Междукултурен диалог


Категория на документа: Други


Конвенцията признава, че всяко човешко същество на възраст под 18 години може да бъде наречено дете. Това означава, че всеки такъв индивид има право да се ползва от правата, изброени в Конвенцията.

Детето става пълноправен възрастен при пълнолетие. В различните страни тази възраст е различна /у нас тя е осемнадесет години/. До навършването й детето получава последователно определени права, като те също са различни за различните държави. Например възрастта за встъпване в брак в Австрия е 16 години за жените и 19 за мъжете; в Малта е 16 и за двата пола; в Румъния е 18 за мъжете и 16 за жените, у нас е 18 години и за двата пола.

Трябва да знаем, че повечето от правата на детето, гарантирани чрез Конвенцията, са ненарушими.

Също така всички права на детето са еднакво значими. Правото на отдих и почивка, на игри и дейности за отмора е не по-малко важно от правото на живот, оцеляване и развитие, защото отдихът и почивката, отмората и културните дейности са също така необходими за оцеляването и развитието на детето.

Всички права на децата са взаимосвързани. Правото на свобода на изразяването /детето свободно да може да говори това , което мисли и го вълнува/, не може да бъде пълноценно, ако правото на детето да получи образование е нарушено. Правото на здраве и здравно обслужване е тясно свързано с правото на социална сигурност, включително на обществена застраховка. Следователно правата на детето, които са записани в този закон, трябва да се разглеждат като едно цяло, като група от права, които в целостта си дават възможност за пълноценно развитие на детето.

В закона са записани не само основните права на детето /като правото да има семейство, правото на образование, на закрила, на здравеопазване/, но и са посочени и конкретни права при различни условия /деца, разделени от родителите си; пренебрегнати деца или такива, с които е злоупотребено; осиновени деца; деца бежанци; деца инвалиди; експлоатирани деца; деца във въоръжени конфликти; деца в конфликт със закона, и т.н./.

В този закон децата се признават за пълноценни членове на човешкото семейство. Чрез осигуряване на естествена среда за израстване и благосъстояние на детето семейството се приема като основна група, на която трябва да се предоставя цялата необходима защита и помощ.

Конвенцията не споменава за задълженията на детето. Това не означава, че такива задължения не съществуват, а че съставителите на Конвенцията смятат, че задълженията обикновено са известни и децата трябва да ги изпълняват – нещо , което не може да се каже по отношение на правата им, които много често се нарушават. За разлика от възрастните, децата имат малко възможности да защитават правата си и следователно те имат нужда от специална закрила от страна на закона.

***
Всяко дете има право на живот, което ще рече не само да живее, но и да се развива подходящо като член на обществото. Животът не означава само физическо съществуване. Детето има право на подходящо развитие като член на обществото и според Конвенцията задължение на всяка държава е да осигури в максимално възможна степен оцеляването и развитието на детето.
Всяко дете има право на име и затова трябва да бъде регистрирано незабавно след раждането си. Съществуват няколко системи за регистриране: медицинска, която се извършва непосредствено след раждането от служителите на болницата или родилния дом, като те записват презимето му; църковна, чрез покръстване и регистрация на името в църковните списъци; и гражданска регистрация на името и презимето от упълномощени местни власти от общината.
Детето има право да познава родителите си. Това е проблем, който възниква предимно, когато детето е изоставено от родителите си, когато е родено от извънбрачна връзка, или когато родителите се разведат. Държавата е задължена да защитава това, което отличава дадено дете – самоличността му, а именно неговата националност, име и семейни отношения.
Детето има право да поддържа семейни отношения с двамата родители в случай, че е разделено от единия от двамата.
Детето има право на свобода на изразяване на мнение, както и право на достъп до подходяща информация.
Детето има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Съгласно Конвенцията наше задължение като родители и настойници е да помагаме и да направляваме детето при упражняването на това негово право по начин, съответстващ на развитието на способностите му.
Както възрастните, така и децата имат право на сдружения и мирни събирания, а също и право на защита от намеса в личния им живот.
Когато детето е в състояние да формира собствени възгледи, трябва да се гарантира правото тези възгледи да бъдат изразени. Детето има право да изразява възгледите си свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. На практика приложението на това право често е засегнато от проявявана субективност. При определени условия детето е способно да изразява възгледи, но се въздържа от страх, да не бъде зле разбрано или наказано.
Вече говорихме защо образованието е толкова важно в живота на всеки човек и специално на детето – само чрез образованието то може да развие личността си, своите таланти и духовните и физическите си способности. Съгласно Конвенцията всяко дете има право на образование. Образованието трябва да подготви детето за отговорен живот в едно свободно общество; то трябва да се осъществява в дух на разбирателство, мир, толерантност, равенство на половете, приятелство между всички хора и зачитане на природната среда.
Конвенцията гласи, че основното образование трябва да бъде задължително и безплатно за всички. Обучението в училище трябва да се осъществява по начин, съвместим с детското човешко достойнство, като се изключат физическите наказания.
Този въпрос е изключително важен – по света има стотици милиони деца, които не ходят на училище, а само в България близо 100 000 деца до 16 годишна възраст не посещават училище и те са предимно от ромски произход. Това ще рече, че тези деца никога няма да могат да станат пълноценни членове на обществото, да намерят прилична работа с добро заплащане, да изградят спокойно и без материални ограничения семейство и да възпитават и да учат децата си.
Конвенцията също така постановява чрез средствата за масово осведомяване да се разпространява подходяща информация от полза за детето, както и да се издават и разпространяват детски книги. От друга страна, според закона, детето трябва да е защитено от информация, която вреди на неговото развитие – съдържаща сцени на насилие, секс.
За свободното си развитие детето също така има право на отдих, игра и участие в културни и художествени дейности. Съгласно този закон ние имаме право да изискваме от местните власти да осигуряват условия за развитие на способностите на нашите деца в младежките домове и центровете за работа с деца, като участват в различни състави, групи.
Важно е да знаем, че детето има право да изразява свободно мнението си по всички въпроси, които го засягат. За да поясним за какво става дума, трябва да имаме предвид и неговата възраст. На практика това означава, че на детето трябва да се даде възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него. Очевидно е, че това право трябва да му се осигури в училище, но също така не трябва да забравяме за него и в семейството, когато се решават въпроси, които засягат и децата ни.
В Конвенцията са отбелязани и много конкретни социални и икономически права. Още в самото начало трябва да споменем, че да се приложат тези правила на практика означава държавите да бъдат достатъчно богати. Икономическата ситуация в много държави ограничава подпомагането на социалните и икономическите права на детето. Затова в Конвенцията е записано, че държавите ще предприемат мерки за осигуряване тези права на детето в максималната степен, възможна с оглед на техните ресурси.
Социалните и икономическите права на децата зависят от благополучието на техните семейства и затова Конвенцията посочва, че родителите носят основната отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Важно е да знаем, че същевременно Конвенцията посочва, че държавите са задължени да предоставят необходимата помощ на родителите при изпълнението на тяхното задължение по отглеждането на децата и да гарантират развитието на институциите, бюрата и службите за грижи за децата.
Детето има правото да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. На нито едно дете не може да бъде отказан достъп до ефективно здравно обслужване.В съответствие с този член, държавите трябва да предприемат мерки за намаляване на смъртността при кърмачетата и децата, да се борят срещу болестите и недохранването и да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане.
Всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото развитие . Детето има право да бъде защитено от икономическата експлоатация – децата не трябва да извършват каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието, да навреди на здравето или на развитието им.
Тези права важат за всички деца без оглед на възраст, пол, етническа или религиозна принадлежност, дали са родени в семейство или са извънбрачни, дали са здрави или имат някакви увреждания.
Съгласно Конвенцията детето трябва да бъде защитено от държавата срещу всякакви форми на дискриминация или наказание на основание на статут, дейности, изразени мнения и убеждения от страна на родители, настойници или членове на семейството

