Масовите комуникации през ХХ в. Особености на българската журналистика през периода на Освобождението до Втората световна война


Категория на документа: Други





ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"


СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа

Масовите комуникации през XX в. Особености на българската журналистика през периода на Освобождението до Втората световна война

Изготвил: Проверил: проф.д-р Алберт Бенбасат
Специалност: Журналистика
ФК:

Велико Търново
2013

Думата масова комуникация произлиза от латинската дума - communico (съветвам се с някого), в най-общия си смисъл означава процес на разпространяване на информация посредством технически средства като печат, радио, кино, телевизия, интернет. Масовата комуникация е информация, която се разпространява сред големи по състав и пръснати на различни места аудитории.

Целта на масовата комуникация е чрез масмедиите да разпространява всякаква на вид информация (знания, духовни ценности, морални и правни норми и т.н.) сред широк кръг от анонимни потребители и да им въздейства по съответния начини.

Двадесети век може да се отблежи като векът на Масовите комуникациите. Силната доминация на масмедиите през този период спомага на журналистиката да се превърне в четвъртата власт и да играе все по-важен социален фактор. Това се дължи предимно на технологизацията. Много от откритията тогава намират проложение в журналистиката, киното, електрониката. За първи път започват да се заличават пространствените граници в комуникацията, медиите стават все по-комерсиални и добиват ролята на посредник при общуването със света. Появяват се т.нар. Таблоидни хибриди, това са вестници, на които в основата стоят илюстрациите, а информацията е развлекателна. Тези вестници започват да имат много широка платформа през XX в. За кръстник на жълтата преса се приема Джоузеф Пулицър, който е собственик на вестник "World". В него започват да се печатат първите комикси, на които автор е Ричард Адкар (края на XIX началото на XXв.). В печатницата на вестник "World" оцветяват героя на комикса в жълто, а от там се пренася това прозвище върху пресата, която има скандално развлекателен характер. Жълтата преса превзема печата, като под жълта преса не трябва да разбираме единствено вестник със скандален характер, особено в западната журналистика, където таблоиди като "Сън" и "Билд" са приемани като част от сериозната журналистика .

Пресата влиза в конкуренция с новите медии, които се зараждат- радио и телевизия. Радиото се появява за първи път още в края на XIXв., но едва през XX, започва да бъде конкуренция на печата. През 30-те години на XXв. много бързо навлиза и започва да се мултиплицира и телевизията. В края на XXв. нещата се променят когато се заражда и дигиталния свят. Виртуалната мрежа дава много повече възможности за развитието журналистиката.

Друга характерна черта на XXв. това е т.нар. масова култура - това е културата на копието или по друг начин казано чисто комерсиалната култура. Емблеми на масовата култура са - шоуто, холивудските филми с щастлив край. Постепенно масовите комуникации започват да се възползват от потребителя, да комуникират с него, да бъде активен участник в комуникационната верига.

Въпреки османското владичество през последната половина на XIXв. българския печат започва да се развива ускорено и да наваксва много бързо тези близо 200 години изостаналост. Първият информационен български вестник е "Цариградски вестник" основан от Иван Богоров през 1848г., като е излизал в продължение на 15 години. Той е включвал в себе си информация, развлекателна страница и коментари на актуални събития.

Възрожденската ни журналистика се е използвала предимно като трибуна за пропагандиране на революционни идеи за освобождението на България. Благодарение на нея българската журналистика след Освобождението наследява един много сериозен опит и традиция в периодичния печат.

Българският печат след Освобождението може да се характеризира като партийно политически. След възстановяването на българската държавност се появяват и първите български партии, като почти всички от тях имат свои печатни органи. Партийните вестници заразлика от независимите не са високо тиражни и нямат развлекателен характер. Те защитават определена политическа платформа. Съществуват и т.нар. вестници официози, които са проправителствени и защитават правителствената политика, без обаче да са нейни официални органи. След приемането на Търновската конституция на 16 април 1879г. се премахва цензурата останала още от османското владичество, а свободата на словото се регламентира. Единствено ако има данни за извършване на престъпна дейност има ограничение в свободата на медиите. Естествено властта се опитва да контролира свободата на словото чрез приемането на редица закони. Пример такова е управлението на Стефан Стамболов. Още с поемането на длъжността министър-председател през 1887, чрез Народното събрание правителството прокарва първият специален Закон за печата. Целта на приетия закон е да се ограничи прекалената свобода на печатните медии. Освен този закон като цяло управлението на Стамболов се характеризира с репресии, преследвания и арести. След като на 9 юни 1923г. е свалено правитеството на Александър Стамболийски, новото правителство оглавява Александър Цанков. БКП е обявена за незаконна ораганизация и социалистическия печат е подложен на преследване. След атентата в църквата "Света Неделя" организиран от дейци на БКП, започват масови преследвания на противопоставящи се на властта видни български интелектуалци и политически опоненти. Сред жертвите на "белия терор" са творци като : Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст. Следващите сериозни ограничения по отношение на свободата на словото са през 1934г. по време на безкръвния преврат и през 1941г. след като България се присъединява към Тристранния пакт.

