Медии, общественост, политика


Категория на документа: Други



1. Определяне на дневния ред /аgenda setting/: концепция и процес
"... медиите форматират действителност посредством принципи на подбор,

акцентиране и поднасяне, взети от малки, негласни теории за това,

кое съществува, какво се случва и кое е важно".
Тод Гитлинр цитирано по Даниел Дрезнър и Хенри Фарел

"Влиятелна мрежа", Медиа Таймс Ревю, юли 2005

Определянето на дневния ред от важни за обществото събития и въпроси е необходима форма, която отразява актуални потребности, социални проблеми и интереси и е показател за основни ценности като социална справедливост, солидарност и обществена отговорност. При този колективен процес медии, правителство, обществената администрация, социални движения и гражданство определят кои са важните теми на деня и към кои публики трябва да е фокусирано общественото внимание. Активното присъствие на определени събития или относително перманентни въпроси и проблеми в ежедневието е фактор, който влияе върху това дали и в каква степен те ще бъдат отразени в медийното пространство, според своята степен на натрапчивост (obtrusiveness). Решенията и отговорността, за това кои теми ще бъдат разглеждани на дневен ред и по какъв начин ще бъдат структурирани, се разпределя между редактори, репортери, издатели, журналисти. Те филтрират получената информация и преценяват кои теми е удачно да бъдат коментирани и обсъждани публично, изхождайки от своя опит и политиката на конкретната медия. Списъкът на най-значимите събития за деня се влияе от често и интересите на собствениците на каналите.

Критериите, по които се подбира новината се наричат фактори за информационна стойност-понятие, въведено от Уолтър Липман през 1922г. За да попадне дадено събитие във фокуса на новините е необходимо да отговаря на определени условия като значимост, развитие във времето, сензационно звучене, често и негативизъм. Процесът на структуриране на дневния ред е силно изявен при предизборни кампании, ситуации на извънредно положение или икономическа криза. Друг съществен фактор е прагът на внимание, който е нужно да бъде преодолян, за да се превърне събитието в новина, със съответния интензитет и честота. Приоритетна е и тази информация, която е свързана с конкретна публична личност или отразява събитие от национален или световен мащаб. Информационните медии способстват за формирането на мнения и нагласи, като насочват интересите и определят кои са важните за обществото теми. Приема се, че колкото по-голямо внимание обърне медията на даден въпрос, толкова по-значим е той за обществото. В своя труд "Теории за масовата комуникация" проф.Петев разглежда публичният дневен ред като "предмет на социално договаряне", и "гъвкав инструмент за обществена самоорганизация".

2. Информационни източници и актуални теми в медийното пространство

Като средство за убеждаване и влияние върху поведението на хората комуникацията възниква в държавната сфера още от 1800 г. преди новата ера. Разнообразието от масови комуникации се приема като повод за информационна пропаст между привилегированите и ощетените общствени слоеве. Още през 70-те години на ХХ век учените смятат, че социално по-добре поставените хора могат по-бързо да си набавят и използват нова информация, по-слабо информираните-да се осведомят по отношение на определени теми, докато добре информираните могат да не получават никаква допълнителна информация от съответните източници. Масмедиите не успяват самостоятелно да осигурят желания ефект, но могат да установят дневен ред от въпроси, в рамките на които обществеността трябва да се произнесе и така играят ролята на посредник в обществото.

Според начина по който се разпространява информацията, медиите се делят на печатни и електронни. Печатните медии са вестниците, списанията и информационните бюлетини. Като периодичност те могат да бъдат ежедневници, седмичници, месечни, шестмесечни и годишни издания. Тенденцията при пазара на печатни медии е в посока все по-голямо специализиране на вестниците и списанията, стремежът е да се намерят достатъчно широки и платежоспособени потенциални потребители, които представляват интерес за рекламодателите на специфични продукти. Електронните медии са радиото и телевизията, както и изданията в Интернет. Телевизията се излъчва по кабел, чрез сателит или ефир и разполага с различен набор от средства, за да изрази своята специфична представа за случващото се. Тя се възползва от възможността да внуши определена позиция и невербално, чрез монтаж на кадрите, ракурса на снимане, подреждането на събитията, планът на снимките, подборът на текст, жестовете и мимиките на лицата, ритъма на кадрите, преобладаващите емоции, предаване на части от събитието и т.н. С навлизането като иновация в живота на хората през миналия век, телевизията допринася много за изграждането или промяна в структурата на техните интереси - това, за което потребителите мислят и се вълнуват, като по този начин формира обществените представи, идеи и цели. Друг вид медия са информационните агенции. Според обхвата си медиите се делят на национални, местни и регионални. В последните години изборът от ежедневници, седмичници и други периодични печатни издания е сериозен, а общите им тиражи се измерват в стотици хиляди.

