Междукултурен диалог


Категория на документа: Други


Освен това глобализацията помага да огледаме и да се заинтересуваме от проблемите около нас. Проблемите на локалната общност придобиват универсални измерения, а проблемите на чове-чеството — локални. Това е основата на новото образование, което в същността си е наистина „гло-кално“.
Глобалното общество означава и глобално гражданско общество. Последните десетилетия на двадесети век се характеризират именно с този фе-номен — освен политиката и бизнеса, и организаци-ите на гражданското общество превземат света като цяло. Глобалното гражданско общество означава и пряко поета гражданска отговорност и опит за кри-тични граждански действия и противопоставяне на гражданите на световния ред, налаган от политици-те и медиите.
Друга черта на напредващата глобализация е „космополитната демокрация“.
В анализа на Дейвид Хелд глобалният ред се ха-рактеризира в множествени, препокриващи се влас-тови мрежи. Групите и организациите на глобално-то общество предявяват претенции за относителна автономия, която да се подчинява на принципите на международното право (в терминологията на Хелд „космополитичното демократично“ право), като правните принципи се легитимират и гарантират от транснационални и локално свързани парламенти и съдилища. Националните държави отстъпват част от властта и суверенитета си на транснаци-онални институции, а индивидите могат да при-добият членство в различни национални и транснационални властови пространства и по този начин да упражняват правата си за участие в управлението и правата си на самоопределе-ние — от локалното до глобалното равнище
Падането на комунизма някак си ни накара да забравим, че световното глобално общество е све-товно капиталистическо общество — глобал-ността се осъществява в рамките на капиталис-тическите икономически и политически прин-ципи. Това означава, че социалните несправедли-вости придобиват световен характер (бедност, неравна индустриализация и развитие, противопос-тавяне Север—Юг). Капиталистическото световно общество също е причина рисковете по развитието да не се поемат от тези, които ги причиняват. Капи-талистическата глобализация на света означава гло-бално овластяване на транснационалните организа-ции при същевременно напредващи процеси на на-ционална дезинтеграция. Слабостта на национална-та държава освен обективен процес е и цел на тран-снационалните организации.
В структурен план глобализацията на капи-талистическата икономика означава и маргина-лизиране и глобално изключване на огромни групи от населението в световен план.
Друга особеност на глобалното капиталистичес-ко общество е в глобализирането на неравенствата, което изключва все повече хора и цели народи, как-то се подчертава — богатите биват глобализирани, а бедните — локализирани.
Световното глобално общество и е световно рисково общество. Осъзнаването на рисковия ха-рактер на глобализацията в световен план означава, че обществото има само един път — „активно включване на населението в дебата върху пробле-мите на глобалния свят“.
Другият значим факт на глобализацията е, че рисковете и опасностите пред глобалното общест-во ни карат да се погледнем като общество нап-ред, да погледнем към бъдещето. Рисковото об-щество означава, че миналото губи своята опреде-ляща сила по отношение на настоящето и че все по-вече като общество се съобразяваме с бъдещето. Сянката на бъдещите поколения тежи все повече върху глобалното общество и върху образованието ни. Това времево преориентиране на обществото и на образованието е една от съществените черти на епохата ни — за пръв път самосъзнанието, разбира-нето и действията имат за отправна точка бъдеще-то, последствията на нашите действия, и то не само в тесния семеен план. Времевата бъдеща обрече-ност на света има обединителна, демократична, ув-личаща сила.
Промяната на този фокус е още по-трудна с пре-подаватели с корени в миналото и с ученици с край-но кратка времева перспектива. Както подчертава Тофлър — 75% от хората са с нагласи за миналото, 21-22% живеят в настоящето и само 3-4 % са хора-та на бъдещето.
Глобализацията поставя въпросите на бъдещето на дневен ред. Проблемите, както и рисковете, ид-ват от бъдещето, то става елемент от всекидневната дейност при управление на всички видове системи.
Всеки елемент от живота ни зависи от бъде-щето — нашето здраве е в пряка зависимост от за-мърсяването на околната среда; професионалното ни развитие — от пътищата, по които ще поемат новите технологии, животът ни в населеното място — от планиращите решения на урбанистите и т. н. Истина е също, че толкова вече сме свикнали с бъ-дещите влияния, че те стават част от всекидневието ни и по този начин изхвърляме бъдещата перспек-тива от съзнанието ни.
Идеята за устойчиво развитие е глобална, из-чистена от идеология, опитваща се да реформи-ра обществото в рамките на съществуващите ус-ловия и цели:
— опазване ограничаващо човешката дейност в рамките на възможностите на Земята;
— развитие, осигуряващо условия на всеки човек на планетата да се наслаждава на продължителен, здравословен и пълноценен живот;
Идеята на устойчивото развитие може да бъде обобщена в няколко ключови принципи:
— насърчаване и поддържане на жизнени съоб-щества;
— подобряване качеството на живота;
— запазване жизнеспособността на земята и ней-ното разнообразие;
— да се запазим и оцелеем в границите на под-държащата способност на земята;
— промяна на личната позиция и поведение;
— осигуряване възможност на общностите да се грижат за своята околна среда и да я поддържат;
— изграждане на национални структури за ин-теграция на развитието и опазване на околната сре-да;
— създаване на глобален съюз .
В индивидуален план идеята за устойчивост на образованието може да се обобщи с прочутите че-тири принципа: уча, за да зная; уча, за да правя; уча, за да живея заедно; уча, за да бъда.
Уча, за да зная — как да живея в този рисков свят;
Уча, за да правя — за да изграждам света около мен и отношенията ми с другите хора на хармонич-на основа;
Уча, за да живея заедно — мога да постигна тази хармония със себе си и със света само заедно с дру-гите хора;
Уча, за да бъда — за да открия своя аз, за да се утвърждавам в своя свят и в света с другите, за да бъда аз и в отношенията си с хората, и с природата.
Общата идея за устойчивост е тази за устойчи-вост между знания и умения, между лично и общес-твено, между социално и природа, между настояще и бъдеще, между емоции и разум. В този смисъл образованието е, което води до създаване на чувст-вото за индивидуална начална устойчивост, която следва да бъде поддържана със средствата на обра-зованието за цял живот. Устойчивото развитие в постмодерния свят е по-скоро формулирана идея, предложение за личен и обществен живот (в рамки-те на малката общност) и пожелание към национал-ните и транснационални форми на обединение. Са-мо за десет години след Рио де Жанейро риторика-та на устойчивостта присъства във всички важни международни документи и в националните полити-ки на мнозинството от държавите.