Появяват се първите жълти издания в страната. За родоначалник на този вид информационно развлекателна преса се смята вестник "Отзив", създаден в Пловдив през 1895г. Вестникът трайно се занимава със сензационна журналистика. Следващия такъв вестник е "Вечерна поща", наричан още "Шанговата поща". Вестниците с информационно-развлекателната тематика отразяват предимно култура, светския живот. Фактите обаче не винаги са свещени, а понякога обслужват нечии интереси. За първи път по същото време се появява и репортерството от мястото на събитието.

Българската периодична и ежедневна преса е само обедна. Първият сутрешен вестник у нас започва да излиза през 1911г., това е вестик "Утро", който не е обвързан политически. Негов главен редактор е Стефан Танев. "Утро" е най-авторитетният вестник в страната по това време. Изписва се по примера на западноевропейската преса. Съдържал е четири страници среден вестникарски формат, предимно в него са публикувани фейлетони, коментари и хроники. Друг изключително авторитетен вестник, който започва да излиза през първата половина на XXв. е вестник "Зора" създаден от Данаил Крапчев през 1919г. Излиза до 1944г., когато е спрян. Редактор на културната страница във вестника е Йордан Бадев, а на хумористичната рубрика "Куку-ригу" - Борис Руменов. Някои от най-известните български автори са печатали в него - Йордан Йовков, Райко Алексиев, Димитър Талев. Особено много врагове сред левите интелигенти си е спечелил Данаил Крапчев заради проправителствена ориентация на вестника, поради което веднага след преврата още на 10 септември е осъден на смърт. Въпреки тежката участ на своя създател "Зора" остава в българската журналистика като един от най-качествените вестници на XXв. наричан още Българския "Таймс".

Много силно у нас е била развита хумористичната преса. Вестник "Българан" започва да се издава второто десетилетие на XXв. Там сътрудничат - Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Димитър Подвързвачов, бащата на българската карикатура - Александър Божинов. Друг хумористичен вестник е "Барабан". В този вестник е публикувал Христо Смирненски. След Първата световна война водещо хумористично издание е вестник "Щурец". Главен редактор и собственик е Райко Алексиев с псевдоним Фра Дяволо.

През този период е силно застъпена и литературната преса, в която присъства политическа публицистика. Вестник "Развигор" (основан е в началото на 20-те години), с главен редактор Александър Балабанов, който твърди, че това е първият литературен вестник в Европа. За съжаление вестникът посъществува само 2-3 години. Вестник "Литературен глас" излиза в периода 1928-1944г. В него се е публикувало освен литературни статии и статии засягащи теми като - политика, музика и театър. Вестникът е имал много ярко застъпена демократична позиция и е бил антимонарически и антифашистки настроен. Негов главен редактор е бил Димитър Митов.

Сред литературните списания в този период могат да се откроят - "Мисъл" и "Златорог". Списание "Мисъл" се издава от 1892-1907г. Списанието е свързано с имената на - Пейо К. Яворов, Пенчо П. Славейков, д-р Кръстев и Петко Ю. Тодоров. Освен литературни творби в него са присъствали и много сериозни политически анализи. Списание "Златорог" излиза от 1919 до 1944г. Главен редактор е бил известният литературен критик Владимир Василев.

За първи път радиопредавания в България се откриват още през 1929г. Едва обаче през 1935г. се открива официално Българско национално радио. За пръв раководител на БНР е назначен Сирак Скитник. Още в началото БНР е имало много добре подредена програма. Имало е обособени предавания със собствени рубрики, публицистична програма както и политически коментари, които са се излъчвали на живо. Създава се и първата информационна агенция - Дирекция по печата през 1898г. наречена по-късно БТА. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи. В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции.

Макар българската журналистика да започва своя път много по-късно, заради османската власт в българските земи, тя се развива с изключителни темпове и за кратко време успява да започне да достига нивото на западноевропейската. Благодарение на видни български интелектуалци след Осбождението се създават редица периодични и ежедневни печатни издания, които свидетелстват за жаждата на българина да бъде информиран и да догони не само политически и икономически Западноевропейските държави, но и в културно отношение. Това успява да се случи и до 1944г. можем да кажем, че българската журналистиката е стожерът на българската култура.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Масовите комуникации през ХХ в. Особености на българската журналистика през периода на Освобождението до Втората световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.