Междукултурни различия


Категория на документа: Други



Възрастта е често коментирана индивидуална характеристика. При част от изследванията се констатира, че няма значима връзка между жизена удовлетвореност,негативен афект и възраст, докато позитивният афект представя слаб негативен регрес с възрастта.

Доминираща тенденция е отсъствието на значими полови различия в общото усещане за благополучие. Няма достатъчно данни, за да се твърди, че са налице различия в благополучието на жените и мъжете.

При някои изследвания има връзка между по-високата образователна степен и благополучието. Има известни доказателства, че образованието има позитивно влияние върху СУБ предимно в по-бедните страни.

Налице са някои различия в СУБ в зависимост от етническия произход. Установено е напр.,че лицата от латиноамерикански произход докладват по-високи нива на щастие в сравнение с американците от европейски произход.

Религиозните убеждения също са знаяим фактор , който съдейства за благополучието, като обикновено по-религиозните хора са и по-щастливи.

Семеният статус, близките партньорски взаимоотношения и влиянието на децата имат положително влияние върху благополучието и удовлетворността от живота като цяло.
*Личностни характеристики

Личността е съществен фактор на СУБ. През последните години чертите от "Голямата петорка" се възприемат като доминиращ модел за личността. Петфакторната структура на личността като модел допуска, че личността може да бъде описана с помощта на пет биполярни и независими дименсии:
1.Екстраверсия-интроверсия /измерва аспекти като интензивност на междуличностните взаимоотношения, равнище на активност, потребност от външна стимулация и способност да се радваш на живота/.
2.Невротизъм-емоционална стабилност /отразява приспособеност срещу емоционална нестабилност/.
3.Доброжелателност-антагонизъм /измерва качеството на отношенията с другите хора/.
4.Съзнателност-несъзнателност /отразява индивидуалната степен на организация, последователност и мотивация в целево-ориентираното поведение/.
5.Отвореност към опита /може да се определи и като култура или интелект/.

Може да се обобщи, че личностните черти имат значими взаимоотношения със СУБ.Черти като невротизъм и екстраверсия са значими предиктори както на позитивния и негативния афект, така и на удовлетвореността от живота.
*Социални характеристики
* Широка област, която провокира научен интерес е връзката между доходите и благополучието.
* Друга област , която има влияние е заетостта и незаетостта.
* Проследено е влиянието на взаимоотношенията с другите хора върху благополучието и социалното неравенство.
* Въздействието на замърсяването на околната среда също се изследва.
* Урбанизацията е фактор, който влияе негативно върху удовлетвореността от живота.

ПЕРСПЕКТИВИ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА СУБЕКТИВНО ПСИХИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ/ПБ/

Има две основни перспективи в изследванията на благополучието:

*Първата е хедонистичната традиция или теория за самоопределянето на Риен и Деси - разглежда самоактуализацията и според тази теория психичното благополучие е свурзано с удовлетворяване на основни потребности. Трите универсални психични потребности са : автономност, компетентност и свързаност с другите. Те определят вътрешната мотивация на хората под формата на цели, а реализирането на тези цели е предпоставка за високо психично благополучие.
Авторите не твърдят, че тези потребности са еднакво ценени в различните социални групи и култури, но потвърждават тезата, че неудовлетворяването им неизбежно води до негативни последици във всеки социален и културен контекст. Психичното благополучие се повишава влседствие удовлетворяването на вътрешни цели/признание, личностно развитие/, докато удовлетворяването на външни цели/финанов успех, социален престиж/ не повишава психичнотоблагополучие. Емпирично е потвърдена ниската корелация между психично благополучие и физическа пивлекателност. ПБ става по-високо с повишаване на личностния растеж, независимостта, добрите соц.връзки и нарастването на чувстото за общност. Успехът в сфери, свързани с автономност и компетентност повишават ПБ. То е по-високо при хора, за които самоприемането е по-ценно от финансовия успех. Себеприемането и чувсвото за общност и свързаност, са положително свързани с псих. благополучие, а финансовия успх, соц. признание и физическата привлекателност-отрицателно.

*Втората е евдемоничната или теория за човешкото развитие на Риф и Кейс и акцентира върху психичното благополучие, което се изразява в ангажиране с реализацията на човешкия потенциал и справяне с екзистенциалните предизвикателства. Твърди се, че благополучието съдържа шест отделни дименсии: автономност,майсторство над средата,личностно развитие позитивни взаимоотношения, цел в живота и себеприемане. Авторите описват този подход като стремеж към съвършенство, представляващ реализация на индивидуалния потенциал. Тези фактори се подчиняват до известна степен на възрастовата динамика, но се запазват като универсални предикторина псих.благополучие през целия живот. От гледна точка на възрастовите промени жизнената цел и личностното развитие намаляват значението си с времето, като същевременно се увеличава значението на адаптацията към средата и автономността. Например, активното преследване на личните цели и самоусъвършенстването са характерни за ранната зрялост, докато чувството за контрол над собствения живот придобива значение по-късно. Изследване е установило, че лицата, които оценяват високо любовта са с по-високо ПБ. Автономността също е свързана с по-високо псих.благополучие.
Общото в двата подхода на Риен и Риф е извеждането на стабилни предиктори на ПБ, универсални за всички хора независимо от индивидуалните им различия. В подхода на Риен трите фактора повишават ПБ, а в подхода на Риф шестте фактора определят псих.благополучие. В рамките на хуманистичната психология ПБ се свързва със самоактуализацията и себереализацията на индивида.
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ

