Междукултурен диалог


Категория на документа: Други


Днес именно удълженото оставане в учебното за-ведение на практика е условие за продължаване на младостта, разбирана като изживяване, лишено от всеобхватните грижи на възрастния живот.

Продължаването на младостта поражда част от проблемите на средното образование — общо на-маление на качеството на обучение, увеличение на лошата адаптация към училище, прогресивно увели-чаване на криминалните деяния сред младите, за-силване на поведение на насилието в училище, на-пускане и повтаряне на училище . Проблемът е, че дейности, присъщи за възрастните, се прехвърлят в училище.

Съвременното образование се развива между тези два полюса — на изкуствено продължаваната мла-дост и удължаването на престоя в училище, и съ-щевременно на усложняването на процеса на учене поради нарасналите потребности на младите хора в периода на начално образование.

Политизирането на образованието означава, че след като е централен проблем на демократичното общество, неговото развите се определя чрез политически дебат и по политически път. С други думи – от нашето активно участие като граждани, като избиратели зависи успехът на обществената подкрепа и осигуряването на достатъчно ресурси за изграждане на добра образователна система.

Другата голяма тенденция в образованието е де-централизацията, политическото локализиране на решенията на образователните проблеми. Глобална-та визия е изместена от локалната визия, далеч по-близка на обикновения гражданин на демократич-ното общество. В процеса на локализиране на визи-ите възникват проблеми, свързани с действителното ангажиране на местната общественост в училищно-то управление и в същото време с липсата на доста-тъчно местен потенциал да бъдат формулирани об-разователните проблеми като визия и да се опреде-ли посоката на развитие на образователната среда.

В периода на преход от старата към новата обра-зователна парадигма не е случайно, че в образова-телните изследвания, както и в политическите деба-ти, преобладават въпросите, свързани с качеството на образованието. От една страна, качеството на образованието за пръв път става част от официална-та политика на развитите общества, въпреки че, както показва примерът на САЩ от последните де-сетилетия, невинаги огромните средства за негово-то повишаване носят ефекти.

Въпросите за качеството на образованието пома-гат по-добре да бъдат определяни приоритетите вътре в системата и най-вече да бъде по-справедли-во и съответстващо на образователните цели разп-ределението на ресурси.

Идеята за равенство на образователните шан-сове е вечна, колкото и демократичните общества, но съзнателното й осъществяване в образованието датира от периода след Втората световна война и поради напредналите опити за практическото осъ-ществяване на тази идея в социалистическите стра-ни.

Всеобщата декларация за правата на човека га-рантира нормативно равенството в училище, което след това е отразено в конституциите и в образова-телните закони.

Равенството е резултат на действието на полити-чески, икономически и социални фактори и често отразява нелекото постигане на равновесие между тях.

За развитите общества през последните десетиле-тия проблемът на равенството на образователните шансове придобива съвсем практически измерения — намаляването темповете на растеж поставя тези страни в ситуация, в която не могат да си позволят неизползването на своя човешки потенциал.

Проблемът за равните шансове в образованието ще определя и усилията през следващите десетиле-тия, като вероятно решенията ще се търсят в плос-костта на специални образователни програми за борба с училищния неуспех, за паралелни образова-телни заведения, подпомагащи формалното образо-вание, чрез материално осигурена политика, обеди-няваща усилията на различните образователни ак-тьори, пряко обвързана с обществеността и целяща постигане на локален и национален консенсус.

Навлизането на информационните технологии в образованието е новата ключова тенденция през последните три десетилетия. Тенденцията е доста-тъчно продължителна, за да може да се правят обобщения за настоящето, въпреки че все още предвиждането на бъдещето в тази област граничи със сферата на фантастиката.