***
Детето има право да бъде защитавано чрез закона от всички форми на физическо и умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или от пренебрежително отношение, малтретиране или експлоатация, включително и от сексуални престъпления. Защитата трябва да обхваща взаимоотношенията на детето с родителите, настойниците или други лица, които се грижат за него, например училищните преподаватели.
Децата с физически или умствени недостатъци заслужават специална защита, за да им се даде възможност да водят пълноценен и достоен живот в съответни условия, включително и активно да участват в живота на общността. Държавите трябва да предоставят специална защита на децата с недостатъци и на хората, които се грижат за тях. Помощта трябва да е насочена към най-пълно социално приобщаване и индивидуално развитие на детето.
Децата от етнически, религиозни и езикови малцинства имат право да се ползват от собствената си култура, или да използват собствения си език. Това право може също така да бъде упражнявано в общността с други членове на същата група от населението.
Що се отнася до отвличането, продажбата или търговията с деца с каквато и да било цел в каквато и да било форма, държавите се задължават да предотвратяват този вид криминално поведение чрез предприемане на всички необходими мерки на национално, двустранно и многостранно равнище.
Проблемът с детската престъпност е много остър. Твърде често възрастните покваряват децата и ги въвличат в престъпни дейности. Понякога лошите условия на живот на семействата окуражават детското престъпно поведение, поради което малолетните престъпници трябва да се третират на първо място като жертви в криминалните дела. От друга страна, държавите се изправят пред необходимостта да се борят срещу престъпленията, извършени от деца. Съгласно Конвенцията лишаването от свобода на детето трябва да бъде крайна мярка. Нито едно дете не може произволно или незаконно да бъде лишавано от свобода. Арестът, задържането или вкарването в затвор на дете трябва да бъде за възможно най-кратко време. Всяко дете, лишено от свобода, трябва да има право да поддържа контакти със семейството си, освен при изключителни обстоятелства. Основната цел трябва да бъде подпомагането на процеса по приобщаването на детето в обществото.

Държавите страни по конвенцията, предприемат всички необходими мерки за подпомагане на физическото и психическото възстановяване и на социалната реинтеграция на дете, жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отношение, наказание или в случаи на въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се извършва в среда, благоприятстваща укрепването на здравето, самоуважението и достойнството на детето.

За да се изпълнява този закон, е важно да знаем кой е отговорен. Подписалите Конвенцията държави са длъжни да предприемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за осъществяване на правата, признати в нея. Това означава, че тази отговорност носят държавните глави и правителствата, националните парламенти, местните власти, различни министерства и администрации /министерство на здравеопазването, на социалната политика, на вътрешните работи, на отбраната, на образованието, на културата и много други правителствени структури/.

Най-важна, разбира се, си остава нашата отговорност като родители или настойници, тъй като ние всекидневно общуваме, напътстваме децата, следим за тяхното развитие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурен диалог 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.