През последните години се осъществява промяна в концепциите за психично здраве и се предлагат модели за саморегулация и оптимизация на позитивното здраве. Психичното здраве се разглежда като процес, протичащ през целия живот на позитивно, оптимално психично функциониране и преживяване на благополучие. Различните афективни състояния влияят върху здравето. Негативните и позитивните преживявания като депресия, тревога, спокойствие или радост влияят върху физическото здраве. Има доказателства, че нивата на негативни и позитивни афекти влияе както върху развитието на сериозни заболявания, така и на представата за субективно физическо здраве. Повишеното субективно блгополучие се асоциира с по-добри последици за здравето и по-ниски нива на заболеваемост. Изследванията на връзката здраве-благоплолучие са последователни и показват връките с физическото и психичното здраве, като психичното здраве има по-силни корелации, отколкото физическото. Личносните черти се свързват със субективното здраве при контролиране на демографските променливи и обективното здраве. По-конкретно, емоционалната стабилност и съзнателност влияят благотворно върху психичното здраве. Ценностите също са значим фактор във взаимоотношението личност-благополучие.Те опосредстват връзката между специфичните аспекти и цялостната оценка за удовлетвореност от живота. Налице са индивидуални различия в субективното усещане за благополучие. Част от тези различия могат да се обяснят с диспозициите на личността, друга част могат да се потърсят в културните норми. За част от хората източник на щастие е семейството, за други-работата, за трети -признанието и т.н. Някои постигат щастие чрез много усилия и упоритост, други разчитат на късмет, връзки и др.

МЕЖДУКУЛТУРНИ РАЗЛИЧИЯ В ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ

Дълги години се търси отговор на някои въпроси :" Какво представлява добрият живот?", " Как се оценява качеството на живот на индивидуално и социално ниво?" и др. Заключенията от изследванията показват, че добрият живот е най-вече щастлив. Търсенето на път към щастието минава и през сравнението с близки, приятели,но и с другите хора и култури.

Различни са изследванията, но става въпрос за изследвания сред 40 до 70 държави. Това поставя доста въпроси- защо българите излизат като най-нещастни и неудовлетворени от живота си. Изследванията, които се правят само в рамките на държавата, показват, че повече от половината от възрастните се определят като неудовлетворени от живота си, но същевременно с това - щастливи. Това е един от основните феномени, свързани с психичното благополучие. От една страна човек се сравнява и обмисля сравнението си, когато се съпоставя с околните и с контекста, в който живее, и може да се определи като неудовлетворен. От друга страна, когато говорим за емоционалната страна или за чувството на щастие, хората разполагат с много по-различни начини, които им помагат да се чувстват щастливи и да изпитват позитивни емоции. Това е един много интересен и много позитивен аспект, когато става въпрос за психично благополучие.

Удовлетвореността се определя от целите, които човек е постигнал, от това с какво разполага и какви успехи е реализирал. Щастието се определя от съвсем други източници. Човек може, въпреки че не е удовлетворен, да бъде щастлив, което само по себе си е много интересен и показателен резултат, и може да се използва като позитивна стратегия хората да стават по-щастливи, за да намалят неудовлетвореността, която изпитват от живота си. Изследването е проведено сред лица между 20 и 60 години. 62% от тях се определят като неудовлетворени от живота си, а същевременно 64% от тях се определят като щастливи. Друга тенденция от получените резултати, се отнася за юношите. При сравнение между ученици и студенти на възраст между 16 и 20 години се наблюдава тенденция, че тези, които сами определят дохода си като по-висок, се чувстват по-удовлетворени от живота си и по-щастливи, което е много показателно като директна връзка между нивото на дохода и начина, по който човек се чувства. Тази връзка между доходите до голяма степен е свързана с възрастовите особености и факта, че за юношите е много важно, когато се сравняват помежду си, на каква стъпка в социална стълбица се поставят сами себе си. Това, което се очерта като различие между учениците и студентите, е и като потвърждение на други изследвания до момента, че колкото на по-ниска възраст са юношите, толкова по-щастливи и удовлетворени се чувстват от живота си. В групата студенти между 19 и 20 години рязко спада усещането за щастие. Това, съпоставено с хората над 20-годишна възраст, се оказва, че нивата на щастие и на изживяване на позитивни емоции отново се вдигат така, че между учениците и възрастните почти няма разлика в нивото на изживяване на чувството на щастие. То единствено е по-ниско при студентите. В изследването не става въпрос за представителна извадка. В това изследване жените сами се определиха като по-щастливи в сравнение с резултатите, които се получават за мъжете. До голяма степен резултатите, които са получени за България, потвърждават това, което се очертава в международен план, че няма големи различия по пол и че възрастта не е основна детерминанта на чувството за щастие и удовлетвореност в живота. Това, което е акцент в изследванията, е връзката между дохода, щастието и удовлетвореността от живота, от една страна, и резултата, че хората могат да бъдат неудовлетворени и същевременно щастливи.

Щастието е висока жизнена цел в много култури, включително и в нашата и всеки търси своето благополучие по различен начин - като променя себе си и средата чрез изкуство, активно отношение, психотерапия и т.н.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурни различия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.