Потребителите от почти всички социални групи разполагат с широк достъп до разнообразни по вид, тематичен обхват и формат средства за информация, дори са изградили известна зависимост, към това което ще им бъде предложено или не в медиите. Начинът, по който се показва и интепретира действителността, оказва влияние при формирането и изразяването на нашите идеи, схващания и възгледи за света, образование и дори за самоопределянето ни като социална, културна или религиозна идентичност. Печатът вече е не само продукт, но и важен фактор в съвременното обществено развитие и има различни функции, в зависимост от общественопоставените цели и задачи. Като процес на социално взаимодействие, което се осъществява чрез обмен на съобщения, представи, идеи, знания, нагласи, позиции, комуникацията спомага за изграждането на социалната самоорганизация на обществото. Именно публичния комуникационен процес и неговия материален обект - медиите, поставени в различни условия на съществуване, са предмет на изучаване на публицистиката.

Дневния ред на медиите се създава в резултат на комплексни процеси в медийната организация.Съществуват незасягащи пряко обществото теми, както и особено актуални и важни, като престъпност, корупция, насилие. Запазва се тенценцията от страна на медиите да бъдат излъчвани и коментирани именно такива, показващи актове на насилие, криминални прояви, нещастни случаи, бедствия и въоръжени конфликти.Често тези кадри и подробните към тях описания изразяват незачитане на човешките чувства и скръбта на хората, а човешките отношения се разглеждат предимно като "кой" и "какво", а не "защо". Негативните новини са безспорно част от живота, но макар водещи и преобладаващи, те често изместват добрите, които или липсват, или се споменават на последната страница/в последните минути на емисията. За щастие има вече, макар и малко, печатни и електронни медии, които представят единствено или предимно положителни събития и факти от живота на хората и случващото се по света.

3. Функции и влияние на медиите. Медии и общественост
"Безсмислено е да се говори за интерес на обществото без да бъде разбран интересът на индивида"
Джереми Бентем, английски философ и политик от началото на XIX век.

Медиите като основен източник на информация и средство за обмяна на идеи ни приобщават към света и информират за това, което се променя и случва в него. Общественото устройство определя начина и степента на въздействие върху медиите, чрез икономически или политически средства . Масовата култура се е формирала в следствие на нуждата да се доведе информация до максимално широки обществени кръгове. За да изпълни тази функция информацията, която достига до медиите е нужно да се адаптира и предаде на достатъчно достъпен език. Имено в този процес на превеждане на достъпен и разбираем език възниква възможността да се прокрадват естествено и незабележимо интереси и да се манипулира съзнанието на масовия потребител, в полза на производителите на информация, притежаващи огромна власт. Една от същностните характеристики на медийната власт се състои в това, че може да повлиява и владее общественото мнение. Тази тема е провокирала интерес и е дала повод за изследвания на много журналисти и социолози. Медийната власт се създава в процеса на комуникация, тъй като човекът по своята същност е социален и имено комуникацията е методът, чрез който той се социализира. За да произвеждат новини е необходимо медиите да имат осигурен постоянен информационен поток. Медийната система и обществеността, особено в демократичната система се намират в постоянен процес на промени. Произвеждането, разпространяването и обмяната на информации в съвременното общество придобиват все по-голямо икономическо, културно и политическо значение.

Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем и да определят до каква степен потребителя ще навлезе в проблема. Това ги превръща в източник на нов тип власт-тази на убеждението. Затова и медиите са търсен съюзник в осъществяването и споделянето на общата власт в обществото. Освен че информират обществеността, медиите влияят, мотивират и подпомагат публиката за какво да мисли. Това постига чрез разнообразни средствата като размер на заглавията, шрифт, фотоилюстрации, мястото и времето на събитието, заделено в новинарските емисии. Тези методи на електронни и печатни медии помагат на аудиторпията да избира, разбира и възприема своите новинарски теми и да определи информационните приоритети, дори сама да ги изведе като водещи в актуалното информационно поле. В съвременните общества медиите са натоварени с много функции, част от които са изведени от Гуревич и Блумер. Сред тях са ангажимента на медиите за наблюдаване на случващите се събития, които могат да имат положително или негативно влияние върху гражданите, предоставяне на трибуна за хората, представящи интересите на отделни обществени групи и наблюдаване на институции и административни лица с цел контрол на техните действия и тяхната политика.

Медиите също така допринасят различни дарителски кампании, граждански и обществени инициативи да добият публичност и помагат определени постижения на културата и изкуствата да се популяризират и оценят. Служат на политическата система, като правят общодостъпни информациите и дискусиите по обществени въпроси.Просвещават обществеността, с оглед на нейното дейно участие в решаването на обществено значими въпроси, като успяват да защитават интересите и правата и на личността. По отношение на икономическата система медиите се опитват да съгласуват и да обединяват интересите на продавачи и купувачи, спомагат да се осигури добро качествено развлечение и задоволяване на потребности. За да могат да се изпълнят тези теории е необходимо медиите да бъдат икономически и политически независими т.е.да се превърнат в обществени.Медийното събитие е резултат от съвместните усилия на източниците на новината и репортерите. Ролята на медиите е да създават, поддържат и укрепват доверието и равновесието между държавната власт и гражданите. Влиянието им зависи предимно от нагласите на публиката, нейното интелектуално и социално ниво, възраст, пол, социална принадлежност и в по-малка степен от съдържанието на средствата. Именно в процеса на комуникация се променят или затръждават съответните емоционални, познавателни или поведенчески нагласи. Журналистиката, освен информираща, има и обществена функция, като осигурява един общ информационен поток, като същевременно трябва да обяснява събитията и да ги анализира. При анализът се разглеждат всички възможни мнения, съпоставят се факти и се правят изводи, при коментирането на теми и събития също се разглеждат възможните положителни и негативни позиции, но тогава хората имат правото да изберат едното. По този начин стремежът е да се постигне обективност, а излъчването на новини да бъде преставяно, чрез съответните средства за удостоверяване и доказателства и да се отличава с безпристрастност в представянето на събитията. В случаите, когато публичният дневен ред е представен от една линия на разглеждане, а медиите пренебреват други важни теми на деня, тогава те престават да бъдат източници на обществено значима информация.

