в същото време да ги осмиваш по брутален начин се изисква да си много компетентен, а Мартин Карбовски е именно такъв. Много хора смятат за него, че е черноглед и, че във всяка ситуация вижда само лошото, но ако вникнем по-дълбоко в смисъла на казаното ще разберем, че не е така. Използването на обидни думи и говоренето за неуредиците в държавата не е черногледство, а реален поглед над нещата. Пишейки "Пътеписите" той отсява най-голямата "пумия",казано на негов език, от държата и ни я представя по негов начин смятайки, че така би бил разбран много по-добре. Може би България има нужда от един такъв журналист, който да няма задръжки в начина си на изказ. Неговите репортажи показват това, което искат да покрият манипулирайки ни, че живеем в един малко по-различен свят. Карбовски напипва болни проблеми и ги представя с лична, но не манипулативна позиция.Винаги засяга болни теми, които не привличат рекламодатели и са неприятни за четене и гледане, но да скрием изродите ли, тогава ще заприличаме на щрауси, които са заровили главите си в пръстта. Той е прям, нецензориран, но много често показва и двете гледни точки, което е рядко срещана практика сред журналистите ни. Някои го наричат вулгарен, но той е просто продукт на обществото, в което живеем. Един от малкото хора е, който ще застане срещу парвителството и ще се изразява по такъв начин за него. Засяга теми, които не всеки би се осмелил да докосне. Дано книгата му освен, че събужда въпроси в обществото, да почовърка и в главите на политиците.

??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мартин Карбовски - "Пътеписите" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.