2. Всеобща декларация за правата на човека – основа за разбирателството и диалога

Декларацията е първият глобален документ на новата епоха и същевременно най-яркото от-рицание на принципите на индустриалното ка-питалистическо общество. Така Декларацията поставя под съмнение не само рационалността на света, но и възможните пътища за рационализиране на обществото, за осъществяване на нейните прин-ципи. Залагането на равенството на човешкия по-тенциал, на необходимостта от равни възможности за личностно самоактуализиране са рамките в които човечеството продължава да гради своето бъдеще. В този смисъл, въпреки глобалния си характер, мо-же да се каже, че Декларацията предугажда и пос-томодернизма със залагането на нова социална чувствителност, на изграждането на ново соци-ално пространство. В Декларацията няма идеи за икономически ред, но с идеите за равенство и потенциала на човешките същества по света тя на практика е открито оспорване на преимущес-твото на западната идеология, на търсенето на материалистически измерители на прогреса, на търсенето на индикатори на развитието само в икономиката. Не случайно в Декларацията са очертани идеите на следващите поколения права на човека, на колективните права, на новия световен ред. В този план Декларацията, макар и невинаги осъзнавано, дава подкрепа на всички реформаторс-ки и протестни движения и идеи и оспорва идеята за превъзходството на породилата я западна циви-лизация.

Правата на човека

Правата на човека са като броня – те те защитават; те са като правила – защото ти казват как може да се държиш; те са като съдии - защото може да се обърнеш към тях. Те са абстрактни като чувствата и като чувствата принадлежат на всеки от нас и съществуват независимо какво се случва.

Те са като природата, защото могат да бъдат нарушавани и като духът , защото не могат да бъдат унищожавани. Като времето- те се отнасят към всички нас по един и същи начин – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и ни карат да се отнасяме към другите с уважение. Както и при доброто, истината и справедливостта, ние имаме несъгласие относно точното им определение, но ние ги разпознаваме, когато ги видим.;

Характеристика на правата на човека

Два са основните принципа, които са в същността на правата на човека – човешкото достойнство и равенството.
Правата на човек могат да бъдат разбрани като определящи тези основни стандарти за човек, които са необходими за достоен живот, а тяхната универсалност произтича от факта, че в това отношение поне всички човешки същества са равни.
От тези два принципа следват основните ценности:
Свобода – защото човешката воля е важна част от достойнството на човека
Уважение към другите – защото липсата на уважение към друг човек пречи да оценим неговата индивидуалност и достойнство
Не-дискриминиране – равенство между хората означава да не ги съдим по несъществени физиологически/ или други/ характеристики
Толерантност – защото нетолерантността означава липса на уважение за различията, а равенството не означава идентичност и унифициране.
Справедливост - защото хората са равни по отношение на справедливото отношение което изискват към собствената личност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурен диалог 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.