Комуникацията като процес на социално взаимодействие се осъществява чрез обмен на съобщения, представи, идеи, знания, нагласи, който с появата на медиите придобива масов характер. Общественото развитие зависи от начините на комуникация и налага техните рамки. Според теорията за формиране на дневния ред аудиторията възприема начини на мислене и действие в и чрез своята среда на общуване, в която се създава и избора на колективно решение. През 80-те години социологически проучвания за съдържанието на новините в телевизия, всекидневници и списания показват, че посоката на влияние е от медиите към общественото мнение. Въздействията на медиите могат да бъдат функционални, неефективни и несъществени . Функционалните допринасят, а дисфункционалните пречат за утвърждаването и развитието на системата на обществото. Както споменахме, медиите определят темите, според степента на тяхната значимост. Има специфични редакционни средства, като големината на заглавието, снимките към темата, мястото й във вестника и други, които позволяват темата да се открои. Неочакваните и конфликтни теми имат по-голям шанс да бъдат на дневен ред за обществото за определено време, а темите зависят и от конкретното положение на обществото. Не винаги е възможно да се постигне съвпадение в дневния ред на обществото и дневния ред на медиите.

Според Михаел Шенк хората, които развиват многобройни междучовешки контакти и са приобщени тясно към различните социални и политически системи и не са така зависими от масмедиите, за да получат реална представа за действителността. Също така посочва, че дори често водачите в създаването на общественото мнение се занимават с теми, които не се разглеждат от масмедиите.

4. Социологически и журналистически изследвания на теорията за дневния ред

Връзката между публикуваната информация и начинът и на възприемане и влияние е била изследвана чрез различни социологически методи и средства. Много учени и изследователи са анлизирали съдържанието на медии, политически програми и публични изявления и са съпоставяли данните с тези от различни емперични изследвания. Търсенията са в посока установаване и изучаване на влиянието на определени медии, институции и социални среди с цел да улеснят и планирането на кампании, осъществяващи връзки с обществеността. През 1972 година Максуел МакКомс и Доналд Шоу публикуват теорията за определяне на дневния ред от обществено важни въпроси.Те установяват, че медиите придават обществена значимост на въпросите, които разглеждат в общественото пространство - дневният ред на медиите (media agenda) определя дневния ред от важни въпроси, обсъждани от широката публика.

Изследователите посочват, че следствие подбора на новините медиите оказват влияние върху възприемането на важните въпроси на деня от аудиторията, която ги приема като достъпни източници на актуална информация. Медийното изграждане на дневния ред, при различни категории лица, възниква в зависимост от степента на тяхната медийна активност, вида на съответната медия, степента на политически интерес, необходимостта от ориентация и социално общуване. Този процес е предмет на изследване, като в основата са заложени професионалните журналистически ценности, традиции, социални нагласи и опит. Именно те помагат на журналиста да филтрира информацията, получена от съответните информационни източници и да я покаже от различен ракурс. Концепцията на учените е основана на изследване на общественото мнение по важните за деня теми, контент анализ на информацията в медиите и изучаване на взаимодействията и отношенията в комуника-ционния процес. Други учени-Курт и Гладис Ланг определят изграждането на дневния ред (agenda building), който показва, как знанията по обсъждания въпрос нарастват и дават по-подходящ термин за процеса в сравнение с установяване на дневния ред (agenda setting). Според тях изграждането на дневен ред е "колективен процес, при който медии, правителство и гражданството реципрочно влияят един на друг" (Lang & Lang, 1983: 58-59). Това противопоставяне на формиране и изграждене на публичен дневен ред е представено и от Рей Хиберт и Шийла Гибънс, които допускат възможността определени институции и социални групи за окажат влияние на медиите отвън, като насочват така информацията, че тя да се превърне в новина.Те също посочват съществуването на връзка между действието на медиите и поведението публиките.

5. Изграждане и определяне на публичния дневен ред като предмет на социално договаряне
"Най-мощната медия в нашия живот е вътрешният ни глас.
Съзнателно или не, но ие по цял ден разговаряме със себе си.
Всяка наша мисъл звучи в главата ни и "обработва" подсъзнанието ни"
Ева Фердинандова




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медии, общественост, политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.