Международен счетоводен стандарт 31


Категория на документа: Други




СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Нормативна уредба на счетоводството в България.

2.Стандарти за отчитане на инвестиции.

3.МСС31- Дялове в съвместни предприятия.

4.Основни понятия.

5.Съвместен контрол. Форми.

6.Изключения при прилагане на МСС 31.

7.Оповестяване.

8.МСС 31 и НСС 31.

1. Нормативна уредба на счетоводството в България.

Счетоводството е нормативно регламентирана практическа дейност.

Организирането и осъществяването на счетоводната отчетност в България са нормативно регламентирани. Нормативните документи, засягащи счетоводството в предприятията, са общи и специфични. Общите документи като Търговски закон, Закон за задълженията и договорите, Закон за кооперациите, Закон за банките, Закон за ДДС, Закон за корпоративно подоходно облагане, Закон за облагане доходите на физическите лица, Кодекса за социалното осигуряване, Кодекса на труда и др. регламентират статута, условията за създаване и средата за функциониране на предприятията.

Специфичните нормативни документи: Закон за счетоводството, Национални счетоводни стандарти, Международни счетоводни стандарти и Международни стандарти за финансови отчети / Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия определят задължителни и препоръчителни изисквания към организацията и осъществяването на счетоводната отчетност.

С прилагането на Националните счетоводни стандарти се осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане (текущо и периодично) на дейността на предприятието с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото му състояние в годишния финансов отчет.

Чрез Националните счетоводни стандарти се постигат няколко цели:

- завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;

- унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна
терминология;

- съответствие с изискванията и правилата на международните счетоводни стандарти;

- пълно обхващане на счетоводните обекти;

- еднаквост при счетоводното третиране на някои отчетни ситуации, за които има алтернативни решения в Международните счетоводни стандарти;

- законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;

- единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.

Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) (англ. International Financial Reporting Standardsсе, IFRS) се състоят от счетоводни стандарти и разяснения, издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС). По своята същност представляват писмени правила за счетоводно отчитане, които компаниите, деклариращи тяхното прилагане, трябва да спазват при изготвянето на финансовите си отчети. Най- общо тези правила се отнасят до първоначалната оценка и първоначалното признаване на активи и пасиви, приходи и разходи, последваща оценка, отписване, представяне и оповестяване във финансовите отчети и др. МСФО се считат за "принципно базирани стандарти", тъй като съдържат общи правила, без да дават детайлни насоки за тяхното прилагане.

Приети са за официална база за изготвяне на финансови отчети в България с Постановление № 207 от 7 август 2006 година за приемане на Международните стандарти за финансови отчети, приети от комисията на Европейския съюз, в редакцията им към 1 януари 2005 година, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти, и за приемане на Национален счетоводен стандарт. Постановлението е отменено от датата на членството на РБългария в ЕС.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен счетоводен стандарт 31 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.