Информационните технологии подпомагат инди-видуализирането на обучението; достъпа и участие-то в информационни мрежи като нова форма на со-циално участие, допринасят за увеличена гъвкавост на образователния процес, който вече не е ограни-чен във времето и пространството, както и за ин-тернационализиране на образованието. Вероятно точно в образованието ще може най-рано да се осъ-ществи идеята за „световното село“. Новите техно-логии дават възможност за достигане на възможно най-голям брой хора едновременно и отварят нови перспективи пред идеята за равенството на образо-вателни шансове, намаляват изключително разходи-те за образователни продукти; постигат невъобра-зимо досега богатство на илюстрирането и предста-вянето на информация, както и невероятни възмож-ности в областта на симулирането. Важно е да се отбележи, че информационните технологии дават началото на различен тип творчество, свързан с преработването на информация, с общуването в но-ва информационна среда.

По-нататъшното развитие на информационните технологии означава също така:

— диференциране на образователните пътища, като учениците могат да следват различни курсове навсякъде и по всяко време;

— придобиването на знания става все по-незави-симо от училище и това е основната тенденция, ми-нираща традиционната образователна система. От днес учителите и учебните програми имат на разпо-ложение вездесъщ конкурент, достъпен на ученика по всяко време, можещ да отговаря, на индивидуал-ните му желания и интереси. Ученикът от своя страна, не се нуждае от посредничеството на толко-ва сложна система като образователната.

Другата, припокриваща се с новите информацион-ни технологии тенденция, е тази на медийното зав-ладяване на образованието. Днес медиите са те-зи, които налагат ключови факти и интерпретации на действителността; поддържат и развиват господ-стващите морални норми, както и образците на по-ведение. Те поднасят все по-конкурентно и завладя-ващо необходимата за образователния процес ин-формация и изместват традиционните образовател-ни средства и изпълняват ролята и на възпитател, и на учителя — предметен специалист по един достъ-пен и ангажиращ начин.

Телевизията не само създава възможността образование без граници, тя се превръща в самата образователна реалност в период, когато традиционни институции като семейство намаляват своите образователни и възпитателни въздействия. Телевизията преобръща характера на образователния процес и на социализацията, доколкото тя е изградена върху емоционалност, върху образи, за разлика от традиционното образование, изградено върху четенето и писането, върху рационалното приемане на света. Телевизията взривява света на детството, който до неотдавна е отделен от света на възрастните, премахва бариерите и забраните.Изчезват не само разликите между децата и възрастните по отношение на получаваната информация и преживяванията, изчезват и разликите между учител и ученици.
Медиите допринасят за подкопаването на осно-вите на предметното разделение на образованието и на традиционния модел на придобиване на знания. Но точно в този момент на преход образователната система, която още не е изработила свои методи, адекватни на новата образователна парадигма, става все по-зависима от медиите, които разполагат и с много средства за осъществяване на чисто образо-вателни дейности.
За да е ситуацията още по-сериозна, медиите са една от най-комерсиализираните системи на общес-твото, а следователно представляват среда, която трудно може да се подложи на контрол и регламен-тиране от образователна гледна точка. При отразя-ването на живота те печелят пред образованието с невъобразимото припокриване между живот и вир-туална реалност, между истина и измислица. Обра-зованието е изправено пред нелек избор — от въз-можността за изолиране от медиите, което е нет-райна и губеща политика, до политиката на подчи-няване на изискванията им и на търсене на възмож-ности за съвместни дейности, което рискува да обезличи образованието от гледна точка на собст-вените цели и задачи.

„Образованието и професионалната подготовка се превръщат във фактори, определящи идентич-ността на човек.

При традиционното общество съществува разрив между специфичните умения за работа и тези, необходими за личностно развитие, т.е. меж идеята за професионалното образзование и общото образование.

Днес се заличава границата между обща и професионална подготовка, а общото образование се превръща в първо професионално образование. Тенденцията в световен план е за преодоляване на деленията в едно образование, което в индустриал-ното общество подготвяше отделно работници за индустриалните предприятия и кадри за либерални-те професии и за управлението на политическата и икономическа система.

Същевременно техническата революция има ог-ромно влияние върху формите на съвременната зае-тост:

— автоматизацията води до ново разделение н труда между човек и машина и до намаляване на за-етостта;

— променя се ролята на човека в трудовия процес — вместо да изпълнява рутинни задачи, например на конвейерна линия или в счетоводството, днес той трябва да реагира все повече на непредвидими обс-тоятелства, да управлява процесите в различните сектори;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурен диалог 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.