Междукултурен диалог


Категория на документа: Други


- да стимулира сътрудничеството в областта на обучението между учебни заведения или центрове за професионално обучение и предприятия
- да развива обмена на информация и на опит по въпроси, които са общи за системите на обучение на държавите-членки.

За образованието, малцинствата и дискриминацията

През 1960 г. ЮНЕСКО /Организацията на обединените нации за образование, наука и култура/ приема Конвенцията против дискриминацията в образованието, която признава правото на малцинствата да осъществяват свои собствени образователни дейности, включително да поддържат училища и да преподават на своя собствен език. Това право зависи от “образователната политика на всяка държава” и общото право на образование на малцинствата е да помогне на членовете на различните малцинствени групи да “разберат културата и езика на общността като цяло и да участват в нейните дейности”.

В районите, в които значителна част от населението говори на езика на малцинството, децата трябва да имат възможност да бъдат обучавани на техния майчин език или поне да научат собствения си език. Обаче нито едно от тези права не ограничава властта на държавата да изисква също да се изучава официалният език или да се покриват известни минимални образователни изисквания. Държавите също така трябва да гарантират, че държавната образователна система поощрява изучаването на историята, обичаите и културата на малцинствата.

Важно е да знаем, че в демократичното ни общество съществува специален Закон за защита срещу дискриминацията, т.е. акт, който осигурява на всеки от нас равенство пред закона, равни възможности за участие в живота на обществото и ефективна защита срещу дискиминацията.

Дискриминация е всяко неблагоприятно за човек отношение, поради факта на неговия пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, убеждения, политическа принадлежност, възраст, семейно положение, имуществено състояние.

Дискриминацията е пряка, когато към нас се отнасят – благодарение на някой от горните признаци – по по-различен начин отколкото към други лица /например не ми сервират в ресторанта, отказват да ме наемат на работа, защото съм ром,/.

Също така тормозът на основата на посочените признаци, подбуждането към дискриминация и расовата сегрегация /например отделянето на децата от различни етнически групи в различни училища/ се смятат за дискриминиращи действия. В България съществува забрана за дискриминация и тя действа спрямо всички хора, така че да се защитават нашите права и свободи.

За отношенията в училище също важи забраната на дискриминация. “Расова сегрегация” е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

Съгласно Закона министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

Директорът на училището е длъжен да предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се. Ако директорът получи оплакване от ученик, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг ученик, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.

Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.

Ако Вашето дете смята че правата му са нарушени, директорът на училището е длъжен да му каже какво се прави за да престане да съществува тази ситуация.

Учителите са отговорни да не допускат прояви да дискриминация между учениците и следователно в никакъв случай сами не трябва да проявяват дискриминация към когото и да е от учениците.

В правото сте си да настоявате, съгласно законовите изисквания, в училището на Вашето дете да има специални програми за преодоляване на дискриминацията, за обучение на децата в дух на разбирателство, на толерантност, на зачитане на правата и на различията им.

20.Социалният работник в многокултурно общество

Какво е в основата на дейността на социалния работник
- културата като комуникация
- трябва да се разбере културния код на общността – лингвистичен, невербален, културен код – поведение, маниери, жестове – всичко освен езика
- неразбирането води до дезориентация
- затова е необходима обратна връзка, повторение, въпроси – добро общуване
- шумът е много по-голям – трябва да свикваме с него и да питаме

Важно: в нормалния процес на общуване различията са бариери, а приликите като матрица която прави общуването възможно. При междукултурното общуване е обратното – разликите са важни и да се справяме с тях е основно междукултурно умение- ако наблягаме на сходното, на приликите, ние увековечаваме трудности в общуването.

Три важни неща за социалния работник
1.Да бъдем сигурни и положително идентифицирани с нашата собствена култура
2.Да познаваме нашата културна обусловеност
3.Да оценяваме и уважаваме културните различия у другите

Да: слушаме; да проверяваме възприятията си; да търсим обратна връзка; да се съпротивляваме на оценъчните реакции; да поемаме рискове.

Социалният работник е като многокултурното дете има преимущества – защото то има други отговори за решаване на проблеми освен тези, които неговата култура дава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурен диалог 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.